Р Е Ш
Е Н И Е
№ 51 / 20.01.2020 година,
гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На двадесет и първи октомври през две хиляди и деветнадесета
година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Михаела Бончева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 1272 по описа за 2019
година; взе предвид следното:
Искът е с правно основание чл.439, вр. чл. 124
ал.1 пр. посл. от ГПК – отрицателен установителен, предявен от Р.Г.Г.
с ЕГН ********** ***; против „Финанс инфо асистанс“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Оборище“, ул.
„Врабча“ № 8, представлявано от управителите Димитър Пламенов Михайлов и
Здравко Атанасов Стоев.
Ищецът твърди, с изпълнителен лист от 28.04.2010 г. по ч.гр.дело № 983/2010
г. на ХРС, въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение № 554/28.04.2010
г., бил осъден да заплати на „Централна кооперативна банка” АД с ЕИК *********
сумите, както следва – 172,23 лв. главница и 45,65 лв. лихва за периода
10.04.2009 г. – 23.04.2010 г.; което вземане произтича от извлечение по сметка
от 23.04.2010 г. по разплащателна сметка на длъжника по договор за
потребителски кредит № **********/10.12.2008 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 23.04.2010 г.
до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски от 25 лв. за
държавна такса. Въз основа на същите и по молба на кредитора с вх. №
9570/11.08.2010 г., същия ден било образувано изп.дело
№ 682/2010 г. при ЧСИ с рег. № 875. На следващия ден бил наложен запор на
трудовото възнаграждение на ищеца при работодателя „Аква
– 3“ ООД-Хасково, съобщението за което било получено на 13.08.2010 г. от
работодателя, но не били превеждани парични суми по изп.дело.
На 21.06.2011 г. бил наложен нов запор на трудовото възнаграждение на ищеца при
работодателя „Строителна компания АБС“ ООД-Хасково, съобщението за което било
получено на 24.06.2011 г. от работодателя, като били превеждани парични суми по
изп.дело, а именно: на 10.07.2012 г. - 44 лв. и на
09.08.2012 г. – 47 лв. По изп.дело бил представен
договор за цесия, сключен между банката и ответника в настоящото производство
за прехвърляне на процесното вземане. Ищецът обаче не
бил уведомен за така извършената цесия, т.к. изпратеното до него уведомление с
изх. № 15851/01.12.2012 г. било върнато като непотърсено. По изп.дело не били извършвани други изпълнителни действия. С
постановление от 04.11.2016 г. ЧСИ прекратил същото, на основание чл.433 ал.1 т.8,
а с постановление от 02.02.2017 г. по молба на ответника от 31.01.2017 г. –
образувал ново изп. дело № 108/2017 г. въз основа на
същия изпълнителен лист. До ищеца като длъжник било изпратено уведомление с
изх. № 1859/02.02.2017 г. за образуваното ново дело,
което не било получено от него. С това действие по образуване на новото дело
обаче не се прекъсвала давността по отношение на вземането. На 20.09.2017 г. по
новообразуваното дело бил наложен запор на банковата сметка на длъжника в
„Банка ДСК“ ЕАД, получено на 26.09.2017 г. от банката; а така също и запор на
банковата сметка на длъжника в „ЦКБ“ АД, получено от банката на 28.09.2017 г.
Според ищеца, последното валидно извършено изпълнително действие бил
наложеният запор от 21.06.2011 г. на трудово възнаграждение, от когато не били
извършвани изп. действия и не била прекъсвана
давността. Така с изтичането на 5- годишен период от посочената дата до датата
на налагане на запора на банковата сметка на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД на
26.09.2017 г. – претенциите за принудително осъществяване на вземанията вече
били погасени по давност. В тази насока следвало да се има предвид и т.10 от ТР
№ 2/ 26.06.2015 г. по т.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и чл.116 б.“в“
от ЗЗД. Дори и да се приемело, че 5-годишният давностен
срок започвал да тече от последното направено плащане на 09.08.2012 г. от
работодателя по изп.дело, той също бил изтекъл, т.к.
предприетото ново изпълнително действие налагане на запор на банковата сметка
на длъжника било от 26.09.2017 г. След образуване на новото изп.дело,
едва на 09.01.2019 г. на ищеца било връчено съобщение с изх. № 353/03.01.2019
г. и тогава той узнал за задължението, неговия размер и взискателя.
За него налице бил правен интерес от предявяване на настоящия специален
отрицателен установителен иск. Предвид изложеното,
ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по
отношение на ответника, че не му дължи гореописаните суми по заповедта и
изпълнителния лист, като му присъди направените по делото разноски. Това си
искане той поддържа в открито съдебно заседание, чрез пълномощник, като в
случай на отхвърляне на иска, възразява за прекомерност на адвокатския хонорар
на ответника.
Ответникът представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в
законоустановения едномесечен срок, като счита предявения иск за недопустим, но
за изцяло неоснователен и необоснован. Процесното
вземане било прехвърлено от „ЦКБ“ АД с договор за цесия от 28.12.2011 г. на
ответника, с предишно наименование „Инфо асистанс“ ЕООД. Оспорва се ищцовото
твърдение, че налице била изтекла погасителна давност за задължението. След
наложения на 24.06.2011 г. запор на трудово възнаграждение на длъжника,
постъпили освен посочените от ищеца суми и на 09.12.2011 г. - 46 лв. Според
съдебната практика, след като запорът се изпълнявал, с постъпването на всяка
сума давността се прекъсвала, а за взискателя липсвал
правен интерес, да иска предприемането на ново изпълнително действие. На
31.01.2017 г. по молба на ответника било образувано новото изп.дело,
по което последвали следните действия: на 18.02.2017 г. била изпратена молба с
искане за запор върху банкова сметка ***, на 07.05.2017 г. взискателят
подал молба за налагане на възбрана върху недвижим имот на длъжника, на
07.09.2017 г. отново било искано налагане на запор върху банкови сметки на
длъжника, на 20.09.2017 г. било изпратено запорно
съобщение до двете посочени банки. Предвид на това, погасителната давност в
полза на ищеца не била настъпила, т.к. тя се прекъсвала с предприемане на
действия по принудително изпълнение и с постъпване на суми от наложени запори,
а последното такова действие били изпратените до банките запорни
съобщения от 20.09.2017 г., от когато до предявяване на иска срокът по чл.433
т.8 от ГПК не бил изтекъл. Ответникът също се позовава на т.10 от соченото от
ищеца ТР. Неоснователни били и ищцовите твърдения, че
не е уведомен за цесията, което било сторено на 09.01.2019 г. с уведомление,
приложено към молбата за образуване на изп.дело,
получено лично от съпругата му. След получаване на това съобщение, ищецът имал
възможност да се информира, както за хода на изп.производство,
така и за представените по него документи, вкл. и уведомлението по чл.99 от ЗЗД. Независимо от това, неуведомяването на длъжника не се отразявало на валидността
на цесията, което било условие за нейната противопоставимост
на длъжника и на трети лица, единствено за защита на длъжника да плати на
действителния кредитор. Предявяването на иска против ответника доказвало, че
длъжникът е уведомен за промяната на кредитора му. Предвид изложеното,
ответникът иска отхвърлянето на предявения иск изцяло, като му се присъдят
направените по делото разноски. Това си искане той поддържа в открито съдебно
заседание, чрез пълномощник, като в случай на уважаване на иска, възразява да
се присъждат разноски на ищеца, т.к. не се представял списък на същите.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:
По молба на „Централна кооперативна банка” АД с вх. № 9570/11.08.2010 г.,
същия ден е било образувано производство по изп.дело
№ 682/2010 г. при ЧСИ с рег. № 875. Приложени към нея са изпълнителен лист от
28.04.2010 г. и заповед № 554/28.04.2010 г. за изпълнение на парично
задължение, въз основа на документ по чл.417 от ГПК, по ч.гр.дело № 983/2010 г.
на ХРС, въз основа на които ищецът е осъден да заплати на „ЦКБ” АД сумите,
както следва – 172,23 лв. главница и 45,65 лв. лихва за периода 10.04.2009 г. –
23.04.2010 г.; което вземане произтича от извлечение по сметка от 23.04.2010 г.
по разплащателна сметка на длъжника по договор за потребителски кредит №
**********/10.12.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението – 23.04.2010 г. до окончателното изплащане,
както и направените по делото разноски от 25 лв. за държавна такса. С молбата
за образуване на изп.дело, взискателят
е посочил способ за изпълнение- налагане на запор на трудовото възнаграждение
на ищеца при работодателя „Аква – 3“ ООД-Хасково. На
длъжника е била изпратена ПДИ от ЧСИ с изх. № 14188/ 12.08.2010 г., без данни
за получаването й. Същия ден до посочения работодател е било изпратено запорно съобщение с изх. № 14190/12.08.2010 г. за
налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получено на
13.08.2010 г. В отговор на това, „Аква – 3“ ООД е
изпратил до ЧСИ писмо с изх. № 39/17.08.2010 г., че длъжникът е на 4-часов
трудов договор с брутно трудово възнаграждение под минималната работна заплата
за страната. Чрез работодателя за връчване на длъжника е била изпратена нова
ПДИ с изх. № 16892/ 24.09.2010 г., получена лично от него на 27.10.2010 г.
Последвала е нова молба от взискателя с вх. №
9067/25.05.2011 г. за налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника
при друг работодател - „Строителна компания АБС“ ООД-Хасково. До посочения
работодател е било изпратено запорно съобщение с изх.
№ 12013/21.06.2011 г. за налагането на запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника, получено на 24.06.2011 г. За липса на преведени суми, на работодателя
е изпратено напомнително съобщение с изх. № 16164/
17.08.2011 г., получено на 26.08.2011 г. Видно от представени извлечения от
сметката на ЧСИ, по процесното изп.дело
преводи от работодателя са постъпвали на 09.09.2011 г., 10.10.2011 г., 11.11.2011 г. и 09.12.2011 г., с които е било погасявано
задължението му по делото, в т.ч. и разноските по воденето му. От 21.01.2012 г.
е молба от взискателя за негова банкова сметка, ***
суми. За липса на преведени суми, на работодателя отново са изпратени напомнителни съобщения с изх. № 15544/ 27.04.2012 г.,
неполучено, и с изх. № 19372/05.06.2012 г., получено на 11.06.2012 г.
Последвали да преводи по сметката на ЧСИ от работодателя от 10.07.2012 г. и
09.08.2012 г. Последното напомнително съобщение за
същото до този работодател е с изх. № 11183/ 18.03.2013 г., получено на
20.03.2013 г. Последвалото действие по изп.дело е от
26.10.2016 г., когато ЧСИ е извършил справка за длъжника в НБДН. Ответникът в
настоящото производство е подал по изп.дело молба с
вх.№ 74786/01.11.2016 г., с искане за налагане на възбрана върху собствен на
длъжника недвижим имот. Към същата е приложил още – справка от СлВп за ищеца, молба да се продължат изп.действия
с насрочване на дата на опис на движими вещи на длъжника, молба да бъде
конституиран като взискател, на основание чл.429 ал.1
от ГПК, предвид представен договор за цесия № 2/28.12.2011 г. между банката,
като цедент, и него, като цесионер,
и приложение към договора; с уведомления за цесията до длъжника от банката,
всички неполучени. От същия ден, 01.11.2016 г., е резолюция върху молбата, на
основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК – делото да се перемира,
т.к. последното изп. действие е от 09.08.2012 г. Това
е било сторено от ЧСИ с постановление с изх.№ 77531/ 04.11.2016 г., като на
посоченото основание изпълнителното производство по делото е прекратено. В
мотивите на същото е прието, че в продължение на две години взискателят
не е поискал извършването на изпълнителни действия, като последното е от 21.06.2011
г. За постановлението са изпратени съобщения на взискателя,
получено на 08.11.2016 г., и на работодателя на длъжника, за да вдигне
наложения запор. С молба от 17.01.2017 г. ищецът в настоящото производство е
поискал, да му бъдат върнати изп.лист и заповедта за
незабавно изпълнение, което е било сторено, видно от приемо-предавателен
протокол с нечетлива дата.
По молба на ищеца в настоящото производство с вх. № 5859/31.01.2017 г.,
същия ден е било образувано производство по изп.дело
№ 108/2017 г. при ЧСИ с рег. № 875. Приложени към нея са същите горецитирани изпълнителен лист и заповед за незабавно
изпълнение, двата от 28.04.2010 г. по ч.гр.дело № 983/2010 г. на ХРС. Ищецът е
обосновал качеството си на взискател с горецитирания договор за цесия, като е приложил всички
представени от него и по предходното изп.дело
документи. Поискал е изпращането на ПДИ, както и извършването на други изп.действия – опис на секвестируеми
движими вещи в дома на длъжника. Според отбелязвания върху самия изп.лист, последното плащане на суми на взискателя
от ЧСИ е било по банкова сметка ***.08.2012 г.; като е отразено и
постановлението от 04.11.2016 г. на ЧСИ за прекратяването на предходното изп.дело. За образуването на новото изп.дело,
ЧСИ е издал нарочно постановление с изх. № 8158/ 02.02.2017
г. На длъжника е била изпратена ПДИ от ЧСИ с изх. № 8159/ 02.02.2017 г., а така
също и съобщение до съпругата му – недлъжник с изх. № 8167/02.02.2017 г., че на 10.03.2017 г., на основание чл.503 ал.1
от ГПК, е насрочен опис на движими вещи – СИО, за което уведомен е бил и взискателят. За описа уведомление с изх. № 8159/02.02.2017 г. е било изпратено и на длъжника, неполучено, с
отбелязване на кмета на селото от 08.02.2017 г., че лицето не живее там. Няма
данни никое от изпратените до длъжника и до съпругата му съобщения, да са им
били връчени. С молби с вх. № 8320, 8321 и 8323, всички от 08.02.2017 г., а
така също и с вх.№ 55073 и 55075, двете от 07.09.2017 г., взискателят
е поискал извършването на справки по отношение на длъжника и на съпругата му,
действия по които са били предприети от ЧСИ. Постъпила е справка от БНБ с вх. №
58154/20.09.2017 г. за налични две банкови сметки на длъжника в „Банка ДСК” ЕАД
и в „ЦКБ” АД. До двете банки са изпратени запорни
съобщения на 20.09.2017 г., съответно с изх. № 57330 и 57332, надлежно получени
на 26.09.2017 г. и на 28.09.2017 г. „Банка ДСК” ЕАД е отговорила на ЧСИ с писмо
с вх. № 60550/03.10.2017 г., че е наложила запора, изпълнен частично, като
сумата е преведена на посочената сметка. Видно от извлечение от сметка на ЧСИ,
тази банка му е превела по процесното изп.дело с наредител длъжника –
сумата от 301,83 лв. на 27.09.2017 г. „ЦКБ” АД е отговорила с писмо с вх. №
61537/06.10.2017 г., че сметката на длъжника е без авоар, като е блокирана до
пълния размер на дължимата сума от 936,52 лв. С молба с вх. № от 17.10.2017 г.,
взискателят е представил на ЧСИ документи за изискани
му такси по изп. дело. С молба с вх. №
55077/07.09.2017 г., взискателят е поискал от ЧСИ,
налагането на възбрана върху недвижим имот на длъжника; а с друга с вх. №
55072/07.09.2017 г. – изискването на справки за бащата на длъжника; по които са
предприети действия от ЧСИ. Получени са отговори, видно от които соченият имот
не е собствен на длъжника. С молба с вх. № от 15.04.2018 г., взискателят е представил на ЧСИ документи за изискани му
такси по изп.дело. Ново съобщение до длъжника с изх.
№ 353/03.01.2019 г. за задълженията му по процесното
дело към ответника в настоящото производство му е било изпратено от ЧСИ и
получено на 09.01.2019 г. от Добра Ванчева Георгиева, негова майка. На
10.01.2019 г. е изготвена от ЧСИ сметка за размера на дължа по изп.дело, възлизащ общо на 1 049,04 лв., от които неолихвяема сума от 687,60 лв., олихвяема
сума от 172,23 лв., лихви от 134,94 лв. и пропорционална такса с ДДС от 54,27
лв. С констативен протокол от същата дата сумата от 301,83 лв., постъпила от
запор на банковата сметка на длъжника е отнесена за погасяване на обикновени
такси в същия размер в полза на ЧСИ. С молба от 08.05.2019 г., адвокатът –
пълномощник на ищеца е поискал от ЧСИ справка за дължимото от него по делото. Такава
той е получил на 28.05.2019 г., под формата на удостоверение с изх. №
27303/23.05.2019 г., че към датата на издаването задължението е в общ размер на
836,34 лв., от които – главница от 172,23 лв., лихва 141,30 лв., такси и
разноски по ТРЗЧСИ от 452,81 лв. и НАП от 70 лв. На 24.06.2019 г. ищецът е
представил на ЧСИ издадената му в настоящото производство обезпечителна заповед
по предявения от него иск, чрез спиране на изпълнението по изп.
дело.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи по основателността на предявения иск:
Преди всичко, съдът намира предявения
отрицателен установителен иск за допустим, респ. приема наличието на правен
интерес у ищеца за предявяването му. Това е така, с оглед наведените от него доводи и отговора на ответника, сочещи, че
ответникът настоява за дължимост на процесното вземане, която ищецът оспорва, като за
принудителното събиране на същото вземане е образувано и е висящо изпълнително
производство пред ЧСИ. Искът с правно основание чл. 439
ал. 1 от ГПК е средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес, с
чието предявяване се цели да се установи, че изпълняемото
право е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му
установяване, но имащи правно значение за неговото съществуване. В процесния случай предмет на исковите претенции са вземания
на ответника, признати със заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК,
въз основа на която е издаден изпълнителен лист. Безспорно е, че ищецът е
длъжник, а ответникът – взискател за сумите по
влязлата в сила заповед за незабавно изпълнение, която е изпълнителното
основание. В тази връзка, без значение за изхода на настоящото дело са възраженията
на ищеца относно качеството взискател на ответника по
делото, поради неуведомяването му за
извършената цесия № 2/28.12.2011 г. между банката, като цедент,
и ответника, като цесионер. Според решение № 209/28.11.2018 г. на ВКС по т.д. №
2530/2017 г., I т.о., без значение е за основателността на иска по чл. 439 от ГПК срещу
конституирания в изпълнителното производство нов кредитор/цесионер
установяване на надлежното уведомяване на длъжника по смисъла на чл. 99 ал. 4
от ЗЗД за извършена цесия, тъй като този факт не рефлектира върху дължимостта на вземането – то съществува и следва да бъде
удовлетворено от съдебния изпълнител, като не освобождава длъжника от
отговорност за погасяването му. Съдебният изпълнител е този, който провежда
изпълнението и съответно носи отговорност за своите действия, които освен това
подлежат и на съдебен контрол, така че ако изпълни, чрез него в
изпълнителното производство, длъжникът се освобождава от дълга. Както се
посочи, според чл. 439 ал. 2 ГПК, искът на длъжника за оспорване на вземането
може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Когато
вземанията са установени със заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, по
аргумент от визираната законова норма, длъжникът, който не твърди обстоятелства
по чл. 424 ал. 1 от ГПК, може да оспори изпълнението само въз основа на факти,
настъпили след изтичане на срока за възражение по чл. 414 ГПК. Затова и с
оглед конкретно наведеното в исковата молба основание за недължимост
на вземанията – погасяването им по давност, и доколкото същите са признати със
заповед за изпълнение, в случая ищецът може да се позовава на давност, изтекла
след влизане в сила на заповедта, доколкото по-рано настъпилите факти, от които
черпи права, изключващи изпълняемото право, се явяват
преклудирани. Поради това спорът по делото съдът
намира да е концентриран върху основателността на направеното от ищеца
възражение за погасяване на вземанията по давност след влизане в сила на
издадената заповед за изпълнение на същите.
Погасителната давност е сложен юридически факт,
състоящ се от два елемента: бездействие на титуляра на правото и изтичане на
определен период от време. Началото на давностния
срок е денят, от който вземането е станало изискуемо – чл. 114 ал. 1 от ЗЗД. В
случая от приложените доказателства се установява, че е било образувано
заповедно производство по заявление от 23.04.2010 г., че е издадена заповед по
чл.417 от ГПК за вземанията на заявителя банка, които има към ищеца, както и
изпълнителен лист за сумите, посочени в петитума на
исковата молба, че не е подадено възражение по чл.414 от ГПК, след връчване на
поканата за доброволно изпълнение лично на ищеца, чрез тогавашния му работодател
- на 27.10.2010 г., като издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист
са се стабилизирали и не е било образувано исково производство по реда на
чл.422 от ГПК. Видно от заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, те се
основават на нередовно плащане на месечните погасителни вноски и допусната
забава в плащанията по потребителски кредит от 10.12.2008 г.,
отпуснат на ищеца, и извлечение от счетоводните книги на заявителя-банка към
23.04.2010 г. Длъжникът не е възразил по тези обстоятелства, а кредиторът не е
предявил установителен иск. Ето защо,
следва да се приеме, че към момента на подаване на заявлението е била настъпила
изискуемостта на вземанията на банката, респ. към този момент следва да се
отнесе началото на давностния срок, по смисъла на чл.
114 ал. 1 от ЗЗД. Съгласно чл. 116 б. „в“ от ЗЗД, давността се прекъсва с
предприемане на действия за принудително изпълнение, а от прекъсването на
давността, съгласно чл. 117 ал. 1 от ЗЗД, започва да тече нова давност. Така в
деня на подаване на молбата за образуване на изп.дело
№ 682/2010 г. по описа на ЧСИ с рег. № 875 – 11.08.2010 г., давността е
прекъсната. С получаването на 24.06.2011 г. от работодателя на ищеца съобщение
за наложен запор на трудовото му възнаграждение и удържането на суми и
превеждането им на ЧСИ в периода 09.09.2011 г. – 09.08.2012 г. - давностните срокове също са прекъснати. След този краен момент,
обаче и повече от 2 години по – късно, т.е. до 09.08.2014 г., вкл., по делото
липсват данни банката - взискател да е поискала
извършването на изпълнителни действия, съответно по делото да са извършени
действия, които да са прекъснали давностния срок. Такова
действие не представлява постъпилата на 21.01.2012 г. молба, с която взискателят е указал на ЧСИ своя сметка, по която да му
бъдат превеждани постъпващите по делото суми. А щом за периода 09.08.2012 г. – 09.08.2014
г. взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия, в съответствие с чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, съдът
приема, че на 09.08.2014 г. изпълнителното производство е прекратено по право –
т.нар. „перемпция“. С постановлението на ЧСИ от
04.11.2016 г. само е прогласено вече настъпилото прекратяване на производството
по изпълнителното дело /така решение № 451/ 29.03.2016 г. по гр. д. №
2306/2015 г. на ВКС, IV г.о./. Това е с оглед бездействието на взискателя в продължение на две години и затова
изпълнителното дело следва да се счита прекратено с изтичане на законовия срок и
по силата на закона – от момента на осъществяване на съответните правно
релевантни факти, независимо дали и кога съдебният изпълнител е постановил акт
за прекратяване на принудителното изпълнение, който акт има само декларативен
характер, прогласяващ настъпилото вече ex lege прекратяване /така т. 10 от мотивите на Тълкувателно
решение /ТР/ № 2/26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. №
2/ 2013 г. на ОСГТК/. Предвид датата, на която в случая е изтекъл срокът по чл.
433 ал. 1 т. 8 от ГПК - 09.08.2014 г., приложение следва да намери
Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленума на Върховния съд /ВС/. Според
същото, по арг. от чл. 116 б. „б“ от ЗЗД, подаването
на молба за образуване, съответно образуването на изпълнително производство -
представлява действие, което прекъсва давността относно вземането, предмет на
изпълнението, като погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният
процес. Ето защо, следва да се приеме, че давността за процесните
вземания е била прекъсната на 11.08.2010 г. с подаването на молбата за
образуване на изп. дело № 682/2010 г., което
производство е било висящо до 09.08.2014 г., когато е прекратено на основание
чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, по силата на закона. В този период, по аргумент от
цитираното ППВС, за процесните вземания не е текла
давност, като в този случай новата погасителна давност започва да тече от
момента, в който изпълнителното производство бъде прекратено, т.е. от
09.08.2014 г. По отношение на изложените от ищеца аргументи, свързани с новите
разрешения, дадени в т. 10 от посоченото ТР на ВКС, същите са неприложими
спрямо производството по процесното изп. дело № 682/2010 г. Това е така, т.к. това дело е образувано,
било е висящо и е приключило - преди 26.06.2015 г., когато е постановено това ТР,
с което именно ППВС № 3/18.11.1980 г. е обявено за изгубило своето
действие. В този смисъл е и решение № 170/17.09.2018 г. на ВКС по гр.д. №
2382/2017 г., IV г.о.
С оглед изложените съображения съдът приема, че
нова давност за процесните вземания е започнала да
тече, считано от 09.08.2014 г., а доколкото молбата и образуването на второто
изпълнително производство – по изп.д. № 108/2017 г. е
от дата 31.01.2017 г., т.е. след 26.06.2015 г., то спрямо него намира
приложение т. 10 от цитираното ТР. В тази точка на ТР е възприето, че давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително
изпълнение на вземането /чл.116 б.»в» от ЗЗД/.
Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките
на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя, съгласно чл.18 ал.1 от ЗЧСИ): насочването
на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. В
този смисъл, от материалите по посоченото
изпълнително дело се установява действие, прекъсващо давността – налагането на
запор от „Банка ДСК” ЕАД върху сметка на длъжника на 26.09.2017 г. За такова
действие не следва да се приема поисканият с молба от 31.01.2017 г. от
ответника опис на движими вещи на длъжника, т.к. насрочването му нито му е било
надлежно съобщено, нито описът реално е бил извършен. Към 26.09.2017 г.,
считано от 09.08.2014 г., не е изтекла погасителната 5-годишна давност /чл. 110
от ЗЗД/ за процесните вземания – главница от 172,23 лв. и разноски от 25 лв. за държавна такса по
изпълнителния лист, т.е. искът в тази му част е неоснователен. Погасителна
кратка 3-годишна давност /чл. 111 б. „б“ и „в“ от ЗЗД/ обаче е изтекла в същия
период по отношение на лихвата от 45,65 лв. за периода
10.04.2009 г. – 23.04.2010 г. и за част
от законната лихва върху главницата, за периода 23.04.2010 г. /датата на подаване на заявлението/ – 26.09.2014 г., вкл. /3 години преди датата на действието, прекъсващо
давността – запорът върху сметка на длъжника/. В описаната част искът се явява
основателен и доказан. Кратката давност не е изтекла по отношение на законната
лихва върху главницата, считано от 27.09.2014 г. до окончателното й изплащане.
Следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 117 ал. 2 от ЗЗД, в случая не
намира приложение, т.к. правните последици на заповедта за изпълнение по чл.
417 ГПК и издаденият въз основа на нея изпълнителен лист нямат последиците на
съдебно решение за установяване съществуването на вземането по смисъла на
цитираната разпоредба /решение № 45/30.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 61273/2016
г., IV г. о., решение № 42/26.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1812/2015 г., IV
г.о., решение № 94/27.07.2010 г. на ВКС по т.д. № 943/2009 г., I т.о./.
Същевременно, подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение не е
самостоятелно основание за прекъсване на давността по смисъла на чл. 116 б. „в“
от ЗЗД, при липса на подадено възражение по чл. 414 ГПК и при непредявен иск по
реда на чл. 422 ал. 1 от ГПК, както е в случая - т. 14 от същото ТР на ВКС.
Предвид изложените съображения, предявеният иск като частично
основателен и доказан следва да се уважи частично, според описаното по-горе.
Според уважените части от иска и на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 193
лв. Неоснователно е ответното възражение, че непредставянето на списък с
разноски прави недопустимо или неоснователно присъждането им, което има за
последица – невъзможността за страната, която не го е представила, да иска
изменение на решението в частта на разноските /чл.80 изр. посл.
от ГПК/, но не и соченото от ответника.
Според отхвърлените части от иска и на основание чл.78 ал.3 от ГПК, в полза
на ответника не следва да се присъждат разноски, т.к. той не доказа да е
разходвал суми за такива.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.Г.Г. с ЕГН ********** ***; НЕ ДЪЛЖИ на „Финанс инфо асистанс“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Оборище“, ул.
„Врабча“ № 8, представлявано от управителите Димитър Пламенов
Михайлов и Здравко Атанасов Стоев; ЧАСТ ОТ СУМИТЕ, за които са били издадени
изпълнителен лист от 28.04.2010 г. и заповед № 554/28.04.2010 г. за изпълнение
на парично задължение, въз основа на документ по чл.417 от ГПК, по ч.гр.дело №
983/ 2010 г. на ХРС, въз основа на които са били образувани изпълнителни дела №
20108750400682 и № 20178750400108, двете по описа на ЧСИ с рег. № 875; а именно
– не му дължи сумата от 45,65 лв. лихва за периода 10.04.2009
г. – 23.04.2010 г. и законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 23.04.2010
г. до 26.09.2014 г., включително; като искът за разликата за сумите от 172,23
лв. главница и направените по делото разноски от 25 лв. за държавна такса,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.09.2014 г. до
окончателното изплащане; ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Финанс инфо асистанс“ ЕООД с ЕИК
********* ДА ЗАПЛАТИ на Р.Г.Г. с ЕГН ********** деловодни
разноски в размер на 193 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :