№ 165
гр. Плевен, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Радостина Т. Гергичанова
при участието на секретаря ПЕТЯ П. АНТОВА
като разгледа докладваното от Радостина Т. Гергичанова Административно
наказателно дело № 20214430202387 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 35-0001342/09.12.2021г. на
*** на РД“АА“-Плевен, с което на ЕТ***, представляван от ЕМ. Б. Т. на осн.
чл. 104а от ЗАвтП е наложена имуществена санкция в размер на 1000,00
(хиляда) лева за извършено на 06.08.2021г. нарушение по чл.9, ал.4 от
Наредба №11 от 31.10.2002г. на МТС.
Недоволен от така наложеното административно наказание е останал
жалбоподателят, който в срока по чл. 59 от ЗАНН, чрез наказващия орган е
подал жалба до Районен съд Плевен, с която моли съда да отмени по реда на
чл. 63 от ЗАНН наказателното постановление като незаконосъобразно. В
жалбата е релевирано оплакване за липса на осъществено нарушение от
страна на санкционираното лице. В подкрепа на същото е посочено, че
съгласно чл. 22, ал.6 от ЗТР щом един търговец има придаден ЕИК, то никой
държавен орган или институция нямат право да изискват доказателства за
обстоятелства, вписани в търговския регистър.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се представлява
от от пълномощника си – адв. Д. П. от ПлАК, който поддържа изложеното в
жалбата оплакване и с оглед силатана нормативните актове, според която
една наредба не може да противоречи на закон моли съда да постанови
решение, с което да отмени като незаконосъобразно Наказателно
1
постановление 35-0001342/09.12.2021г. на *** на РД“АА“-Плевен.
Претендира направените по делото разноски.
За ответната страна процесуален представител не се явява.
Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и
гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
На 02.12.2021г. около 14:00 часа в сградата на РД „АА“ - гр. Плевен при
подаване на документи за промяна в обстоятелствата на ЕТ***,
представляван от ЕМ. Б. Т., притежаващ лиценз №8113 валиден до
21.11.2027г. за международен превоз на товари в Общността служители на РД
„АА“-Плевен установили, че превозвачът не е подал в 30-дневен срок
заявление (приложение №116) по образец, в което да е отразено промяната на
неговото седалище и адрес на управление, поради което приели, че на
06.08.2021г. извършил административно нарушение по чл.9, ал.4 от Наредба
№11 от 31.10.2002г. на МТС.
За така констатираното нарушение актосъставителят ИВ. ИВ. К. в
присъствие на свидетеля Д. П. ИВ. съставил против ЕТ***, представляван
от ЕМ. Б. Т. АУАН №290150296861 от 02.12.2021г., в който изложил
установените на 02.12.2021г. фактически обстоятелства и като нарушена
посочил разпоредбата на чл.9, ал.4 от Наредба №11 от 31.10.2002г. на МТС.
Описаната в АУАН фактическа обстановка е възпроизведена изцяло в
обжалваното наказателно постановление, с което на ЕТ***, представляван от
ЕМ. Б. Т. на осн. чл. 104а от ЗАвтП е наложена имуществена санкция в
размер на 1000,00 (хиляда) лева за извършено на 06.08.2021г. нарушение по
чл.9, ал.4 от Наредба №11 от 31.10.2002г. на МТС.
В подкрепа на горната фактическа обстановка са показанията на
актосъставителя ИВ. ИВ. К. и свидетеля Д. П. ИВ., които съдът приема с
доверие като обективни и непротиворечиви. От същите се установява, че на
02.12.2021г. в сградата на РД „АА“ - гр. Плевен при подаване на документи за
промяна в обстоятелствата на превозвача - ЕТ***, представляван от ЕМ. Б. Т.
служители на РД „АА“-Плевен установили, че не е спазен срока за подаване
на уведомление за промяна на обстоятелствата, което нарушение било
извършено на първия работен ден след изтичане на 30-дневния срок и по-
конкретно на 06.08.2021 година. Показанията на актосъставителя К. и
свидетеля И. изцяло кореспондират с приобщените към доказателствената
съвкупност по делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказаталества, а
именно: наказателно постановление №********* от 09.12.2021г. на *** на
РД „Автомобилна администрация“ гр.Плевен; акт за установяване на
административно нарушение №296861 от 02.12.2021г.; Заповед № РД-08-
30/24.01.2020г. на Министъра на транспорта, 2 броя пощенски плик; писмо вх.
рег. №439/10.01.2022, с приложено копие от възражение от ЕТ ***.
Съгласно чл. 9, ал.4 от Наредба №11 от 31.10.2002г. на МТС „при
настъпване на промени в обстоятелствата, удостоверени с документите по чл.
2
8, извън случаите по чл. 10, ал. 2 от Закона за автомобилните превози, лицето
по чл. 2, ал. 1 е длъжно в 30-дневен срок да подаде заявление (приложение №
11б) по образец (приложение № 11б). Безспорно по делото е че
жалбоподателят притежава лиценз №8113 на Общността, валиден до
21.11.2027г. за международен превоз на товари.
Разпоредбата на чл. 104а от ЗАвтП предвижда имуществена санкция в
размер 1000,00 (хиляда) лева за превозвач, който не подаде заявление в 30-
дневен срок от настъпването на промени в обстоятелствата, вписани в
лиценза за извършване превоз на пътници или товари на територията на
Република България или в лиценза на Общността, за отразяването им извън
случаите по чл. 10, ал. 2 от ЗАвтП.
Видно от нормативните текстове на глава втора "Лицензиране и
регистриране" на Закона за автомобилните превози, лиценз на Общността и
лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на
Република България с автомобили с българска регистрация се издава на
търговци по смисъла на Търговския закон, когато отговарят на определени
изисквания - чл. 7, ал. 2 от ЗАвП, като чл. 7, ал. 3 от ЗАвтП указва, че
условията и редът за установяване на тези изисквания и за издаване на лиценз
се определят с наредба, издадена от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията, каквото досежно
международния автомобилен превоз на пътници и товари се явява НАРЕДБА
№ 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и
товари.
В чл. 8, ал.1 от Наредба №11/2002г. на МТ изчерпателно са изброени
обстоятелствата, които кандидатът за получаване на лиценз на Общността е
длъжен да заяви (заявление по образец -приложение № 6), сред които са и
седалище и адрес на управление. Смисълът на уведомяването е
свързан с условията за издаване на лиценза по чл.3, т.4 от Наредбата - за
установяване на територията на Република България съответстващ на
възприетите правила в европейското законодателство досежно изискванията
за установяване на територията на РБългария по чл. 5 от Регламент (ЕО)
№1071/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21.10.2009г. за
установяване на общи правила, които трябва да бъдат спазени за упражняване
на професията автомобилен превозвач и за отмяна на Директива 96/26/ЕО на
Съвета. Т.е. изискването на законодателя е насочено към заявяване на онези
обстоятелства, които биха довели до иницииране на процедура по чл.14 от
Наредбата при положение, че е налице отпадане на изискването по чл. 3, т.4
от Наредбата. В настоящата хипотеза се касае до промяна на един
административен адрес на търговеца в страната с друг такъв, който е обявен в
публично достъпния ТР и не обуславя отпадане на посоченото изискване за
издаване на лиценз на Общността по смисъла на чл. 3, т.4 от Наредбата.
Поради това, неизпълнението на задължението за уведомяванена този вид промяна не
подлежи на наказване на основание санкционна норма на чл.104а ЗАвП.
3
При тази установеност на фактите, настоящият съдебен състав намира,
че в случая не се касае до колизия на правни норми от различни по степен
нормативни актове, а се явява обоснован извода, че описаното в АУАН и в
НП деяние не осъществява признаците на вмененото на жалбоподателя
нарушение по чл. 9, ал.4 от Наредба №11 от 31.10.2002г. на МТС. Поради
изложеното обжалваното наказателно постановление се явява
незаконосъобразно и следва да бъде отменено изцяло по реда на чл. 63, ал.1
от ЗАНН.
По направените по делото разноски:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (Нова, ДВ бр.94/2019г.),
страните имат право на разноски. Видно от приложения на стр. 5 в делото
Договорз за правна защита и съдействие е че заплатения от жалбоподателя
адвокатски хонорар на адв. Д. П. е в размер на 300,00 лева.
Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от
административен орган означава поемане на разноските от юридическото
лице, в структурата на което е административният орган.
С оглед изложеното и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН РД
„Автомобилна администрация“ - Плевен следва да бъде осъдена да заплати на
ЕТ***, представляван от ЕМ. Б. Т. сумата от 300,00 лева (триста) лева,
представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО на основание чл. 63, ал.1
от ЗАНН Наказателно постановление № 35-0001342/09.12.2021г. на *** на
РД“АА“-Плевен, с което на ЕТ***, представляван от ЕМ. Б. Т. на осн. чл.
104а от ЗАвтП е наложена имуществена санкция в размер на 1000,00 (хиляда)
лева за извършено на 06.08.2021г. нарушение по чл.9, ал.4 от Наредба №11 от
31.10.2002г. на МТС.
ОСЪЖДА на осн. чл. 63, ал.3 от ЗАНН ОД на МВР-Плевен да заплати
на ЕТ***, представляван от ЕМ. Б. Т. сумата от 300,00 лева (триста) лева,
представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4