Решение по дело №10/2021 на Окръжен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260039/04.03.2021 г.                                                            ГРАД  ПАЗАРДЖИК

    

                    В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПАЗАРДЖИШКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД,                 НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

НА   ВТОРИ ФЕВРУАРИ ДВЕ ХИЛЯДИ И ДВАДЕСЕТ И ПЪРВАТА  ГОДИНА

В  ПУБЛИЧНО ЗАСЕДАНИЕ В СЛЕДНИЯ СЪСТАВ:

  

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ

ЧЛЕНОВЕ:        ИРИНА ДЖУНЕВА

                   КРИСТИНА ПУНТЕВА

   

Секретар: КОНСТАНТИНА РЯДКОВА

Като разгледа ВНЧХД №10 по описа за 2021 година докладвано от съдията Ирина Джунева  за да се произнесе взе предвид следното: 

 

           

С присъда № 12 от 29.09.2020г. по НЧХД № 191/2020г. Панагюрски районен съд е признал подсъдимия Х.Н.М. за виновен в това, че на 16.08.2020г. в гр. П. е казал нещо унизително за честа и достойнството на В.Т.М. в нейно присъствие като я е нарекъл „****“, „****“, „******“ и „*** ****“- престъпление по чл.146 ал.1 от НК като на основание чл.78а от Нк е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размера на 1000лв.

Осъден е подсъдимия да заплати на пострадалата сумата от 800лв. обезщетение за причинените неимуществени вреди като до размера на 3000лв. искът е отхвърлен. Присъдени са и сторените от тъжителката разноски в размера на 412лв. Присъдени са и следващата се държавна такса.

Против така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от Х.М., чрез адвокат Л.К.. Постъпило е и допълнение към въззивната жалба.Както в допълнението така и в основната жалба се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна такава. Изложени са доводи за превратно тълкуване на доказателствата и неправилно установена фактическа обстановка.

Постъпило е възражение против жалбата от тъжителката М. с искането присъдата да се потвърди в наказателно осъдителната и част.

Постъпила е въззивна жалба и от тъжителката В.Т.М. по отношение на отхвърлителната част на присъдата за гражданския иск. Моли да се измени присъдата като се присъди пълния размер на претендираното обезщетение.

Пред настоящата инстанция не се събраха нови доказателства.

Съдът като съобрази доводите на страните и като провери изцяло така атакуваната присъда направи следните изводи:

            От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Тъжителката, В.М. е омъжена за племенник на подсъдимия. Двете семейства живеят в двуетажно жилище в гр. П. като тъжителката обитава втория етаж, а подсъдимия, със семейството си, първия жилищен етаж.На 16.08.2020г. св. П.К. се намирал в жилището на тъжителката където ремонтирал банята.М. излязла да пазарува материали за ремонта и към 13.30-13.40ч. се прибрала. При влизането си във входната врата, обща за двата етажа, тъжителката без да иска блъснала силно вратата. Подразнена от шума съпругата на подсъдимия излязла и направила забележка на тъжителката. М.- тъжител и казала, че ако може ще блъсне врата и по силно. Подразнена от това съпругата на подсъдимия и казала, че  мястото и е в психиатрията. Малко преди това св. П.К чул , че тъжителката се прибира и тръгнал да и помогне да качи материалите. Той станал свидетел на скандала между двете жени. Свидетелят К. казал ,***************************. След този скандал страните се прибрали в жилищата си като тъжителката не заключила входната си врата.

След като се прибрала съпругата на подсъдимия се оплака на сина си св.С. М. от поведението, както на тъжителката така и на св.К.. Всичко това било чуто и от подсъдимия. Ядосан от поведението на К. св. С.М. се качил в апартамента на тъжителката да търси сметка на св. К. за поведението му. Св. С. М. влязъл в апартамента на тъжителката и се насочил към банята. Този свидетел бил последван от своя баща- подсъдимия. Тъжителката чула влизането на св. С. М. и излязла в коридора и в този момент в апартамента влязъл и подсъдимият.  Свидетелите С. М. и К. са в банята при отворена врата, а тъжителката и подсъдимия са в коридора до входната врата на апартамента.

С влизането си подсъдимият хванал тъжителката за двете ръце и започнал да я блъска в стената наричайки я „**“, „***“, „***“ и „*** **“. Св. С. М. излязъл от банята заедно със св. К. като първия се насочил към баща си и го спрял и извел от апартамента. Тъжителката се обадила на телефон 112 и на съпруга си св.А* М.. Съпругът на тъжителката в този момент бил в ФР Г*, но веднага закупил билет и още същата вечер се прибрал в къщи.

Тази фактическа обстановка изцяло се установява от единствения независим свидетел К.. Защитата пледира, че е невъзможно свидетелят да чуе от банята отправените обидни изрази. Това обаче не почива на факта, че се касае за жилище с входна врата коридор и врата на баня в този коридор. Св.К. е извършвал ремонт на банята и врата е била отворена като при него се е намирал и св. С. М.. СВ. К. не само е имал слухова възможност да чуе случващото се, но и със св. С. М. веднага са излезли и са видели конфликта. Показанията на този свидетел се подкрепят и от представеното по делото съдебно медицинско у-ние за причинените на тъжителката увреждания като всички са локализирани в ръцете.

Решаващият съд  е подложил показанията на свидетелите на внимателен анализ и е не основателно възражението на защитата за превратност на тълкуването им.

В конкретния случай не е налице само и единствено един свидетел, като твърди защитата. Показанията на св. К. се подкрепят от съдебно медицинското у-ние, от факта, че св. С. М. веднага е преустановил да се разправя със св. К. и е извел баща си от апартамента на тъжителката. Факт е и идването на съпруга на тъжителката който от Г. за един следобед се е прибрал в дома си в Б.. Всичко това подкрепя показанията на св. К.

Напълно логично е подсъдимият да отрича инкриминираното престъпление като това е защитна позиция която се разколебава от събраните по делото доказателства.

            По делото не са допуснати твърдените от защитата нарушения и съдът е достигнал до един правилен и обоснован извод за виновността на подсъдимия.

При служебната проверка на присъдата несе констатираха допуснати нарушения на материалния или процесуалния закон. Закона е приложен правилно за установеното престъпление.

Жалбата на тъжителката досежно гражданския иск е неоснователна.

Съдът е държал сметка, за приноса на тъжителката в конфликтната ситуация като правилно е оценил същия като провокативен.Няма основание за увеличаване на размера на присъденото обезщетение с оглед на поведението на тъжителката М..

Мотивиран от изложеното и на основание чл.338 от НПК съдът

 

                                                Р          Е          Ш        И        

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 12 от 29.09.2020г. по НЧХД № 191/2020г. по описа на П. р. с..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ                                                        ЧЛЕНОВЕ