РЕШЕНИЕ

№ 217…

гр. Самоков, 16.12.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         

САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на втори декември през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ  ЯНКО ЧАВЕЕВ

 

при участието на секретаря Дарина Николова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 859 по описа на същия съд за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Непълнолетната Р.И.Д., с адрес ***, лично и със съдействието на майка си Валентина Христова Щъркелова, чрез пълномощника си адв. Пламен Механджийски, е предявила срещу И.В.Д. *** иск за изменение на издръжката, която ответникът е осъден да й заплаща, чрез нейното увеличаване от 50 лв. месечно на 250 лв. месечно, платима до 10-то число на месеца, считано от предявяване на иска на 28.08.2019 г. до настъпване на ново основание за нейното изменение или на основание за нейното прекратяване.

Твърди се в исковата молба, че непълнолетната ищца е дъщеря на ответника, родена от брака между него и Валентина Христова Щъркелова (с предишно фамилно име Д.), който бил прекратен с влязло в сила решение № 237/27.12.2012 г. на РС – Самоков по гр. д. № 931/2012 г. по описа на същия съд. Със съдебното решение било утвърдено споразумение между съпрузите по чл. 51 от СК, по силата на което упражняването на родителските права по отношение на ищцата било предоставено на нейната майка Валентина Щъркелова, а ответникът се задължил да заплаща на ищцата издръжка в размер 50 лв. месечно, считано от влизане на решението в сила до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване. Като нови обстоятелства, настъпили в седемгодишен период след влизане в сила на това съдебно решение се сочат увеличените нужди на детето от издръжка предвид възрастта му, както и увеличението на равнището на цените на стоките, необходими за задоволяване на тези нужди. Твърди се също така, че тези разходи не могат да бъдат поети с определената към настоящия момент издръжка на детето.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е представил отговор на исковата молба, в който е изразил становище за допустимост и частична основателност на иска. Не е оспорил твърденията в исковата молба, но изтъква, че не е в състояние да заплаща на детето си издръжка в претендирания увеличен размер. Сочи, че понастоящем работи като общ работник в горското стопанство по трудов договор, сключен с „Аксиния БШ“ ЕООД и получава трудово възнаграждение в размер 280 лв. месечно, както и че предходното му трудово правоотношение, по което получавал трудово възнаграждение в размер 560 лв. месечно, било прекратено на 15.08.2019 г. Заявява, че не разполага с имущество. Счита, че материалното му състояние му позволява да заплаща издръжка на дъщеря си Р.Д. с увеличение от 100 лв. и изразява готовност да й заплаща издръжка в увеличен размер от 150 лв. месечно. 

В съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника си адв. Пламен Механджийски, поддържа иска.

Ответникът, чрез пълномощника си адв. Снежана Оцетова, поддържа становището по иска, изразено в отговора на исковата молба.

Съдът, като прецени по свое убеждение събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 150 от СК.

Искът е на общо основание допустим, а по същество е отчасти основателен.

Всеки родител дължи издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

Установява се от представеното удостоверение за раждане, че Р.И.Д. е родена на *** г. от майка Валентина Христова Д. (понастоящем с фамилно име Щъркелова) и баща – ответника И.В.Д..

С влязло в сила на 27.12.2012 г. решение по гр. д. № 931/2012 г. на РС – Самоков бракът между родителите на детето Р.Д. е прекратен чрез развод по взаимно съгласие. По силата на утвърденото с решението споразумение по чл. 51 от СК упражняването на родителските права по отношение на детето е предоставено на неговата майка, а ответникът се е задължил да заплаща на детето издръжка в размер 50 лв. месечно до 10-то число на всеки месец, считано от влизане в сила на съдебното решение за прекратяване на брака до настъпване на основание за изменяване или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

С оглед безспорно непромененото от влизането в сила на това съдебно решение обстоятелство, че за отглеждането и възпитанието на детето Р.Д. продължава да се грижи майка й, предмет на обсъждане в настоящото производство е единствено размерът на издръжката, която бащата следва да заплаща на детето (ищца в настоящото производство), считано от предявяване на иска.

От влизане в сила на съдебното решение по гр. д. № 931/2012 г. на РС – Самоков до предявяване на иска са изминали близо седем години и в този период са настъпили нови обстоятелства относно нуждите на ищцата от издръжка, при чието наличие се налага изменение на издръжката чрез увеличаването й. Страните не спорят, че в този период нуждите на ищцата от издръжка са се увеличили както предвид нейната възраст, така и поради повишаване на общото равнище на цените на стоките и услугите, чрез които се осигурява отглеждането и възпитанието й. В момента ищцата е във възраст на непрекъснато физическо, психическо и социално развитие, което предопределя и увеличаване на разходите, необходими за задоволяване на свързаните с това все по-разнообразни нейни потребности. Следва да се отбележи също, че при днешния ценови стандарт в България издръжка в размер 50 лв. месечно не може да покрие и най-елементарните нужди на едно 15-годишно момиче.

При определяне на общата сума, необходима за месечна издръжка на детето, която да осигурява условия на живот, необходими за правилното му развитие, на основание чл. 143, ал. 1 от СК съдът изхожда както от нуждите на детето, така и от възможностите на двамата му родители.

От доказателствата по делото не се установяват конкретни обстоятелства, обосноваващи нужди на ищцата, които да надхвърлят обичайните за възрастта й потребности.

От друга страна средният размер на нетното месечно трудово възнаграждение на майката на ищцата за последните 11 месеца е 351,16 лв.; до 15.08.2019 г. ответникът е получавал 560 лв. основно месечно трудово възнаграждение по трудов договор, сключен с „Форсейт” ЕООД, с. Доспей, Община Самоков (прекратен на тази дата); от 14.10.2019 г. ответникът е сключил трудов договор с „Аксиния БШ” ЕООД, с. Говедарци, Община Самоков за работа при непълно работно време (4 часа дневно) и при уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер 280 лв.

С оглед тези доказателства за доходите на родителите на ищцата от трудови правоотношения и при липсата на данни за техни доходи от други източници, се налага извод, че общо възможностите на родителите да осигуряват средства за издръжката на детето не са големи. Ето защо съдът счита, че възможностите на родителите на детето позволяват задоволяване на жизнените потребности на детето с около 360 лв. месечно. Тази сума е доста под средната величина на разходите на едно лице от домакинство за храна, безалкохолни напитки, облекло и обувки, свободно време, културен отдих и образование съгласно официалните данни на Националния статистически институт /www.nsi.bg/ за третото тримесечие на 2019 г. (общо 665,59 лв., в която сума не са включени останалите разходи до общия размер на потребителския разход от 1307,94 лв. месечно) – защото и материалните възможности на родителите са доста под средните. От друга страна сумата е с 20 процента по-висока от тази, която съгласно чл. 50 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето, вр. ПМС № 305/19.12.2017 г. (обн. ДВ, бр. 102/2017 г.) би била предоставена от държавата за отглеждане и възпитание на детето, ако то бе настанено в приемно семейство – именно защото то се отглежда в семейна среда и в такъв случай конкретните му нужди следва да имат по-сериозен приоритет за родителите му, отколкото би могло да ги посрещне едно социално подпомагане. В този смисъл цитираните разпоредби на ППЗЗД и ПМС № 305/2017 г. имат за съда значение само на най-общ и приблизителен ориентир, а не конкретен критерий относно сумата, която е необходима месечно за задоволяване на жизнените потребности на детето.

От тази сума (както вече се посочи – около 360 лв. месечно) ответникът, като баща на детето следва да поеме половината, а именно 180 лв. месечно, като другата половина, ведно с грижите за цялостното отглеждане и възпитание на детето, следва да бъдат осигурени от неговата майка, при която то живее. Този дял на участието на бащата в паричната издръжка на детето се обосновава с обстоятелствата, че макар и да работи при непълно работно време ответникът е здрав, в трудоспособна възраст, продължителността на дневното му работно време не изключва възможността той да работи и при друг работодател и да реализира доходи от такава трудова дейност, а и няма данни да издържа други свои ненавършили пълнолетие деца, поради което той следва да може да отделя по 6 лв. дневно за издръжката на ищцата.

Ето защо съдът намира, че следва да увеличи размера на дължимата от ответника месечна издръжка на детето му Р.И.Д. от 50 лв. месечно на 180 лв. месечно, като за разликата над този размер до претендираното увеличение на издръжката на 250 лв. месечно искът следва да бъде отхвърлен. Така увеличеният размер на издръжката съответства както на нарасналите нужди на детето, така и на възможностите на ответника да я заплаща, при съобразяване и на трайната тенденция за увеличаване размера на минималната месечна работна заплата, която съгласно чл. 142, ал. 2 от СК е критерий за определяне на минималния размер на издръжка, дължим от родител на негово дете, което не е навършило пълнолетие.

Предвид обстоятелството, че с настоящото решение съдът присъжда увеличение на издръжка, в тази негова част решението подлежи на предварително изпълнение на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.

С оглед изхода на делото и направеното от ищцата искане за присъждане на разноски, ответникът следва да бъде осъден да й заплати сумата 195 лв., представляваща част от платено адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от иска. Независимо от изхода на делото ответникът не е поискал заплащане на разноски, поради което такива не следва да му се присъждат.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на РС – Самоков държавна такса за разглеждане на делото в размер 187,20 лв. върху тригодишните платежи на увеличението на издръжката.

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯ размера на издръжката, която И.В.Д. се е задължил по гр. д. № 931/2012 г. по описа на РС – Самоков да заплаща на детето си Р.И.Д., като я УВЕЛИЧАВА от 50 лв. месечно на 180 лв. месечно и ОСЪЖДА И.В.Д., ЕГН **********, с адрес ***, да заплаща на детето си Р.И.Д., ЕГН **********, с адрес ***, издръжка в увеличения й размер – 180,00 лв. /сто и осемдесет лева/ месечно, платима до 10-то число на съответния месец лично на детето със съгласието на неговата майка Валентина Христова Щъркелова, ЕГН **********, считано от предявяване на иска на 28.08.2019 г. до настъпване на основания за ново изменение или за прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.И.Д. лично и със съгласието на майка й Валентина Христова Щъркелова срещу И.В.Д. иск с правно основание чл. 150 от СК за разликата над 180 лв. до пълния предявен размер от 250 лв. месечно.

ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, предварително изпълнение на решението относно присъдената издръжка.

ОСЪЖДА И.В.Д. ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Р.И.Д., ЕГН ********** ***, лично и със съгласието на майка й Валентина Христова Щъркелова, ЕГН **********, сумата 195,00 лв. за разноски по делото.

ОСЪЖДА И.В.Д. ЕГН **********, с адрес *** да заплати по сметка на Самоковския районен съд сумата 187,20 лв., представляваща дължима държавна такса за производството по делото, както и 5,00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай, че присъдената сума не бъде внесена доброволно.

За присъдените в полза на Самоковския районен съд суми да се издаде служебно изпълнителен лист.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от обявяването му на 16 декември 2019 година, а в частта с характер на определение относно предварителното му изпълнение – с частна жалба пред СОС в едноседмичен срок, считано от същия начален момент.

                                                                          

РАЙОНЕН СЪДИЯ: