№ 1820
гр. В., 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20233110105996 по описа за 2023 година
при участието на секретаря Теодора Кирякова, като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 5996/2023г. по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са от В.Е.В. ЕАД, ЕИК 1..... със седалище и адрес на управление гр. В.,
ж.к. „В.“, бул. „Я.Х.“ № 5 срещу Я. М. Г., ЕГН ********** с постоянен адрес гр. В. ж.к.
„М.“, бл.... вх.3, ап.12, искове с правно основание чл. 79 ЗЗД и 86 ЗЗД да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца следните суми: 547,04лева, представляваща главница,
формирана от задълженията за потребена и незаплатена топлинна енергия, както и такси за
услуга по партида 1590 за топлофицирания имот, находящ се в гр. В. ж.к. „М.“, бл.... вх.3,
ап.12, за периода от месец април 2020г. до месец март 2023г. вкл., възникнали в резултат от
придобиването на собствеността върху имота и качеството му на потребител по смисъла на
ОУ на топлоснабдителното дружество, както и сумата в размер на 63,37лева,
представляваща законна лихва за забава, изчислена за периода от 01.06.2020г. до
27.04.2023г. върху главницата, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране
на исковата молба в съда – 15.05.2023г. до окончателното й изплащане.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
В.Е.В. ЕАД е предоставяло топлинна енергия за топлоснабден имот и открита партида номер
1590 на М. Я.в Г. - наследодател на ответника, за топлофициран обект с адрес: гр. В. ж.к.
„М.“, бл.... вх.3, ап.12. За предоставената топлинна енергия са издавани фактури в периода
от 30.04.2020г. до 01.04.2023г. Излага се, че сградата в която се намира процесният
топлофициран обект, е присъединена към топлопреносната мрежа през 2000 г. и до
настоящият момент не е спирана или прекъсвана доставката на топлинна енергия към нея.
Твърди се, че доколкото М. Я.в Г. е починал на 28.04.2017г., неговият наследник - Я. М. Г.
1
отговаря за задълженията в качеството си на собственик на топлофицирания недвижим
имот. Излага, че по силата на чл. 153 ал. 1 ЗЕ, както и на чл. 64, ал. 1 от Общите условия на
договорите за продажба на топлинна енергия, наследник на починал потребител е длъжен да
уведоми писмено топлофикационното дружество в 30-дневен срок чрез подаване на
заявление за промяна на партидата, с приложено копие на удостоверение за наследници,
като това не е сторено от ответника Я. Г., поради което партидата за топлофицирания имот
се води на името на починалото лице М. Я.в Г.. Твърди се, че задълженията по издадените
фактури за периода от месец април 2020г. до месец март 2023г. са станали изискуеми, тъй
като съгласно чл. 34, ал.1 от Общите условия на В.Е.В. ЕАД, в сила от 13.01.2008 г.,
потребителят разполага с 30-дневен срок от датата на фактуриране за плащане на
задълженията за предоставените услуги, през който период от време вземането е ликвидно и
изискуемо. По отношение на претендираната лихва за забава ответното дружество сочи, че
съгласно чл. 44, ал. 1 от Общите условия на В.Е.В. при неизпълнение в срок на
задължението си за заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи на
топлофикационното дружество обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на
дължимата сума по сметка на дружеството. Поради изложеното, моли съда за уважаване на
предявените искови претенции и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника, чрез
назначения му от съда особен представител - адв. В. Б., с който искът се оспорва като
неоснователен. Излага, че съгласно чл. 149, ал.1 ЗЕ е необходима писмена форма за
действителност на договора за доставка на топлинна енергия, а съгласно правилата на чл.
149а ЗЕ клиентите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, могат да купуват
топлинна енергия от доставчик, избран с писмено съгласие на собствениците, притежаващи
най-малко две трети от собствеността в сградата - етажна собственост. Оспорва посочените
законови разпоредби да са спазени от дружеството-доставчик на топлинна енергия. На
следващо място, оспорва ответника да е страна по договор за продажба на топлоенергия с
дружеството – доставчик и за процесния период на ответника да е доставена топлинна
енергия от топлофикационното дружество, доколкото няма данни за изправност на средство
за търговско измерване, с което да се направят коректни измервания. Излага становище за
нищожност на клаузите от Общите условия на дружеството, които уреждат правила, според
които даден потребител, след спиране на топлоподаването към отоплителните тела в имота
си, остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части. Твърди се, че такива правила са неравноправни по
смисъла на чл. 143, т. 6 и т.18 от ЗЗП. Излага, че доколкото М. Я.в Г. е собственик на
партидата и същият е починал на 28.04.2017г., наследникът и настоящ ответник - Я. М. Г. би
отговарял единствено до размера на наследствения си дял и в условията на разделност с
останалите наследници. Искането е за отхвърляне на исковата претенция.
В съдебно заседание ищецът, не се представлява, чрез нарочна молба поддържа
исковата си претенция. Моли същата да бъде уважена и да бъдат присъдени сторените по
2
делото разноски.
Ответникът се представлява от назначения от съда особен представител, който
поддържа отговора и направените с него възражения.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на исковата претенция са неплатени суми за незаплатена топлинна енергия,
както и такси за услуга по партида 1590 за топлофицирания имот, находящ се в гр. В. ж.к.
„М.“, бл.... вх.3, ап.12, за периода от месец април 2020г. до месец март 2023г. вкл.
За успешното провеждане на иска в тежест на ищеца е да докаже релевантните за
възникване на вземането си предпоставки, а именно че етажната собственост на адм. адрес
гр. В. ж.к. „М.“, бл.... вх.3, ап.12, е присъединена към топлопреносната мрежа на „Т.- В.”
ЕАД, като ответникът има качество на потребител; стойност на разпределеното количество
топлинна енергия, отдавано от сградната инсталация, доставено и отчетено по предвидения
в сключените индивидуални договори, общите условия на договорите за продажба на
топлинна енергия от „Т.-В.” ЕАД ред; изискуемост на задължението и размера на
мораторната лихва върху главниците. В тежест на ответника е да докаже наведените от него
в отговора на исковата молба правоизключващи и правопогасяващи възражения срещу
претенцията на ищеца.
Няма спор между страните, а и от ангажираните от ищеца писмени доказателства е
видно, че ответникът е единствен законен наследник на М. Я.в Г., починал на 28.04.2017г.
От представения протокол от ОС на ЕС на топлофицирания имот, находящ се в гр. В.
ж.к. „М.“, бл.... вх.3, наследодателят е посочен за собственик на процесния имот, срещу
което е положен подпис. Т.е. след смъртта на М. Я.в Г., починал на 28.04.2017г., ответникът
е придобил собствеността на имота - ап. 12, в гр. В., ж.к. М., бл.... вх.3.
Представено е копие от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Т. – В.” ЕАД на потребители в гр. В., одобрени с Решение № ОУ –
062/19.11.2007г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и влезли в сила.
Ищецът ангажира писмени доказателства с оглед доказване твърденията си, че за
входа, в който се намира имотът на ответника, е налице отоплителна инсталация и
инсталация за битово горещо водоснабдяване.
Представен е протокол от 01.10.1998г. на общото събрание на етажната собственост
на вх.3, на което са взети решения да се сключи договор за доставка на топлинна енергия с
„Т. – В.“ ЕАД, избран е отговорник на абонатна станция, определен е начин на разпределяне
на топлинната енергия между етажните собственици в сградата.
Видно и от протокол от 23.10.2000г. ОС е взело решения за избор на
топлоснабдителен агент, избор на отговорник на абонатна станция, начин на разпределяне
на топлинната енергия между етажните собственици в сградата- по отопляем обем,
3
определяне на относителния дял на топлинната енергия за отопление на общите части на
сградата и жилищата както и начин на заплащане, когато в сградата има потребители
отказали напълно потребление на топлинна енергия, приемайки, че при неиздължаване от
тяхна страна, то сумите ще се разпределят помежду им и ще се изплащат. Сключени са и
договори за доставката и закупуването на топлоенергия с ищцовото дружество от
определени на общи събрания на етажните собственици представители.
По делото бе изслушано заключение по съдебно - техническа експертиза, което съдът
кредитира в цялост като компетентно дадено, след извършен оглед на място и запознаване с
нужната документация при ищеца. От заключението на вещото лице А. А., вкл. с
разясненията дадени в с.з. се установява, че топломерът на процесната сграда е проверяван и
е в сроковете на валидност. За имота на ответника в процесния период е разпределяна
топлоенергия отдадена от сградната инсталация, което количество в.л. сочи да е правилно
начислено. Дяловото разпределение за сградата също е направено правилно. Количеството
топлинна енергия в рамките на исковия период, разпределено на ап. 12 е коректно
направено. Приложените цени за топлоенергия са в съответствие с утвърдените от ДКЕВР.
След извършения оглед в ап.12, в.л. е установило, че в имота отоплителните радиатори са
физически отделени от щранговете. На радиаторите стоят монтирани топлинни
разпределители от най-стария модел, които ответникът не желаел да сменя, както и да
заплаща отдадената топлоенергия от щранговете, но считал предявените към него суми за
законни.
От изслушаното заключение по съдебно - счетоводната експертиза на вещото лице Я.
Л., което съдът кредитира в цялост като компетентно дадено и неоспорено от страните се
установява, че размерът на дължимите суми за процесните периоди съответства на
заявените от ищеца, като дори начислените суми реално са в по-малък размер, предвид
вътрешна политика на дружеството за отстъпка към клиентите си. Лихвата за забава за
процесния период върху главницата от 547,04лева, експертът е изчислил на 62,28лева. Към
датата на проверката не са установени плащания по процесните фактури.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ /обн. ДВ 74/2006г./, продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. В случая е налице сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия за
продажба, съответно одобрени с Решение № ОУ-062/19.11.2007г. на ДКЕВР. Те са
публикувани и влезли в сила по реда на чл.150, ал.2 ЗЕ, без да е необходимо изричното им
писмено приемане от клиентите. В тази насока възражението на ответника за писмена
форма за действителност на договора за доставка на топлинна енергия е неоснователно.
Като такова се преценява и възражението за липсата на договор между страните.
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства налага категоричен извод за
наличие на облигационно правоотношение по договор за доставка на топлоенергия между
ищеца и етажните собственици, в това число и ответникът, в бл.... вх.3, в ж. к. „М.”, гр. В..
4
Безспорно е между страните, а и следва от доказателствата по делото, че през исковия
период процесната сграда е била топлофицирана. Ответникът е собственик на апартамент №
12 в сградата и поради това има качество на потребител по смисъла на пар.1, т. 2а от ДР на
ЗЕ и на основание на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, където е разписано, че потребител на топлинна
енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещното право на ползване на
топлоснабдявания имот. Т.е по нормативен ред императивно е установено кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено
притежанието на вещно право върху имота- собственост или вещно право на ползване. А, че
ответникът е носител на правото на собственост върху имота по делото спор между
страните не е съществувал. Обстоятелството дали ответникът реално е ползвал топлинна
енергия е ирелевантно, доколкото по законодателен ред е предвидено, че достатъчно е да е
собственик или титуляр на вещно право на ползване на жилище в топлоснабдявана сграда,
за да се счита за потребител.
От заключението на в.л. А. стана ясно, че в имота на ответника в процесния период е
разпределяна топлоенергия отдадена от сградната инсталация, като отоплителните
радиатори са физически отделени от щранговете. Независимо от това обаче, предвид
наличието на отоплителна система в блока, нормата на закона и в частност чл. 153, ал.6 ЗЕ,
съответстващ на нормата на чл.108, ал.5 ЗЕЕЕ / Обн., ДВ, бр. 64/16.07.1999 г., отм./ вменява
като задължение на собственика на жилище в топлоснабдена сграда, да заплаща суми за
топлинна ел. енергия, отдадена от сградната инсталация. Т.е по силата на закона /вкл. в
отменените му редакции/, ответникът продължава да има качеството на потребител на
топлинна енергия отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части
на етажната собственост, дори и да е прекратено топлоподаването към индивидуалните
отоплителни тела в жилището му. В тази връзка не се споделят и оплакванията за
неравноправност на клаузите, уреждащи тези правила. Начисляваните на ответника суми,
чиято дължимост ищцовото дружество търси понастоящем са именно такива. Те не касаят
реално доставена му топлинна енергия, преминала през отоплителни радиатори и
измервателни уреди, поради което и възраженията направени в този смисъл, са
неоснователни. В казуса се касае за топлинна енергия отдавана от сградната инсталация.
Както се установи от заключението на в.л. през имота на ответника преминават
хоризонтални щрангове, захранващи с топлинна енергия радиатори на етажни собственици.
Затова и от тях се отдава топлоенергия, като в случая, се търси цена за топлоенергия
отдавана от сградна инсталация. Дължимостта на цената на отдадената от сградната
инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване или неползване на
топлинна енергия от собствениците и носителите на вещни права, а следва от факта, че
сградната инсталация е обща част по предназначение, от която никой не може да се откаже
и плащането се извършва съразмерно на отопляемите обекти по проект. Пълен отказ от
ползване на топлинна енергия в такава сграда може да се извърши само в хипотезата на чл.
153, ал.2 ЗЕ - чрез прекратяване на топлоснабдяването за отопление на цялата сграда от
абонатната станция или от нейното самостоятелно отклонение. Тъй като собствениците в
етажната собственост получават в имотите си част от топлинната енергия, отдадена от
5
хоризонталните и вертикални топлопроводи от сградната инсталация, то тя се разпределя
между тях като топлоенергия, отдадена от сградната инсталация. Ето защо, съдът намира
исковата претенция за доказана в своето основание.
Исковата претенция за главница следва да бъде уважена в цялост, а тази за мораторна
лихва за сумата от 62,28лева, като над тази сума и до пълния предявен размер от 63,37лева,
иска следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски.
Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните такива в настоящото
производство са в общ размер на 1590лева, от които 200лева платена държавна такса,
500лева депозит за вещи лица, 400лева депозит за особен представител и 480лева адв.
възнаграждение. Съразмерно уважените искове следва да се присъдят разноски в общ
размер на 1587,20лева, които следва да се понесат от ответника по спора.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Я. М. Г., ЕГН ********** с постоянен адрес гр. В. ж.к. „М.“, бл.... вх.3,
ап.12 да заплати на В.Е. В.“ ЕАД, ЕИК 1..... със седалище и адрес на управление гр. В., ж.к.
„В.“, бул. „Я.Х.“ № 5 сумата от 547,04лева, представляваща главница, формирана от
задълженията за потребена и незаплатена топлинна енергия, както и такси за услуга по
партида 1590 за топлофицирания имот, находящ се в гр. В. ж.к. „М.“, бл.... вх.3, ап.12, за
периода от месец април 2020г. до месец март 2023г. вкл., както и сумата в размер на
62,28лева, представляваща законна лихва за забава, изчислена за периода от 01.06.2020г. до
27.04.2023г. върху главницата, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране
на исковата молба в съда – 15.05.2023г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за мораторна лихва за разликата над 62,28лева до заявения размер от 63,37лева, на
основание чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Я. М. Г., ЕГН ********** с постоянен адрес гр. В. ж.к. „М.“, бл.... вх.3,
ап.12 да заплати на В.Е.В. ЕАД, ЕИК 1..... със седалище и адрес на управление гр. В., ж.к.
„В.“, бул. „Я.Х.“ №5 сумата от 1587,20лева, представляваща сторени в исковото
производство съдебно- деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните, пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
6