№ 12668
гр. София, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20231110141400 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове по чл. 422, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване по отношение на
ответниците, че всеки от тях дължи на ищеца сумата 707,63 лева,
представляваща дължима главница за потребена топлинна енергия за периода
01.05.2019 г. - 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 22.07.2022 г. до
окончателното й изплащане, сумата 91,61 лева, представляваща обезщетение
за забавено плащане на горната главница за периода от 15.09.2020 г. до
20.06.2022 г., сумата 13,10 лева, представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода 01.06.2019 г. - 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва от 22.07.2022 г. до окончателното й изплащане, както и
сумата 2,61 лева, представляваща мораторна лихва върху главница за дялово
разпределение за периода 31.07.2019 г. – 20.06.2022 г., които суми касаят
топлоснабден имот, находящ се в гр. С. и за които е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № . г. по описа на СРС, 153 състав. Претендират се и
направените в производството разноски.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
1
общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като
купувачите не са престирали насрещно - не са заплатили дължимата цена.
Съгласно приложимите общи условия се дължи и обезщетение за забавено
плащане.
Ответникът М. М. В. не е упражнила правото си на отговор на исковата
молба в срока по чл. 131 ГПК.
Ответникът В. Д. А., чрез назначения й особен представител, е депозирала
отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК. Оспорва исковете като
погасени по давност.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Т.” ЕООД не излага
становище по основателността на претенциите.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ.
Предявеният иск е за задължение за заплащане на дължимата цена по
договор за продажба на топлинна енергия. В тежест на ищеца е да установи
възникването на облигационно отношение между него и ответниците, по
силата на което е престирал точно в количествено и качествено отношение и
за ответната страна е възникнало задължение за плащане на уговорената цена
за топлинна енергия и дялово разпределение в претендираните размери, като
докаже, че ответниците са били собственици или носители на вещно право
върху посочения в исковата молба недвижим имот през исковия период, или
са встъпили в облигационно правоотношение на друго основание. Във връзка
с наведеното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е
да докаже спиране, респективно - прекъсване на давността.
При установяване на горните обстоятелства ответниците носят тежестта
да докажат, че са погасили задълженията чрез плащане.
Ответниците М. М. В. и В. Д. А. не оспорват, че са в облигационни
отношения с ищеца за доставка на топлинна енергия до апартамент ..,
находящ се в гр. С.., през процесния период, което се установява от
приложените към исковата договор за продажба на държавен недвижим имот
по реда на Наредбата за държавните имоти от .., удостоверение за наследници
с изх. № .., издадено от о., списък на етажните собственици – приложение към
2
протокол от общо събрание на етажните собственици от 13.05.2002 г., както и
от изравнителните сметки на топлинния счетоводител.
По силата на договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
Наредбата за държавните имоти от .. М.П.В. и Р.П. В. са придобили
собствеността върху процесния имот при равни квоти. М.В. е починал на
04.01.2019 г., като след смъртта си е оставил за свои наследници по закон
ответницата В. Д. А. /преживяла съпруга/ и ответницата М. М. В. /дъщеря/.
Последните са придобили по пътя на наследяването по 1/2 от притежаваната
от техния наследодател 1/2 идеална част или по 1/4.
Ответниците не оспорват и количеството и цената на доставената до
имота топлинна енергия през исковия период. Ответницата В. Д. А., чрез
назначения й особен представител, възразява единствено, че вземането е
погасено по давност.
Това възражение е неоснователно.
Съгласно Тълкувателно решение от 12.04.2012 г. на ОСГТК на ВКС по
тълкувателно дело № 3/2011 г. задълженията на потребителите на топлинна
енергия, представляват задължения за периодично плащане, тъй като са
налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения
с посочен в Общите условия падеж, поради което и по отношение на тях е
приложима давността по чл. 111, б. “в” ЗЗД. В Общите условия, действащи
през исковия период, е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат
месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно разпоредбата на чл.
114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, като при срочните задължения /каквито са процесните за
главница/, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в
полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/.
Следователно задълженията на ответника за заплащане на стойността на
доставената енергия са възникнали като срочни – както вече бе отбелязано
според общите условия месечните суми за топлинна енергия са били
дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Т.е.
за погасени по давност следва да се считат всички месечни вземания, чиято
изискуемост е настъпила преди повече от три години назад, считано от датата
на подаване на исковата молба/заявлението – 22.07.2019 г., като се отчете
3
обаче, че в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давностният срок е спрял да
тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на
ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, т.е.
преди 14.05.2019 г., или вземането за доставена ТЕ до 28.02.2019 г.
/изискуемост – 16.04.2019 г./, което в случая не се претендира. Началният
месец от исковия период е м.05.2019 г., като изискуемостта на дължимата
цена на потребената топлинна енергия за този месец съгласно общите условия
на ищцовото дружество е настъпила на 16.07.2019 г., т.е. вземането не е
погасено по давност и следва да се присъди в цялост, считано от началния
месец на исковия период. Вземането за дялово разпределение се претендира
за период, считано от м.06.2019 г., поради което същото не е погасено по
давност и следва да се присъди в цялост.
Ответниците не доказаха погасяване на тези задължения, с оглед на което
исковете за главница за потребена ТЕ и за доставена услуга дялово
разпределение се явяват основателни до претендираните размери.
По иска по чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен
дълг и забава в погасяването му. По делото се установи наличието на главен
дълг.
Към исковия период приложение намират Общите условия на ищеца от
12.07.2016 г. В чл. 32, ал. 3 от същите е посочено, че след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на
месечните фактури и фактура за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33,
ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал.
3 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 4 от ОУ е
предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 3, ако не са заплатени в
срока по ал. 2. Следователно, въпреки че изискуемостта на месечно
дължимите суми настъпва в 45-дневен срок след периода, за който се отнасят
4
/съгласно чл. 33, ал. 1/, длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на
задължението си за заплащане цената на ТЕ за потребеното количество
топлинна енергия за целия отчетен период в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнася, т.е. ответниците не дължат мораторна лихва
върху задълженията по месечните /прогнозни/ фактури, а само за
задължението по общите /изравнителни/ фактури. Тези фактури обаче се
издават в края на юли месец /31.07/, а 45-дневният срок след края на отчетния
период /последният изтича на последното число на месец април на
съответната година/ изтича на 14.06., т.е. средата на юни месец на съответната
година. Или с други думи задължението за заплащане на стойността на реално
потребената топлинна енергия в ОУ от 2016 г. е регламентирано като срочно,
но срокът, който кани, изтича преди изравнителното вземане на
топлофикационното дружество по общата фактура да е възникнало, както по
основание, така и по размер. Няма как длъжникът по едно задължение да
изпадне в забава преди за него да е ясно какво дължи и това да влече
неблагоприятните последици от забавата за него. Ето защо посочените
разпоредби на общите условия от 2016 г. следва да се тълкуват в смисъл, че
длъжникът изпада в забава с изтичане на 45-дневния срок от издаването на
фактурата за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки, или от 15.09 на съответната
година.
По изложените съображения и на основание чл. 162 ГПК съдът счита, че
размерът на лихвата за забава върху дължимата топлинна енергия /707,63
лева/ за периода 15.09.2020 г. – 20.06.2022 г. възлиза на 91,01 лева, до която
сума акцесорният иск срещу всеки от ответниците следва да бъде уважен,
като бъде отхвърлен до пълния предявен размер 91,61 лева.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което акцесорните претенции в тази част се явяват неоснователна.
По разноските.
5
При този изход на спора право на разноски възниква за двете страни.
Съобразно уважената част от исковете срещу ответниците, последните следва
да заплатят на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сторените от него
разноски за държавна такса, депозит за особен представител и
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство и държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в заповедно производство. Ответницата М.
М. В. следва да заплати 66,04 лв. за исковото и 28,69 лева за заповедното
производство, а ответницата В. Д. А. 464,46 лева за исковото и 28,69 лева за
заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че М.
М. В., ЕГН **********, дължи на „Т.” ЕАД, ЕИК ., сумите както следва: на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ сумата 707,62 лева,
представляваща цена за доставена топлинна енергия за имот – а., находящ се
в гр. С.., за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. и сумата 13,10 лева,
представляваща цена за доставена услуга дялово разпределение за периода
01.06.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 22.07.2022
г. до изплащане на вземането, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 91,01
лева, представляваща обезщетение за забава върху цената за топлоенергия за
периода от 15.09.2020 г. до 20.06.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал.
1 ЗЗД за обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за
разликата над присъдената сума 91,01 лева до пълния предявен размер 91,61
лева, както и акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 2,61
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.07.2019 г. до 20.06.2022 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № . г. по
описа на СРС, 153 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че В.
Д. А., ЕГН **********, дължи на „Т.” ЕАД, ЕИК ., сумите както следва: на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ сумата 707,63 лева,
представляваща цена за доставена топлинна енергия за имот – а., находящ се
6
в гр. С.., за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. и сумата 13,11 лева,
представляваща цена за доставена услуга дялово разпределение за периода
01.06.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 22.07.2022
г. до изплащане на вземането, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 91,01
лева, представляваща обезщетение за забава върху цената за топлоенергия за
периода от 15.09.2020 г. до 20.06.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал.
1 ЗЗД за обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за
разликата над присъдената сума 91,01 лева до пълния предявен размер 91,61
лева, както и акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 2,61
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.07.2019 г. до 20.06.2022 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № .. по
описа на СРС, 153 състав.
ОСЪЖДА М. М. В., ЕГН ********** да заплати на „Т.” ЕАД, ЕИК . на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сторените разноски в размер на 66,04 лева за
исковото и 28,69 лева за заповедното производство, а В. Д. А., ЕГН
********** – 464,46 лева за исковото и 28,69 за заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на
страната на ищеца „Т.” ЕАД – „Т.” ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7