Решение по дело №5184/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 6448
Дата: 11 септември 2019 г. (в сила от 11 септември 2019 г.)
Съдия: Радмила Ивайлова Миразчийска
Дело: 20181100505184
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 април 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№................

гр. София, ........................

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI "Е" въззивен състав, в публично съдебно заседание на трети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

                                                

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР Л. САНТИРОВ

                                                                  

РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА

 

при участието на секретаря Елеонора Георгиева, разгледа докладваното от мл. съдия Миразчийска въззивно гражданско дело № 5184 по описа на съда за 2018 г. и взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

         С Решение № 181203 от 26.07.2017 г., постановено по гр.д. № 53901/2015 г. по описа на СРС, ГО, 28 състав, е признато за установено по иска с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, предявен от "Т.С." EАД, че Д.И.И. *** EАД сумата от  800.01 лв. за доставена топлинна енергия за имот на адрес гр. София, ж.к. „*******за периода от 01.6.2012 г.  до 30.4.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.6.2015 г. до окончателното й изплащане, за което е издадена заповед за изпълнение по гр.д. № 32785/2015. по описа на СРС, ГО, 28 с-в, като е отхвърлен иска за разликата над 800.01 лв. до пълния предявен размер от 1 584.80 лв. като неоснователен, както и е признато за установено по иска с пр. осн. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр.. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявен от "Т.С." EАД, че Д.И.И. *** EАД сумата от 229.39 лв. - лихва за забава за периода от 31.7.2012 г. до 22.5.2015 г. г., за което е издадена заповед за изпълнение по гр.д. № 32785/2015. по описа на СРС, ГО, 28 с-в.

Срещу решението в частта, в която са ужавени исковете  е подадена въззивна жалба в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК от ответника Д.И.И.. Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Твърди се, че СРС не се е произнесъл по всички доказателства. Възразява се, че претендираната сума е изцяло заплатена от ответника. Сочи се, че между същите страни има същия правен спор за незплатена топлинна енергия за същия период, за което е образувано друго гражданско дело.

Ответникът по жалбата в законоустановения срок не е депозирал отговор на въззивната жалба.

Третото лице-помагач „Б.Б.” ООД не изразява становище по въззивната жалба.

Решението е влязло в сила в необжалваната отхвърлителна част.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.

Въззивното решение е обжалвано в частта, в която СРС е уважил предявените установителни искове с правно основание чл. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1  ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По делото е безспорно между страните, че същите са в облигационни правоотношения, по силата на които ищцовото дружество е доставяло топлинна енергия на ответника вкачеството му на потребител за исковия период в топлоснабден имот с адрес: гр. София, ж.к. „*******. Спорно по делото е дали ответникът е заплатил претендираната от ищцовото дружество сума за доставена топлинна енергия.

Неоснователно е възражението, съдържащо се във въззивната жалба, че СРС не е обсъдил всички доказателства по делото. По делото са приети като писмени доказателсва платежни документи, представени от ответника по делото за установяване на плащане на процесните суми. Първоинстанционният съд е изслушал и преиел Съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, които въззивният съд кредитира като обективно и компетентно дадени. В допълнителната съдебно-счетоводна експертиза вещото лице подробно и обосновано описва извършените от ответника към ищцовото дружество плащания с посочените в тях основания като периоди за доставена топлинна енергия, която се заплаща и мотивирано дава заключение, че незаплатената сума от ответника за исковия период е в размер на 800,01 лв., за която сума първоинстанционният съд правилно е уважил иска. Видно от констативно-съобразителната част на експертизата вещото лице е изпълнило задачата си да работи по представените от ответника платежни документи. Допълнителната съдебно-счетоводна експертиза не е оспорена от страните по делото.

Неонсователно е възражението, направено във въззивната жалба, че межсу дъщите страни има друго гражданско дело със същия предмет. Видно от заявлението за издаване на заповед за изпълнение и издадената заповед за изпълнение по гр. д. № 3975/2015 г., издадена от СРС, 79 състав същата е за задължение на ответника по настоящото дело към ищцовото дружество за доставена и незаплатена топлинна енергия в друг топлоснабден имот с адрес: гр. София, бул. „*******на доставена топлинна енергия в топлоснабден имот с адрес: гр. София, ж.к. „*******. Следователно, двете граждански дела не са с еднакъв предмет.

По отношение на акцесорното претенция за установяване дължимостта на лихва върху претендираната главница, представляваща стойността на потребената от ответника топлинна енергия, настоящият състав намира, че доколкото липсват изложени аргументи във връзка с правилността на обжалваното решение, то същото с оглед пределите на въззивния контрол, очертани в чл. 269 от ГПК, следва да бъде потвърдено.

Съобразно обстоятелството, че правните съждения, до които въззивната инстанция е достигнала, изцяло съответстват на крайните правни изводи на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1 ГПК да бъде потвърдено, а въззивната жалба – оставена без уважение.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

РЕШИ:

                     

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 181203 от 26.07.2017 г., постановено по гр.д. № 53901/2015 г. по описа на СРС, ГО, 28 състав в обжалваната уважителна част.

Решението е взязло в сила в необжалваната отхвърлителна част.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Б.Б.” ООД.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ:   1.                   

 

      2.