Р Е Ш Е Н И Е
№ 547
гр.Варна,15.02.2013г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,ОСЕМНАДЕСЕТИ
СЪСТАВ в
публично заседание,
проведено на първи февруари през две
хиляди и тринадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАЯ НЕДКОВА
при
участието на секретар А.Д., като
разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 5781 по
описа за 2012г., за да
се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по предявени при условията на обективно кумулативно
съединяване искове от Л.И.Б. ЕГН: ********, с постоянен
адрес ***, чрез пълномощника си адвокат С.А. - АК
гр.Варна, с правно основание
чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ срещу „***” – гр.***, представлявана от Директора Г.Я., чрез адв. Г.Т. – гр.***
- с правно
основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ
за признаване на уволнението му за незаконосъобразно и отмяна на заповедта, с
която трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл.330 ал.2 т.3 от КТ;
- с правно
основание чл. 344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на ищеца на заеманата
преди уволнението длъжност „чистач -хигиенист” в ***” – гр.Варна .
- с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, вр.чл.225, ал.1
от КТ за осъждане на ответника да му заплати сумата от 1200.00лева, представляваща обезщетение за времето, през което
ищецът е останал без работа поради уволнението за период от 4 месеца/ 300.00
лв. месечно/, считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение –
28.03.2012г.до 27.07.2012,вкл., както и за присъждане
на направените по делото разноски.
В съдебно заседание от 01.02.2013г.
на основание чл. 214 от , съда е допуснал
изменение на петитума на иска с правно основание чл. 344 ал.1 т.3 вр. чл. 225 ал.1 от КТ, като същия се счита предявен за
сумата от 2100 лв., представляващ обезщетение за времето, през което ищецът е
останал без работа поради уволнението за период от 6 месеца.
Ищецът твърди, че е работил по трудово правоотношение
с ответника в периода от 26.09.2005г. до
27.03.2012г. срещу трудово възнаграждение в размер на
300.00 лв., по силата на което е
заемал длъжността „чистач/хигиенист”, в ***” - Варна, по силата на трудов
договор № РД-***/26.09.2005г. Със Заповед ***/27.03.2012г. трудовия договор на ищцата бил прекратен на
основание чл. 330 ал.2 т.6 от КТ–дисциплинарно уволнение. Твърди, че заповедта за уволнението му е незаконосъобразна,
тъй като по време на уволнението е
страдала от психично заболяване :”разстройство в адаптацията” ,”тревожно
разстройство” , което е защитено по смисъла на чл. 333 ал.1 т.3 и е посочено в Наредба № 5 от 20.02.1987 г.
на МЗ. Излага , че при съставяне на заповедта, с която е уволнена не е спазено
трудовото законодателство, в същата са посочени минали наказания, не е посочено
конкретното нарушение станало причина за наказанието. Оспорва и по същество да
е извършвала посочените нарушения , като излага , че по време на работата си
в ПГТ
добросъвестно е изпълнявала служебните си задължения, но е била подложена на
голямо напрежение и стрес, както и, че и е оказван психически и физически тормоз. Моли да и бъдат заплатени
направените по делото разноски.
В съдебно заседание по същество,
ищцата, чрез процесуалните си
представители поддържа предявените
искове, моли същите да бъдат уважени т. к.
не е спазена процедурата по чл. 333 ал.1 т.3 от КТ. Молят за
присъждането на разноски. Представят писмени бележки.
Ответникът ***”
- Варна, оспорва предявените искове. Твърди, че заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение е издадена при спазване на изискванията на КТ. Оспорва наведените от ищеца твърдения за
неспазване на трудовото законодателство, като излага , че ищцата е укрила от
работодателя си, че страда от заболяване, поради което и не попада в хипотезата
на закрила по чл. 333 от КТ. Излага, че ищцата многократно е нарушавала
трудовата дисциплина, като за това са и били налагани наказания.Моли исковете
да бъдат отхвърлени, като се присъдят направените по делото разноски.
В съдебно заседание по същество, чрез
процесуалния си представител, моли иска да бъде отхвърлен, като се присъдят
направените по делото разноски. Представя писмени бележки.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По предявения иск с прано основание чл.344,
ал.1, т.1 от КТ
По делото се установи, а и не е спорно между
страните, че ищцата се е намирала в трудови правоотношения с ответника и е
изпълнявала длъжност „чистач-
хигиенист”, считано от 26.09.2005г. Видно от
представеното по дело – л.101 удостоверение от 15.11.2012г.
от ПГТ-Варна, брутно трудово възнаграждение на ищцата
за месеца предхождащ уволнението – м. 02.2012г. е в
размер на 351.00 лв. месечно. Със
заповед № ***/27.03.2012г. трудовия договор на ищцата бил прекратен на
основание чл. 330 ал.2 т.6 от КТ–дисциплинарно уволнение,считано от 28.03.2012г.
Съдът намира, че заповедта за уволнение е
незаконосъобразна по следните съображения:
Оспорва се
законността на извършено уволнение на безвиновното основание на чл.328
ал.1 т.3 от КТ. Тежестта на доказване законността на прекратяването на трудовото правоотношение е възложена
върху ответника в производството - работодател в материалното трудово
правоотношение с ищеца. Спорът се развива в рамките на релевираните
от ищцовата страна доводи, които в случая са следните : ищеца Л.И.Б. се е ползвал от предварителна закрила при
уволнение, доколкото страда от заболяване, визирано в чл. 1 ал.1 т. 5 от
Наредба № 5/ 20.02.1987 г. за болестите , при които работниците, боледуващи от
тях, имат особена закрила съгласно чл. 333 ал.1 от КТ, която закрила не е била преодоляна от
работодателя по законоустановения ред при прекратяване на трудовото
правоотношение. В исковата молба Л.Б. твърди,
че страда от заболяване-”разстройство
в адаптацията”,”тревожно разстройство”, следователно се позовава на чл.ЗЗЗ ал.1 т.3 от КТ, според която при прекратяване на
трудовото правоотношение на работник или
служител, който страда от заболяване по наредбата, работодателят следва предварително
да вземе разрешение от ИТ за всеки отделен случай.
Задължението ще бъде и изпълнено тогава, когато компетентния да реализира
уволнението орган изиска от работника и служителя информация дали страда от
заболявания по наредбата и след получаване на документите, удостоверяващи
съответната болест ги изпрати с искането си но ИТ,
както и с мнение на ТЕЛК според разпоредбата на чл. 333 ал.2
от КТ .
По делото са приложени копия от лична абмулаторна карта –л. 11-15 от дело, копие на болнични и
амбулаторни листи, от което е видно, че
ищцата е страдала от твърдяното от нея
заболяване.
От приетото по дело заключение по СПхЕ, което съда кредитира , е видно, че съм момента на
освидетелстването ищцата е с „разстройство в адаптацията-Генерализирана
тревожност- Ф41.1,като в диференциално диагностичен
план сериозно значение има и Дг.Разстройство в
адаптацията –Ф43.24/с преобладаващо нарушение на
поведението/ и Ф 43.25/със смесено нарушение на емоциите и поведението/Това психично разстройство не е
психоза. Всички поставени на ищцата диагнози в тесния смисъл на това понятие не
са психози, а невротични разстройства. В заключението си д-р К. , като и
съдебно заседание излага ,че за преценката на трудоспособността на лицата с
психични разстройства е от задължение на ТЕЛК и се преценява индивидуално, за
диагностицирането на заболяването на ищцата е необходимо да се търси и преценка
на Службата по трудова медицина. Излага, посоченото в т.6 от Наредба № 5 от
От заключението на приетата по дело
СМЕ изготвена от СТМ,
Д-р С. Н. /К./ ,която съда цени като обективна в заключението по т. 1 от
поставените задачи, доколкото т.2-4 касаят правни изводи и са от компетентност
на съда, е видно, че съгласно
официалната медицинска документация поставените на ищцата диагнози попадат в
клас V ”психични и поведенчески разстройства” , като същите не са поведенчески.
Относно доводите на ответника, че
заболяването на ищцата не попада под т.6 ”психично заболяване” на Наредба № 5
от 1987г. съда счита, че същото е
неоснователно.Доколкото формулировката на наредбата е обща и не се прави
разграничение какъв вид психично заболяване се има предвид ,както и че не е
наличен друг законов или подзаконов акт, в който да има конкретизация, съда приема, че заболяването на ищеца попада
в хипотезата на т.5 от Наредба № 5. От друга страна ответника –работодател е
бил наясно със заболяванията на ищеца ,т.к. са му били представени навременно
болнични. Същия е следвало да поиска становище съгласно закона/дори и само при
съмнения относно характера на заболяването на ищеца, доколкото не притежава
специални знания за диагностика на заболявания/, като по този начин реализира
закрилата по отношение на работника ,какъвто е смисъла на закона.
По делото е приложено копие на ЛТД на ищеца, от което е видно , че ответника-
работодател не е изпълнил изискването на чл. 333 ал.1 от КТ - издал е процесната
заповед на основание чл. 330 ал.2 т. 6 от КТ без да изиска разрешение от ИТ. Последователно е разбирането на ВКС,
че ако работодателя е изпълнил задължението си да поиска информация от
работника или служителя дали страда от някоя от болестите по Наредба № 5 от 1987г. и последният
е укрил това обстоятелство, то се счита , че работодателят е изправна
страна/ Решение № 563 от 2005г. по гр.дело №108/2003г./В настоящия случай доводите на ответника, че е
спазил трудовото законодателство,като е поискал обяснения и че ищцата сама е укрила обстоятелствата , че
страда от заболяване доколкото на л.82 от трудовото досие на същата е дала
обяснения, че не страда от заболяване, както и, че е изискано становище от СТМ – л. 56 от трудовото досие, съда счита, за
неоснователни. Обяснението на работника е дата 20.02.2008г., а
заключението на СТМ е от дата 09.10.2009г. Изискването на закона, както и трайната практика
на ВКС е, че
преодоляването на закрилата следва да е към момента на уволнението, а не години
по –рано.
Неспазването на предвидената процедура
за съкращение лице страдащо от заболяване по наредбата е достатъчно основание съдът да приеме, че
уволнението на Л.Б. е извършено незаконно и
да отмени атакуваната заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение, без да разглежда трудовия спор по
същество.
Предвид уважаването на
предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, следва да бъде
разгледан и кумулативно съединения в условията на обусловеност иск с правно
основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ за
възстановяване на длъжността заемана преди уволнението. Разгледан по същество
същият се явява основателен и следва да бъде уважен.
За уважаване на претенцията с правно
основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 от КТ е
необходимо да се установи незаконност на извършеното уволнение, както и факта
на оставане на работника без работа вследствие прекратяването на трудовото му
правоотношение. Съдът прие, че уволнението е незаконно, поради което е налице
първата предпоставка за уважаването на претенцията по чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 от КТ. От представените писмени
доказателства по делото / копие на регистрационна карта от АЗ „Бюро по труда” – гр.Варна,писмо от НАП от 15.10.2012г. , извършена в с. з. от съда справка с оригинала на
трудова книжка / се установява, че ищцата е останала без работа в следствие на
незаконното уволнение за периода 28.03.2012г. /датата
на прекратяване на трудовото правоотношение/ до 01.02.2013г.,
датата на хода на устните състезания, поради което и същата не е получавала
трудово възнаграждение. По изложените мотиви за процесния период съдът намира,
че ищцата е останала без работа поради незаконно уволнение, поради което на
същата й се дължи обезщетение. В тази връзка претенцията по чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 от КТ следва да бъде уважена за периода
28.03.2012г. до 28.09.2012г.,
т.е. за шест месеца. Обезщетението се определя на база брутното трудово
възнаграждение за месеца, предхождащ уволнението или последното получено от
работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение. Между страните
не е спорно, а и от доказателствата по делото се установява, че трудовото възнаграждение
получено от ищцата за пълен отработен месец, предхождащ уволнението, е в размер
на 351.00лв., поради което обезщетението за
посочените по – горе основателни периоди е в размер на 2100.00 лв./изчислен на
база средно дневно брутно трудово възнаграждение по работните дни за съответния
период/, поради което претенция се явява доказана по основание и размер за тази
сума.
Предвид изходът от спора на
основание чл.76, ал.6 от ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от
184.00лв., разноски по делото, представляващи
държавна такса, съобразно правилата на Тарифа за държавните такси събирани от
съдилищата по ГПК, 350.00 лв. депозит вещи лица и
съразмерно уважената част от исковете, както и да заплати на ищеца сумата от
450.00лв. – разноски по делото -възнаграждение за
един адвокат,на основание чл. 78 ал.1 от .
Предвид изхода на спора искането на
ответника за заплащане на направените по делото разноски ,следва да бъде
оставено без уважение.
Мотивиран от
изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед
***/27.03.2012г.
на Директора Г.Я. на „***”
– гр.***, представлявано
от Директора
Г.Я., с която трудовото правоотношение на ищцата Л.И.Б.
ЕГН: ********, с постоянен адрес *** , заемаща
длъжността „чистач/хигиенист” е прекратено, на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, на основание чл.344, ал.1, т.1 от Кодекса на труда.
ВЪЗСТАНОВЯВА
Л.И.Б. ЕГН: ********, с постоянен
адрес *** на заеманата преди уволнението длъжност
„чистач/хигиенист” в „***” –
гр.***, представлявано от Директора Г.Я. , на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ.
ОСЪЖДА
„***” – гр.***, представлявано
от Директора Г.Я. ДА ЗАПЛАТИ НА
Л.И.Б. ЕГН: ********, с постоянен
адрес *** сумата 2 100.00
/две хиляди и сто/ лв., представляваща
обезщетение за оставане без работа, поради незаконно уволнение за периода
28.03.2012г. до 28.09.2012г., на основание чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225, ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА „***” – гр.***,
представлявано от Директора Г.Я. ДА ЗАПЛАТИ
в полза на Държавата към бюджета на
съдебната власт, по сметка на ВСС държавна такса и съдебно деловодни разноски в
размер на 184.00 /сто осемдесет и четири/ лв., в полза
на ВРС по депозитната сметка сумата от 350.00/триста и петдесет /лева
–разноски по делото, на основание чл.78,
ал.6 от ГПК и Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА „***” – гр.***, представлявано
от Директора Г.Я. ДА ЗАПЛАТИ Л.И.Б. ЕГН: ********, с постоянен
адрес *** сума в размер на 450.00/четиристотин
и петдесет/лева на основание чл. 78 ал.1 от .
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от датата на обявяването му – 15.02.2013г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/МАЯ НЕДКОВА/