РЕШЕНИЕ
№ 164
гр. Видин, 12.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН, II-РИ НАКАЗ. СЪСТАВ ПО МЕЖД. ПР.
СЪТР. И ЗЕЕЗА, в публично заседание на дванадесети октомври през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Л.В. Л.
Членове:В.Д. С.
В.Р. Г.
при участието на секретаря Н. ЦВ. К.
като разгледа докладваното от Л. В. Л. Частно наказателно дело №
20231300200317 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 30, вр. чл. 14 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции /ЗПИИРКОРНФС/.
Образувано е въз основа на Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на
Съвета относно прилагането на принципа на взаимното признаване на финансови санкции,
изпратено от Федерална служба „Правосъдие“ 53094 Бон, Федерална Република Германия, с
искане за признаване и изпълнение на решение за налагане на финансова санкция,
респективно решение № OWI-*********/SB21 на несъдебен орган- Рейнскопланински
окръг, с адрес ул. Ам Рюбецалвалд № 7, 51469, град Бергиш Гладбах, Република Германия,
постановено на 10.01.2023г., влязло в сила на 18.02.2023г., с което на В. К. К., роден на
*.*.*г. с ЕГН ********** и адрес- село Водна, обл. Видин, ул. „*“ № *, е наложена
финансова санкция в размер на 128,50 евро.
В проведеното пред настоящата инстанция съдебно заседание, представителят на
Видинската окръжна прокуратура, моли, чуждото решението да бъде признато и да бъде
допуснато неговото изпълнение.
В съдебното заседание засегнатото лице В. К. К., заяви, че: оспорва чуждото решение; има
14 МПС на свое име; предоставил МПС на други лица да ги управляват, като самия той няма
СУМПС; е допуснал грешка, като е упълномощил други лица да управляват МПС, които са
1
на негово име.
Съдът, след като се запозна с представеното Решение за налагане на финансова санкция,
визирано в Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа на взаимното признаване на финансови санкции, и приложените
по делото доказателства намира за установено следното:
Производството е образувано въз основа на изпратено Удостоверение по чл. 4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета, относно прилагането на принципа за взаимно признаване
на финансови санкции, обективиращо посоченото по-горе решение. Решението за налагане
на финансова санкция е на държава – член на Европейския съюз – Федерална Република
Германия и се отнася за деяние, което представлява нарушение на разпоредбите за движение
по пътищата по германския закон. Съгласно чл. 30, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС, двойна
наказуемост не се изисква за деянията посочени в чл. 14, ал. 2, т. 1 – 32, както и за деяния
съставляващи административни нарушения според законодателството на издаващата
държава, и в часттност по чл. 30, ал. 2, т. 1 ЗПИИРКОРНФС „поведение, което нарушава
правилата за движение по пътищата, включително нарушения на разпоредбите за
времетраенето на управление и почивка на моторни превозни средства, както и
разпоредбите относно опасни товари ".
Видно от справката по реда на Наредба № 14/18.11.2009г., постоянен и настоящ адрес на
засегнатото лице В. К. К., роден на *.*.*г., с ЕГН ********** е: село Водна, обл. Видин, ул.
„*“ № *. Тъй като засегнатото лице е с постоянно местоживеене на територията на Видинска
област /съдебен район на Окръжния съд – Видин/, то Окръжният съд - Видин е компетентен
да разгледа Решението - чл. 31 ЗПИИРКОРНФС.
Решението се отнася за деяние, което е извършено на територията на издаващата държава и
не попада под юрисдикцията на българските съдилища. Представеното Удостоверение
визира конкретиката на решението, с което е наложена финансовата санкция. Липсват
данни, че срещу засегнатото лице за същото деяние в Република България или в друга
държава, различна от издаващата и от изпълняващата е постановено и приведено в
изпълнение решение за налагане на финансови санкции. Изпълнението на решението не е с
изтекла давност по българското законодателство и решението не се отнася за деяние,
подсъдно на български съд. Не е налице имунитет или привилегия по българското
законодателство, които правят изпълнението на решението недопустимо. Решението не се
отнася за деяния, които:
а) по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на
територията на Република България, или
б) са били извършени извън територията на издаващата държава и
българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство
по отношение на такива деяния.
Съдът констатира, че наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро или левовата
равностойност на тази сума. В разглеждания казус наложената финансова санкция е в
2
размер на 128,50 евро, включваща сумата от 100 евро санкция за нарушението и 28.50 евро
– разходи в производството по постановяване на чуждото решение. Последното е за деяние,
което представлява нарушение на правила за движение по пътищата по германския закон и
няма изискване за двойна наказуемост по смисъла на чл. 30, ал. 2, т. 1 ЗПИИРКОРНФС.
Решението е било постановено срещу физическо лице, което по българското
законодателство поради възрастта си носи наказателна и административно наказателна
отговорност, и подлежи на преследване за деянието, което обосновава решението. Видно от
представеното удостоверение, производството е било писмено, като засегнатото лице е било
уведомено относно правото си да обжалва решението и за сроковете на обжалване.
Наложената финансова санкция /или част от нея/ не е платена. Давностният срок за
изпълнение на финансовата санкция /глоба/ изтича, на 18.02.2026г. Представеното
удостоверение е пълно и визира конкретиката на решението. Не са налице основанията, при
които може да се откаже признаване и изпълнение.
Доводите на засегнатото лице по оспорване на чуждото решение са ирелевантни.
Предвид изложеното, съдът намира, че Удостоверението съдържа всички елементи
посочени в ЗПИИРКОРНФС. Представения акт следва да бъде признат и да бъде допуснато
неговото изпълнение. Тъй като наложената финансова санкция е определена в евро /ЕUR/
съгласно чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 6 ЗПИИРКОРНФС следва да се определи
равностойността й в български лева по курса на БНБ за деня на постановяване на
Решението за финансова санкция. Решението е постановено на 10.01.2023г. Служебно
известно е, че на тази дата курсът на Българската народна банка е 1.9558 лева за 1 евро.
Следователно, равностойността на 128,50 евро в български лева е 251,32 лева.
Предвид изложеното съдът приема, че са налице условията за признаване и изпълнение на
представеното Решение за финансова санкция, поради което и на основание чл. 32, ал. 1, вр.
чл. 16, ал. 7, т. 1 ЗПИИРКОРНФС, следва да бъде признато и изпратено за изпълнение.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА И ДОПУСКА ИЗПЪЛНЕИЕ на решение № OWI-*********/SB21 на
несъдебен орган- Рейнскопланински окръг, с адрес ул. Ам Рюбецалвалд № 7, 51469, град
Бергиш Гладбах, Република Германия, постановено на 10.01.2023г., влязло в сила на
18.02.2023г., с което на В. К. К., роден на *.*.*г. с ЕГН ********** и адрес- село Водна, обл.
Видин, ул. „*“ №*, е наложена финансова санкция в размер на 128,50 евро, която сума в
български лева е 251,32 лева.
Решението може да се обжалва или протестира пред САС в 7 дневен срок от днес.
ОБЖАЛВАНЕТО не спира изпълнението.
СЛЕД влизането на решението в сила, препис от него да се изпрати на Националната
агенция на приходите, съобразно чл. 22 от ЗПИИРКОРНФС.
3
УКАЗВА на НАП, че следва незабавно да уведоми съда за предприетите действия по
изпълнението на Решението, съгласно чл. 22, ал. 2 ЗПИИРКОРНФС.
На основание чл. 24, ал. 1, т.1 и 2 ЗПИИРКОРНФС незабавно да бъде уведомен
компетентния орган на издаващата държава, като му се изпрати копие от настоящото
решение, а също де се изпрати копие от решението и на Министерството на правосъдието на
Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4