РЕШЕНИЕ
№ 436
гр. Русе, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. Иванова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20214520106604 по описа за 2021 година
Адв.З.Ц. – пълномощник на „Теленор България“ ЕАД, заявява, че между
представляваното от него дружество и АНТ. КР. Б. са сключени следните договори за
предоставяне на услуги:
- Договор за мобилни услуги №*********/10.09.2016г., ведно със Заявление за
пренасяне на номер в мрежата на Теленор, съгласно който на клиента е предоставен
мобилен номер 0887 996 423, пренесен от друга мрежа в Теленор;
- Допълнително споразумение №*********/16.10.2017г. към договора за мобилни
услуги и Договор за лизинг от 16.10.2017г. Съобразно допълнителното споразумение, за
посочения мобилен номер влизал в сила нов абонаментен план със стандартна месечна
абонаментна такса 24.99 лева, а на клиента бил предоставен мобилен телефонен апарат
Samsung Galaxy J3 2016 Black. При предоставянето на устройството страните сключили
отделен договор за лизинг, според който цената на лизинговата вещ възлизала на 229.77 лева
и следвало да бъде погасена на 23 месечни лизингови вноски всяка в размер на 9.99 лева,
фактурирана заедно с месечните сметки за ползваните през отчетния период мобилни
услуги чрез номера;
- Договор за мобилни услуги №*********/15.05.2019г., ведно със Заявление за
пренасяне на номер в мрежата на Теленор; заявление за смяна на собственост и Договор за
лизинг от 15.05.2019г. На ответника бил предоставен мобилен телефонен номер 0876
449 013, собственост до този момент на Магдалена Николова Дацева, пренесен от друга
мрежа в Теленор, при стандартна месечна абонаментна такса – 30.99 лева и мобилен
телефонен апарат Huawei P30 Lite Peacook Blue. Предоставянето на устройството, страните
1
уредили в отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ
възлизала на 620.77 лева, платима на 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на 26.99
лева, фактурирана заедно с месечните сметки за ползване през отчетните периоди мобилни
услуги чрез номера.
Ответникът не изпълнил задълженията си, начислени във фактури за периода м.май
2019г. – м.септември 2019г., както следва:
- фактура №**********/05.05.2019г. за отчетен период 05.04.2019г. – 04.05.2019г. на
обща стойност 48.41 лева, формирана от: 38.71 лева – месечна абонаментна такса за
мобилен номер 0887 996 423, ползвани услуги, такса за спиране на номер и 9.99 лева –
лизингова вноска за мобилен телефонен апарат Samsung Galaxy J3 2016 Black и приспадане
на надвнесено плащане на задължение за предходен отчетен период в размер на 0.29 лева;
- фактура №**********/05.06.2019г. за отчетен период 05.05.2019г. – 04.06.2019г. на
обща стойност 154.80 лева, формирана от: 47.76 лева – месечна абонаментна такса за
мобилен номер 0887 996 423, ползвани услуги, такса за спиране на номер и 9.99 лева –
лизингова вноска за мобилен телефонен апарат Samsung Galaxy J3 2016 Black; 70.06 лева –
месечна абонаментна такса за мобилен номер 0876 449 013, ползвани услуги, такса спиране
на номер, такса временно възстановяване на изходящия трафик; 26.99 лева – лизингова
вноска за мобилен телефонен апарат Huawei P30 Lite Peacook Blue;
- фактура №**********/05.07.2019г. за отчетен период 05.06.2019г. – 04.07.2019г. на
обща стойност 93 лева, формирана от: 24.99 лева – месечна абонаментна такса за мобилен
номер ....................3 и 9.99 лева – лизингова вноска за мобилен телефонен апарат Samsung
Galaxy J3 2016 Black; 31.03 лева – месечна абонаментна такса за мобилен номер...............и
26.99 лева – лизингова вноска за мобилен телефонен апарат Huawei P30 Lite Peacook Blue;
- фактура №**********/05.08.2019г. за отчетен период 05.07.2019г. – 04.08.2019г. на
обща стойност 17.12 лева, формирана след приспадане между таксите за посочения отчетен
период, съобразно броя дни, през които клиентът е ползвал услугите на оператора и таксата
за предварително начислен пълен брой дни с достъп до услугите на оператора за отчетния
период.
След предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги по вина на
потребителя поради изпадането му в забава, при условията на които са ползвани номер 0887
996 423 и номер 0876 449 013, операторът издал фактура №**********/05.09.2019г. на обща
стойност 965.60 лева, включваща задължение за заплащане неустойка за предсрочното им
прекратяване в общ размер 378.83 лева, както и предсрочно изискуемия остатък от
лизинговите вноски за предоставените на лизинг мобилни устройства на обща стойност
586.77 лева.
Ищецът пояснява, че размерът и основанието за възникване задължението за
неустойка при предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги за номер 0887 996
423 са уредени от страните в Допълнително споразумение №*********/16.10.2017г.
Предвид факта, че прекратяването на правоотношенията е настъпило след 01.01.2018г.,
размерът на дължимите неустойки бил определен в съответствие с условията на Спогодба
от 11.01.2018г. между Комисия за защита на потребителите и „Теленор България“ ЕАД. В
2
съответствие със споразумението, операторът начислил неустойка във връзка с прекратяване
договора за номер ................. в размер на 79.55 лева (сбор от по-малко от три месечни такси
и 22.57 лева - разликата между стандартната цена на мобилното устройство без отстъпка и
дължимата преференциална цена), а за номер ........... – 299.28 лева (сбор от 3 месечни
абонаментни такси – 77.46 лева и 221.82 лева – разликата между стандартната цена на
мобилното устройство без отстъпка и дължимата преференциална цена).
За мобилен телефонен апарат Samsung Galaxy J3 2016 Black, остатъка от
незаплатените лизингови вноски възлизал на 19.98 лева, а за мобилен телефонен апарат
Huawei P30 Lite Peacook Blue – 566.79 лева.
В качеството си на кредитор, ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се
снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение №1405/01.06.2021г., издадена по
ЧГД №2765/2021г. по описа на РРС срещу АНТ. КР. Б. за сумата 1278.93 лева – главница,
дължима по Договор за мобилни услуги №*********/10.09.2016г., ведно със Заявление за
пренасяне на номер в мрежата на Теленор, Допълнително споразумение
№*********/16.10.2017г. към договора за мобилни услуги и Договор за лизинг от
16.10.2017г., Договор за мобилни услуги №*********/15.05.2019г., ведно със Заявление за
пренасяне на номер в мрежата на Теленор, заявление за смяна на собственост и Договор за
лизинг от 15.05.2019г., индивидуализирана във фактури, издадени в периода 05.05.2019г. –
05.09.2019г., ведно със законната лихва, считано от 31.05.2021г. до окончателното й
изплащане; 25.58 лева – държавна такса и 360 лева – адвокатско възнаграждение.
Тъй като заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5
ГПК, заповедния съд указал на заявителя, че следва да предяви иск за установяване на
вземането си.
По изложените съображения, Адв.З.Ц. моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че АНТ. КР. Б., ЕГН ********** дължи на „Теленор България“ ЕАД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес
Парк София, сграда 6, сумите: 1278.93 лева – сбор от дължимите суми, съгласно фактура
№**********/05.05.2019г., фактура №**********/05.06.2019г., фактура
№**********/05.07.2019г., фактура №**********/05.08.2019г. и фактура
№**********/05.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
31.05.2021г. до окончателното й изплащане.
Претендира направените в заповедното и настоящо производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът АНТ. КР. Б. не е депозирал отговор на исковата
молба, не ангажира доказателства.
Съобразявайки становищата на страните, ангажираните в хода на
производството доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът
прие за установено от фактическа и правна страна, следното:
Страните по делото са обвързани от облигационно правоотношение, основано на:
- Договор за мобилни услуги №*********/10.09.2016г., съгласно който на клиента е
предоставен мобилен номер ................ пренесен от друга мрежа в Теленор;
- Допълнително споразумение №*********/16.10.2017г. към договора за мобилни
3
услуги и Договор за лизинг от 16.10.2017г., с които, за посочения по-горе мобилен номер е
уговорен нов абонаментен план със стандартна месечна абонаментна такса 24.99 лева и на
ответника е предоставен мобилен телефонен апарат Samsung Galaxy J3 2016 Black. Според
договора за лизинг цената на вещта възлиза на 229.77 лева и следва да бъде погасена на 23
месечни лизингови вноски всяка в размер на 9.99 лева, фактурирана заедно с месечните
сметки за ползваните през отчетния период мобилни услуги чрез номера;
- Договор за мобилни услуги №*********/15.05.2019г. и Договор за лизинг от
15.05.2019г., въз основа които, на ответника е предоставен мобилен телефонен номер
...................., собственост до този момент на М. Н. Д. пренесен от друга мрежа в Теленор,
при стандартна месечна абонаментна такса – 30.99 лева и мобилен телефонен апарат Huawei
P30 Lite Peacook Blue. Общата цена на лизинговата вещ възлиза на 620.77 лева, платима на
23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на 26.99 лева, фактурирана заедно с месечните
сметки за ползване през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.
Приложени са „Общи условия на Теленор България ЕАД за взаимоотношения с
потребителите на мобилни телефонни услуги“.
Ищцовото дружество издало:
- фактура №**********/05.05.2019г. за отчетен период 05.04.2019г. – 04.05.2019г. на
обща стойност 48.41 лева;
- фактура №**********/05.06.2019г. за отчетен период 05.05.2019г. – 04.06.2019г. на
обща стойност 154.80 лева;
- фактура №**********/05.07.2019г. за отчетен период 05.06.2019г. – 04.07.2019г. на
обща стойност 93 лева;
- фактура №**********/05.08.2019г. за отчетен период 05.07.2019г. – 04.08.2019г. на
обща стойност 17.12 лева;
- фактура №**********/05.09.2019г. на обща стойност 965.60 лева, включваща
задължение за заплащане неустойка за предсрочното им прекратяване в общ размер 378.83
лева, както и предсрочно изискуемия остатък от лизинговите вноски за предоставените на
лизинг мобилни устройства на обща стойност 586.77 лева.
Въз основа на заявление, депозирано от „Теленор България“ ЕАД, в РРС е образувано
ЧГД №2765/2021г. и издадена заповед №1405/01.06.2021г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК срещу АНТ. КР. Б. за сумата 1278.93 лева – главница, дължима
по Договор за мобилни услуги №*********/10.09.2016г., ведно със Заявление за пренасяне
на номер в мрежата на Теленор, Допълнително споразумение №*********/16.10.2017г. към
договора за мобилни услуги и Договор за лизинг от 16.10.2017г., Договор за мобилни услуги
№*********/15.05.2019г., ведно със Заявление за пренасяне на номер в мрежата на Теленор,
заявление за смяна на собственост и Договор за лизинг от 15.05.2019г., индивидуализирана
във фактури, издадени в периода 05.05.2019г. – 05.09.2019г., ведно със законната лихва,
считано от 31.05.2021г. до окончателното й изплащане; 25.58 лева – държавна такса и 360
лева – адвокатско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което на
заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване на вземането си в
4
едномесечен срок от получаване на съобщението.
Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – положителен установителен иск, в
производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи 1278.93 лева – сбор
от дължимите суми, съгласно фактура №**********/05.05.2019г., фактура
№**********/05.06.2019г., фактура №**********/05.07.2019г., фактура
№**********/05.08.2019г. и фактура №**********/05.09.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 31.05.2021г. до окончателното й изплащане, предмет на
заповед за изпълнение на парично задължение №1405/01.06.2021г., издадена по реда на
чл.410 ГПК по ЧГД №2765/2021г. по описа на РРС.
От приложеното в настоящото производство цитирано частно гражданско дело е
видно, че заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което, на
02.11.2021г. заявителят е уведомен за възможността да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Съдът намира искът за
допустим, тъй като е предявен от взискателя в законоустановения срок, при наличие на
правен интерес - запазване действието на издадената заповед за изпълнение.
Ищцовото дружество, чрез процесуалния си представител, е направило искане за
постановяване на неприсъствено решение.
Съдът счита, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК:
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът не е представил писмен отговор на
исковата молба, не се е явил в първото открито съдебно заседание, не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие, като с разпореждане от 06.12.2021г. са му
указани последиците по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК.
Налице са и предпоставките, визирани в чл.239, ал.1, т.2 ГПК. Предвид представените
по делото писмени доказателства и тези съдържащи се в ч.гражданско дело №2765/2021г. по
описа на РРС, с оглед факта, че ответникът не е ангажирал доказателства за недължимост на
процесното вземане, може да се направи извод за вероятната основателност на
установителния иск.
По изложените съображения съдът приема, че претенцията като основателна следва
да бъде уважена.
Съгласно т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълкувателно дело №4/2013г., съдът
който разглежда иска с правно основание чл.422 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство.
Предвид изхода на спора, ответникът следва да заплати на ищеца сумите: 385.58 лева
– разноски по ЧГД №2765/2021г. по описа на РРС и 409.02 лева – разноски по ГД
№6604/2021г. по описа на РРС.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422 ГПК, че АНТ. КР. Б. , ЕГН
5
********** с адрес: гр.Русе, ул.“Никола Й. Вапцаров“№1А, вх.2, ет.4 дължи на „Теленор
България“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.София,
ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6 сумата 1278.93 лева – сбор от дължимите
суми, съгласно фактура №**********/05.05.2019г., фактура №**********/05.06.2019г.,
фактура №**********/05.07.2019г., фактура №**********/05.08.2019г. и фактура
№**********/05.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
31.05.2021г. до окончателното й изплащане, предмет на заповед за изпълнение на парично
задължение №1405/01.06.2021г., издадена по реда на чл.410 ГПК по ЧГД №2765/2021г. по
описа на РРС.
ОСЪЖДА АНТ. КР. Б. , ЕГН ********** да заплати на „Теленор България“ ЕАД,
ЕИК ********* направените по ГД №6604/2021г. по описа на РРС разноски в размер на
409.02 лева.
ОСЪЖДА АНТ. КР. Б. , ЕГН ********** да заплати на „Теленор България“ ЕАД,
ЕИК ********* направените по ЧГД №2765/2021г. по описа на РРС разноски в размер на
385.58 лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6