Р Е Ш Е Н
И Е
София, 05.03.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито
заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска
гр.д. № 4129/19 г., за да се произнесе, взе пред вид:
Предявен е иск от КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ, ЕИК
***** с адрес: гр. София, пл. „*********, представлявана от Д.М. – председател,
против „В.Л.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Ю.М.Ш., с правно основание чл. 186, ал. 3 вр. с ал. 2, т. 1 и чл. 148, ал.
1, т. 4 ЗЗП вр. с чл. 379 и сл. ГПК .
В исковата молба се твърди, че, на
основание правомощията, заложени в чл. 148, ал. 1, т.1 от Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/, ищецът е е разгледала в цялост типовия Договор за
покупко-продажба извън търговски обект, предлаган от „В.Л." ЕООД на
потребителите. С решение на Комисията за защита на потребителите, прието на
заседание, състояло се на 12.04.2018 г., с Протокол № 11, е установено
наличието на следните неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 ЗЗП:
1/В чл.7. е
посочено: „Стоката се доставя запечатана и окомплектована с принадлежности, подробно
описани в указанията за използване. В хипотеза на отказ от договора по реда на
ЗЗП купувачът - на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗП - следва да върне стоката
напълно окомплектована с всичките й принадлежности в срок до 14 дни от
заявяването на отказа. В случай, че купувачът не изпълни задължението си по чл.
55, ал. 1 ЗЗП страните приемат и се съгласяват, че правото на отказ не е
надлежно упражнено. Погасяването на правото на отказ не лишава купувача от
правата му срещу продавача, в случай че продадената вещ има недостатъци. Страните се споразумяват, че при валиден
отказ от договора, ако стоката е разопакована или използвана, купувачът дължи
на продавача обезщетение за необходимите разноски по почистване, дезинфекция,
диагностика в лицензиран сервиз и преокомплектоване с
препарати и принадлежности на върната стока в размер 300 лева."
Така представен, текстът в подчертаната си част
представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗЗП, тъй като е
налице уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя, като изключва правата на
потребителя, произтичащи от закон по отношение на търговеца или доставчика. Условието
вменява задължение на потребителя, когато той упражнява правото си на отказ от
сключения договор от разстояние в 14 дневен срок, да върне стоката на търговеца
в оригиналния вид, неразопакована и неизползвана. Съгласно разпоредбите на ЗЗП,
такова задължение за потребителите не е предвидено. Нещо повече. Изводимо от
разпоредбата на чл. 55, ал. 4 ЗЗП е, че потребителите имат право да изпробват
стоката. Съгласно предвиденото в посочената законова разпоредба, „Потребителят
носи отговорност само за намалената стойност на стоките, причинена от
изпробването им, различно от необходимото, за да установи естеството,
характеристиките и доброто им изпълнение. Потребителят не носи отговорност за
намалената стойност на стоките, когато търговецът не го е уведомил за правото
му на отказ по чл. 47, ал. 1, т. 8."
Ищецът смята, че текстът на чл. 7. от договора (в
подчертаната си част) следва да бъде изцяло премахнат или да бъде съобразен с
разпоредбите на чл. 55, ал. 4 ЗЗП.
2/В чл.11. е
посочено, че „Страните се задължават да предприемат всички мерки, за да уреждат
споровете и несъгласията, произлизащи от този договор, чрез преговори. В
случаите, когато не е постигнато споразумение, споровете се отнасят до съда по седалището на продавача или пред
орган за алтернативно решаване на споровете съгласно чл. 181а ЗЗП."
Така представен текстът представлява неравноправна клауза
по смисъла на чл. 143, т. 4 ЗЗП, тъй като представлява уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя, като ограничава правата на потребителя произтичащи от закон.
Според ищеца е необходимо от Договора да бъде премахнат
израза „по седалището на продавача".
3/В чл.17.1 е
посочено: „За обезпечаване на задълженията на купувача, произтичащи от този
договор, последният издава на продавача запис
на заповед, в която купувачът се задължава безусловно и без протест да
изплати сума в размер на остатъка от продажната цена, и с падеж - до датата на
изплащане на последната вноска."
Така представен, текстът в подчертаната си част
представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т.19 ЗЗП, тъй като
представлява уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като изключва правата
на потребителя, произтичащи от закон. Съгласно чл. 34, ал. 1 Закона за
потребителския кредит, кредиторът не може да задължава потребителя да гарантира
потребителския кредит чрез издаване на запис на заповед или менителница.
Според ищеца е необходимо текстът на чл. 17.1 от договора
да бъде премахнат изцяло.
С писмо изх. № Ц-03-10127/18.04.2018 г. и на основание
чл. 148 ЗЗП, КЗП е указала на „В.л." ЕООД да отстрани неравноправните
клаузи, съдържащи се в типов Договор за покупко-продажба извън търговски обект,
както и да уведоми по подходящ начин потребителите за направените промени в 14
дневен срок.
Дружеството - ответник е получило писмото с указанията на
КЗП на 20.04.2018 г. С писмо вх.№ Ц-03-10127/10.05.2018 г. дружеството е
предоставило становището си и изменението на цитирания договор, в указания срок
както следва: Текстът на чл. 11 е изменен по задоволителен начин, а за текста
на чл. 17.1 е изразена готовност за промяна. По отношение на чл. 7, дружеството
изразява несъгласие с констатациите на КЗП, като представя подробно становище,
описано в исковата молба.
Комисията счита мотивите на ответното дружество за
неоснователни, тъй като, според нея, текстът на чл. 7 от договора продължава да
представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 19 от ЗЗП, тъй като
не е съобразен с разпоредбата на чл. 55, ал. 4 от ЗЗП.
С оглед изложеното, ищецът моли съда
за следното:
1. Ha основание чл. 148, ал.
1, т. 4 ЗЗП, да бъде установено, че в
чл. 7 от Типов договор за покупко-продажба извън търговски обект, предлаган от „В.л."
ЕООД текстът на изречение 5 е
неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 ЗЗП и, като такава, тази клауза да
се прогласи за нищожна.
2. На основание чл. 186, ал. 3 ЗЗП да бъде осъден „В.л."
ЕООД да отстрани неравноправната клауза
от Типов договор за покупко-продажба извън търговски обект.
3. Да се постанови забрана,
касаеща бъдещото ползване на неравноправната клауза
в Типов договор за покупко-продажба извън търговски обект, предлаган от „В.л."
ЕООД.
4. Да бъде задължен
„В.л." ЕООД да огласи по подходящ начин и за своя сметка съдебното
решение или част от него.
Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът е представил писмени
доказателства.
Процедурата по чл. 382 ГПК е спазена, искът е разгласен на интернет страницата на
КЗП и във вестник „СЕГА“, бр. 6 от 07 – 13.02.2020 г.
Ответникът „В.Л.“ ЕООД, чрез адв. А. К., моли да се даде ход на производството в
отсъствие на негов представител, представя доказателства, взема подробно
отношение по съществото на спора, като моли исковете да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
В предвидения по чл. 382, ал. 2, т. 2 ГПК срок не е
постъпило заявление от други увредени лица, които да са изявили желание да
участват като страна по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
По делото не се спори, че ответникът, като дружество,
специализирано в търговията със стоки за бита /почистващи, спално бельо и др./,
е издал Типов договор за покупко – продажба извън
търговски обект, с разписани в него подробно права и задължения на страните, и
всички съществени елементи от договора1 актуален към момента на подаване на
исковата молба и към настоящия момент.
С Протокол № 11 от свое заседание на 12.04.2018 г. КЗП е
констатирала наличие на неравноправни клаузи в цитирания Типов договор за покупко – продажба извън търговски обект, както следва:
-
По смисъла на чл. 143, т. 19 ЗЗП – в чл. 7. със съдържание : „Стоката се доставя запечатана и окомплектована
с принадлежности, подробно описани в указанията за използване. В хипотеза на отказ
от договора по реда на ЗЗП купувачът - на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗП - следва
да върне стоката напълно окомплектована с всичките й принадлежности в срок до
14 дни от заявяването на отказа. В случай, че купувачът не изпълни задължението
си по чл. 55, ал. 1 ЗЗП страните приемат и се съгласяват, че правото на отказ
не е надлежно упражнено. Погасяването на правото на отказ не лишава купувача от
правата му срещу продавача, в случай че продадената вещ има недостатъци. Страните се споразумяват, че при валиден
отказ от договора, ако стоката е разопакована или използвана, купувачът дължи
на продавача обезщетение за необходимите разноски по почистване, дезинфекция,
диагностика в лицензиран сервиз и преокомплектоване с
препарати и принадлежности на върната стока в размер 300 лева.".
-
По
смисъла на чл. 143, т. 19 ЗЗП – в чл. 11 със съдържание „Страните се задължават да предприемат всички
мерки, за да уреждат споровете и несъгласията, произлизащи от този договор,
чрез преговори. В случаите, когато не е постигнато споразумение, споровете се отнасят до съда по седалището
на продавача или пред орган за алтернативно решаване на споровете съгласно
чл. 181а ЗЗП."
-
По
смисъла на чл. 143, т. 19 ЗЗП – в чл. 17.1. със съдържание „За обезпечаване на задълженията на купувача,
произтичащи от този договор, последният издава на продавача запис на заповед, в която купувачът се
задължава безусловно и без протест да изплати сума в размер на остатъка от
продажната цена, и с падеж - до датата на изплащане на последната вноска."
Взето е решение за изпращане на
препоръки за отстраняване на посочените неравноправни клаузи, за което
ответното дружество е уведомено с писмо изх. № Ц-03-10127/18.04.2018 г. и му е
указано на основание чл. 148 ЗЗП, КЗП да отстрани неравноправните клаузи,
съдържащи се в типов Договор за покупко-продажба извън търговски обект, както и
да уведоми по подходящ начин потребителите за направените промени в 14 дневен
срок.
От приложеното от ищеца по делото Становище, вх.№
Ц-03-10127/10.05.2018 г. е видно, че „В.л."
ЕООД в указания срок е видно, че текстът на чл. 11 е изменен по задоволителен
начин, а за текста на чл. 17.1 е изразена готовност за промяна. Според същото
писмо, според дружеството нормата на чл. 7, не представлява неравноправна
клауза по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗЗП и в този смисъл е изразено несъгласие с
констатациите на КЗП.
С протокол № 24 от проведено
заседание на 05.10.2018 г. КЗП е взела решение, във връзка с неспазване на
препоръка, дадена в писмо, изх. № Ц-03-10127/18.04..2018 г. до „В.л." ЕООД до бъде
заведен колективен иск по смисъла на чл. 186, ал. 3, вр.
ал. 2, н. 1 и чл. 148, ал. 1, т. 4 ЗЗП – досежно
текста на нормата на чл. 7 от Типов договор за покупко-продажба извън търговски обект.
В хода на делото от ответника с молба, вх. № 124170/11.10.2019
г. е представено копие от Типов договор, в който текстът на чл. 7 е изменен по
следния начин: „Купувачът има право да разопакова и прегледа стоката за
недостатъци преди нейното приемане и подписването на приемо
– предавателния протокол за нейната доставка. С подписването на протокола се
счита, че стоката е приета без забележка по смисъла на чл. 194 ЗЗД. Под
изпробване на стоката страните разбират проверка на годността на стоката като в
търговски обект и по начин, който не води до повреда или влошаване външния вид
на стоката поради замърсяване, надраскване, нарушаване на оригиналната й
опаковка и др.“
Други релевантни към спора доказателства по делото не са
представени.
Изложеното се доказва от приетите от съда и неоспорени
писмени доказателства.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 379, ал. 1 ГПК, колективен иск може да бъде
предявен от името на лица, увредени от едно нарушение, когато според характера
на нарушението техния кръг не може да бъде определен точно, но е определяем.
Съдът намира, че в хода на настоящото производство ищецът
успя да докаже предпоставките относно възможността да предяви настоящия иск – а
именно сериозно и добросъвестно да защити увредения интерес и да понесе
тежестите, свързани с водене на делото.
Законът признава възможността да се търси защитата на
нарушени колективни права чрез предявен колективен иск, като тази възможност е
обусловена от наличието на противоправно действие или
бездействие, влизащо в противоречие с общата императивна забрана да не се вреди
другиму, но засягаща с породените от него правни последици субективни права на
индивидуално неопределен, но определяем по конкретни критерии, произтичащи от
особеностите на самото нарушение, кръг лица. В конкретния случай критерият за
определяне кръга на засегнатите субекти, респ. на засегнатия колективен
интерес, обхваща лицата, които сключват договор за покупко-продажба извън търговски обект при ответното дружество.
По делото ищецът е предявил няколко претенции – за прогласяване
неравноправността на текста на чл. 7 от Типовия договор при ответното
застрахователно дружество, да бъде осъден ответникът да отстрани тези клаузи от
договора, да се постанови забрана за бъдещото им ползване и да се задължи
ответникът да огласи това обстоятелство по подходящ начин.
Между страните не
се спори, а и това се установява по безспорен начин от представените писмени
доказателства, че към момента на подаване на исковата молба в Типовия договор за
покупко-продажба извън търговски обект, изготвен от ответника и предлаган за
сключване на потребителите, е била налице посочената норма на
чл. 7, със следното съдържание: „Стоката се доставя запечатана и окомплектована с
принадлежности, подробно описани в указанията за използване. В хипотеза на отказ
от договора по реда на ЗЗП купувачът - на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗП - следва
да върне стоката напълно окомплектована с всичките й принадлежности в срок до
14 дни от заявяването на отказа. В случай, че купувачът не изпълни задължението
си по чл. 55, ал. 1 ЗЗП страните приемат и се съгласяват, че правото на отказ
не е надлежно упражнено. Погасяването на правото на отказ не лишава купувача от
правата му срещу продавача, в случай че продадената вещ има недостатъци. Страните се споразумяват, че при валиден
отказ от договора, ако стоката е разопакована или използвана, купувачът дължи
на продавача обезщетение за необходимите разноски по почистване, дезинфекция,
диагностика в лицензиран сервиз и преокомплектоване с
препарати и принадлежности на върната стока в размер 300 лева."
Съдът споделя изразеното от ищцовата страна в исковата молба становище за
неравноправност на последното изречение на посочената разпоредба - Страните се споразумяват, че при валиден отказ от
договора, ако стоката е разопакована или използвана, купувачът дължи на
продавача обезщетение за необходимите разноски по почистване, дезинфекция,
диагностика в лицензиран сервиз и преокомплектоване с
препарати и принадлежности на върната стока в размер 300 лева.",
съобразно чл. 143, т. 19 ЗЗП, пред вид факта, че тя представлява уговорка във
вреда на потребителя, създавайки му задължения, които не следва да съществуват
като основни такива в договора и водят до значително неравновесие между правата
и задълженията на потребителя и търговеца.
От друга страна, от ответника бяха
представени доказателства, че текстът на разпоредбата на чл. 7 от Типовия
договор е променен и то по начин, който не уврежда потребителя и не създава
неравновесие между правата и задълженията му и тези на търговеца.
Въпреки извършената промяна в текста на чл. 7 от процесния договор, съдът намира, обаче, че предявеният иск
е частично основателен и доказан, като съдът следва да прогласи неравноправността
на посочените клаузи да задължи
ответника да извърши огласяване по съответния начин на тези обстоятелства.
Останалите две
претенции - на основание чл. 186, ал. 3 ЗЗП да бъде осъден „В.л." ЕООД да отстрани
неравноправната клауза от Типов договор за покупко-продажба извън търговски
обект и да бъде постановена забрана, касаеща бъдещото ползване на неравноправната клауза в Типов
договор за покупко-продажба извън търговски обект, предлаган от „В.л."
ЕООД. – са неоснователни, през вид извършената промяна и следва да бъдат
отхвърлени.
Съдът не приема тезата на ответното застрахователно
дружество, свързана с обстоятелството, че в хода на делото посочената
неравноправна клауза е отстранена, като е приети промени в Типов договор за
покупко-продажба извън търговски обект, пред вид факта, че тези клаузи, дори и да
са отстранени с посочените промяна, са съществували продължителен период
от време, засегнали са голям кръг лица и понастоящем все още съществуват в сключени
преди промяната договори, като не засегнатите потребители не са били или не са
могли да бъдат уведомени за отмяната на тези неравноправни клаузи и това е
довело до тяхното неравноправно третиране като потребители.
С оглед изхода на спора на ищеца КЗП следва да бъдат
присъдени разноски – ю.к. възнаграждение в размер 250 лв.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА НЕРАВНОПРАВНА
по смисъла на
чл. 143 ЗЗП по иска, предявен от КОМИСИЯ ЗА
ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ, ЕИК*********с адрес: гр. София, пл. „*********, против „В.Л.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Ю.М.Ш., с правно основание чл. 186, ал. 3 вр. с ал. 2, т. 1 и чл. 148, ал.
1, т. 4 ЗЗП вр. с чл. 379 и сл. ГПК, следната клауза на чл. 7 от Типови договор за покупко-продажба извън търговски обект в
редакцията на разпоредбата до 10.10.2029 г.: „Страните се споразумяват, че при валиден отказ от
договора, ако стоката е разопакована или използвана, купувачът дължи на
продавача обезщетение за необходимите разноски по почистване, дезинфекция,
диагностика в лицензиран сервиз и преокомплектоване с
препарати и принадлежности на върната стока в размер 300 лева."
ЗАДЪЛЖАВА „В.Л.“ ЕООД да огласи по подходящ начин и за своя сметка
решението по настоящото дело в частта за обявяване на неравноправност на посочената
клауза.
ОТХВЪРЛЯ иска в
частта, в която се иска на основание чл. 186, ал. 3 ЗЗП да бъде осъден „В.Л."
ЕООД да отстрани неравноправната клауза
от Типов договор за покупко-продажба извън търговски обект и да бъде постановена
забрана, касаеща
бъдещото ползване на неравноправната клауза в договора, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „В.Л.“
ЕООД да заплати на КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ разноски по делото в
размер 250 лв. - ю.к. възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред САС
ПРЕДСЕДАТЕЛ: