РЕШЕНИЕ
№ 15
гр. Царево, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мария Ат. Москова
при участието на секретаря Нели Г. Стоянова
като разгледа докладваното от Мария Ат. Москова Административно
наказателно дело № 20212180200679 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. Г. Т. с ЕГН ********** от село П.**** чрез
адв.М.И. против Наказателно постановление № 251а-65/08.10.2021г. на
Директора на ОД МВР-Бургас, с което за нарушение на чл.17б ал.1 от Закона
за устройството на черноморското крайбрежие /ЗУЧК/ му е наложена глоба в
размер на 1000 лева на основание чл.30 ал.3 от ЗУЧК. С жалбата се моли за
отмяна изцяло на НП като неправилно и незаконосъобразно, издадено в
противоречие с материалноправните норми и при съществени процесуални
нарушения.
В с.з. жалбоподателя, редовно уведомен, се явява лично и ведно с
адв.М.И., чрез която поддържа жалбата на изложените в нея основания и
моли за отмяна на НП. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
В с.з. АНО, редовно уведомен, се представлява от надлежно
упълномощен процесуален представител – гл.ю.к.Д., която поддържа
изложените в писменото становище доводи и съображения и моли НП да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за
процесуално представителство.
1
След като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото
писмени и гласни доказателства и взе предвид становищата и доводите на
страните намери за установено следното:
На 25.08.2021г. около 11:40 часа полицейски наряд, в състава на който
били Р.Р. /полицай ООР в РУП-Приморско/ и М.М. /полицай ООР в РУП-
Приморско, установили, че лицата К. Г. Т. с ЕГН ********** с лек
автомобил „Волво ХЦ 70“ с рег.№ **** и Р. К. с ЕГН ********** с лек
автомобил „Хюндай Санта Фе“ с рег.№ ****, преминавали през дюните на
Южен плаж в град Приморско, във връзка с което поискали съдействие от
колегите си св.Хр.Д. /полицай ППД в РУП-Приморско/ и В.А. /гл.полицай в
РУП-Приморско/, които веднага пристигнали на място. В проведената на
място беседа с водачите на автомобилите, полицейските служители
установили, че Р. Н.К. навлязъл със собствения си автомобил „Хюндай Санта
Фе“ с рег.№ ***** по черен път в дюните на Южен плаж -Приморско, за да
остави плажни принадлежности, но закъсал в пясъка, поради което се обърнал
за помощ към К. Г. Т., който на добра воля се съгласил и влязъл със
собствения си с лек автомобил „Волво ХЦ 70“ с рег.№ ****** в дюните на
Южен плаж-Приморско до мястото, на което е закъсал К. и издърпал МПС-то
му през дюните. Св.Д., след като извършил справка в действащата
кадастрална карта на гр.Приморско, одобрена със Заповед № РД-18-
106/09.12.2008г. на ИД на АГКК и специализираната карта на зоните по ЗУЧК
за територията на община Приморско, приета с Протокол №21-
232/13.05.2015г. от председателя на СГКК-Бургас, стигнал до извода, че
нарушението е извършено на територията на морски плаж „Приморско-юг“,
поради което съставил на място против К. Г. Т. Акт за административно
нарушение № 188005/25.08.2021г. за това, че е преминал с лекия си
автомобил Волво ХЦ 70“ с рег.№ ***** върху морски плаж „Приморско –
юг“, а именно в поземлен имот с идентификатор № 58356.71.8 по КК на град
Приморско, източно от местен път – Приморско-Китен, с което виновно
нарушил чл.17б ал.1 от Закона за устройството на черноморското
крайбрежие. Препис от акта е връчен на жалбоподателя Т., който го подписал
с възражение /л.18/. В законоустановения срок Т. подал и писмено
възражение срещу така съставения му АУАН, като заявил, че на процесното
място нямало забранителен знак или табела, указваща защитени природни
зони и че е навлязъл по обособен черен път, за да изтегли автомобила на К.,
2
който бил забуксувал в пясъка до пътя.
Във връзка с депозираното възражение срещу така съставения АУАН,
началникът на РУП-Приморско извършил проверка по случая и след като
достигнал до извода, че така съставения АУАН е законосъобразен по смисъла
на чл.17б ал.1 от ЗУЧК, с докладна записка предположил на директора на ОД
на МВР-Бургас да бъде издадено наказателно постановление / л.21-22/
Въз основа на така съставения АУАН и след преценка на всички
събрани по АНП доказателства, Директора на ОД на МВР-Бургас издал
обжалваното НП, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.17б ал.1 от
Закона за устройството на черноморското крайбрежие /ЗУЧК/ му е наложена
глоба в размер на 1000 лева на основание чл.30 ал.3 от ЗУЧК.
От приложената по АНП на л.30 справка по кадастралната карта обаче
се установява, че поземлен имот с идентификатор 58356.71.8 по КК на град
Приморско е с площ от 95 480 кв.м., с трайно предназначение на територията
– защитена и начин на трайно ползване – крайбрежна плажна ивица.
Изложената фактическа обстановка бе безспорно установена от
събраните по делото писмени и устни доказателства. При така установената
фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 14 - дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна, поради следните съображения:
Административнонаказателното производство е приключило в
законовите срокове, актът за установяване на административно нарушение и
обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и
законосъобразно, от компетентен орган и съдържат необходимите реквизити
съгласно чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Компетентността на
административнонаказващия орган произтича по силата на закона. Съгласно
чл.33 т.9 от ЗУЧК наказателните постановления се издават от директорите на
областните дирекции на Министерството на вътрешните работи.
На жалбоподателя е наложено административно наказание за
извършено нарушение на чл.17б, ал.1 от Закона за устройство на
черноморското крайбрежие, който предвижда забрана за преминаване,
паркиране и престой на превозни средства върху територията на морския
3
плаж.
Санкционната разпоредба на чл. 30, ал. 3 от ЗЧУК предвижда, че който
в нарушение на закона премине или спре превозно средство за престой или за
паркиране върху територията на морския плаж се наказва с глоба в размер от
1000 до 3000 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.6 ал.2 от Закона за устройството на
черноморското крайбрежие морският плаж е територия, представляваща
обособена част от крайбрежната плажна ивица, покрита с пясък, чакъл и
други седиментни или скални образувания в резултат на естествени или
изкуствено предизвикани в резултат на човешка дейност процеси на
взаимодействие на морето със сушата, като към територията на морския плаж
се включват и пясъчните дюни, разположени непосредствено зад плажната
ивица или попадащи върху морския плаж, а крайбрежната плажна ивица е
обособена територия, съставена от отделни морски плажове, представляваща
част от морския бряг към прилежащата му акватория, съгласно ал.1.
В случая безспорно се установи, че на 25.08.2021г. около 11:40 часа Т.
е преминал с лекия си автомобил марка „Волво" модел „.ЦХ40“ рег.№*****
върху пясъчните дюни, разположени непосредствено зад плажната ивица на
морски плаж ,.Приморско-юг" в поземлен имот с идентификатор №
58356.71.8 по КК на Приморско, източно от местен път Приморско –
Китен“. Административното нарушение се явява безспорно установено от
писмените доказателства по преписката. Нарушението е описано с всички
относими към конкретния състав признаци, посочени са датата, мястото и
обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го
подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. От изложените в акта и
наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от
жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация,
като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да
ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт
до степен, налагаща отмяната му. Правилно е приложен материалния закон.
Констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка
съответстват на посочената като нарушена правна норма на ЗЧУК.
Постановлението съдържа всички изискуеми от закона реквизити и при
издаването му не е допуснато съществено нарушение на процесуалните
4
правила. Не може да бъде споделено възражението на жалбоподателя, че не е
описано мястото на извършване на нарушението. Мястото на извършване на
нарушението е достатъчно добре индивидуализирано — нарушителят е
преминал през имот с идентификатор 58356.71.8., който по общодостъпната
кадастралната карта на гр.Приморско е с начин на трайно ползване
„Крайбрежна плажна ивица" и трайно предназначение на територията
„Защитена", а по специализирани карти и регистри на кадастъра на всички
обекти по чл. 6, ал. 4 и 5 от ЗУЧК, е морски плаж „Приморско-юг“.
Обстоятелството, че имотът е с голяма площ не означава, че актосъставителят
и наказващият орган следва да посочат с точност на специалист- геодезист
точните координационни точки, през които е преминал нарушителят с
автомобила си. Посочването на имота, представляваш по своето
предназначение защитена територия и определен за ползване като плаж в
достатъчна степен определя место извършван е на нарушението, чието
изпълнително деяние се изразява в преминаване през територия на морски
плаж, а именно: през дюните, които се намират непосредствено зад плажната
ивица в източната част на имота. Имотът е конкретизиран с кадастралния си
идентификатор - 58356.71.8 по КК и представлява морски плаж „Приморско -
юг". Кадастралната карта на град Приморско и специализираните карти и
регистри на кадастъра на всички обекти по чл. 6, ал. 4 и 5 от ЗУЧК,
включващи морски плаж „Приморско-юг“ са публични и общодостъпни.
Отделно от това очевидно спор за мястото на извършване на нарушението
няма, тъй като и към писменото възражение против акта и към настоящата
жалба са прикачени снимки на мястото, на което жалбоподателят Т. е
преминал с автомобила си, видно от които е, че се касае за преминаване през
територия на морски плаж, а именно: преминаване през дюни, намиращи се
непосредствено зад плажната ивица. Възражението на защитата, че Т. не е
възприел плажа като такъв, е неоснователно, доколкото самият той признава,
че т.нар. „обособен черен път“ води от местния път Приморско-Китен към
плажната ивица на морския плаж „Приморско-юг“ , като минава върху
пясък, в който е забуксувал „спасявания“ от него автомобил, управляван от
другия нарушител, както и че за преминаването с автомобил върху пясъка е
необходим по-мощен автомобил със задвижване 4х4, с какъвто именно той е
разполагал. Освен това територията на морския плаж „Приморско-юг“ е била
обозначена с указателни табели, който факт се признава и от защитата на
5
жалбоподателя, а що се касае до твърдението, че жалбоподателят не знаел, че
е забранено навлизането на тази територия с автомобили, то непознаването на
закона не извинява никого. Още повече, че забраната за преминаване през
плажната ивица на автомобили през последните години е широко
оповестявана по медиите, като са излъчвани множество репортажи.
На следващо място, съдът не споделя възражението на защитата, че
неправилното изписване в НП на модела на автомобила, е довело до
съществено нарушение при издаване на НП. Автомобилът, с който е
извършено нарушението, е описан със своята марка, регистрационен номер и
собственик. Вероятността два автомобила от една и съща марка, с един и
същи собственик и най-вече с един и същи регистрационен номер да
съществуват паралелно е невъзможна, поради което неправилното изписване
на модела на процесния автомобил не е съществено процесуално нарушение.
Що се касае до твърдението на жалбоподателя, че му е бил връчен нечетлив
препис от АУАН, което е довело до невъзможност да организира защитата си,
то същото е неоснователно по следните съображения: На първо място, няма
данни къде и как жалбоподателят е съхранявал преписа от АУАН, респ. дали
лошото съхранение е довело до нечетливостта на преписа /в този смисъл
Решение № 1960/18.11.2019 г. по к.н.а.х.д. № 2238/2019 г. на БАС, където се
сочи, че: ".... до нечетливост на акта може да се достигне и в случай на
неподходящо съхраняване“/. На второ място, дори да се приеме, че преписът,
връчен на жалбоподателя действително е нечетлив, то това не променя факта,
че той представлява копие на първия четливо попълнен екземпляр от
съставения АУАН, който е предявен на жалбоподателя и който
собственоръчно е изписал в него „имам възражения" като с това е
удостоверил, че е запознат със съдържанието му. В случая, няма съмнение, че
на жалбоподателя са известни фактите, съставляващи основание за
образуване на административно-наказателното производство и за налагане на
санкцията, доколкото му е предявен АУАН в оригинал и той се е запознал със
съдържанието му, което е удостоверил с полагане на подписа си. В този
смисъл не е било ограничено правото му да узнае обстоятелствата,
съставляващи фактическо основание за налагане на наказанието и да
организира защитата си, поради което не е налице соченото от защитата
процесуално нарушение от категорията на съществените. Нещо повече,
жалбоподателят Т. е депозирал писмени възражения срещу съставения му
6
АУАН, с които е оспорил фактическите констатации относно действителното
положение, от което може да се направи извода, че същият много добре е
знаел какво е съдържанието на акта и за какво нарушение му е съставен.
Възражението на защитата, че жалбоподателят е действал в хипотезата
на чл. 7 ал. 2 от ЗАНН, извършвайки аварийно-спасителна дейност е
неоснователно. Очевидно е, че законът визира регламентирана аварийно-
спасителна дейност, а не „спасително“ мероприятие, организирано от близки
на собственика на затънат в пясъка на дюните автомобил, за изтеглянето на
който му е бил нужен по-мощен и снабден със система 4x4 лек автомобил. В
случая липсват основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, тъй като
конкретното деяние не се отличава по степен на обществена опасност от
обичайната за този вид нарушения и не представлява маловажен случай.
Нарушението е формално и за съставомерността му не е необходимо
настъпване на вредни последици.
Наложеното от АНО с наказателно постановление наказание на
жалбоподателя - глоба, съответства по вид на определеното в закона, а
размера на наложената глоба - 1000 лева, е в минималния размер, определен
в закона, поради което не подлежи на изменение от съда. С оглед на
изложеното, наказателно постановление следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото в полза на АНО следва да бъдат присъдени
разноски за процесуално представителство в размер на 100 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 251а-65/08.10.2021г.
на Директора на ОД МВР-Бургас, с което на К. Г. Т. с ЕГН ********** от
село П.****, за нарушение на чл.17б ал.1 от Закона за устройството на
черноморското крайбрежие /ЗУЧК/ му е наложена глоба в размер на 1000
лева на основание чл.30 ал.3 от ЗУЧК.
ОСЪЖДА К. Г. Т. с ЕГН ********** от с.***, ДА ЗАПЛАТИ на ОД
на МВР-Бургас сумата в размер на 100.00 /сто/ лева, представляваща
7
разноски за процесуално представителство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
8