Определение по дело №272/2020 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 426
Дата: 31 юли 2020 г. (в сила от 1 септември 2020 г.)
Съдия: Петя Иванова Петрова
Дело: 20203000500272
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 16 юли 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

426

 

гр.Варна, 31.07.2020 г.

 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на 31. 07.2020 г., в закрито заседание в следния състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                            ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                               МАРИЯ МАРИНОВА

 

 

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова ч.гр.д. № 272 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК и е образувано по частна жалба на Р.И.С., подадена чрез адв. С.Д.Ж., против определение № 1284/20.05.2020 г. по т.д. № 558/2020 г. на Варненския окръжен съд, с което е спряно на основание чл. 229 ал.1 т.5 ГПК производството по т.д.№ 558/2020г. по описа на Варненски окръжен съд – Търговско отделение, до приключване с влязла в сила присъда или постановление за прекратяване разследването на престъпни обстоятелства, удостоверени в протокол за ПТП с пострадало лице, водено по ДП № 2295/2019 год. по описа на IV РУ МВР Варна. Жалбоподателят е настоявал, че определението е неправилно – незаконосъобразно по подробно изложени съображения за липсата на предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК – липсвало твърдение, а и констатации за наличието на престъпни обстоятелства, които да имат значение за правилното решаване на правния спор, както и не са съществували пречки деликтът да се установи в самото гражданско производство по реда на ГПК. Молил е за отмяната му и за връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Частната жалба е депозирана в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна е и допустима, а разгледана по същество - тя е неоснователна по следните съображения:

Съгласно нормата на чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК исковото производство се спира, когато при разглеждане на гражданското дело се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор. Въведената абсолютна процесуална пречка за упражняването на правото на иск е наличието на преюдициалност на наказателното правоотношение по установяване на престъпното деяние и реализирането на наказателната отговорност на дееца, спрямо предмета на гражданското дело, така че гражданския съд да може да вземе предвид наказателната присъда по фактите, посочени в нормата на чл. 300 от ГПК. Спирането при посочената хипотеза не изисква да е образувано наказателно преследване за установяване на наказателното правоотношение /досъдебно или съдебно наказателно производство/, но изисква престъпните обстоятелства, които следва да се установят от наказателния съд, да имат решаващо значение за правилното решаване на гражданския спор /така в „Българско гражданско процесуално право“, изд. „Сиела“, София, 2012г., стр. 480, както и в определението на ВКС, цитирано от ВОС в обжалваното определение и цитираната в него практика на ВКС./.

Ищецът е основал претенцията си на гражданската отговорност на застраховано лице, породена от престъпни обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.

В случая, тези престъпни обстоятелства са разкрити в хода на настоящото дело. Това е така по следните съображения:

Производството пред окръжния съд е образувано по искова молба на Р.И.С., с.Синдел срещу Гаранционен фонд, с която е предявен иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 60 000 лева, вследствие пътнотранспорттно произшествие, настъпило на 17.10.2019 год. и реализиано от водача Петя Петрова Чикурдова при управление на лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“ с регистрационен № В 9399 Г при липса на застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от 26.03.2020 год. до окончателното изплащане на обезщетението. Ищецът е посочил, че произшествието е извършено от Чукурдова,  че е настъпило след нарушение на правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 16, ал.1, т.1 от ЗДвП; чл.20, ал.1 и 2 ЗДвП; чл. 21, ал.1 от ЗДвП; чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, че вследствие на това са му причинени тежки увреждания:счупване на тялото на дясната раменна кост закрито, наложило оперативно лечение с поставяне на вътрешна фиксация, луксация на раменната става, болки в дясното рамо и шията, съпътстващи травми, натъртвания и охлузвания, както и че заради това той е бил неработоспособен за продължителен период от време. Сочените нарушения на правилата за движение, довело до телесните увреждания, изцяло покриват състав на престъпление по чл. 342 НК, като ищецът ясно посочва както автора на деянието, така и съставомерните последици, с което очертава и твърдения за субективен и обективен състав на престъплението. Наличието на такива престъпни обстоятелства в хода на настоящото дело се установяват от събрания по делото протокол за ПТП с пострадало лице, в който е удостоверено и образувано досъдебно производство № 2295/2019 година по описа на IV РУ МВР Варна. Фактическият състав на горното престъпно деяние, което може да бъде установено само от наказателния съд, предпоставя и отговорността на Гаранционния фонд, който отговаря за имуществени и неимуществени вреди от телесни увреждания, причинени на територията на Република България от незастраховано МПС /по арг. от чл. 557, ал. 1 от КЗ/.  Когато фактическият състав, обуславящ отговорността на ответника, включва вредата да е настъпила в резултат на престъпление, установено по надлежния ред, изходът на гражданския спор е в зависимост от изхода по наказателното дело. /Решение № 116 от 15.05.2013 год. на ВКС по гр. д. № 745/2012 год., IV г. о., ГК/. Именно защото по повод претенцията за обезщетение от деликт, гражданският съд разкрива наличието на такива престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор, той е длъжен да спре производството на осн. чл. 229, ал.1 т.5 ГПК. Без значение за хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК е дали е образувано или не досъдебно наказателно производство, както и дали соченият деликвент е привлечен като обвиняем по досъдебно производство. (В този смисъл е и съдебната практика - определение по ч.гр.д. № 78/2020 г. на ВАпС, недопуснато до касационно обжалване с определение № 209 от 08.07.2020 г. по ч.т.д. № 739/2020 на I т.о.)

 Предвид изложеното, оплакванията на жалбоподателя са неоснователни, а  обжалваното определение на окръжния съд, като постановяващо идентичен на горния резултат, е правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното, Апелативен съд -Варна

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1284/20.05.2020 г. по т.д. № 558/2020 г. на Варненския окръжен съд.

Определението може да се обжалва пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му, с частна касационна жалба, при условията на чл. 280 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: