РЕШЕНИЕ
№ 2854
гр. София, 15.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20231110205794 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) №
683593-F678766/18.01.2023 г., издадено от Началник Отдел „Оперативни
дейности“ – Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален
контрол“, оправомощен със Заповед на Изпълнителния директор на НАП с №
ЗЦУ-**********от 25.08.2020 г., с което на основание чл. 53 от ЗАНН на
дружеството „П. Е. Б. Л.“ ЕООД, ЕИК:************* за административно
нарушение по чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин
вр. чл.118, ал.4 вр. чл.185, ал.2, изречение последно вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
500.00 лева.
В депозираната въззивна жалба се инвокират подробни съображения
против санкционния акт. Твърди се, че обжалваното наказателно
постановление е неправилно и незаконосъобразно, като постановено при
съществени процесуални нарушения.
В последното съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се
представлява от надлежен процесуален представител, който релевира
допълнителни доводи в подкпера на въззивната жалба. Не се претендират
разноски.
1
Въззиваемата страна е редовно уведомена, не се представлява от
процесуален представител в съдебно заседание. Не се претендират разноски.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени
и гласни доказателства, намира за установено следното:
I. Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на
основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна,
подписана от жалбоподателя, с обоснован и доказан правен интерес, срещу
санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, подлежащ на законов
съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на
основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с
посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява
процесуално ДОПУСТИМА.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт):
Дружеството-жалбоподател „П. Е. Б. Л.“ ЕООД, с ЕИК: **********с
адрес на седалище на управление в гр.С., ж.к. „С.“, ул. „Хайдушко И.“ № ***,
бл.***, вх.*** ет.***, ап.***извършва електронна търговия чрез продажба на
козметични продукти от електронен магазин www.purlesbg.com. Свидетелят
Е. И. Е. на длъжност инспектор по приходите към ЦУ на НАП извършиал
проверка на сайта. Същата извършила на свое име контролна покупка чрез
онлайн поръчка на един брой успокояващ елексир марка “Soothing Elixir” на
стойност 48.00 лева. На 01.07.2022 г. свидетелят Е. посетила офис на
„Спиди“, за да вземе пратката с товарителница с № 1-00061805598796-
0070006552816. Подател (изпращач) на пратката било дружеството-
жалбоподател „П. Е. Б.Л.“ ЕООД с обща сума по наложен платеж от 48.00
лева. Свидетелят Е. отворила пратката. Тя установила закупения и избрания
нея продукт. Към него имало приложен касов бон № 003723/27.06.2022г., в
който липсвал задължителен реквизит – наименованието на стоката.
Въз основа на АУАН Серия AN № F678766/28.09.2022г. бил съставен от
актосъставителя Е. е и обжалваното НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
(НП) № 683593-F678766/18.01.2023 г., издадено от Началник Отдел
„Оперативни дейности“ – Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“, оправомощен със Заповед на Изпълнителния директор
на НАП с № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г., с което на основание чл. 53 от ЗАНН
на дружеството „П. Е. Б. Л.“ ЕООД, ЕИК:********* за административно
нарушение по чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин
вр. чл.118, ал.4 вр. чл.185, ал.2, изречение последно вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
500.00 лева.
Описаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
2
показанията на разпитания в съдебното заседание свидетел Е. И. Е. на
длъжност инспектор по приходите към ЦУ на НАП, както и въз основа на
събраните по делото писмени доказателства – приобщени по реда на чл.283
НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитания свидетел, тъй като
същите се подкрепят от приложените по делото писмени документи, не
съдържат противоречия и са логични и ясни. Съдът се довери на свидетеля
Владов, тъй като разказаното от нея е хронологично последователно, досежно
изведените факти и припокриващо се с останалата доказателствена
съвкупност. От разказа му съдът установи времето и мястото на извършената
проверка, проверяваното лице и констатираните обстоятелства в хода на
проверката, респекитвно документите обект на проверка. Предвид липсата на
противоречия в доказателствената съвкупност и събраните ласни
доказателствени средства по делото, съдът не следва да излага допълнителни
съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a
contrario”. Необходимо е да се изложи, че с оглед непосредственото
формиране на субективните възприятия на конкретната личност е
нормално разпитания свидетел да описва някои детайли от събитието по
различен начин, според собствената си гледна точка. Това обстоятелство се
обуславя от човешка перцепция, сугестия и контрасугестия , които са
предпоставени от обективни фактори, основани например на изминало време,
но и от субективни фактори, свързани със способността на всяко лице с оглед
неговите психофизически качества като свидетел да възприема със сетивата
си факти от обективната действителност, да може ги запомни в пълнота и/или
цялост, като при тяхното последващо по-късно възпроизвеждане след датата
на конкретно събитие и/или след първоначален разпит е логично
възприятията на отделния свидетел да не са пълни, поради липсата на
спомени, и/или да са неточни с тези, които първоначално са били изложени
като свидетел, поради фактора време. В тази насока е Решение № 440 от
24.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 2150/2011 г., III н. о., НК, докладчик
съдията Цветинка Пашкунова, според което установяването на обикновени
факти е дейност, строго индивидуална за всеки отделен субект. Освен
добросъвестността, тя се влияе от множество други фактори - възраст,
наблюдателност, особености и специфика на умението за точно
възпроизвеждане, интелектуални възможности, и не на последно място
волева устойчивост, изразяваща се във възможността да се запамети и
възпроизведе адекватно възприетото, даже и в условията на по-нестандартна
ситуация, каквато се явява инкриминираното престъпление.
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният,
така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – аргумент от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и НП
отговарят от външна страна по форма и съдържание на изискванията по
3
чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН, издадени са от надлежен орган и в рамките на
неговите пълномощиия, като констатираното нарушение е изчерпателно
описано в акта за установяване на административно нарушение, по
идентичен начин – описано и в наказателното постановление, подведено е
правилно под съответната норма на материалния закон, надлежно връчени на
нарушителя с оглед гарантиране на неговите права. Поради тези причини
съдът намира, че административнонаказващият орган не е извършил
процесуални нарушения при провеждане на процедурата по съставяне на
обжалваното наказателно постановление, като обратните съображения на
жалбоподателя срещу тези правни доводи на съда са неоснователни и
недоказани. Наказателното постановление е издадено от оправомощен орган,
а АУАН е съставен от компетентно лице. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е
спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото в отговорност на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Безспорно дружеството „П. Е. Б. Л.“ ЕООД е задължено лице по см
на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г на МФ. Издаденият на
свидетеля Е. от контролната покупка фискален касов бон не съдържал
законоустановените реквизити по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18.
Липсата на изискуемото съдържание на издадения от търговеца касов бон
представлява нарушение на това императивно установено правило, за което
нарушение правилно е ангажирана административнонаказателната му
отговорност по чл. 185, ал. 2 вр с ал. 1 ЗДДС. Тя предвижда, че извън
случаите по ал. 1, по която се санкционира неиздаването на касов бон за
закупена стока/услуга, на лице, което извърши или допусне извършването на
нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага
глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300.00 лева до
1000.00 лева, или имуществена санкция - за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Такова нарушение е и
неспазването на изискването, предвидено в чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредбата, тъй
като липсата на изискуемите реквизити по смисъла на чл. 26, ал. 1, т. 7 от
Наредбата води до нарушение на разпоредбата. Когато нарушението не води
до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1. Не е спорно, че
във фискалния бон е отразена цялата стойност на реална покупка към
момента на закупуването на стоката, поради което нарушението не води до
неотразяване на приходи или макар и да не съдържа изискващата се подробна
информация, е отразявал реалната стойност на закупен артикул, което води
до извод за неощетяване на фиска. В случая правилно санкцията е наложена в
размера по предл. 2-ро на ал. 2 на чл. 185 ЗДДС, като е отчетено, че
нарушението не води до неотразяване на приходи, а само нарушава
отчетността при извършването на продажби на стоки/услуги. От изложеното
следва, че извода за нзаконосъобразност на наложената на осн. чл. 185, ал. 2
ЗДДС във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС санкция. Очевидно, налагайки санкция
4
на дружеството в минималния спрямо цитираната правна норма размер 500.00
лева органът е отчел факта, че нарушението не води до неотразяване на
приходи, а нарушава правилата за отчетността на продажбата на стоката,
поради което съответно е приложена относимата за конкретния случай
законова разпоредба.
Настоящият съдебен състав намира, че нарушението е описано в пълнота
и не е допуснато нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Ясно е каква стока
и в какво количество е закупена при контролната покупка, което е отразено в
протокола за извършена проверка от 23.06.2022, а именно елексир марка
“Soothing Elixir” на стойност 48.00 лева. Наказаното лице не е било в
невъзможност да разбере за какво точно нарушение е ангажирана
административно-наказателната му отговорност, предвид което правото му на
защита не е накърнено. Налице е съразмерност на наказанието с извършеното
нарушение независимо от ниската стойност на покупката – 48.00 лева. В тази
връзка следва да се отбележи, че ниската стойност на продадената стока не е
смекчаващо обстоятелство, характеризиращо нарушението с по-ниска
обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид. Този факт
е от значение за определяне размера на наказанието, което в случая е взето
предвид от въззиваемата страна, тъй като на дружеството е наложена
имуществена санкция в предвидения от закона минимум. В тази насока е и
Решение № 4457 от 5.07.2021 г. на АдмС - София по адм. д. № 4065/2021 г.
Не е налице маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Законодателят е приел, че за маловажни случаи на административни
нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение
ще му бъде наложено административно наказание. Маловажен случай е този,
при който извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността
на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на други нарушения от съответния вид. В конкретния
случай не са налице данни, че деянието е с по-ниска степен на обществена
опасност от типичните нарушения от същия вид.
С оглед на изложеното НП следва да бъде потвърдено изцяло.
По разноските:
Страните не претендират разноски и такива не следва да им се
присъждат.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 от ЗАНН, съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА КАТО ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 683593-F678766/18.01.2023
г., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, Дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, оправомощен със Заповед
5
на Изпълнителния директор на НАП с № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г., с което
на основание чл. 53 от ЗАНН на дружеството „П. Е. Б. Л.“ ЕООД,
ЕИК:*************** за административно нарушение по чл.26, ал.1, т.7 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин вр. чл.118, ал.4 вр. чл.185, ал.2, изречение
последно вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 500.00 лева.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
административен съд софия – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6