Присъда по дело №229/2021 на Окръжен съд - Перник

МОТИВИ ПО ВЪЗЗИВНО НАКАЗАТЕЛНО ОТ ЧАСТЕН
ХАРАКТЕР ДЕЛО № 229/2021 г.:
С присъда № 260021/ 26.04.21 год., постановена по НЧХД № 1193/20 год. по
описа на районен съд Перник е ПРИЗНАТА подсъдимата Т. П. Д., със снета самоличност и
ЕГН, за виновна в това, че на *** г. в *** чрез печатно издание разгласила позорни
обстоятелства за К. Д. П.: “С поведението си по отношение на мен колежката П. наруши
етичните правила, регламентиращи отношенията между колеги- адвокати и постъпката й на
практика представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.132 т.6 и 9 от Закона за
адвокатурата, защото е влязла пряко във връзка с клиента, представляван от мен, без мое
съгласие и дори без да ме уведоми, както изисква чл.30 от Етичния кодекс на адвоката и
преди да се увери че отношенията между мен и него, включително и финансови, са уредени–
чл.31 от Кодекса. Ако тя не беше поела представителството в нарушение на посочените
етични правила, клиента ми нямаше да задържа и до момента делото и щеше да заплати
дължимото адвокатско възнаграждение.Освен това постъпката й е неколегиална, тъй като е
използвала проекта на моята въззивна жалба, за изготвянето на която съм положила
изключително усилия и време, поради специфичността на медицинската материя. Ползвала
моето готово дело вместо да се запознава с доказателствата на място в съда в ***“-
престъпление по чл.148 ал.2 във вр. ал.1 т.2, вр. чл.147 ал.1 от НК, но тъй като са били
налице предпоставките по чл.78а ал.1 от НК, на същото основание, районния съд я е
освободил от наказателна отговорност и й наложил административно наказание глоба в
размер на 1000 лева.
Със същата присъда подсъдимата Т. П. Д. е осъдена да заплати на частния
тъжител К. Д. П. сумата от 2000 лева за претърпени от нея неимуществени вреди, в
резултат на деянието по чл.148 ал.2 във вр. ал.1 т.2, вр. чл.147 ал.1 от НК, извършено на ***
г. в ***, ведно със законната лихва върху сумата, от датата на деянието до окончателното
изплащане, а по сметка на Районен съд- Перник 4% от уважената част на гражданският иск,
но не по малко от 50 лева, като е отхвърлен същия до пълния предявен размер от 3000 лева,
като неоснователен и недоказан.
Против така постановената присъда, в срок, е постъпила въззивна жалба от
подсъдимата. В същата се сочи, че Д. не е имала никакво намерение да обижда тъжителката,
а единствената й цел е била да предизвика проверка по реда на Закона за адвокатурата, тъй
като и с днешна дата счита, че с поведението си адв.К.П. е нарушила конкретни етичните
норми предвидени в този закон. Моли обжалваната присъда да бъде отменена и да се
постанови нова оправдателна такава.
Частната тъжителка, лично и чрез своя повереник, оспорва въззивната жалба и
моли първоинстанционния акт да се потвърди изцяло.
Пернишкият окръжен съд, след като разгледа обжалваната присъда с оглед
доводите на страните и служебно по реда на чл.313 и 314 от НПК установи следното:
Частната тъжителка и подсъдимата са ***. Първата практикува в ***, а втората е
вписана в *** колегия гр.П., но обичайно развива дейността си на територията на ***.
През *** г. лице от ***- Г. К. упълномощил адв.П. да го защитава по гражданско
дело по което бил ответник. Резултата на първа инстанция не бил задоволителен за К. и той
решил да потърси друг адвокат. Така той се свързал с тъжителката и след проведен разговор
я ангажирал да го представлява пред въззивната инстанция за която да изготви и съответна
жалба. Същевременно уведомил подсъдимата, че оттегля пълномощията си за нея.
1

По повод на така стеклите се събития подсъдимата изпратила два и-мейла на П. в
които твърдяла, че последната е нарушила разпоредби от Закона за адвокатурата и настояла
същата да убеди К. да й плати договореното възнаграждение и да й върне делото. Тъй като
това не станало, на *** г. подсъдимата Т.Д. входирала съобщение (жалба) под №
292/13.03.2020 г. в адвокатска колегия гр.П. срещу адвокат К.П.. С него първата информира
Председателя на Адвокатска колегия П., че с действията си адв.П. е нарушила етичните
правила, които са установени за българската адвокатура, а именно тези, които
регламентират отношенията между колеги адвокати (чл.132, т.6 и 9 ЗАдв.). Посочва се, че
нарушението било осъществено, тъй като П. е влязла в отношение с клиент на подсъдимата
(д-р К.) без нейно съгласие и без надлежно да я уведоми, че поема представителството
заедно с нея или без нея и не се е уверила, че отношенията между подсъдимата и нейния
подзащитен, включително и финансови са уредени, както изисква чл.31 от Етичния кодекс
на адвоката. По- нататък в съобщението подсъдимата твърди, че постъпката на адв.П. е
неколегиална, тъй като последната е използвала проект на въззивна жалба за изготвянето на
която подсъдимата положила изключителни усилия и време поради специфичността на
медицинската материя, а също и, че е ползвала делото наготово, вместо да се запознава с
доказателствата на място в съда в ***. Иска се жалбата й да бъде взета под внимание и да се
предприемат съответните необходими действия. По така депозираното съобщение и
изложените твърдения, адв.П. е подала обяснение, в което подробно е изложила аргументи и
е взела становище по всяко от изложените факти. Съобщението и отговорът били разгледани
на проведено на 25.06.2020 г. заседание на Адвокатски съвет при адвокатска колегия- П., на
което било отказано образуване на дисциплинарно производство против адв.П. на
основание чл. 137, ал. 5 ЗАдв. Подсъдимата Д. била надлежно уведомена за решението и за
правото си да го обжалва в 14- дневен срок пред Висшия адвокатски съвет- С.. Решението
било обжалвано, като на заседание от 09.10.2020 г. Висшият адвокатски съвет е разгледал
постъпилата молба с изх. № 1824/31.07.2020 г. и е я оставил без уважение, като е приел
същата за неоснователна. Решението е окончателно.
Така изложената фактическа обстановка е безспорна. Установява се от всички
доказателства и не се нуждае от подробен анализ. Страните не спорят по нея.
При направената правна оценка обаче, до какви изводи водят вярно установените
факти, районния съд е направил грешна преценка относно вината на подсъдимата.
Правилно е посочено, че от обективна страна съобразно правната теория и
съдебна практика непосредствен обект на престъплението клевета са обществените
отношения, свързани с честта и достойнството на личността. Основните състави на
престъпленията обида и клевета са свързани с умишленото унижаване честта на другиго, с
умишлено посягане на неговото достойнство. Честта като нравствена категория се
разглежда в два аспекта: от една страна, като чувство за лично достойнство на човека и от
друга като оценка на обществото за неговата обществена стойност. Ето защо разликата
между посочените престъпления се извежда от съдържанието на обективираната
информация, отнасяща се до пострадалия. При обидата деецът дава негативна личностна
оценка чрез епитети, квалификации или сравнения, докато при клеветата разгласява
неистински позорни обстоятелства т.е. необходимо е да се сочат факти, които от гледище на
морала да го позорят (или да се приписва престъпление, което не е извършено чл. 147, алт. 2
НК). Така престъплението клевета посяга отрицателно върху обществената оценка, която
общността дава за честта на лицето. За да е налице клевета обаче, дееца, от субективна
страна, трябва да съзнава, че разгласява позорни обстоятелства и, че тези обстоятелства са
неистински. Пряката цел е умишлено да се създадат условия за съставяне на негативно
мнение у членовете на обществото относно моралните и етични качества на пострадалата.
В конкретният случай, настоящият състав намери, че описаните в тъжбата на М.
2

и формиращи обвинението факти изобщо не могат да се оценят като позорящи. Между
двете адвокатки е възникнал професионален спор по повод на общ клиент. Извън
вниманието на първия съд е останало това, че подсъдимата последователно е твърдяла, че
М. не се е съобразила с точно описани в Закона за адвокатурата и Етичния кодекс на
адвоката правила. Тези твърдения не са осъществени нито чрез обидни епитети,
квалификации или сравнения, нито чрез позорящо съдържание. Показателно е и това, че в
тази връзка Д. се е опитала да разреши въпроса първо лично с пострадалата, но последната
не е отговорила на изпратените й и-мейли. Това е принудило подсъдимата да се обърне към
единствено компетентният да разреши спора орган- Адвокатска колегия П.. Всичко това
обуславя извода за липса на какъвто и да е умисъл към клевета. Подсъдимата просто е
следвала законопредвидена процедура, за да охрани и потърси защита за твърдени от нея
предполагаемо нарушени свои права. Както константната практика на ЕСПЧ, така и тази на
ВКС е категорична, че поведението на едно лице, изразило се в подаване на жалби за
нередовности до компетентен да ги разреши държавен или друг, законоустановен орган,
съставлява упражняване на правото му на жалба, на възможността да съобщи за
предполагаема нередност, за да предизвика реакция било по въпроси, представляващи
обществен интерес, било такива които накърняват конкретни лични права, като
потенциалното отрицателно въздействие на тези жалби върху репутацията на трето лице,
ако въобще има такова, е ограничено и допустимо.
Да се приеме обратното, както е преценил районния съд, означава по един груб,
несъвместим с принципите на правото начин да се ограничи конституционно признатото
право на жалба със страх от наказателна репресия.
Към гореизложеното следва само да се добави, че при почти всяко упражняване
на жалба, в случаи подобни на настоящия, в определена степен се накърнява нечия
репутация. Баланса между реализиране на правото на жалба на едно лице и защита честта и
достойнството на друго е намерен във възможността жалбата да се разгледа от
законоустановен независим орган пред който и двете страни могат да вземат дейно участие,
чрез изразяване на мнение и представяне на доказателства и възможността решението на
този орган да бъде обжалвано.
При всичко изложено до тук настоящата съдебна инстанция намери, че присъдата
на районния съд е неправилна и незаконосъобразна и като такава я отмени изцяло,
включително и в гражданската й част. След като подсъдимата не е осъществила състава на
престъплението по чл.148 НК и не е причинила умишлено вреда на тъжителката, а е
упражнила правото си на жалба, то не може да носи и гражданска отговорност по реда на
чл.45 ЗЗД.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

3

Номер на акта:	16
Дата:	12 октомври 2021 г. (в сила от 12 октомври 2021 г.)
Съдия:	Бисер Цветанов Петров

Дело:	20211700600229
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване:	1 юли 2021 г.

Присъда по дело №229/2021 на Окръжен съд - Перник

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите