Р Е
Ш Е Н
И Е № 260036
04.03.2022
година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд
в публичното заседание
на шестнадесети февруари
през две хиляди двадесет
и втора година в състав:
СЪДИЯ:
Христина Жисова
Секретар: Михаела
Стойчева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 676 по
описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415,
ал. 1, т. 1 от ГПК вр. чл.365 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.99 и следв. ЗЗД от „Делта Кредит" АДСИЦ, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Христофор
Колумб“№43, представлявано от Г. А. Г. – Изпълнителен директор, за признаване
за установено съществуването на вземанията против Х.П.П. ЕГН **********. За претендираните суми
е издадена заповед № 260079 от 27.01.2021г. за изпълнение на парично задължение
по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 157 по описа за 2021г. на Районен съд –
Хасково.
Ищецът „ДЕЛТА КРЕДИТ“АДСИЦ
твърди, че с договор за прехвърляне на вземания № 002/05.09.2008г.
"Юробанк И Еф Джи България" АД ЕИК ********* прехвърлило на „АЛФА
КРЕДИТ“ АДСИЦ, ЕИК *********, с ново наименование „ДЕЛТА КРЕДИТ“АДСИЦ, вземания
по договори за кредит, изброени в Приложение № 1 към Договора, с всички
обезпечения, привилегии и други принадлежности към тях, включително с
начислената до датата на прехвърлянето лихва, срещу посочена в договора цена,
която цесионерът заплатил в цялост на цедента. Сред цедираните вземания,
описани в Приложението към договора, фигурирало и вземането срещу В.С.С., произтичащо от сключен между
него и „Българска пощенска банка" АД /нова фирма "Юробанк И Еф Джи
България" АД/ Договор за
потребителски кредит № FL 53070/11.07.2005г., съгласно който банката
предоставила на В.С.С.
потребителски кредит в размер на 6100.00 лв. за срок от 62 месеца, а кредитополучателят се задължил да го
върне заедно с начислените договорни лихви разсрочено, на равни ежемесечни
анюитетни вноски, всяка в размер на 151.44 лв, и последна изравнителна в размер
на 151.19 лв., при падеж - 11-то число на съответния месец, /чл.7 и чл.8 от
договора и погасителния план към него/. В срока на действие на договора В.С.С. не изпълнявал коректно
задължението си за заплащане на дължимите вноски, поради което към 05.09.2008
г. - датата на прехвърлянето на вземането, дължимата сума възлизала на 8431.13лв. /в т.ч. 6100 лв. -
главница и 2331.13 лв. - договорна/възнаградителна лихва/. В съответствие с чл.99, ал.3 от ЗЗД,
длъжникът бил уведомен за
извършената цесия и за новия кредитор, като на 27.02.2013 г. между ищеца и
ответницата Х.П.П. било сключено споразумение, представляващо договор за
спогодба по смисъла на чл.365 от ЗЗД,
по силата на който ответницата
встъпила като солидарен длъжник в дълга на В.С.С. и страните се съгласили, на основание чл.108 от ЗЗД,
задължението й да бъде опростено с 40%, в случай че остатъкът в размер на
5058.68 лв. бъде заплатен на 18 броя разсрочени ежемесечни вноски, първата от
които в размер на 354.11 лв. и падеж 20.03.2013г., всяка следваща в размер на
276.74 лв. и падеж най-късно 20-то число на месеца, за който се отнасяли.
В исковата молба е посочено още,
че с посоченото споразумение, страните доброволно били уредили по описания
начин отношенията си, свързани с вземанията на „Българска пощенска банка"
АД /нова фирма „Юробанк И Еф Джи България“ АД/ към В.С.С., произтичащи от Договор за потребителски кредит с № FL 53070/11.07.2005г., цедирани на
ищеца съгласно Договор за прехвърляне на вземания от 05.09.2008г. До 20.03.2013
г. /посочената в споразумението дата/,
ответницата не била заплатила дължимата сума, поради което в
съответствие с т.7 на споразумението, договореното под условие частично
опрощаване на дълга не било породило действие и отв. П. останала задължена за цялата дължима сума в размер на
8431.13 лв., както и за дължимите на основание чл. 86 от ЗЗД лихви за забава.
На 12.04.2013г. ответницата превела по банковата сметка на ищцовото дружество
сумата от 354.11 лв., с която били погасени начислените за периода от
20.03.2013г. до 11.04.2013г. лихви за забава в размер на 54.05 лв. и главница в
размер на 300.06 лв.
Ищецът сочи, че на 02.08.2014 г. между него и отв. П. било сключено ново
споразумение, представляващо договор за спогодба по смисъла на чл.365 от ЗЗД, по силата на който
страните, с цел да избегнат един правен спор и след направени взаимни отстъпки,
преуредили отношенията си по следния начин: Ответницата отново потвърдила встъпването като солидарен длъжник
в гореописания дълг на В.С.С. и
признала съществуването на задължението си, което към този момент възлизало на
9169.35лв. и включвало: 8131.07 лв. - главница и 1038.28 лв. - лихви за забава,
начислени върху непогасената част от главницата за периода от 12.04.2013 г. до
14.07.2014 г. вкл. Отв. П. се задължила да изплати поетото задължение на 49
разсрочени ежемесечни вноски, първата от които била в размер на 350.00 лв. и
падеж 27.08.2014 г., всяка следваща в размер на 183.34 лв. и последна
изравнителна в размер на 202.37 лв., при падеж до последния календарен ден от
месеца, за който се отнасяли. В изпълнение на описаните в споразумението от
02.08.2014 г. договорености, ответницата
заплатила по банковата сметка на ищцовото дружество сума в размер общо 1215.00 лв., като била извършила
следните 15 превода: 92.00 лв. на 17.11.2014 г., 92.00 лв. на 08.12.2014 г.,
92.00 лв. на 15.01.2015 г., 50.00 лв. на 26.02.2015 г., 42.00 лв. на 13.03.2015
г., 91.00 лв. на 14.05.2015г., 91.00 лв. на 15.06.2015 г., 91.00 лв. на
16.07.2015 г., 91.00 лв. на 14.08.2015 г., 91.00 лв. на 14.09.2015 г., 30.00
лв. на 29.10.2015 г., 92.00 лв. на 15.02.2016 г., 90.00 лв. на 15.04.2016г.,
90.00 лв. на 13.05.2016г. и 90.00 лв. на 16.06.2016г. С извършените плащания
били изплатени в цялост първите пет разсрочени ежемесечни вноски съгласно
споразумението от 02.08.2014 г., дължими за периода от 27.08.2014 г. до
31.12.2014 г. и частично, за сумата до 131.64 лв. била изплатена шестата
разсрочена ежемесечна вноска с падеж - 31.01.2015 г., като в съответствие с т.
9 от споразумението, в цялост били погасени всички признатите вземания за лихви
и 176.72 лв. от вземанията за главница.
В последствие не били извършвани
други плащания за погасяване на остатъка от задължението на солидарните
длъжници В.С.С. и отв. П., поради което на 26.01.2021
г. от страна на ищеца било
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и
изпълнителен лист срещу двамата,
за сумите, дължими на основание сключеното споразумение. Възражението, подадено
от ответницата по реда на
чл.414, ал. 1 от ГПК, обосновавало правния интерес на ищеца за предявяване на
настоящите искове за установяване съществуването на вземанията срещу нея,
предмет на издадената заповед за изпълнение.
Предвид
изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да установи по отношение на ответницата, че
дължи на ищцовото дружество сума в размер на 5885.91 лв. - главница,
представляваща сбор от 32 броя неплатени ежемесечни вноски, всяка от които в
размер на 183.34 лв. и последна изравнителна, в размер на 202.37 лв., с
настъпили падежи в периода от 31.01.2016г. до 31.08.2018г. вкл., дължими на
основание сключено между ответницата, в качеството й на солидарен длъжник на В.С.С., и кредитора споразумение от
02.08.2014 г., представляващо договор за спогодба по смисъла на чл.365 от ЗЗД,
за встъпване в дълга на длъжника В.С.С.
и признаване и разсрочване на задълженията му, произтичащи от сключен с
„Българска пощенска банка“ АД /нова фирма „Юробанк И Еф Джи България“ АД/, ЕИК
*********, Договор за потребителски кредит № FL 53070/11.07.2005 г., вземанията
по които са цедирани на „АЛФА КРЕДИТ" АДСИЦ (с ново наименование „ДЕЛТА
КРЕДИТ" АДСИЦ), ЕИК *********, съгласно Договор за прехвърляне на вземания
от 05.09.2008 г. и Приложение № 1 към него; 915.59 лв. - мораторна лихва върху
главницата, считано от 31.08.2018 г. до 12.03.2020 вкл.; 318.82 лв. - мораторна
лихва върху главницата, считано от 15.07.2020 г. до 25.01.2021 вкл., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда
до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и направените деловодни разноски в настоящото и в
заповедното производство.
Ответникът счита предявените
искове за недопустими и за неоснователни. Най-напред обосновава възраженията си
касаещи недопустимостта на исковата претенция. Ответницата Х.П. не следвало да
отговаря и да е задължена пред ищцовото дружество, поради неизпълнение на
законовите изисквания при цедирането на вземането от страна на Банката-кредитор
и последващите действия по уведомяване на главния длъжник. Главен длъжник по
дължимия банков кредит по договор от 11.07.2005 год. бил В.С.С.. По отношение
на него ищецът представял Уведомление за прехвърляне на вземания, но същото нито носел достоверна дата, нито
имало подпис на длъжника и дата на получаване. Нарушавайки разпоредбата
на чл.99 ал.4 от ЗЗД Банката-кредитор и цедентът, нямали право да ангажират
отговорността на длъжника по прехвърленото вземане. Второто основание за
недопустимост било, че ответницата била солидарен длъжник, но ищецът не водел
иск срещу главния длъжник, а само срещу нея, въпреки, че заповедното
производство било образувано солидарно срещу двамата. Според ответника, в
производството по чл. 422 от ГПК, подобно разделяне било недопустимо и искът
бил изцяло недопустим. Налице било и трето основание, а именно изтекла
погасителна давност. Посочва се разпоредбата на чл.112 ал.1 от ЗЗД, според
която „С изтичането на десетгодишна давност се погасяват парични вземания срещу
физически лица, независимо от прекъсването й, освен когато задължението е
отсрочено или разсрочено“. В настоящия казус нямало представено споразумение
или анекс към договора за кредит, с който В.С. да се е бил съгласил да разсрочи
или отсрочи задължението си. Ответницата била „вкарана“ в правоотношението едва
през 2013год. и 2014год., но след като по главното правоотношение била налице
изтекла абсолютна давност, то и съдлъжниците по него не дължали нищо.
По съществото на спора се
оспорват изцяло твърдените за подписани
от ответницата П. две споразумения. Първото от дата 27.02.2013 год. между нея и
ищцовото дружество, не било подписано от упълномощено да представлява
дружеството лице, а положеният подпис за солидарен длъжник не бил на
ответницата. Това споразумение било изцяло нищожно или унищожаемо и не било
породило правни последствия. Второто, между същите страни с дата 02.08.2014
год. Ответницата счита също за нищожно или поне за унищожаемо, тъй като имало
положен подпис от страна на отв.Х.П., но този подпис не бил нейн. Видно било, че
същата не е изписала и името си. Отделно от това от тези години у ответницата П.
се появили симптоми на загуба на паметта и развитие на болестта на Алцхаймер.
Същата била податлива на убеждения, внушения и всякакви манипулации, характерни
за това състояние. Понастоящем ответницата вече била диагностицирана със
заболяването официално и била подложена на лечение. Дори да се докажело, че е подписала тези споразумения, тя не разбирала
значението им и последствията които те ще доведат за нея. Отделно от това
и двете споразумения били изготвени по начин и съдържали текстове, които
подвеждали съконтрахента и не изяснявали дали подписалият ги е „встъпил в
дълга„ на длъжника или ставал само „солидарен съдлъжник„. Това също водело до
унищожаемост на клаузите за задлъжнялост. Позовават се на изтекла давност и
спрямо отв.П. в качеството и на съдлъжник, черпещ права от правоотношението на
основния длъжник. И двете спогодби били нищожни и на основание чл.366 от ЗЗД,
тъй като нямало главно правоотношение и действителен договор за кредит по
отношение на главния длъжник. Цифровите изражения на иска също се оспорват като
стойности. Претендират се направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните,
съобразно изискванията на чл. 235, ал.2 вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
От материалите, съдържащи се в ч.
гр. д. № 157/2021 г. по описа на РС-Хасково, приложено като доказателство по
настоящото производство, се установява, че въз основа на заявление с вх. № 261480/25.01.2021
г. в полза на ищеца срещу солидарните длъжници В.С.С. и
ответницата е
издадена Заповед № 260079/27.01.2021 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК за процесните суми, ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението - 26.01.2021 г. до окончателното
изплащане, както и направените по делото разноски от 142,41 лева за платена
държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл. 414,
ал. 2 ГПК са подадени възражения от В.С.С. и от ответницата и с разпореждане от 04.03.2021
г. на ищеца е указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията си
в едномесечен срок и последният е сторил това.
По делото е
представено заверено копие от Молба за потребителски кредит от 08.07.2005 г., както и Договор
за потребителски кредит № FL 53070 от 11.07.2005г. ведно с погасителен план,
сключен между В.С.С. и „Българска пощенска банка" АД, с положени и в трите документа от В.С.С. подписи (доколкото това
обстоятелство не бе оспорено в настоящото производство). В договора е посочено, че банката предоставя
на В.С.С. потребителски кредит в
размер на 6100.00 лв. (при искан кредит в размер на 10000.00 лв.) за срок от 62
месеца, а кредитополучателят се
задължава да го върне заедно с начислените договорни лихви разсрочено, на равни
ежемесечни анюитетни вноски, всяка в размер на 151.44 лв, и последна
изравнителна в размер на 151.19 лв., при падеж - 11-то число на съответния
месец, съобразно чл.7 и чл.8 от договора и погасителния план към него.
Видно от съдържанието на
представеното по делото бордеро № 630522/11.07.2005 г. кредитът е бил усвоен от
кредитополучателя в цялост чрез прехвърляне в негова банкова сметка №
1714926609197011 с вальор от дата 11.07.2005г.
Според приложения и
неоспорен договор за прехвърляне на вземания № 002/05.09.2008 г., сключен на основание чл. 99 и след. от ЗЗД между "Юробанк И
Еф Джи България" АД, "Бългериън Ритейл Сървисиз" АД от една
страна и "Алфа Кредит" АДСИЦ (сегашно наименование "Делта
Кредит" АДСИЦ) от друга, както и Приложение 1 към него, вземането по Договор
за потребителски кредит № FL 53070/11.07.2005г., било прехвърлено на ищеца изцяло
с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.
Съгласно
чл.1, ал.2, т.1 от Договора за прехвърляне на вземания
(цесия), вземанията индивидуализирани в Приложение № 1 били неразделна част от
договора.
Приложена
е и Извадката от Приложение № 1 към договора, съдържаща описание на процесното
вземане на името на В.С.С. (л.26).
Видно
от приложеното на л. 32
от делото писмено доказателство било изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД
уведомление за извършената цесия, от страна на цедента, но липсват каквито и да е доказателства за
получаване на същото от В.С.С..
По делото е
приложено и споразумение от 27.02.2013 г., от което е видно, че Х.П. - ответник в настоящото производство, е
встъпила в дълга на В.С.С., като по този начин се е задължила солидарно
с последния за сумата от 5058.68 лв. след редукция на дълга с
40 %, платима на 18 броя ежемесечни вноски,
считано от месец март 2013 г. като първата вноска в размер на 354.11 лева е дължима в
срок до 30.03.2013 г., а всяка следваща в размер на 276.74 лв. и падеж
най-късно 20-то число на месеца, за който се отнася. Посочен е и краен срок за
погасяване на задължението – 20.08.2013 г.
Като доказателство
е прието и представено споразумение от 02.08.2014г., според което ответницата Х.П.,
се съгласява да погасява остатъка от задължението в размер на 9169.35 лева след
редуциране на задължението при признато от страна на ищеца плащане на 354.11
лв. на 14.07.2014г. Посочено е, че ответницата се задължава да изплати поетото
задължение на 49 ежемесечни вноски, считано от месец август 2014 г., първата от
които е в размер на 350.00 лв. и е дължима в срок до 27.08.2014 г., а всяка
следваща в размер на 183.34 лв. и последната вноска се счита за изравнителна.
От представените по
делото документ относно изчисляване на законна лихва /левове/ по задължение на Х.П.П.
въз основа на Споразумение от 02.08.2014г. върху главница в размер на 5885,91 лева с начална дата 31.08.2018г.
и крайна дата 12.03.2020г. и документ
относно изчисляване на законна лихва /левове/ по задължение на Х.П.П. въз
основа на Споразумение от 02.08.2014г. върху главница в размер на 5885,91 лева с начална дата
15.07.2020г. и крайна дата 25.01.2021г. се установява, че размера на лихвата за
описаните периоди възлиза на 915,59 лева и 318,82 лева.
По искане
ответницата, бе открито производство по оспорване авторството на подписа й в
двете споразумения от 27.02.2013 г. и от 02.08.2014 г. по реда на чл.193 ГПК
като бе разпределена тежестта на доказване, съобразно правилото на чл.193, ал.3 ГПК, а именно върху оспорилата го страна, доколкото и в двете споразумения се
съдържа подпис на Х.П.. На основание чл.146, ал.2 ГПК съдът указа на
ответницата, че не сочи доказателства за твърденията си относно
неавтентичността на подписаните от нея документи, но въпреки това последната не
формулира доказателствени искания, поради което следва да се приеме, че
производството по чл.193, ал.1 ГПК, не бе успешно проведено от нейна страна.
Като последица следва да се приеме, че същата е положила подпис върху
посочените документи като не бе доказано противното.
Не са спорни още
фактите, че правоприемник на „Българска пощенска банка" АД е "Юробанк И
Еф Джи България" АД, а "Алфа Кредит" АДСИЦ е със сегашно наименование "Делта Кредит" АДСИЦ.
Приложено от
ответната страна е и експертно решение № 0903 от 063 от дата 04.05.2020г.,
издадено на Х.П.П. от ТЕЛК втори състав
към МБАЛ Хасково – АД, според което е определен 95 % ТНР с чужда помощ и е
отбелязана диагноза: деменция при болестта на Alzheimer с ранно начало.
По
делото съдът назначи и изслуша заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
което възприема изцяло като компетентно и безпристрастно дадено. От същото се
установява, че на 11.07.2005г. с постъпване на сумата от 6100 лева с посочено
основание „усвояване на кредит“ по разплащателната лична сметка на В.С.С. в „Българска пощенска банка"
АД е възникнало задължението за погасяване на кредита съгласно Договор за потребителски кредит № FL 53070 и
погасителен план към него. Размерът на вземането към 05.09.2008г., съгласно
представеното извлечение от кредитна сметка № 5411926609197 (приет като
доказателство по делото), по която се отчитал счетоводно кредита, е както
следва – 6100 лева – главница; 2331,13 лв. – лихви или общ размер на
задължението 8431,13 лв. В т.2 и т.3 по Споразумение от 27.02.2013 г., бил
определен размера на задължението към посочената дата, а именно 8431,13 лева. По
това споразумение е постъпило едно плащане в размер на 354,11 лева по банковата
сметка на ищеца като кредиторът разпределил сумата по следния начин: 54,05 лв.
са погасили лихви; 300,06 лева са погасили главница. В т.4 по Споразумение от 02.08.2014
г., бил определен размера на задължението към посочената дата, а именно 9169,35
лева, като към сумата от 8413,13 лева били прибавени 1092,33 лева лихви за
забава и приспаднати извършените плащания в размер на 354,11 лева. По второто споразумение постъпили
на 15 пъти суми в общ размер на 1215.00 лв. като последното плащане е отразено
на 13.05.2016 г. Размерът на законната лихва върху претендираната от ищеца сума
от 5885.91 лв. за периода от 31.08.2018г. до 12.03.2020 г. възлиза на 915.58
лева, а за периода от 15.07.2020г. до 25.01.2021г. – 318.82 лв.
При
така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявени
са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. чл.365 ЗЗД, вр. чл. 79, ал.
1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.99 и следв. ЗЗД, които са
процесуално допустими, доколкото изхождат от заявител, по образувано заповедно
производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за
депозирано от страна на последния възражение срещу издадена заповед за
изпълнение относно процесните вземания. Съдът с Определение № 261098 от
02.12.2021г., поставено по настоящото дело, е отхвърлил ответните възражения за
противното, вкл. и по аргумент, че в конкретната хипотеза при твърдяна
солидарна отговорност на длъжници, съобразно възприетото от теорията и
практиката, се касае за обикновено другарство като дискреция на ищеца е спрямо
кого ще насочи претенцията си.
Разгледани по
същество, исковете са изцяло основателни, поради следните съображения:
Целта
на предявяването на иск в хипотезата на чл. 415, вр. чл. 422 ГПК е да се установи наличието на
вземането към момента на подаване на заявлението, за което е издадена заповед
за изпълнение, но вече със сила на присъдено нещо, и тъй като в случая е подадено
възражение от длъжника, последното препятства влизането й в сила. При
основателност на претенцията и съгласно чл. 416 ГПК заповедта за изпълнение
придобива изпълнителна сила и въз
основа на нея съдът издава изпълнителен лист.
В
случая не се оспорва обстоятелството, че в хода на заповедното производство е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за
търсените суми в полза на настоящия ищец, като в едномесечния преклузивен срок, и двамата солидарни длъжници са подали възражение.
Най-напред и за
пълнота на изложението следва да се посочи, че от
събраните по делото писмени доказателства - Договор за потребителски кредит №
FL 53070/11.07.2005 г., сключен между В.С.С. и „Българска пощенска банка"
АД, чийто правоприемник е "Юробанк И Еф Джи България" АД, ЕИК
*********, по несъмнен начин се установява, че е бил сключен валиден договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, като банката е предоставила на В.С.С. потребителски кредит в размер
на 6100.00 лв., за срок от 62 месеца, а
кредитополучателят се е задължил да го върне ведно с
начислените договорни лихви разсрочено, на равни ежемесечни анюитетни вноски,
всяка в размер на 151.44 лв. и последна изравнителна в размер на 151.19 лв.,
при падеж - 11-то число на съответния месец, /чл.7 и чл.8 от договора и
погасителния план към него/. Няма спор, че договорът е сключен в писмена форма,
изготвен е на ясен и разбираем език и отговаря на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит, /обн., ДВ,
бр. 53 от 30.06.2006 г., в сила от 1.10.2006 г., отм., бр. 18 от 5.03.2010 г.,
в сила от 12.05.2010 г./, който следва да намери приложение в настоящия
случай, предвид момнета на сключването му. Освен това в него се съдържат и
реквизитите, установени в чл.7 от ЗПК /отм./, като в него са посочени датата и
мястото на сключването му, вида на предоставения кредит, индивидуализиращите
данни за страните, срока на договора /т.2/, размерът на получената сума /чл.1/,
условията за усвояването му /чл.2/, годишен лихвен процент /чл.3, ал.1/, общата
сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за
кредит, посочена в съдържащия се в договора погасителен план, графа „Общо
месечни вноски". В чл.7 и чл.8 от договора е посочено, че кредитът се
погасява чрез банкова сметка *** /главница и лихва/ съгласно Погасителен план,
посочени са правата и задълженията на страните, както и последиците при
неизпълнение на задълженията. В договора се съдържа погасителен план, в който
са отразени размерът, броят, периодичността, датите на плащане на погасителните
вноски. От всичко описано следва, че кредитополучателят е бил наясно и е могъл
да прецени икономическите последици от договора. В този смисъл сключеният
договор за потребителски кредит № FL 53070/11.07.2005 г. по своето съдържание
отговаря на изискванията на закона, въведи с нормите на чл.4 и сл. от
приложимия ЗПК /отм./.
Съдът
намира още, че в случая не е налице и неравноправност на договорните клаузи по
смисъла на чл. 35, ал.1 от Закона за
защита на потребителите и за правилата за търговия /ЗЗППТ/. Тук следва
да се посочи още, че законодателят не е придал ретроактивно действие на
измененията и допълненията от 25.07.2014 г. в новия Закон за потребителския
кредит, в сила от 12.05.2010 г., като в § 13 от ПЗР на ЗПК изрично е уредил
правилото, че разпоредбите на ЗИДЗПК - ДВ, бр. 35/2014 г., не се прилагат за
договорите за кредит, сключени преди датата на влизането му в сила, с
изключение на забраната за заплащане на компенсаторна неустойка при предсрочно
погасяване на потребителските кредити в широкия смисъл на думата по чл. 4, ал.
1, т. 2 и т. 3 ЗПК (обезпечен с ипотека и за придобиване и запазване на вещни
права върху недвижими вещи) след заплащане на 12- месечни погасителни вноски.
Безспорно се
установява, вкл. и от представеното по делото бордеро № 630522/11.07.2005 г. за
усвояване на кредит, че банката е предоставила на В.С.С. договорената със сключения договор за потребителски кредит
сума в размер на 6100.00 лв., с което е възникнало валидно облигационно
правоотношение по процесния договор за потребителски кредит.
От представените
писмени доказателства по делото - извлечение от сметка, издадено от „Юробанк И
Еф Джи България" АД, а и
съобразно заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че към 05.09.2008 г. непогасеното задължение на В.С.С.
по Договор за потребителски кредит № FL
53070/11.07.2005 г. възлиза на
8431.13 лв. (6100 лв. - главница и 2331.13 лв. – договорна /възнаградителна
лихва/).
От представените към
исковата молба Договор за прехвърляне на вземания № 002/05.09.2008г.,
извлечение от Приложение № 1 към него и 3 бр. извлечения от сметка, удостоверяващи
заплащането на цената по договора, по безспорен начин се доказа извършената
цесия, заплащането на цената от страна на цесионера и прехвърляне на вземането спрямо В.С.С..
По повод релевираното
с отговора на исковата молба възражение за неоснователност на предявените
искове, основано на твърдението за неспазване на изискванията на разпоредбата
на чл.99, ал.3 от ЗЗД за надлежно връчване на уведомлението за прехвърляне на
вземането, респ. относно надлежното уведомяване на ответницата за извършената
цесия, следва да се посочи, че депозирането на исковата молба от цесионера,
придружена с документи, обективиращи цесията, следва да се счита за съдебна
форма на предявяване на цесията спрямо длъжника. С оглед на изложеното и при
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съобразявайки
трайната практика на ВКС,
обективирана в Решение № 123/24.06.2009
г. на ВКС по т.д. № 12/2009г., II
т.о., Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, I т. о.,
Решение № 78/09.07.2014 г. по т.д. № 2352/2013 г. на ВКС, I т.о. и Решение №
114/07.09.2016 г. по т.д. № 362/2015 г. на ВКС, II т.о, се установи, че в съответствие с
чл.99, ал.3 от ЗЗД, ответницата
е надлежно
уведомена за извършената цесия и за новия кредитор. В този смисъл съобщаване за
цедирането на вземането е извършено най-късно с подаване на исковата молба по
начин, че уведомлението от стария кредитор е достигнало до нея, поради което
договорът за цесия е породил своето действие. Настъпилото в хода на процеса
надлежно уведомяване по чл.99, ал.3 от ЗЗД е факт, който е от значение за
спорното право и следва да бъде съобразен от съда, при решаване на делото
съгласно императивното правило на чл.235, ал.3 от ГПК.
В допълнение и във
връзка с ответните възражения за недопустимост на исковата претенция, следва да
се има предвид, че възникналата на основание споразуменията от 27.02.2013 г. и
от 02.08.2014 г. солидарна отговорност на ответника Х.П. и В.С.С.
по отношение на задълженията, произтичащи от договора за потребителски кредит, дава възможност ищецът
да насочи претенциите си към всеки един от тях или солидарно срещу двамата. Както бе посочено вече, солидарните
длъжници са обикновени, а не необходими другари в процеса и всеки от тях има
самостоятелно материалноправно положение, което е различно - всеки от тях може
да противопостави на кредитора своите лични възражения, но не може да
противопостави на кредитора личните възражения на своите съдлъжници (чл.122,
ал.3 ЗЗД), поради което солидарният длъжник и ответник в настоящото
производство не може да възразява от името на другия солидарен длъжник В.С., че
цесията не му е съобщена. Освен това уведомяването на длъжника е предвидено с
цел същият да узнае за договора за цесия с оглед изпълнение на задълженията му
на новия кредитор и също така да го защити срещу ненадлежно изпълнение на
неговото задължение на лице, което вече не е носител на правата по съответния
договор. В случая нито се твърди, нито се установява наличие на извършени плащания
към първоначалния кредитор.
Вземането на ищеца спрямо ответницата всъщност
се
основава на двете
споразумения от 27.02.2013 г. и от 02.08.2014 г. за встъпване в дълга на В.С.С. по Договор
за потребителски кредит № FL 53070/11.07.2005г., по силата на които солидарният длъжник Х.П.П. е поела задължението да погаси
паричното му задължение в
размер общо на 8431,13
лв.,
прехвърлено на настоящия ищец съгласно договор за прехвърляне на вземания от 05.09.2008 г. и Приложение № 1 към
него.
По своята правна същност
споразумението представлява договор за спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД,
който, като всеки друг договор, има силата на закон за страните, които са го
сключили, съгласно чл. 20а ЗЗД. Касае се за отделен, самостоятелен вид договор
за разрешаване на един съществуващ или възможен спор чрез взаимни отстъпки,
като той се характеризира с правноустановително (декларативно) действие,
изразяващо се във взаимното съгласие на двете страни, че правното положение
между тях е такова, каквото го провъзгласява спогодбата - преобразуващо
(конститутивно) действие, когато с нея те приемат изменения от действителното
правно положение; и правнорегулиращо действие с оглед задължението им да се
въздържат от нейното оспорване занапред, като всяка една от тях може да иска
изпълнението на признатите или поети от другата страна задължения. Ето защо
основателността на така предявения от ищеца главен иск, зависи от това дали
ответницата е изпълнила уговорките по споразумението и от валидността на
последното. В този смисъл са Решение № 985 от 27.12.2004 г. по т. д. № 97/2004
г. на ВКС, II т. о., Определение № 117 от 24.02.2011 г. по т. д. № 324/2010 г.
на ВКС, I т. о., Определение № 575 от 28.09.2011 г. по т. д. № 1135/2010 г. на
ВКС, I т. о., Определение № 586 от 23.08.2011 г. по т. д. № 962/2010 г. на ВКС,
II т. о. и др.
В случая по
делото не бе
проведено успешно оспорването на автентичността на споразуменията, поради което съдът приема, че между
страните е постигнато валидно съгласие, което не противоречи на закона и с
което ответникът е признал свои задължения. Уговорен е и падеж за заплащане на
съществуващите задължения, което не е в противоречие със закона и не изисква за
това споразумение наличие на лицензионен режим, доколкото кредитор по него е
ищецът, а не банката и не се касае за дейност по предоставяне на кредит. Ето
защо следва да се приеме, че сключената спогодба е породила уговорените между
страните правни последици.
Няма данни по делото ответницата да е
платила претендираните
суми в срок до 20.08.2013 г., в какъвто смисъл е
постиганата договореност по първото споразумение, поради което и съдът приема, че е отпаднала
уговорката за редукция на дълга, като е била активирана т. 7 от споразумението,
а именно цялата сума по признатия дълг е станала изискуема. Това пък от своя страна е довело
до подписване на второто споразумение от 02.08.2014 г. като липсата на
доказателства за плащане на него след 13.05.2016г. е активирала т.8 от него, в
същия смисъл. Посочените клаузи се съдържат в споразумение, поради което
няма как спрямо нея да бъде приложен ЗПК и уредените в него разпоредби, касаещи
неравноправни клаузи, както в случая не е приложим и Законът за кредитните
институции.
Видно от
представения по делото договор за прехвърляне на вземания и приложение № 1 към
него вземанията по процесния договор срещу ответника са цедирани от
"Юробанк и Еф Джи България" АД на "Делта Кредит" АДСИЦ. В
приложение № 1 е индивидуализирано вземането, което се прехвърля по основание,
размер и задължено лице, респ. ясно и недвусмислено е посочено какво вземане се
прехвърля. В този смисъл с процесните споразумения ответницата се е съгласила,
че съществува именно прехвърленото вземане, както и че негов кредитор е ищеца,
което води до извод, че е уведомена за цесията към датата на подписването на първото споразумение – 27.02.2013 г., какъвто е
крайният извод на съда по този въпрос.
Ищецът черпи
права от настъпила изискуемост по споразумението от 02.08.2014 г., заради което са неприложими
постановките на т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
От
характеристиките на процесните споразумения, представляващи договор за спогодба
по смисъла на чл. 365 ЗЗД, вкл. и възможността спогодбата да включва в себе си
воля за частичен отказ от съществуващо
право, респективно за частично поемане на несъществуващо задължение /чл.365,
ал.2 от ЗЗД/, следва и неоснователност на възраженията относно съществуването на
вземанията, в това число и възражението за изтекла погасителна давност на
вземанията. С оглед на описаното по-горе, а и предвид липсата на въведени
твърдения или ангажирани доказателства за обявяване на предсрочна изискуемост
на дължимите съгласно споразуменията суми от страна на ищцовото дружество, то
най-рано от настъпване на договорения със споразумението от 27.02.2013 г. падеж
на конкретните вноски /от 20.03.2013 г.. до 20.08.2014 г. вкл./ е започнала да
тече давността /чл. 114, ал.1 от ЗЗД/, която предвид разпоредбите на чл. 110 и
чл. 111 от ЗЗД е петгодишна. Впоследствие със споразумението от 02.08.2014 г., сключено между ответницата отново е потвърдила
встъпването си като солидарен длъжник в гореописания дълг на В.С.С. и е признала съществуването на
задължението си, което към този момент възлиза на 9169.35 лв. и се е задължила
да изплати разсрочено, на 49 ежемесечни вноски, първата от които в размер на
350.00 лв. и падеж 27.08.2014 г., всяка следваща в размер на 183.34 лв. и
последна изравнителна, изчислена на 202.37 лв., при падеж до последния
календарен ден от месеца, за който се отнасят. Така с направеното признание, в
съответствие с чл. 116, буква „а“ ЗЗД, давността по отношение на непогасената
част от вземането е прекъсната и е започнала да тече нова давност.
Заявената по реда
на заповедното производство сума за главница, предмет на един от предявените
установителни искове, в размер на 5885.91 лв., представлява според ищеца сбор
от 32 броя неплатени ежемесечни вноски: по 183,34 лева всяка и последна
изравнителна вноска от 202,37 лева, с настъпили падежи в периода от 31.01.2016
г. до 31.08.2018 г. вкл. Срокът на приложимата в случая петгодишна давност,
уредена в чл. 110 от ЗЗД, е започнал да тече отделно за всяка от горепосочените
вноски от настъпване на падежа й, когато задължението за плащането й е станало
изискуемо /чл.114, ал.1 ЗЗД/.
С оглед на
изложеното, към 26.01.2021 г. - датата на депозиране в PC - Хасково на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, погасителната давност по отношение на нито една част от
претендираната сума за главница не е изтекла. Не е изтекла и тригодишната
давност по чл. 116, буква „в" от ЗЗД спрямо претенцията за мораторна
лихва, тъй като началната дата, от която се претендира същата е 31.08.2018 г.
Неоснователно е и
ответното възражение за изтекла абсолютна давност, тъй като с Решение № 4 от
20.04.2021 г. на Конституционния съд, /Обн. ДВ, бр. 35 от 27.4.2021 г./,
разпоредбата на §2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), с която бе
предвидено новата 10-годишна абсолютна давност за задължения на граждани да
започне да тече за заварените дългове не от влизането й в сила на 2 юни 2021
г., а от различни по-ранни моменти, е обявена за противоконституционна. В този
смисъл въведената в чл. 112 ЗЗД абсолютната давност за всички т.нар. „стари“
парични задължения на граждани, стига да не са отсрочени или разсрочени
/какъвто се явява настоящия случай/ и да не са от предвидените в закона осем
изключения, независимо кога са възникнали и са станали изискуеми, започва да
тече от 2 юни 2021 г., т.е. длъжниците ще могат да се позоват за първи път на
нея през юни 2031 г.
Освен това съдът
намира, че представените от ответницата писмени доказателства, касаещи наличие
на болестно състояние към момента, не са достатъчни съдът да приеме, че и към
датата на сключване на процесните споразумения е било налице такова, засягащо
интелекта, психиката и волята й в степен, че тя да не разбира значението на
постъпките си и да е с ограничена или загубена възможност да се грижи своите
работи. Това възражение за неразбирането на значението на поетите със
споразуменията задължения от ответницата съдът намира за недоказано, тъй като
липсват данни, че е налице намеса в дееспособността на ответницата П. чрез
ограничаването й, поради засегнат интелектуален или волеви капацитет да
упражнява правата си.
С оглед всичко
изложено и като съобрази депозиранато по делото заключение и представените
писмени доказателства, съдът намира предявените установителни искове за изцяло
доказани по основание и размер, в това число и иска за обезщетение за забава. При
това положение, вземането за главница е дължимо ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК, по което е било образувано ч. гр. д. № 157/2021г. по описа на
РС – Хасково - 26.01.2021г., до окончателното й изплащане, по аргумент от
разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Съдът, който
разглежда предявен иск по чл.422 от ГПК
следва да се произнесе и за дължимите в заповедното производство разноски и да
разпредели отговорността за разноските в заповедното производство, както и в
исковото производство, съобразявайки изхода на спора. В този смисъл е т.12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС.
Съобразно изхода на исковото производство и уважаване на исковата претенция,
дължимите разноски в заповедното производство са в размер на 142.41 лева –
платена държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение, които следва
да се присъдят на ищеца.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и
предвид уважаването на предявените искове, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по настоящото дело разноски в размер на 593.03
лева, от които 193.03 лева – платена държавна такса, 300 лева – разноски за
вещо лице и 100 лева – възнаграждение за юрисконсулт в размер, определен от
съда.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА за
установено по отношение на Х.П.П., ЕГН **********, с адрес: ***, съдебен адрес:***,
адв. И. И. – АК гр.Хасково, ЧЕ ДЪЛЖИ
на „Делта Кредит" АДСИЦ, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ****, представлявано от Г.А. Г. – Изпълнителен директор, следните суми:
5885,91 лева, представляваща главница по Договор
за потребителски кредит № FL 53070 от 11.07.2005г., сключен между В.С.С. и „Българска пощенска банка"
АД /"Юробанк И Еф Джи България" АД/ и по договор за спогодба и встъпване в дълг от 02.08.2014г., сключен с Х.П.П.;
915,59 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 31.08.2018г. до
12.03.2020г. вкл.; 318,82 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
15.07.2020г. до 25.01.2021г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на входиране на заявлението (26.01.2021г.) до изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед № 260079 от 27.01.2021г. за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 157 по описа за 2021г. на
Районен съд – Хасково.
ОСЪЖДА Х.П.П.,
ЕГН **********, с адрес: ***, съдебен адрес:***, адв. И. И. – АК гр.Хасково, да
заплати на „Делта Кредит" АДСИЦ, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Христофор Колумб“№43, представлявано от Г.А. Г. –
Изпълнителен директор, сумата в размер на 785.44 лева, от която 593.03 лева, представляваща направени разноски по
настоящото дело и 192.41 лева, представляваща
направени разноски по ч.гр.д. № 157/2021г. по описа
на Районен съд Хасково.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.А.