Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 27.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на девети април две хиляди и
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдията Гълъбова гр.д.
№12462 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца И.К.К. срещу решение
от 08.09.2020 г. по гр.д. №68074/2018 г. по описа на СРС, 36 състав, с което е
отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу „ЧЕЗ Електро България“ АД отрицателен
установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 ГПК за
сумата от 1411,48 лв., съгласно издадена данъчна фактура №********** от
30.08.2018 г. за обект в гр. София, м. „Бонсови поляни“, кв. „Кърлежа“, като
сумата представлява цена за консумирана електроенергия за кл. №310241590091 за
периода 13.01.2017 г. – 10.02.2017 г., като ищецът е осъден да заплати на
ответника разноски по делото.
В жалбата се твърди, че обжалваното
решение е неправилно, немотивирано и постановено в противоречие с материалния и
процесуалния закон, както и със събраните по делото доказателства. Сочи, че
първоинстанционният съдебен състав неправилно е приел наличието на облигационни
правоотношения с ответника, поради което не е обвързан от общите условия на електроснабдителното
дружество. Поддържа, че по делото е установено, че процесното СТИ е негодно за
използване като измервателно средство, нарушени са изискванията на чл.41 ПИКЕЕ,
както и че не е налице волеизявление за корекция на сметките. Предвид изложеното,
жалбоподателят моли въззивния съд да отмени изцяло обжалваното решение и да уважи
предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „ЧЕЗ
Електро България“ АД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК е представил
отговор, в който оспорва доводите, изложени във въззивната жалба, и моли решението на
първоинстанционния съд да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което
въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по
наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и
на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в
жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:
Съгласно
пар.1
т.41б ЗЕ,
„потребител
на енергийни услуги“
е:
а) краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или б) ползвател на
преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен
газ.
От представения по делото нот. акт
за продажба на недвижим имот №73, т.І, н.д. №62/04.09.2003 г. на нот. Л.З., се
установява, че ищецът е бил собственик на процесния недвижим имот през
процесния период, поради което настоящият въззивен състав приема за доказано наличието
на облигационна връзка между страните, считано от 04.09.2003 г., по силата на
която ответникът е доставял ел. енергия до имота на ищеца, със
съответното съдържание, и във връзка с чл.98а Закона за енергетиката, според
който общите условия за продажба на ел. енергия обвързват страните с
публикуването им. Съгласно чл.15 т.1 ОУ,
потребителите са задължени да заплащат дължимите суми за разпределение на
доставената им ел. енергия.
Неоснователни са твърденията на въззивника, че ответното
дружество не е спазило правилата за изчисляване на потребената електроенергия и
за наличието на волеизявление от негова страна, за извършените корекции в
сметките. Раздели IX и VIII
ПИКЕЕ, в сила през процесния период, които са визирани от ищеца, не се отнасят
до хипотезата, която представлява настоящия случай, тъй като те касаят
техническите проверки на измервателните системи по смисъла на ПИКЕЕ и случаите
на установяване на грешки и неправилно
изчисляване на използваните от клиента количества ел. енергия от самите измервателни
уреди. В настоящият казус релевантните факти, а именно неотчитане на
показанията на електромера поради липсата на достъп до СТИ, следва да бъдат
подведени под нормите на чл.26 ал.2 и 3 ОУ на „ЧЕЗ Електро България“ АД. Начисленията
с процесната фактура представляват размера на изравнителното задължение, което
не се определя по нормите на ПИКЕЕ, тъй като не се дължи на грешка или
неправилно измерване на електромера, а на разминаване на стойностите на
отчетената от него реално потребена електроенергия и изчислената от „ЧЕЗ
Електро България“ АД по правилото в чл.26 ал.2 ОУ средноаритметична стойност за
предходен период.
От приетото заключение на СТЕ, което и настоящият съдебен
състав кредитира напълно, се установява, че записаните количества ел. енергия в
процесната фактура като корекция по чл.26 ал.3 ОУ съответстват на отчетените
показания на електромера и съответстват на справката за отчетени показания на
електромера. Вещото лице сочи още, че при издаване на процесна фактура за
записани показанията като разлика между отчетите по дневна и нощна тарифа от
10.09.2016 г. и отчетените показания по последния реален отчет на 21.04.2011
г., а СТИ в процесния обект е от одобрен през 2005 г. тип и подлежи на
периодични метрологични проверки на всеки 6 г.
От приетото по делото заключение на ССчЕ, което съдът
кредитира напълно, се установява, че процесната фактура е издадена по данни от
реален отчет, извършен на 10.09.2016 г., като цената във фактурата е изчислена
съгласно ценово решение на ДКЕВР от 30.06.2016 г. и количеството ел. енергия
съответства на разликата между установените показания при извършен реален отчет
на 10.09.2016 г. и показанията, налични от предходен отчет. Вещото лице сочи
още, че количеството ел. енергия по двете тарифи съответства на потреблението,
резултат от установените показания на извършения реален отчет на 10.09.2016 г.
и отразява коректно разликата между стар и нови показания.
От показанията на свид. Н.Й.се установява, че процесният
електромер дълги години се е намирал в имота и до него е нямало достъп, за да
може да бъде отчетен, а след изваждането му от имота е направен отчет.
Свидетелят сочи още, че на 10.09.2016 г. процесният електромер е бил отчетен и
от този момент вече е отчитан редовно.
Неоснователни са доводите на въззивника, че процесното СТИ е негодно за използване като измервателно
средство. Съгласно чл.120 ЗЕ в релевантната редакция
и чл.18 ал.1 ОУ, ел. енергията, използвана от потребителите, се измерва
със СТИ, разположено до или на границата на имота на потребителя, вписано в
регистър на одобрените в страната типове СТИ. Съгласно разпоредбата на чл.120
ал.1 ЗЕ, СТИ е собственост на ответното дружество, което има и задължение за
осигуряване на правилното и коректно функциониране на СТИ. Според нормата на чл.15
т.1 и 2 ОУ, потребителите са задължени да заплащат дължимите суми за доставена
ел. енергия и да осигуряват безпрепятствен достъп на упълномощени представители
на електроразпределителното дружество в имота за монтиране, проверка, ремонт,
замяна на ел. съоръжения и СТИ, както и за отчитане и контрол на техните
показания в случай, че те се намират след границата на собственост на имота,
без предваритално писмено уведомление и при спазване на ОУ. В конкретния случай
е установено, че до 2016 г. ответното дружество не е имало достъп по СТИ в
имота на ищеца, поради което електроразпределителното дружество е било в
обективна невъзможност да го смени. По делото не е установено, а и няма
наведени твърдения в тази насока, ищецът да се е възползвал правото си по чл.17
ал.5 ОУ за заявяване на метрологична експертиза на СТИ.
Неоснователни са и възраженията въззивника за
неравноправност на клаузи от ОУ на дружеството-ответник. В съответствие с
разпоредбата на чл.4 пар.1 от Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи
в потребителските договори, при преценката за неравнопоставеност на дадена
договорна клауза трябва да се отчита характерът на стоките или услугите, за
които е сключен договорът, и да се вземат предвид всички обстоятелства, довели
до сключването му, към момента на самото сключване. Трябва да бъдат преценени и
последиците, които съответната договорна клауза може да има в рамките на
приложимото към договора право. В настоящия случай се касае до разпределение и
пренос на особен вид стока - електрическа енергия. По силата на предоставената
му лицензия ответникът има господстващо положение на пазара за пренос и
разпределение на ел. енергия в съответната територия. Потребителят на
електрическа енергия е в положение на по-слаба страна спрямо електроразпределителното
дружество по отношение както на правото му да договаря, така и на степента му
на информираност, като това положение води до приемането от негова страна на
установените предварително от електроразпределителното дружество условия, без той да може да повлияе на
съдържанието им (Решение №110 от 15.08.2016 г. на ІІ ТО на ВКС по т.д.
№827/2016 г.). Относимите към процесния правен спор клаузи на чл.26 ал.2 и ал.3
ОУ на дружеството-ответник не са неравноправни на основание чл.143 т.6 и т.18
ЗЗП. В гл.4 и 6 ОУ са разписани предпоставките и реда за прекратяване на
електроснабдяване при неизпълнение на задължения както на потребителя, така и
на електроразпределителното дружество, като всяка от страните има право да
инициира процедурата при еквивалентни условия. Освен това съгласно чл.15 т.2 и
чл.26 ал.1 ОУ, потребителят има задължение да осигурява достъп до средствата за
търговско измерване на служители на електроразпределителното дружество, като
основание за последващото преизчисляване на дължимите суми за пренос (корекция)
е виновното поведение на ищеца – в случая във формата на бездействие. Клаузите
на общите условия са неравноправни, ако предвиждат обективна отговорност и
санкциониране на потребителя без вина, какъвто не е настоящия случай (Решение
№38 от 15.05.2014 г. на І ТО на ВКС по т.д. №5/2013 г.).
С оглед гореизложеното и поради съвпадение на
крайните изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, и с
оглед разпоредбата на чл.271 ал.1 изр.2 ГПК, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено изцяло.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на
въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят
разноски във въззивното производство в размер на сумата от 100,00 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №192720
от 08.09.2020 г., постановено по гр.д. №68074/2018 г. по описа на СРС, 36
състав.
ОСЪЖДА И.К.К., ЕГН **********, адрес: гр.
София, кв. „******, вх.***** да заплати на „ЧЕЗ
Електро България“ АД, ЕИК******, седалище и адрес на
управление:***, БенчМарк Бизнес Център, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК
сумата от 100,00 лв., представляваща
разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.