№ 236
гр. Варна, 28.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Ангелина Й. Лазарова
Светослава Н. Колева
при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева
и прокурора Н. Л. Д.
Сложи за разглеждане докладваното от Павлина Г. Димитрова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20223000600199 по описа за 2022
година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
Подсъдимият М. П. ИВ., нередовно призован /призовката получена на
21.07.2022 г./, явява се лично и с адв. Н. ХР. Н. от АК – ВАРНА, редовно
упълномощен.
Подсъдимият М. П. ИВ.: Не правим възражения.
АДВ.Н.: Не правим възражения.
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор
АРНАУДОВА
За жалбоподател-гр.ищец МИНИСТЪРА НА ФИНАНСИТЕ НА РБ
ЧРЕЗ ТД НАП ВАРНА, редовно призовани, не се явява представител.
На 01.07.2022 г. е депозирано допълнително изложение към въззивната
жалба от Министъра на финансите чрез редовно упълномощен пълномощник
– юрисконсулт към ТД на НАП Варна, с която се поддържа жалбата и се
посочва, че не възразяват по разглеждане на делото в тяхно отсъствие.
Представено е с допълнението копие на пълномощно надлежно заверено от
Министъра на финансите, с което е упълномощена ст.юрисконсулт Румяна
Георгиева.
Представена е и молба на 12.07.2022 г. от Министъра на финансите чрез
пълномощника във връзка с твърденията в жалбата, и с молба да се даде ход
на делото като бъде уважена жалбата, респ. бъде осъден подсъдимия да
заплати причинените имуществени вреди в полза на държавата. Представено
е отново копие от пълномощното на Министъра на финансите.
1
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
Нямам искания за отводи.
АДВ. Н.: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по даване ход на
делото, тъй като жалбоподателят инициирал настоящото производство е
редовно призован, депозирал е и молба на 12.07.2022 г. и изрично е
подчертал, че желае да се разгледа делото в негово отсъствие, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СЪСТАВА
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми Апелативни съдии, считам, че жалбата е
основателна и моля да я уважите. Съжалявам, че не е депозиран протест от
Окръжната прокуратура, но доводи малко по-късно ще изложа в тази връзка.
По жалбата, считам, че неправилен е извода на Окръжния съд, че към
датата на извършване на което и да е деяние да постановяване на присъдата
от Окръжния съд е изтекъл срок по-дълъг от пет години. Съдът е изчислил
тази преклузивна давност до 14.03.2021 г. и е отхвърлил като неоснователен
предявения граждански иск от Министъра на финансите за сумата от 184 538
лв., представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди. Считам,
че изводът на съда е неправилен по следните съображения.
Съгласно съдебната практика, а именно решение № 29 от 27.04.2022 г.
на ВКС Второ наказателно отделение по н.д.№ 1087 от 21г., както и решение
№ 19 от 18.03.2022 г. на ВКС Трето наказателно отделение по н.д. № 1122 от
22 година, давността започва да тече от откриване на дееца. В настоящият
случай това е станало на датата, на която подсъдимия И. е привлечен в
качеството на обвиняем. В том 1, л.48, л.53 от ДП фигурира това
постановление за привличане и разпита на подсъдимия в качеството на
обвиняем. Именно това е датата - 21.03.2022 година, от която следва да се
приеме, че извършителят на деянието е установен. В тази връзка е и
тълкувателно решение № 5 от 05.04.2006 г. по тълкувателно дело № 5 на ОС
на гражданска колегия и ОС на наказателната колегия на ВКС. Ако от
откриването на дееца, както е станало в случая по-късно давностния срок
започва да тече от този по-късен момент. В рамките на настоящото
производство последната дата на деянието, извършено от подсъдимия е
14.03.2016 г., а от откриването в рамките на представената съдебна практика е
станало по-късно с привличането на дееца, а именно на 21.03.2022 г. В този
смисъл считам, че крайната дата е тази дата, на която е подадена последната
СД, правилно Окръжния съд е определил и тази дата в осъдителния
диспозитив. Датата на привличане в качеството на обвиняем е 21.03.2022 г.,
респ. не са изтекли давностните срокове към момента на предявяване на
2
гражданския иск от МФ, което е сторено с молба от 30.05.2022 г., т.е. два
месеца по-късно от откриване на извършителя, респ. привличането му в
качеството на обвиняем.
В този смисъл считам, че гражданския иск е допустим и основателен.
Вземането не е погасено по давност, не е изтекъл все още петгодишната
погасителна давност, съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД.
По отношение на наказанието, считам, че при определянето му са
допуснати процесуални нарушения, неправилно е приложен материалния
закон. В случая не са налице условията за отлагане на изтърпяване на
определеното от съда наказание по реда на чл. 66, ал.1 от НК, защото
обвиняемият е осъждан неколкократно, като с присъда по НОХД № 89 от
2010 г. на Старозагорския окръжен съд, влязла в законна сила на 31.05.2011г.
за деяние извършено в периода юли 2006 – януари 2007 г. му е било
определено наказание лишаване от свобода за срок от 2 години, което да бъде
изтърпяно ефективно. Това наказание е изтърпяно на 22.09.2012 г., като
подсъдимият е бил освободен с помощта на УПО. Именно това е датата, на
която окръжния съд е постановил И. да бъде освободен с остатък 5 месеца,
като му е било определено от датата на влизане на определението в сила -
22.09.2012 г. шест месеца изпитателен срок.
Окръжният съд не е съобразил този срок, тъй като същият съобразно
нормата на чл.86, ал.1, т.2 от НК в рамките на тези три години, срока по чл.86
започва да се изчислява от датата в която изтича изпитателния срок,
определен по изтърпяване на наложеното наказание. Този шест месечен
изпитателен срок изтича на 23.03.2013 г., и едва след тази дата започва
изчислението на сроковете по чл.86, ал.1, т.2 - каквато е трайно установената
съдебна практика и съобразно нормата на чл.88 а, ал.3 НК, която следва да се
прилага и по отношение на тези срокове. В този срок по чл.86, ал.1, т.2 е
изтекъл на 23.03.2016 г., респ. настоящото деяние е довършено с последното
подаване на данъчната декларация, както е определил и съдът на 14.03.2016 г.
Т.е. същото е извършено в рамките на този три годишен срок по чл.86, ал.1,
т.2 от НК, и това автоматично изключва приложението на нормата на чл.66,
ал.1 от НК.
От друга страна правомощията на въззивния съд в конкретния случай са
съобразно разпоредбата на чл.337, ал.2, т.2 от НПК за отмяна на
постановеното освобождаване по изтърпяване на наказанието по чл.66 от НК
са изрично предпоставяни само и единствено от наличието на подаден
протест от страна на окръжната прокуратура, а в случая няма подаден такъв,
поради което считам, че единствения способ за поправяне на този недостатък
е да изложа в настоящото производство становището си и да бъде евентуално
изготвено в последствие искане за възобновяване на наказателното дело по
реда на глава 33 от НПК.
АДВ. Н.: Уважаеми Апелативни съдии, по отношение на гражданския
иск не съм съгласен със становището на прокуратурата, че давността не е
3
изтекла. По време на цялото ревизионно производство управител на ЕООД
„Макс Сървис“ е подзащитния ми, а не някакво трето неизвестно лице. И това
е било известно на данъчните органи, още повече, че наказателното
производство е образувано по сигнал именно от органите на НАП към
прокуратурата. В сигнала е отразена и фирмата, с нейното наименование,
Булстат и нейния управител с имената му и ЕГН, и въпреки това държавата е
бездействала повече от 5 години по отношение на гражданския иск от датата
на която деянието е довършено. В обвинителния акт като периоди за
данъчните престъпления съвпадат с периодите на ревизионния акт от ЗДДС.
Според цитираното от жалбоподателя тълкувателно решение № 5 от 2006 г.
ако не е предявен граждански иск, висящия наказателен процес не прекъсва
погасителната давност по ЗЗД, тъй като наказателния процес не е процес
относно вземането на ощетеното лице в случая и считам, че извършителят е
бил известен още по време на данъчната ревизия и не съм съгласен, че той е
бил установен едва с привличането му като обвиняем. Поради тази причина
моля да се потвърди присъдата на ВОС.
ПОДС. И.: Нямам какво да добавя.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ПОДС. И.: Моля да се потвърди решението на окръжния съд.
СЪДЪТ след тайно съвещание обяви, че ще се произнесе със съдебен
акт в законния срок, за изготвянето на който страните ще бъдат уведомени
писмено.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14.20
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4