19.06.2020г. гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в
публичното заседание
на двадесет и втори май две хиляди и дванадесета година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Мария Койнова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№108 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.268 от
Данъчно-осигурителен процесуален кодекс във чл.267, ал.2, т.5 от ДОПК и е
образувано по жалба от А.М. *** против Решение №487/13.12.2019г. на Директор на
ТД на НАП Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата срещу Разпореждане
изх.№С190026-137-0009958/08.11.2019г., издадено от Главен публичен изпълнител в
Дирекция Събиране при ТД на НАП Пловдив, ИРМ Хасково. Твърди се, че решението
било издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и материалните разпоредби, както и в противоречие с целта на закона.
Органът отказвал да отпише като погасено по давност задължение, представляващо
глоба в размер на 200 000 лева, което било постановено по влязла в сила
Присъда №17/28.03.2014г. по нохд №617/2012г. по описа на Хасковски Окръжен съд.
Касаело се за глоба, наложена по реда на НК с влязла в сила присъда, поради
което била приложима изпълнителската давност по чл.82 от НК, а не по чл.82 от ЗАНН, нито по чл.171, ал.1 от ДОПК. Счита, че НК изрично урежда давността за
изпълнение на наложените наказания и това изключва приложението на общия режим
на погасителна давност по ДОПК. Давността за изпълнение на наказанието се прекъсвала
с конкретни действия на органите на изпълнение на наказанието, насочени към
реализирането му спрямо длъжника, а действията били уредени в ДОПК, към който
ред препращала и нормата на чл.235 от ЗИНЗС – покана за доброволно изпълнение,
образуване на изпълнително дело, действия по обезпечаване на публични държавни
вземания и по принудително изпълнение, съобщение за доброволно изпълнение по
реда на чл.221 от ДОПК, налагане на запори и възбрани, на ограничителни мерки,
прихващане, спиране, отлагане и възобновяване на производството по реда на
ДОПК, принудително изпълнение върху вземания от банки и трети лица, изпълнение
върху дялове, ценни книжа, вземания по искове и парични средства, изпълнение
върху вещи. Всяко от тези действия прекъсва давността, след което започвала да
тече нова давност. Така в случая погасителната давност започнала да тече от
влизане в сила на присъдата на 12.04.2016г.Издаденият изпълнителен лист
постъпил в ТД НАП Пловдив на 11.05.2016г., като давността е прекъсната и
започнала да тече нова 2-годишна давност. Тази давност била прекъсната на
29.06.2016г. с изпращане на съобщение за доброволно изпълнение, връчено на
длъжника на 05.07.2016г., от когато започнала да тече и нова 2-годишна давност.
На свои ред тя била прекъсната на 06.07.2016г. с налагането на запор върху
притежаван от длъжника лек автомобил, а след тази дата не били предприети
каквито и да са действия от надлежните органи за изпълнение на наказанието.
Поради това се счита, че давността не е
прекъсвана и изтекла на 06.07.2018г. Без правно значение се явявали
предприетите на 07.11.2019г. действия по налагането на запор върху банкова
сметка, ***о погасено по давност предвид това, че на 25.10.2019г. длъжникът се
позовал на изтеклата давност. В НК не била предвидена специална изпълнителска
давност за наложените наказания глоба и приходната администрация неправилно
приложила общите правила на давността по чл.171 и сл. от ДОПК, като отказала
отписване и приложила по-дългата давност от 5 години. Неправилно било квалифицирано
налагането на обезпечителна мярка като основание за спиране на давността по
чл.172, ал.1, т.5 от ДОПК вместо като основание за прекъсване на давността по
чл.82, ал.3 от НК. Безспорно вземанията за глоби били публични държавни вземания
по чл.162, ал.2, т.6 от ДОПК, но това не изключвало приложение на друг
специален режим на давност спрямо тях, когато и законодателят сам го допускал с
разпоредбата на чл.171, ал.1 от ДОПК. Специалният режим според жалбоподателят е
този, предвиден в чл.82 от НК.
Иска се да бъде постановено съдебно
решение, с което да бъде отменено Решение №487/13.12.2019г. на Директор на
ТД на НАП Пловдив Решение №
Ответникът - Директор на ТП
на НАП Пловдив, счита, че жалбата е неоснователна. Към настоящия момент давността била спряна на
основание чл.172, ал.1, т.5 от ДОПК, тъй като наложеното обезпечение
препятствало изтичането на давностния срок. Иска се жалбата да бъде отхвърлена
като неоснователна, като се претендират направените в производството разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е подал възражение №С190026-000-0554429/25.10.2019г.
по описа на НАП, с която е поискал да бъдат отписани поради изтекъл давностен
срок задълженията му, представляващи глоба №617/2012/11.05.2016г. в размер на
200 000,00 лева. С Разпореждане изх.№С190026-137-0009958/08.11.2019г. на Главен
публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, офис Хасково, е постановен отказ за
прекратяване на производството поради изтекла погасителна давност, като е
посочена изрично сумата – главница от 200 000,00 лева, дължими по нохд №617/2012
по описа на ХОС с влязла в сила присъда на 12.04.2016г.
Недоволен от разпореждането, жалбоподателят го
е оспорил пред Директор на ТД на НАП Пловдив с жалба, заведена с вх.№50-718 от
29.11.2019г. С Решение №487/13.12.2019г. Директорът на ТД на НАП Пловдив
оставил без уважение жалбата срещу действия на публичен изпълнител при ТД на
НАП Пловдив, изразяващи се в издаване на разпореждане изх.№С190026-137-0009958/08.11.2019г.
В административната
преписка се съдържат изпълнителен лист от 11.05.2016г., издаден по нохд №617/2012г.
по описа на Хасковски Окръжен съд, с който А.М.А. е осъден да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт сумата от 200 000,00 лева, представляваща
наказание глоба и сумата от 15,00 лева, представляваща д.т. за издаване на три
изпълнителни листа. По чнд №172/2011г. по описа на ХОС в производство по реда
на чл.72, ал.1 от НПК във вр. с чл.397 от ГПК е допуснато обезпечение на
глобата, предвидена като наказание за престъплението, за което е повдигнато
обвинение на А.М.А. по досъдебно производство №1/2011г. по описа на СБОП
Хасково, като налага запор и спиране от движение на лек автомобил Ауди А6,
собствен на обвиняемия. Изпълнителният лист е изпратен до ТД НАП с писмо
изх.№2538/11.05.2016г.
До длъжника е изпратено Съобщение за
доброволно изпълнение по чл.221 от ДОПК изх.№С160026-048-0009157 от
29.06.2016г., получено на 05.07.2016г.
Видно от представеното Постановление за
налагане на обезпечителни мерки изх.№С160026-022-0013190 от 30.06.2016г. върху
МПС л.а. Ауди А6 на жалбоподателя е наложен запор, като е изпратено запорно
съобщение до ОД МВР Хасково. Няма данни постановлението да е връчено на
длъжника.
Видно от представеното Постановление за
налагане на обезпечителни мерки изх.№С190026-022-0103365 от 07.11.2019г. върху
налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в
трезори, находящи се в ОББ на жалбоподателя е наложен запор, като е изпратено
запорно съобщение до банката. С писмо от
18.11.2019г. банковата институция уведомява публичния изпълнител, че запорът е
наложен и по сметката няма авоари за обезпечаване на вземането. Видно от
известието за доставяне №9100023373572 до длъжника са изпратени Разпореждането
от 08.11.2019г. и Постановлението от 07.11.2019г., които са получени лично от
него на 22.11.2019г.
Оспореният акт Решение
№487/13.12.2019г. на Директор на ТД на НАП Пловдив е изпратен на длъжника, като
видно от известието за доставяне – л.8 по делото, същото е получено лично от
него на 14.01.2020г. /вероятна техническа грешка в изписването на годината като
2014г./.
Настоящата жалба е постъпила в ТД НАП
Пловдив на 21.01.2020г.
При така установената фактическа обстановка, като взе
предвид и разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът извърши преценка за
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по
чл.146 от АПК, като направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна – адресат на
оспорения акт, за която е налице пряк и непосредствен интерес от обжалването, в
срока по чл.268, ал.1 от ДОПК. Жалбата отговаря на изискванията за форма и
реквизити, като не се установяват пречки за разглеждането й. При тези
съображения съдът приема, че подадената жалба е процесуално допустима и следва
да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.266, ал.1 от ДОПК действията на публичния изпълнител могат
да се обжалват от длъжника пред директора на компетентната териториална
дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е извършил, а на основание чл.268,
ал.1 във вр. с чл.267, ал.2, т.5 от ДОПК на обжалване пред административния съд
подлежи решението,
с което е оставена без уважение жалбата на длъжника.
В случая
законоустановеният ред на оспорване е спазен и предмет на съдебен контрол е
решението на директора на ТП на НОИ Хасково, което е издадено от компетентния и
посочен в чл.266, ал.1 от ДОПК административен орган.
Основният спор между страните е погасено
ли е по давност публичното задължение на жалбоподателя, произтичащо от издадения на 11.05.2016г.
изпълнителен лист по нохд №617/2012г. на ХОС. Следва да се има предвид, че няма
спор, че вземането, по отношение на което се претендира да е изтекла погасителната
давност, представлява публично държавно вземане. Съобразно посоченото в
изпълнителния лист жалбоподателят е осъден с присъда по посоченото дело да
заплати наказание глоба, поради което вземането се определя като публично по
смисъла на чл.162, ал.2, т.5 от ДОПК.
Съгласно чл.163 от ДОПК публичните вземания се събират
по реда на този кодекс, освен ако в закон е предвидено друго. Доколкото в
настоящия случай процесното вземане е глоба, наложена с присъда, то следва да
се има предвид института на давността, уреден изрично в Наказателния кодекс.
Тъй като НК изрично урежда давността за изпълнение на наложените наказания, то приложим
е именно актът, кодифициращ материята относно ангажиране наказателната
отговорност на дееца за осъществен от него състав на престъпление и налагане на
съответното наказание, както и неговото изпълнение. В случая НК е специалният закон, който
изключва приложението на нормите на ДОПК, уреждащи включително и нормите на
погасителната давност.
Съгласно разпоредбата на чл.82, ал.1, т.5 от НК
наложеното наказание глоба не се изпълнява когато са изтекли две години.
Нормата на чл.82, ал.2 от НК предвижда,
че давността за изпълнение на наказанието започва да тече от деня, когато
присъдата е влязла в сила, а ал.3 от същия текст въвежда правилото, че
давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо
осъдения за изпълнение на присъдата и след свършване на действието, с което се
прекъсва давността, започва да тече нова давност. Съгласно ал.4 от същата
разпоредба, независимо от спирането или прекъсването на давността, наказанието
не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по
ал.1. От своя страна ал.5 сочи, че разпоредбата на предходната алинея не се
прилага по отношение на глобата, когато за събирането й в срока по ал. 1 е
образувано изпълнително производство. При тази правна регламентация се налага
извод, че нормата на ал.5 на чл.82 от НК
изключва приложението единствено и само на абсолютната погасителна давност за
изпълнение на наложените наказания, която е уредена в разпоредбата на ал.4,
чл.82 от НК. Но в случая не може да бъде обоснован извод, че при образувано
изпълнително производство в срока по т.5 на ал.1 на чл.82 от НК от тази дата
насетне приложим следва да бъде институтът на общата погасителна давност,
уредена в чл.171 от ДОПК. Разпоредбата на ал.5, чл.82 от НК изключва
приложението единствено на чл.82, ал.4 от НК, а не на целия текст на чл.82 от НК. Поради това съдът намира, че в настоящия случая е приложима давността за
изпълнение на наложените наказания, уредена в НК. Видно от изпълнителния лист, представен по
настоящото дело, присъдата е влязла в законна сила на 12.04.2016г., поради
което от следващия ден – 13.04.2016г. е започнал да тече давностният срок.
На следващо място следва да се прецени
дали започналата да тече давност е прекъсвана или спирана. Прекъсващите изпълнителската давност
действия следва да са извършени от компетентните органи на властта, които са
оправомощени да осигурят осъществяването на наказателното изпълнение - съд,
прокурор, орган, натоварен с фактическото изпълнение на наказанието и то за
конкретното наказание и да са насочени спрямо длъжника. Тези действия обаче
следва да бъдат процесуални - да са в съответствие с правилата по привеждане в
изпълнение на осъдителната присъда, но не и такива, имащи
организационно-технически характер. Давността за изпълнение на наказанието се
прекъсва с конкретните действия на органите на изпълнение на наказанието,
насочени за реализирането му спрямо длъжника. Действията, които могат да
предприемат надлежните органи за изпълнение на наказанието глоба са уредени в
ДОПК, който урежда реда за събиране на публични държавни вземания. Спирането и прекъсването са уредени с процесуалноправната
разпоредба на чл.172 от ДОПК. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ДОПК, давността спира: 1./ когато е започнало
производство по установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но
за не повече от една година; 2./ когато изпълнението на акта, с който е
установено вземането, бъде спряно - за срока на спирането; 3./ когато е дадено
разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането - за срока на
разсрочването или отсрочването; 4./ когато актът, с който е определено
задължението, се обжалва; 5. с налагането на обезпечителни мерки; 6./ когато е
образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването
или събирането на публичното задължение. Съгласно чл.172, ал.2 от ДОПК давността се прекъсва с издаването на
акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по
принудително изпълнение, като съгласно ал.3 от прекъсването на давността
започва да тече нова давност. Давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ - налагането на запор или възбрана,
извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и др. В изпълнителното производство давността се
прекъсва многократно, с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Така
в настоящия случай давността е започнала да тече за от влизане на присъдата в
сила – от 13.04.2016г. и е била прекъсната с
издаването на изпълнителен лист на 11.05.2016г. Тогава е започнала да тече нова
двугодишна давност, която съгласно НК е следвало да изтече на 11.05.2018г.
От събраните по делото доказателства обаче
е видно, че давността е прекъсната за
пореден път на 05.07.2016г., когато на длъжника
е връчено съобщение, с което е поканен да заплати в 7 дневен срок задължението
си, т.е. от 06.07.2016г. е започнал да тече нов двугодишен срок, който би
следвало да изтече на 06.07.2018г. В случая спорен е моментът дали с
Постановлението за налагане на обезпечителни мерки от 30.06.2016г. – налагане
на запор върху МПС, и с Постановлението за налагане на обезпечителни мерки от
07.11.2019г. – налагане на запор върху банкови вземания, давността е прекъсната
или спряна. Ответната страна не доказа Постановлението от 30.06.2016г. да е
било връчено на длъжника, поради което не може да се приеме, че е бил
предизвикан правният ефект на прекъсване на давността по чл.82, ал.3 от НК. За
да предизвикат действията на публичния изпълнител прекъсване, то същите
действия следва да са били сведени до знанието на длъжника, а фактът , че е
изпратено запорно съобщение до ОД МВР не е от естество да бъде счетен като
свеждане до знанието на самия длъжник. Ката счита, че по делото не се установи
надлежно уведомяване на длъжника за предприетите действия по принудително
изпълнение на процесното задължение, съдът намира, че към 06.07.2018г. е
изтекла давността по чл.82, ал.3 от НК. Второто постановление за налагане на
обезпечителни мерки - изх.№С190026-022-0103365 от 07.11.2019г., е било предприето
към момент, към който вече е бил изтекъл двегодишният срок по чл.82, ал.1, т.5
от НК. Така като краен извод се налага този, че давността относно процесното
публично задължение е изтекла и то е погасено по давност. Изтичането на
погасителната давност е основание за погасяване на публичното задължение, както
и за отписването му на основание чл.173 от ДОПК. При надлежно направеното
възражение от 25.10.2019г., то ответната страна е достигнала до неправилен и
незаконосъобразен извод в оспореното решение, поради което и актът следва да
бъде отменен. Доколкото няма предвидена правна възможност за произнасяне по
отписване на погасеното публично вземане от съда, то преписката следва да бъде
върната на публичния изпълнител за произнасяне по възражение
№С190026-000-0554429/25.10.2019г. по описа на НАП, с която е поискал да бъдат
отписано поради изтекъл давностен срок.
Ответната страна следва да
заплати на жалбоподателя направените по делото разноски, но следва да се има
предвид и направеното възражение за прекомерност, което съдът приема за
неоснователно, тъй като доказаният размер на възнаграждение е 1300 лева и под
определения минимум, поради което и на основание чл.8,
ал.1 във вр. с чл.7, ал.2, т.5 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения именно този размер следва да бъде
уважен.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №487/13.12.2019г. на Директор
на ТД на НАП Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата срещу
Разпореждане изх.№С190026-137-0009958/08.11.2019г., издадено от Главен публичен
изпълнител в Дирекция Събиране при ТД на НАП Пловдив, ИРМ Хасково, с което е
отказано прекратяване поради изтекла погасителна давност принудителното
събиране на публично вземане - главница от 200 000,00 лева, дължими по
нохд №617/2012 по описа на ХОС с влязла в сила присъда на 12.04.2016г., като
незаконосъобразно и вместо това
постановява:
ОТМЕНЯ Разпореждане изх.№С190026-137-0009958/08.11.2019г.,
издадено от Главен публичен изпълнител в Дирекция Събиране при ТД на НАП
Пловдив, ИРМ Хасково, като незаконосъобразно.
Връща за ново произнасяне на Главен публичен
изпълнител в Дирекция Събиране при ТД на НАП Пловдив, ИРМ Хасково, преписката
по възражение №С190026-000-0554429/25.10.2019г. по описа на НАП, с която А.М.А.
е поискал да бъдат отписани поради изтекъл давностен срок задължението му по
изпълнителен лист от 11.05.2016г., издаден по нохд №617/2012г. по описа на
Хасковски Окръжен съд – при спазване на дадените в решението задължителни
указания по тълкуване и прилагане на закона.
ОСЪЖДА ТД НАП Пловдив да заплати на А.М.А.,
ЕГН **********, направените по делото разноски общо 1310 лева, представляващи
адв.възнаграждение и д.т.
Решението е окончателно.
Съдия: