Определение по дело №140/2016 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

намери за установено следното:

Производството е по реда на чл.274 –чл.279 във вр. с чл.419, ал.1 от ГПК и във вр. с чл. 420, ал.3 от ГПК.

Образувано е по повод на частни жалби с вх.№5116/02.10.2014 г. и вх. №6123/26.11.2014 г.,депозирани от адв. Г. Ю., в качеството й на процесуален представител на И. А. В, С. И. Вв, Р. С. В, Н. Г. Х., всички с посочен съдебен адрес: [населено място], ул.”Т” №41, ет.2, кантора на адв. Г. Ю., насочени против Разпореждане от 14.12.2014 г. постановено по ч.гр.д.№3554/2012 г. по описа на РС – [населено място], инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК с №9950 от 14.12.2012 г. по описа на РС – [населено място], издадена в полза на [фирма], с ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], район „В.”, бул.”С №118 – 120, ет.1, ап.2.2, представлявано от Г. А. Б., с което е допуснато незабавно изпълнение и е издаден изпълнителен лист против частните жалбоподатели, както и против гореописаната заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК в частта досежно разноските, а също така и против Определение №7681 от 10.11.2014 г. по ч.гр.д.№3554/2012 г. по описа на РС – [населено място], с което е отхвърлено искането на частните жалбоподатели по чл.420, ал.2 от ГПК за спиране на принудителното изпълнение на заповедта по чл.417 от ГПК.

В частните жалби се навеждат съображения, които съдът квалифицира като такива сочещи на незаконосъобразност на атакуваните съдебни актове.

Частната жалба против разпореждането за незабавно изпълнение се базира на твърдения, че към заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение липсва документ или извлечение от счетоводни книги, с които да се установи наличието или липсата на изпълнение и/или не на задължението, което се претендира от заявителя. Посочва се, че към заявлението не бил приложен и екземпляр на записа на заповед, авалиран от Р. Вънгева, С. Вънгев и Н. Х., като непредставянето на такъв сочи на неоснователност на претенцията на заявителя, доколкото не става ясно дължимо и изискуемо ли е вземането. Сочи се, че липсват доказателства, от които да се установи размера и основанието на претендираното вземане за сумата от 18 889, 51 евро, от които 16 399.51 лв. – непогасени дължими вноски по Договор за заем 1 – 875/10.01.2011 г., 2500 лв. – еднократно обезщетение в размер на 20 % върху заемната сума и законната лихва от датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане на процесната главница. Излагат се и съображения, че в конкретния случай вземането, което се претендира от заявителя е обезпечено с издаден запис на заповед, за която изложение на обстоятелствата в заявлението липсват. Твърди се още, че в заявлението не е уточнено дали К. Л. е длъжник или поръчител на вземането на първия посочен, като длъжник в заявлението. Сочи се, че в случая липсва извлечение от счетоводните книги. Изтъква се, че липсва разпечатка от сметката по заема, предвид на което не може да се установи движението по нея във връзка с отпуснатия заем и проверка твърдението на съшия, че е налице неизпълнение в сочената част от договора. Това е пречка да бъде установен размера на вземането. Излага се още, че липсва извлечение от банковата сметка, от което да се установи кога е било последното плащане, поради което може да бъде направен и правният извод, че не е осъществена материалноправната предпоставка за настъпване на изискуемостта на остатъка от кредита, ако този размер е размерът, който според заемателят му се дължи. Посочва се още, че липсата на извлечение от банковата сметка, по която съгласно чл.5, ал.2 от процесния договор е следвало да стане предаването на заемната сума, също е пречка да бъде установен размера на претендираното вземане. Отделно от това се посочва, че е видно от самото заявление, че липсва изрично изявление на заемателя, че претенцията, която е материализирал в заявлението си е за част от вземането си и/или това е остатък от вземането по цитирания договор, като тези несъответствия сочат на нередовност на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради което е следвало да се укаже от първостепенния съд на заявителя да конкретизира искането си – по размер и вид. Изтъква се още, че приложеният към заявлението документ не е редовен от външна страна и не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу частните жалбоподатели.

Основният аргумент, който се сочи от частните жалбоподатели против определението с което е отказано спиране на принудителното изпълнение е този, че е подаденото от тях възражение против процесната заповед за незабавно изпълнение спира изпълнението, поради което според тях в случая не е необходимо представянето на надлежно обезпечение за спиране на изпълнението. Посочва се, че е достатъчно, че е налице възражение.

С оглед на гореизложените съображения се иска от съдът да бъде постановен съдебен акт, с който разпореждането за незабавно изпълнение да бъде отменено, а издаденият изпълнителен лист – обезсилен, както и определението, с което е отказано спиране на незабавното изпълнение да бъде отменено и последното да бъде спряно на основание чл.420, ал.2 от ГПК.

Иска се и отмяна на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК с №9950 от 14.12.2012 г. по ч.гр.д.№3554 по описа на РС – [населено място] за 2012 г. в частта за присъдените разноски в заповедното производство.

Ответникът по частните жалби – [фирма], с ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], район „В.”, бул.”Св. Св. К №118 – 120, ет.1, ап.2.2, представлявано от Г. А. Б., не е изразил становище по тяхната основателност в дадения му срок за това по реда, визиран в чл.276, ал.1 от ГПК.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и съобрази доказателствата по настоящето дело, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано във връзка с подадено Заявление заиздаване на заповед заизпълнение по чл.417 от ГПК с вх.№8053/12.12.2012 г. от [фирма] – [населено място], с ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], район „В.”, бул.”Св. Св. К” №118 – 120, ет.1, ап.2.2, представлявано от Г. А. Б., с което е поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против длъжника С. И. В, с ЕГН:[ЕИК], с адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх.”А”, ет.1, ап.1, Р. С. В с ЕГН: [ЕГН], с адрес: [населено място], ”Е”, [жилищен адрес] вх.”А”, ет.1, ап.1 и Н. Г. Х., с ЕГН: [ЕГН], с адрес: [населено място], ул.”О” №46, за заплащане на сумата в общ размер на 18 899, 51 евро /осемнадесет хиляди осемстотин деветдесет и девет лева и петдесет и един евроцента/, от които главница в размер на 16399, 51 евро (шестнадесет хиляди триста деветдесет и девет евро и петдесет и един евроцента), дължима съгласно договор за заем №1-875/10.01.2011 г. с нотариална заверка на подписите, обезщетение в размер на 2500 евро (две хиляди и петстотин евро) съгласно чл.18, ал.2 от въпросния договор за заем, законна лихва върху главницата, считано от постъпването на заявлението в съда – 12.12.2012 г., до изплащането на главницата, както и внесената по заповедното производство държавна такса в размер на 739.28 лв. (седемстотин тридесет и девет лева и двадесет и осем стотинки).

Към горепосоченото заявлението са приложени следните писмени доказателства, а именно: Удостоверение изх.№20120802150250/02.08.2012 г., издадено от Агенция по вписванията към ТР, Договор за заем №1 – 875/10.01.2011 г. с нотариална заверка на подписите, документ за внесена държавна такса по заявлението, както и пълномощно.

С Договор за заем №1 – 875/10.01.2011 г. с нотариална заверка на подписите, сключен между [фирма] – [населено място], с ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], район „В.”, бул.”Св. Св. К” №118 – 120, ет.1, ап.2.2, представлявано от Г. А. Б., от една страна, и от друга страна И. А. В с адрес: [населено място],[жк], вх.А, ап.1, с ЕГН: [ЕГН], в качеството й на заемател, и от трета страна: С. И. В, с адрес: [населено място],[жк], вх.А, ап.1, с ЕГН:[ЕГН], Р. С. В, адрес: [населено място],[жк], вх.А, ап.1, с ЕГН:[ЕГН] и Н. Г. Х., с адрес: [населено място], ул.”О, с ЕГН: [ЕГН], последните трима в качеството им на поръчители, заемодателят се е задължил да предаде в собственост на заемателя парична сума в размер на 12 500 евро (дванадесет хиляди и петстотин евро).

В посочения по – горе договор е отбелязано, че за обезпечение на всички вземания на заемодателя, заемателят издава в полза на заемодателя Запис на заповед на предявяване за сумата от договореното възнаграждение и заемната сума. Посочено е, че записът на заповед се авалира от С. И. В, Р. С. В и Н. Г. Х.

Със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК с №9950 от 14.12.2012 г., постановена по ч.гр.д.№3554 по описа на РС – Благоевград за 2012 г. е разпоредено И. А. В, ЕГН: [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], [жилищен адрес] заемател, С. И. В, ЕГН [ЕГН], адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] поръчител, Р. С. В, ЕГН [ЕГН], адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] поръчител, и Н. Г. Х., ЕГН [ЕГН], адрес [населено място], ул.”О №46, поръчител, солидарно да заплатят на М. АД, ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], район В., бул.”Св.Св.К” № 118-120, ет.1, ап.2.2, представлявано от Г. А. Б., главница в размер на 16399.51 евро (шестнадесет хиляди триста деветдесет и девет евро и петдесет и един евроцента), дължима съгласно договор за заем № 1-875/10.01.2011 г. с нотариална заверка на подписите, обезщетение в размер на 2500 евро (две хиляди и петстотин евро) съгласно чл.18, ал.2 от въпросния договор за заем, законна лихва върху главницата, считано от постъпването на заявлението в съда - 12.12.2012 г., до изплащането на главницата, както и внесената по заповедното производство държавна такса в размер на 739.28 лв. (седемстотин тридесет и девет лева и двадесет и осем стотинки), постановено е незабавно изпълнение на заповедта и е разпоредено издаването на изпълнителен лист.

С молба с вх.№5117/02.10.2014 г., подадена адв. Г. Ю., в качеството й на процесуален представител на И. А. В, С. И. В Р. С. В, Н. Г. Х., всички със съдебен адрес: [населено място], ул.”Т” №41, ет.2, кантора на адв. Г. Ю., е направено искане за спиране на принудителното изпълнение, допуснато с горното разпореждане за незабавно изпълнение.

С Определение №7681 от 10.11.2014 г. по ч.гр.д.№3554/2012 г. по описа на РС – [населено място] е отхвърлено искането на И. А. В, ЕГН: [ЕГН], С. И. Вънгев, ЕГН: [ЕГН], Р. С. В, ЕГН [ЕГН] и Н. Г. Х., ЕГН: [ЕГН], чрез адвокат Г. Ю. със съдебен адрес [населено място], ул. „Т“ №41, ет.2 – кантората на адвокат Г. Ю. за спиране на незабавно изпълнение на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ №9950/14.12.2012г. по ч.гр.д. № 3554/2012 г. по описа на РС – Благоевград и образуваното въз основа на нея принудителното изпълнение по изп.д.№ 305/2014г. по описа на ЧСИ Ш. Д с рег.№796, с район на действие ОС-Благоевград, като неоснователно.

Въз основа на установеното от фактическа страна, като взе предвид становищата на страните и разпоредбите на закона, съдът приема за установено следното от правна страна:

По частна жалба с вх.№5116/02.10.2014 г.:

Частната жалба е редовна и процесуално допустима. Същата е подадена в двуседмичния срок по чл.419, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна и е насочена против подлежащи на инстанционен контрол по арг. от чл.419, ал.1 от ГПК и чл.413, ал.1 от ГПК съдебни актове. Отговаря на изискванията за редовност по чл.275, ал.2 във вр. с чл.260 и чл.261 от ГПК. Съгласно чл.413, ал.1 ГПК заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване, освен в частта за разноските. В разглеждания случай допустим предмет на обжалване е съдържащото се в заповедта разпореждане за допускане на незабавно изпълнение и за издаване на изпълнителен лист, както издадената заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК в частта за разноските (вж. в този смисъл Определение №17 от 10.01.2011 г. по ч.т.д.№111-2010 г., ІІ т.о.). С оглед изложеното съдът приеме, че предмет на оспорване с горепосочената частна жалба е именно разпореждането за незабавно изпълнение на заповедта и за издаване на изпълнителен лист, както и издадената заповед за изпълнение в частта за разноските.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, предвид следните съображения:

При извършена проверка за валидност и допустимост на разпореждането за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист на основание чл.278, ал.4 във вр. с чл.269 от ГПК съдът намира, че то е валидно и допустимо, а по същество е и правилно, предвид следните съображения:

В принципен аспект за законосъобразното постановяване на разпореждане за незабавно изпълнение на заповед по чл.417 от ГПК, е необходимо кумулативното наличието на две условия, а именно: 1) представеният със заявлението документ да бъде редовен от външна страна и 2) той да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника /арг. от чл.418, ал.2, изр. първо от ГПК/. А когато според документа изискуемостта на вземането е поставена в зависимост от изпълнение на насрещно задължение или от настъпването на друго обстоятелство, изпълнението на задължението или настъпването на обстоятелството трябва да бъдат удостоверени с официален или изходящ от длъжника документ (чл.418, ал. 3 ГПК). Ето защо и във въззивната проверка по чл.419, ал.1 от ГПК се включва спазването на изискванията, регламентирани в чл.418, ал.2 ГПК.

В конкретния случай заявителя е сезирал РС – [населено място] със заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на Договор за заем №1 – 875/10.01.2011 г. с нотариална заверка на подписите, сключен между заявителя и настоящите частни жалбоподатели. Същият по своето естество представлява едно от предвидените от закона основания, при които може да се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, съгласно чл.417, т.3 от ГПК. Разпоредбата на чл.417, т.3 ГПК предвижда възможност за издаване на заповед за изпълнение и тогава, когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на договор, с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми.

С оглед горното съдът приема, че в случая е налице документ от тези, визирани в чл.417 от ГПК. Съдът намира, че представения пред заповедния съд документ е редовен от външна страна по смисъла на чл.418, ал.2 от ГПК. Същият съдържа всички данни, индивидуализиращи кредитора и вземането, по отношение на което е поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Той е и надлежно оформен от нотариус по реда Наредба №32 на Министерство на правосъдието за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори. Ето защо документа е редовен от външна страна по смисъла на чл.418, ал.2 от ГПК.

След проверка на документа от формална страна, съдът пристъпва към проверка дали този документ по своето съдържание удостоверява годно за изпълнение притезателно право. В заповедното производство съдът няма право да проверява дали вземането действително съществува и е изискуемо. За производството по чл.418, документът по чл.417 има обвързваща съда доказателствена сила относно удостовереното в него изпълняемо право. С оглед на това обстоятелство, както и на обстоятелството, че в процесния договор за заем, по – конкретно в чл.3 от същия изрично е отбелязано, че процесната сума е преведена по сметка на заемателя, следва да се приеме, че процесния документ по своето съдържание удостоверява годно за изпълнение притезателно право за връщане на така преведената парична сума от страна на длъжниците по договора за заем. Ето защо се явяват неоснователни всички възражения на частните жалбоподатели, че към представения договор за заем не са представени други документи, които да удостоверяват подлежащо на изпълнение вземане на кредитора. Такива ще следва да се представят единствено в хипотезата на чл.418, ал.3 от ГПК, когато изискуемостта на вземането е поставена в зависимост от изпълнение на насрещно задължение или от настъпването на друго обстоятелство. В конкретния случай не се установи изискуемостта на вземането да е поставена в зависимост от изпълнение на насрещно задължение или от настъпването на друго обстоятелство. Напротив. В чл.19 от процесния договор за заем изрично е отбелязано, че неплащането на която и да вноска по чл.5, ал.2, прави заемната сума, дължимата лихва и рискова премия, предсрочно изискуеми, без да е необходимо заемателят да бъде уведомен за това. Настоящият състав намира, че тези възражение на частните жалбоподатели не следва да се обсъждат в производството по чл.419 от ГПК, тъй като не се касае за съображения извлечени от самия акт по чл.417 от ГПК, който както се посочи има обвързваща доказателствена сила относно удостовереното в него изпълняемо право. Тези възражения следва да се релевират и съответно разгледат в производството по установяване на вземането. Такова производство длъжниците вече са инциирали, подавайки възражения срещу издадената заповед за изпълнение.

В контекста на горното може да се направи обобщаващият извод, че обжалваното разпореждане за допускане на незабавно изпълнение и за издаване на изпълнителен лист следва да се потвърди.

По частната жалба в частта насочена против заповедта за незабавно изпълнение в частта досежно разноските:

Ал.1 на чл.413 от ГПК сочи, че заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване от страните, освен в частта за разноските. С частната жалба процесната заповед се атакува и в частта в която районната инстанция се е произнесла по отношение на дължимите в заповедното производство разноски. Съдът намира, че в тази част пъровинстанционния акт е валиден и допустим. В частната жалба не са изложени никакви оплаквания досежно правилността на заповедта за изпълнение в частта относно разноските, поради което и съдът намира, че не следва да обсъжда правилността на последната. Така е защото правомощията на въззивната инстанция досежно правилността на постановения съдебен акт са ограничени – по отношение правилността на акта на първата по степен инстанция, второстепенния съд е ограничен от посочените в жалбата основания с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма или когато следи за защита на интереса на определени частноправни субекти. В този смисъл е чл.269 от ГПК, приложим по отношение на частните жалби на основание чл.278, ал.4 от ГПК, както и задължителната съдебна практика, формирана по реда на чл.290 от ГПК в множество решения на ВКС /напр. Решение №131 от 14.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1120/2010 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Е. Б., Решение № 212 от 1.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о. и др./, а също така и т.1 на приетото Тълкувателно решение №1/9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В този смисъл е и най – новата съдебна практика на ВКС, напр. Определение №29 от 15.01.2015 г. на ВКС по т. д. № 1163/2014 г., I т. о., ТК, докладчик съдията В. Н..

Ето защо и частната жалба в частта, с която се иска отмяна на заповедта за незабавно изпълнение в частта относно присъдените в заповедното производство разноски, следва да се отхвърли, като неоснователна.

Относно частна жалбас вх.№6123/26.11.2014 г. с правно основание чл. 420, ал.3 ГПК:

Съобразно разпоредбата на чл.420, ал. 1 от ГПК, възражението срещу заповедта за изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, т. 1 – т. 8 от ГПК, освен когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл.180 и 181 от ЗЗД, а според чл.420, ал.2, ако в срока за възражение длъжникът направи искане за спиране, подкрепено с убедителни писмени доказателства, съдът, постановил незабавното изпълнение, може да го спре. В случая обаче молителите не са представили с депозираното искане нито надлежно обезпечение, нито убедителни писмени доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 420 от ГПК. Ето защо и правилно районният съд е отхвърлил подадената молба за спиране.

Неоснователно е застъпеното от частните жалбоподатели становище, че възражението против процесната заповед за незабавно изпълнение спира изпълнението, поради което и в случая не е необходимо представянето на надлежно обезпечение за спиране на изпълнението, защото разпоредбата на чл.420, ал.1 от ГПК изрично посочва, че възражението срещу заповедта за изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, т. 1 – т. 8 от ГПК, какъвто случай е и настоящият, освен когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл.180 и 181 от ЗЗД, каквото не е представено в случая, или искане за спиране, подкрепено с убедителни писмени доказателства, каквито не са представени с молбата за спиране.

С оглед на гореизложеното определението на районната инстанция, с което е отхвърлена молбата за спиране на незабавното изпълнение на процесната заповед за незабавно изпълнение, следва да се потвърди.

По разноските:

Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника по частната жалба се следва присъждането на разноски, но такива не са поискани, поради което съдът намира, че не следва да присъжда разноски.

По обжалваемостта:

Относно обжалваемостта на настоящия съдебен акт следва да се отбележи, че съобразно т.8 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014 г. по тълк.д.№4/2013 г. на ОСГТК на ВКС въззивните определения, постановени в заповедното производство, са изключени от обхвата на касационния контрол. Ето защо и настоящото определение е окончателно.

Мотивиран от горните съображения и на основание чл.419, ал.1 от ГПК, чл.420, ал.3 и чл.278 от ГПК, Благоевградският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист, обективирано в Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК с №9950 от 14.12.2012 г. по ч.гр.д.№3554 по описа на РС – [населено място] за 2012 г.

ПОТВЪРЖДАВА Определение №7681 от 10.11.2014 г. по ч.гр.д.№3554/2012 г. по описа на РС – [населено място], с което е отхвърлено искането на частните жалбоподатели по чл.420, ал.2 от ГПК за спиране на принудителното изпълнение на заповедта по чл.417 от ГПК.

ПОТВЪРЖДАВА Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК с №9950 от 14.12.2012 г. по ч.гр.д.№3554 по описа на РС – [населено място] за 2012 г., в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: