Р Е
Ш Е Н
И Е N
гр. София, 31.08.2016
г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, гражданско отделение, II Г въззивен състав, в
откритото заседание на единадесети май през две хиляди и шестнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
Мл. съдия
САВА ШИШЕНКОВ
при участието на секретаря А.Т., като разгледа докладваното от Сава Шишенков въз.гр. д. № 2648
по описа за 2016 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е
въззивно и се движи по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
С Решение от 20.11.2015 г. по гр. д. № 43541 по описа на Софийски районен
съд за 2015 година съдът е отхвърлил предявения от „Т.С.“ ЕАД иск с правно
основание чл. 422 ГПК във вр с чл. 79 ЗЗД за признаване за установено, че А.В.
– Р. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 936,11 лева, представляваща цена за
доставена топлинна енергия за абонатен номер № 236444 за периода март 2012 –
април 2014 година, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 22934/2015 година по описа на СРС, 65 състав.
Срещу така постановения съдебен акт е подадена въззивна жалба от А.В. – Р..
В жалбата са изложени съображения, че постановеното решение е недопустимо
поради отпадане на правния интерес от завеждане на иска. Наведено е, че
въззивницата е погасила задълженията си към въззиваемото дружество след
подаване на възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, но преди изтичането на срока по
чл. 415 , ал. 1 ГПК. Изложени са съображения във връзка с т. 10в от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 година на ВКС по т.д. № 4/2013 година.
Посочено е, че нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК противоречи на Конституцията.
Поискано е да бъде обезсилено първоинстанционното решение, претендирани са
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна не е
депозирала отговор на въззивната жалба. В същия срок не е подадена насрещна
въззивна жалба.
В с.з., въззивницата, редовно призована, представлява се
от адв. Н., САК. Моли да бъде уважена въззивната жалба по подробно изложените в
нея съображения Претендира разноски, представя списък.
В с.з. въззиваемата страна не изпраща представител.
Постъпила е молба, в която е изразено становище за неоснователност на жалбата.
Претендирани са разноски. Направено е възражение за прекомерност на разноските
на въззивницата по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Въззивният съд намира жалбата на работодателя за редовна
и допустима, подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ
правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.
При извършване на служебна проверка настоящата инстанция
констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на
обжалването –недопустимо.
От дружеството „Т.С.“ ЕАД е подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение на 27.04.2015 година срещу длъжника А. Н. В.
– Р. за парично вземане в размер на 936.11 лева за доставена и незаплатена
топлинна енергия за периода м. 03.2012 година до м. 04.2014 година за
топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. *************, аб. № 236444 и лихва
от 122.83 лева за периода 30.04.2012 година до 15.04.2015 година, както и за
законовата лихва до изплащане на вземането. Претендирани са разноски.
На 13.05.2015 година СРС, II ГО, 65 състав е разпоредил издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение на А.В. - Р. за сумата от 936,11 лева – главница за доставена
топлинна енергия през периода от месец 03.2012 година до месец 04.2014 година,
ведно със законна лихва за периода от 27.04.2015 година до изплащане на
вземането, лихва за забава в размер на 122,83 лева за периода от 30.04.2012
година до 15.04.2015 година и 325 лева разноски по делото, а именно 25 лева
държавна такса и 300 лева възнаграждение на юрисконсулт.
Длъжникът е получил Заповедта на 21.05.2015 година по
реда на чл. 46, ал. 2 ГПК.
На 01.06.2015 година по ч.гр.д.№22 934/2015 година е
постъпило Възражение с вх. № 3033565, в което А.В. – Р. е посочила, че не дължи
изпълнение на вземането, посочено в издадената заповед за изпълнение.
На 24.06.2015 година дружеството „Т.С.“ ЕАД чрез Г. Т. –
Директор на дирекция правна е получило съобщение, че срещу издадената заповед
за изпълнение по дело № 22 934/2015 година е подадено възражение в срок.
На 14.07.2015 година в централна каса за потребители на „Т.С.“
ЕАД е извършено плащане по съдебно дело за аб. № 236444 за сумите от 936.11
лева главница, 122.83 лева мораторна лихва, 25.00 лева съдебни разноски и 20.30
лева законова лихва.
Чрез юрисконсулт М.Н. „Т.С.“ ЕАД е подало искова молба до
СРС с вх. № 13756 от 23.07.2015 година. С петитума на молбата е поискано от
съда да признае за установено, че А.В. – Р. дължи на посоченото дружество сума
в общ размер на 1058.94 лева, от които 936.11 лева- главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия за аб. № 236444 за периода от м.
03.2012 година до м.04.2014 година и 122.83 лева законна лихва за забава от
30.04.2012 година до 15.04.2015 година, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
до окончателното изплащане на сумите.
От изложеното е видно, че длъжникът е получил издадената
заповед за изпълнение и в предвидения срок по чл. 414 ГПК е подал възражение. В
последствие в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК е погасил задължението си изцяло чрез
извършено плащане на кредитора. Подадената от „Т.С.“ ЕАД искова молба е в
предвидения от законодателя срок по чл. 415, ал. 1 ГПК, но след извършеното от длъжника плащане, т.е. при отпаднал за дружеството
интерес от предявяване на иска. Кредиторът е получил изпълнение на вземането си
по партидата на аб. № 236444 на 14.07.2015 година - след подаване на
заявлението и при депозирано възражение на ответника, но преди депозирането на
исковата молба на 23.07.2015 година. Ето защо настоящата инстанция намира, че
интересът на кредитора от предявяване на иск за съществуването на вземането е
отпаднал, тъй като същото вече е погасено в цялост. Това влече като последица
недопустимост на подадената искова молба, а съответно и на постановеното по нея
съдебно решение на СРС. В този смисъл е практиката на върховната инстанция,
обективирана в Тълкувателно решение № 4
от 18.06.2014 година по тълк. дело 4/2013 г. ВКС, ОСГТК, т. 10в.
С оглед гореизложеното
съдът следва да обезсили решението и да прекрати делото съгласно чл. 270, ал. 3 ГПК.
С оглед приетото от ВКС, в
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 година по т.д. № 4/2013 година, ВКС,
ОСГТК, т. 13 при прекратяване на производството не се формира сила на пресъдено
нещо относно вземането и с обратна сила се заличават последиците, които законът
свързва с предявяване на иска. При прекратяване на производството по делото по
иска по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК издадената заповед за изпълнение
подлежи на обезсилване. Компетентен за това е съдът, който постановява определението
за прекратяване. По тези причини в процесния случай въззивният съд следва да
обезсили заповедта за изпълнение едновременно с определението за прекратяване.
По аргумент от т. 10 в на цитираното тълкувателно решение когато кредиторът е
получил изпълнение на вземането, но не и на разноските, интересът от предявяване на иск е отпаднал. В тази
хипотеза кредиторът може да поиска издаване на изпълнителен лист по заповедта
за изпълнение само в частта за разноските, като се позове на извършеното от
длъжника плащане. Искането следва да бъде направено в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. След изтичане на този срок, когато искът за установяване на вземането не
бъде предявен, издадената заповед за изпълнение подлежи на обезсилване,
включително в частта за разноските.
По настоящето дело е
предявен иск за устновяване на вземането, с оглед изхода на който
производството следва да бъде прекратено, а заповедта – да бъде обезсилена за
претендираните главница и лихва, но не и в частта за разноските, тъй като се е
реализирало предвиденото в посоченото в т. 10 в от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 година, ОСГТК, ВКС действие.
По разноските:
С оглед изхода на процеса въззиваемата страна следва да
понесе своите разноски така, както ги е сторила. Претенция за разноски в настоящия
процес е направена от въззивника. Страната е представила списък по чл. 80 ГПК,
съгласно който е направила разноски в размер на 300 лева за възнаграждение на
адвокат. В тази връзка е представен и Договор за правна защита и съдействие №
11 от 11.05.2011 година, в който е обективирано договаряне на възнаграждение в
размер на 300 лева и заплащането му в брой. Предвид приетото с Тълкувателно
решение 6/2012 от 6 ноември 2013 година ОСГТК, т. 1 настоящият състав приема,
че в тази част договорът има характер на разписка и удостоверява заплащането на
сумата. Също така съдът намира, че страната е доказала както уговарянето, така
и заплащането на разноските, поради което същите следва да й бъдат присъдени.
Отправеното от въззиваемата страна възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на разноските е неоснователно. Договореното от въззивницата
адвокатско възнаграждение е съобразено с предвидения в Наредба № 1 от 9 юли
2004 година минимум.
Въззивницата е претендирала разноски пред
първоинстанционния съд по списък по чл. 80 ГПК в размер на 300 лева, заплатени
за процесуално представителство. По делото е представен Договор за правна
защита и съдействие № 29 от 17.09.2015 година, от който е видно, че страната е
договорила и заплатила възнаграждение в размер на 300 лева. Предвид приетото с
Тълкувателно решение 6/2012 от 6 ноември 2013 година ОСГТК, т. 1 настоящият
състав приема, че в тази част договорът има характер на разписка и удостоверява
заплащането на сумата. Също така съдът намира, че страната е доказала както
уговарянето, така и заплащането на разноските, поради което същите следва да й
бъдат присъдени.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА първоинстанционно Решение от 20.11.2015 година по гр. д. № 43541/2015
година на СРС, II ГО, 65 състав като НЕДОПУСТИМО
и ПРЕКРАТЯВА производството по предявените с искова молба вх. № 13756 от
23.07.2015 година по описа на СРС искове за 936,11 лева главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.03.2012
година до м. 04.2014 година и 122,83
лева законна лихва за забава от 30.04.2012 година до 15.04.2015 година, както и
за законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение от 13.05.2015 година по
ч.гр.д. № 22934 по описа на СРС за 2015 година в частта за сумата от 936.11
лева главница за доставена топлинна енергия, ведно със законна лихва за периода
от 27.04.2015 година до изплащане на вземането и в частта за лихва за забава в
размер на 122,83 лева за периода от 30.04.2012 година до 15.04.2015 година.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление *** да заплати на
А.Н.В.- Р., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 300 /триста/ лева,
представляващи разноски пред въззивния съд.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление *** да заплати на
А.Н.В.- Р., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 300 /триста/ лева,
представляващи разноски пред първоинстанционния съд.
Решението е окончателно и не подлежи обжалване пред ВКС с
оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: