Р Е
Ш Е Н
И Е №322
гр. Стара Загора, 14.07.2021г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд в
публично съдебно заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Председател:
БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при
секретаря Албена Ангелова
и с
участието на прокурор Маргарита Димитрова
като
разгледа докладваното от съдия Костова-Грозева КАНД №268
по описа за 2021 г., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.І, изр.2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.
Обжалваното решение
С
Решение № 260258 от 26.04.2021г., постановено по АНД № 457/2021г. по описа на Районен съд Стара
Загора е потвърден електронен фиш /ЕФ/, серия К №437375, издаден от ОДМВР Стара
Загора, с който на В.Б.Д. ***, ЕГН ********* за нарушение на чл.21, ал.2, вр. с
ал.1, предл. трето от ЗДвП и на осн. чл.189, ал.4, вр с чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП било наложено наказание „глоба“ в размер на 600 лева.
Обстоятелства по обжалването
Недоволен от
решението останал наказаният, който счита решението за неправилно и
незаконосъобразно, както поради несъответствие с материалния закона, така на
съдопроизводствените правила.
Според
касатора, въззивното решение било бланкетно и съдържащо факти и обстоятелства,
които не съответствали на фактическата обстановка и се излагат конкретни доводи
в тази насока.
На второ
място се мотивира, че съдебното решение страдало от липса на мотиви. Съдът не
бил направил дължимата проверка и не изложил обосновани мотиви относно
проведеното административно-наказателно производство /АНП/ и издадените в него
актове. Не били обсъдени конкретните
оплаквания в жалбата и аргументите за материална незаконосъобразност на ЕФ.
Обжалваното решение не отговаряло на процесуалните изисквания за
постановяването му, като се мотивира такова по чл.339, ал.2 от НПК, вр. с чл.84
от ЗАНН. Поддържат се твърденията в жалбата относно материалната
незаконосъобразност на ЕФ и допуснати съществени процесуални нарушения на АНП.
Касаторът,
редовно призован в с.з., не се явява и не изпраща представител.
Ответникът по
касация, редовно призован, не се представлява. Не взема становище по жалбата.
Представителят
на ОП Стара Загора излага становище за правилно и законосъобразност на
въззивното решение.
По същество на спора
Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен материал,
обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира жалбата за допустима, като
подадена в срок и от надлежна страна, а по съществото си същата се явява
неоснователна.
За да потвърди процесното пред него НП, въззивният съд приел, след
преценка на събрания доказателствен материал, за установена следната фактическа
обстановка, а именно: на 14.01.2021 г. в 13.02ч. в общ. Опан, обл. Стара Загора
по път I-5 в с. Тракия наказанията /настоящ касатор/ управлява товарен
автомобил Рено „Канго“ с рег. ХХХХ, регистриран на името на водача със скорост
от 93 км./ч. /при отчетен толеранс от – 3км./ч./ при ограничение на скоростта
от 50 км./ч. за движение в населено място, които нарушение било установено с
АТСС № TFR1-M 544.
От правна страна РС посочил, че съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП собственикът
или на този, на който е предоставено МПС, отговарят да извършеното с него нарушение, като
собственикът се наказва с предвиденото наказание, ако не посочи на кого е
предоставил МПС. Било видно от данните по преписката, че наказаният бил собственик
на въпросното МПС, с което било извършено нарушение на правилата за движение по
пътищата, като същият не се възползвал от предоставената в чл.189, ал.5 от
закона възможност да подаде декларация с данни на трето лице, което да е
управлявало МПС на посочената в ЕФ дата.
РС посочил, че ЕФ бил издаден по одобрен образец, отговарял на
изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП относно своето съдържание. Посочил, че
конкретното нарушение на изискванията за скорост било установено с АТТС,
каквото използване било предвидено в закона, като нейното сертифициране и
изправност към момента на установяване на нарушението били доказани. На
следващо място посочил, че редът и начина за използване на АТСС, били
установени в Наредба № 8121з-532/2015г. на Министъра на вътрешните работи, като
те се удостоверявали чрез представения по делото Протокол за използване на
АТСС. Данните от това доказателство удостоверявали и факти от издадения ЕФ
относно място, време и др. обективни факти по извършване на конкретното
нарушение.
По същество на нарушението, РС посочил, че мястото на извършването
му било в рамките на населено място, с. Тракия,
поради което за него важимо било ограничението от 50 км./ч., а лицето се
движело със скорост от 96 км./ч., 93 км./ч. при отчетен толеранс от - 3 км./ч.
Това означавало превишение на максимално допустимата скорост от 43 км./ч. това
сочело и че наложеното наказание съответствало по размер и вид на предвиденото
в закона.
Касационната инстанция не намира за основателни наведените от
касатора доводи, чрез които обосновава своите касационно основания.
На първо място не се споделят тези, че решението е лишено от
фактически и правни мотиви. Напротив, изрично се обективират фактическите
установявания, които въззивният съд приема за установени пред него чрез доказателствения
материал, а въз основа на тях се извеждат и правните изводи, че се доказва
извършване от обективна и субективна страна на нарушение по чл.21, ал.2, вр.с
ал.1 от ЗДвП, което правилно е санкционирано с предвиденото по вид и размер
наказание „глоба“ от 600 лева. Ето защо не есе установява да има допуснато
съществено процесуално нарушение от въззивния съд в тази насока или друго
такова, което да се субсумира по нормата на чл.348, ал.3 от НПК, вр. с ал.1,
т.2 от НПК.
Видно от решението на РС, в него има изложени конкретни изводи и
доводи в насока липса на допуснати нарушения на особеното производство по
установяване на нарушението по чл.21, ал.2 от ЗДвП чрез използване на АТТС,
което се удостоверява от не оспорения Протокол по чл.10 от наредба № 8121з-532/2015г.
Всички приети писмени доказателства, поради не оспорването им, удостоверяват
релевантните за спора факти по извършване на конкретното нарушение и ги
потвърждават изцяло, вкл. и това, че използваното АТТС е било годно техническо
средство към момента на установяване чрез него на нарушението, извършено от
касатора.
Ето защо, изводът на
въззивния съд, че се доказва пред него, че касаторът извършва на 14.01.2021г. в
13.02ч. в с. Тракия виновно нарушение на чл.21, ал.2., в с ал.1 от ЗДвП и за това
му се следва наказание „глоба“ в размер на 600 лева, се явява изцяло обоснован
и правилен. При така установения размер на превишение на скоростта от над 40
км./ч., то на нарушителя се следва санкцията по чл.182, ал.1, т.5 от закона,
каквато е и конкретно определената и наложената с процесния ЕФ.
Настоящият съдебен състав
намира решението на РС - Стара Загора за валидно, допустимо и правилно и не са
налице визираните касационно основания за неговата отмяна. Ето защо същото
следва да се остави в законна сила, ведно с произтичащите от това правни
последици.
Водим от горното и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
260258 от 26.04.2021г., постановено по АНД № 457/2021г. по описа на Районен съд Стара
Загора.
Настоящото
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.