Р Е Ш
Е Н И Е-60
Гр.В.
12.март 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският
окръжен съд гражданско отделение в открито заседание на десети
март две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател : А. П.
Членове :1.Г. Й.
2.Д. В.
при
секретаря ..........................................................................
и с участието на прокурора..................................................................
изслуша
докладваното от съдията Й. гр. дело №81
по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на Дял
втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.
С решение №534/07.08.2020 г. по гр.д.№
3247 /2019 г. по описа на Районен съд-В. е признато за установено по отношение на Ю.Т.П. с ЕГН: ******* с
постоянен адрес *** ВЗЕМАНЕТО на „А. ЗА
С. НА В.” ЕАД с ЕИК.. и със седалище и адрес на управление гр. С.,
представлявано от юрисконсулт М. М. срещу Ю.Т.П. с ЕГН: ****** с постоянен
адрес *** в размер 400.00 лева главница, ведно със законната лихва, считано от
получаване на заявлението на 27.09.2019г. до окончателното издължаване, 32.16
лева договорна лихва за периода 01.10.2015г. -06.12.2015г., и 159.33 лева лихва
за забава за периода 06.02.2015г.-26.09.2019г.
Осъдена е Ю.Т.П.
с ЕГН: ********** с постоянен адрес *** да заплати на „А. ЗА С. НА В.” ЕАД с
ЕИК. и със седалище и адрес на управление гр. С. , разноски в заповедното производство
в общ размер 90.00 лева , както и разноски в исковото в общ размер 320.00 лева.
Така постановеното от
първоинстанционния съд решение е обжалвано от Ю.Т.П.,*** с ЕГН ******. чрез адвокат Н. В.
със съдебен адрес ***, .Иска се решението да бъде отменено като
незаконосъобразно, неправилно и необосновано и да се постанови друго, с което да
се отхвърлят предявените искове като
неоснователни и недоказани. Твърди се ,че първоинстанционният съд
въобще не обсъдил доводите , че за процесния договор не са налице условията за
автоматична предсрочна изискуемост. Ищецът не ангажирал никакви доказателства
ответникът да е уведомяван за настъпване на предсрочна изискуемост по договора.Неправилно
Районен съд-В. приел, че предсрочната изискуемост е настъпила на 06.02.2016г.Поддържа
се ,че не са налице изискуемите
предпоставки за наличие на валидно обявена предсрочна изискуемост. По въпроса
за предпоставките, при които настъпва предсрочната изискуемост на задължението
по договор за кредит били дадени задължителни за съдилищата указания с
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 год. по т.д. № 4/2013 год. на ОСТТК на ВКС,
които намирали приложение и в хипотезата на предявен иск за установяване на
вземането по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ТПК /в този смисъл
постановеното по чл. 290 ТПК решение № 123/09.11.2015 год. на ВКС по т.д. №
2561/2014 год., II т.о./. В т. 18 от цитираното тълкувателно решение било
посочено, че в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за
вземане, произтичащо от договор за кредит с уговорка, че целият кредит става
предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други
обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника,
вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата,
след като кредитната институция е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Ако
фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са
се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на
предявеното основание. В настоящия случай, макар и да е предвидено, че при
неплащане на минимум 15% от одобрения кредитен лимит в рамките на два
последователни месеца, то цялото задължение става автоматично незабавно
изискуемо, то това не би могло да породи действие, ако кредитната институция
изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника-кредитополучател
преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Твърдения, че заемодателят е
уведомил длъжника за упражненото право не били наведени и такова не било получавано от длъжника.
По отношение на вземанията за договорна лихва, за
неустойка, за такса разходи за събиране и такса разходи за дейност на служител се поддържа ,че нямало валидно възникнало
задължение за тяхното заплащане, тъй като клаузите в договора, които ги уреждат,
са нищожни поради факта, че е нарушена
норма, предвидена в закона в обществен интерес - противоречие е добрите нрави и
е налице неравноправна клауза.
Въззиваемата страна „А. ЗА С. НА В.“ ЕАД, ЕИК:. със седалище и адрес
на управление: гр. С. чрез юрисконсулт М. Т. М. пълномощник „А. ЗА С. НА В.“
ЕАД, със съдебен адрес по чл.39 ал.1 от ГПК гр. С. е депозирала отговор на
въззивната жалба ,в който поддържа ,че първоинстанционното Решение № 534 от
07.08.2020г. постановено по гр.дело № 3247/2019г., II състав по описа на РС В.
е изцяло правилно, обосновано и законосъобразно, а подадената въззивна жалба е
неоснователна и недопустима,като се излагат подробни съображения.
Видинският
окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните ,прие за установено от
фактическа страна следното :
Предявен е иск от „А.за с. на в. ” ЕАД гр. С. срещу Ю.Т.П.
с адрес ***, за установяване задължение на ответника към ищеца за суми,
представляващи главница, ведно със законната лихва, договорна лихва и лихва за
забава , такси и неустойка, произтичащи от Договор за кредит „Бяла карта“ на
26.09.2015г., сключен между ответника и „А. Ф. ООД, което вземане е прехвърлено
на ищеца с Приложение №1 / 12.09.2016г.към договор за цесия на 07.11.2014г., за
което ответникът е уведомен по надлежния ред. Поради неизпълнение на
задълженията от ответника се твърди ,че е настъпила предсрочна изискуемост на 06.02.2016г.
и че за вземането е образувано ч.гр.д.№ 2787/2019 г. на ВРС и е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу която е подадено възражение от
длъжника, поради което и вземанията са предявени от заявителя по исков ред по
настоящото дело. Иска се установяване на вземане, включващо неизплатена
главница 400.00 лева, ведно със законната лихва, считано от получаване на
заявлението на 27.09.2019г. до окончателното издължаване, 32.16 лева договорна
лихва за периода 01.10.2015г. -06.12.2015г и 159.33 лева лихва за забава за
периода 06.02.2015г.-26.09.2019г.
Претендират се и разноските в двете производства.
Исковата молба, заедно с приложенията, на основание
чл.131, ал.1 ГПК е изпратена на ответника, който в срока по същия текст, чрез
назначен особен представител е предоставена
правна помощ и отговорил. Оспорва се
сключването на договор от ответника и усвояването на претендираната главница.
Излагат се доводи за нищожност на клаузите за лихва, поради тяхната
неравноправност и противоречие с чл.20, 21, 22 от ЗЗП. .Оспорват се
представените писмени доказателства поради липсата на подписи на същите.
По отношение на сумите 80.00 лева, 77.50 лева и 120.00
лева заявлението е отхвърлено и в тази част заповедта е влязла в сила, тъй като
разпореждането не е обжалвано от заявителя и в която част производството е
прекратено с влязло в законна сила определение от 29 май 2020 г.
По делото са събрани писмени доказателства, изслушано
е заключението на съдебно-счетоводна експертиза.
От събраните по делото доказателства се установява от
фактическа страна ,че ответникът е страна по Договора за кредит „Бяла карта“ от
26.09.2015г., по силата на който му е предоставен револвиращ кредит с
максимален размер 400.00 лева , под формата на разрешен кредитен лимит, който
се усвоява чрез международна кредитна карта Ассеss Finance /I cardcard/Visa , като се задължил да върне предоставения кредит
съгласно условията на договора. Страните са уговорили в чл.7, ал.5 от договора,
че в случай на извършване на транзакции, които надвишават размера на
предоставения остатък по кредита, сумите на тези транзакции увеличават
максималния размер на кредитния лимит. Съгласно чл.2, ал.2 от договора, при
подписване на договора, ответникът е получил и кредитна карта №438552 в запечатан
плик, съдържащ и ПИН за активиране. Ответникът се е съгласил да получава
месечно извлечение за движението по сметката, както и всички съобщения и
документи на страницата на ищеца, като се е задължил да създаде личен акаунт,
съгласно чл.10 от договора. Истинността /автентичността / на договора не е
оспорена по съответния ред и не е искано откриване на производство по чл.193 ГПК. Видно от заключението на вещото лице, неоспорено от страните, което съдът
приема за обективно и компетентно изготвено и го кредитира изцяло, ответникът е
усвоил заемната сума на 30.09.2015г. на АТМ в МОЛ В.. От ответника не са
погасявани суми.
Тази фактическа обстановка се установява от събраните
по делото доказателства и по същество не се оспорва от страните .
При така установената
фактическа обстановка Окръжен съд-В. намира за установено от правна страна
следното :
Съгласно чл.
269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по
допустимостта му в обжалваната му част, а по всички останали въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за
неправилност на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба,
освен в случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната
правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и
възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в жалбата
правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия
и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на
първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената задължителна съдебна
практика, обективирана в решения на Върховния касационен съд, постановени по
реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г.
о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение №
385 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията
относно правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г.
на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по въпросите относно
валидността и процесуалната допустимост на първоинстанционното решение, а при
проверката относно правилността на същото -само за приложението на императивни
материал но правни норми и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие
деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права,
личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище; като
по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от релевираните във въззивната
жалба основания и в рамките на заявеното с нея искане за произнасяне от
въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е
валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано.
Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в преклузивния срок, от
надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, въззивната жалба се явява неоснователна,
поради следните съображения:
От събраните по делото доказателства се установява по
несъмнен начин ,че ответницата Ю.Т.П. е сключила договор за кредит „Бяла карта“
на 26.09.2015 г.,че на 30.09.2015 г. е усвоила изцяло кредитния лимит от 400
лв. и че не е заплатила нито една погасителна вноска по кредита ,поради което
районният съд е постановил правилно решение ,като изцяло е уважил исковите
претенции за сумите 400.00 лева, ведно със законната лихва, считано от
получаване на заявлението на 27.09.2019 г. до окончателното издължаване, 32.16
лева договорна лихва за периода 01.10.2015г. -06.12.2015г., и 159.33 лева лихва
за забава за периода 06.02.2015г.-26.09.2019 г. съгласно заключението на вещото
лице.
Във въззивната жалба са развити подробни доводи
относно липсата на предпоставки за предсрочна изискуемост на кредита.Съдът
намира същите за неоснователни ,тъй като заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е входено на 27.09.2019 г.,т.е. около 4 години след усвояването на
кредита ,поради което падежът на вземането на ищеца е настъпил преди подаването на заявлението по Чл.410 ГПК в
съда и кредитът е станал изцяло изискуем не като обявен за предсрочно
изискуем,а като изцяло изискуем с
настъпил падеж съобразно правилата за погасяване на задължението
,регламентирани в раздел III от договора във вр.с Чл.3 от
договора,регламентиращ текущото и общото задължение по заема.
Съдът намира за необходимо също така да отбележи ,че
от доказателствата по делото не се установява кредитополучателят Ю.П. да е
изпълнила задължението си ,произтичащо от Чл.10 ал.5 от договора да създаде
личен акаунт и да получава на него всички съобщения ,месечни извлечения и пр.
,с което е декларирала в Чл.10 ал.4 от договора ,че се е лишила сама от възможността да се запознава със
съобщенията на кредитодателя,изпратени до нея .
По отношение на вземанията за договорна лихва, за
неустойка, за такса разходи за събиране и такса разходи за дейност на
служител се поддържа във възивната жалба,че
нямало валидно възникнало задължение за тяхното заплащане, тъй като клаузите в
договора, които ги уреждат, били нищожни
поради факта, че е нарушена норма, предвидена в закона в обществен
интерес - противоречие е добрите нрави.Поддържа се ,че е налице и неравноправна клауза ,поради което се твърди
,че районният съд неправилно не обявил за нищожни клаузи като противоречащи на
ЗЗП чл.20, 21 и 22 от договора за кредит „бяла карта" от 26.09.2015г.Съдът
намира тези доводи за неоснователни ,тъй като в заповедното производство районният
съд е обявил тези клаузи за неравноправни ,а районният съд по установителния
иск е прекратил производството в тази му част с определение от 29 май 2020 г.
За пълнота на изложението Окръжен съд-В. намира за
необходимо да отбележи ,че съгласно Решение №99/01.02.2013г. на ВКС,ТК, І
отделение по т.д.№ 610 по описа за 2011г. задължението за обявяване на
предсрочната изискуемост се отнася само
до банките ,а не и до небанкови институции ,тъй като клаузата, включена в
договор за заем за потребление за предсрочна изискуемост, при настъпването на
определени условия и свързана с неизпълнение на задължението за връщане на
заетата сума, не противоречи на свободата на договаряне по чл.9 ЗЗД. С
уговорката за предсрочна изискуемост длъжникът изгубва преимуществото на срока,
като последиците следва да са аналогични на изгубването на това преимущество по
силата на настъпване на законовите предпоставки по чл.71 ЗЗД.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ ПРЕД ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ
С оглед изхода на делото Ю.Т.П. с ЕГН: ***** с постоянен адрес *** следва
да бъде осъдена да заплати на „А. ЗА С. НА В. ЕАД с ЕИК . и със седалище и
адрес на управление гр. С., направените пред Окръжен съд-В. разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
Водим от горното и на основание Чл.272 ГПК Съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №534/07.08.2020 г.
по гр.д.№ 3247 /2019 г. по описа на Районен съд-В. .
ОСЪЖДА Ю.Т.П. с ЕГН: ******* с постоянен адрес ***
да заплати на „А. ЗА С. НА В. ЕАД с ЕИК и със седалище и адрес на управление гр.
С. , направените пред Окръжен съд-В. разноски за юрисконсултско възнаграждение
в размер на 300 лв.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1/
2/