№ 403
гр. Велико Търново, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IV СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:КИРИЛ ХАДЖИТАНЕВ
при участието на секретаря РОСИНА АТ. КАЧАМАКОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ ХАДЖИТАНЕВ Административно
наказателно дело № 20224110200263 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от Т. З. М., ЕГН ********** против
наказателно постановление №21-1275-002173 от 15.12.2021г., издадено
Началник сектор ПП към ОДМВР гр. Велико Търново, с което за извършено
административно нарушение по чл.174, ал.3 пр.1 от ЗДвП на основание
чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24
месеца.
Наведени са оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост
на обжалваното НП обосноваващи според жалбоподателя неговата отмяна.
В съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и се
представлява от адв. Т. И. – редовно упълномощен. Заемат становище за
отмяна на обжалваното наказателно постановление. Твърдят липса на
извършено на извършено от жалбоподателя нарушение и неправилно
установена фактическа обстановка.
Въззиваемата страна се представлява от процесуален представител –
И. К. – служител с юридическо образование и правоспособност. Заемат
становище за потвърждаване на наказателното постановление, поради
неговата законосъобразност и правилност.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Административно наказателно производство е започнало чрез
съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
1
сер. GA, №455249 от 06.11.2021 г., съставен от А. В. И. – мл. автоконтрольор
в сектор Пътна полиция при ОД на МВР гр. Велико Търново, в присъствието
на С. В. С..
АУАН е връчен на жалбоподателя на датата на съставянето. В
съответната графа е вписано, че нарушителя има възражения, като те не са
посочени. В законоустановения срок на дата 08.11.2021 г. е подадено писмено
възражение против Акт № 21-1275-000690 от 06.11.2021 г. Видно от
приложената по административната преписка справка за нарушител/водач
(л.9-10 от делото) АУАН с такъв номер не е издаван на жалбоподателя. На
същия е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка (ЗППАМ) с посочения № 21-1275-000690 от 06.11.2021 г. Във
възражението жалбоподателят твърди, че не е управлявал вписания в АУАН
лек автомобил с рег. № ***. Твърди се, че автомобила е бил паркиран от И. Ц.
, който го управлявал с цел проба за закупуване.
Въз основа на издадения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление.
В обстоятелствената част на обжалваното наказателно
постановление се приема за установено, че на 06.11.2021 г. в 09:35 часа в гр.
Велико Търново на ул. „Краков“ като водач на лек автомобил - Хонда Сивик 5
ДР с peг. № ***, до номер 2Б в посока към улица България жалбоподателят
управлява собствения си лек автомобил "Хонда Сивик" цвят черен металик с
регистрационен ***, като отказва да му бъде извършена проверка с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози с
техническо средство "Дрегер Дръгтест" с фабричен номер ARHJ-0011 в
сградата на РУ Велико Търново. На водача е издаден талон за изследване с
бланков номер 118382. Наказващият орган е приел, че не са налице основания
за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
При така установеното от фактическа страна наказващият орган е
приел, че е налице нарушение на чл. 174, ал.3 от ЗДвП, поради което и на
основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 24 месеца.
От формална страна не се констатираха нарушения на адм.
наказателната процедура. АУАН и НП са съставени от оправомощени за това
лица, в предписаната от закона форма и реквизити. Връчени са по надлежния
ред в рамките на законовите срокове.
При осъществяване на контрола за законосъобразност и
обоснованост на НП, съдът намира, че в хода на административно
наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до ограничаване на правата на
жалбоподателя, респективно да влекат незаконосъобразност на атакуваното
НП.
Съдът приема, че фактическата обстановка описана в
обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление се
2
потвърждава от писмените и гласни доказателства и веществени
доказателствени средства събрани в рамките на съдебното следствие.
В рамките на съдебното следствие се събраха гласни доказателства
под формата на свидетелски показания от св. А. В. И. – актосъставител по
преписката , св. С. В. С. – свидетел по АУАН, които изцяло потвърждават
приетата за установена фактическа обстановка, описана в обстоятелствената
част на обжалваното НП. Двамата свидетели са очевидци на нарушението и
непротиворечиво и последователно, житейски логично описват всички факти
и обстоятелства, относими към предмета на доказване по делото, настъпили
непосредствено преди нарушението, към момента на нарушението и след
това. Св. И. и св. С. твърдят, че забелязали жалбоподателя да управлява
описания лек автомобил около 9.30 часа на кръстовище между ул. „С.
Коледаров“ и ул. „Народни будители“ и тъй като автомобилът им бил
известен служебно го последвали, като включили специалния светлинен и
звуков режим на полицейският автомобил. И двамата свидетели твърдят, че
автомобила е ускорил, както и че са възприели жалбоподателя да управлява
автомобила, след което автомобилът спрял на паркинг на ул. „Краков“ срещу
магазин Кауфланд, а жалбоподателят М. слязъл веднага от него като държал
кученце в ръка. Жалбоподателят отказал да му бъде извършена проверка за
наркотични вещества, каквато била разпоредена от полицейските служители,
като заявил, че не той а друго лице управлявало автомобила. И двамата
свидетели твърдят, че през цялото време са наблюдавали превозното средство
и не са видели друго лице освен жалбоподателят да слиза от него. През това
време на място дошъл св. И. Ц. за когото жалбоподателят твърди да е
управлявал собственото му МПС. За съдействие бил изпратен от ОДЧ
полицейски екип в който участвали св. В. Н. и св. Я. А. – полицейски
служители в РУ – Велико Търново. Същите оказали съдействие на св. И. и С..
И двамата свидетели твърдят, че при пристигане на място там били
полицейските служители И. и С. и жалбоподателят М.. И двамата свидетели –
Н. и А. твърдят, че впоследствие на мястото е пристигнало друго лице – св.
Ц.. Била направена справка и се установило, че жалбоподателят М. и св. Ц. са
криминално проявени, поради което била извършена полицейска проверка на
лицата и автомобила, като не били открити вещи и предмети, забранени за
притежание от закона. Междувременно на мястото на нарушението
пристигнала майката на жалбоподателя М. – св. Лилия Лазарова. Нейните
показания са с ограничена доказателствена стойност, тъй като тя не е
свидетел очевидец на нарушението, а дава показания за събитията които
твърди да е възприела преди нарушението и след пристигане на мястото на
проверката – паркиннг на ул. Краков. Св. Лазарова твърди, че видяла от дома
си как синът и и И. – очевидно имайки предвид св. Ц. да се качват в
автомобила собственост на жалбоподателя, както и че И. искал да пробва
колата и затова седнал да кара. Твърди, че след около половин – до един час и
се обадил синът и да дойде на паркинга срещу Кауфланд, като отначало не
казал, че му правят полицейска проверка, а след това и съобщил, че е дошла
полиция. Св. Лазарова твърди, че е пристигнала с такси и видяла полицейска
кола, след това дошла още една, правили проверка на синът и, след това
3
дошъл и И. и на него направили проверка. Св. Ц. твърди, че той е управлявал
лекият автомобил "Хонда Сивик" собственост на жалбоподателя, както и че
спрели на паркинг на ул. Краков за да може М. да разходи кучето си, при
което той се отдалечил от автомобила за да си купи цигари. Твърди, че не е
казвал на полицейските служители че той е управлявал колата. Била му
извършена проверка. Твърди, че като тръгнал за цигари имало една патрулка,
а като се върнал вече били два.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите А. И., С. С., В. Н. и Я.
А., тъй като те са непротиворечиви помежду си, взаимно се допълват и са
житейски логични и правдиви. Показанията на свидетеля И. Ц. съдът приема
за недостоверни в частта им относно обстоятелството, че той, а не
жалбоподателят е управлявал непосредствено преди проверката лекият
автомобил "Хонда Сивик" цвят черен металик с регистрационен ***,
собственост на жалбоподателя М.. В тази насока показанията му са изолирани
и не се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства.
Единственото друго доказателство за управление на процесното МПС може
да се изведе от показанията на св. Лазарова, но те се отнасят до период от
време според нея половин до един час преди извършената проверка, поради
което не могат да послужат за доказване на този факт. Показанията на
Лазарова, макар да имат ограничено доказателствено значение, потвърждават
част от показанията на останалите свидетели в частта, че св. И. Ц. се е
приближил към мястото на проверката, след нейното започване откъм ул.
„Краков“. По делото са изискани писмени доказателства, от които се
установява, че не са налични индексирани видеофайлове от извършената
служебна дейност на полицейските служители от служебен автомобил КИА с
рег. № СВ1617КК, с който са се движили св. И. и св. С.. От изискана справка
от Дирекция „Национална система 112“ - ЕЕН 112 се установи, че са налице
два броя проведени разговори от тел. ********** от лице представило се като
Т. М. с начало съответно в 11.52 ч. и 12.25 ч. От представените записи на
проведените разговори и данни от електронния регистър, който на основание
чл.17 от Закона за национална система за спешни повиквания с ЕЕН 112
представлява веществено доказателствено средство се установява, че
сигналът е приет от ОДЧ като е отказано да бъде изпратен екип, тъй като
случаят вече е разрешен, като лицето е насочено за обжалване на съставения
акт. Съдът приема, че двете обаждания до ЕЕН 112 не допринасят
съществено за изясняване на обективната истина, тъй като видно то
съдържанието на записите и данните от електронния регистър те са
проведени значително време след часът на установеното нарушение и
съставяне на АУАН сер. GA, №455249 от 06.11.2021 г. – 9.30 часа. За горното
свидетелства и връчения на нарушителя талон за изследване с № 118382 в
който е отбелязан факта на отказа да бъде тестват с техническо средство и
часът на връчване - 11.23 ч. на 06.11.2021 г.
Нямат отношение към предмета на доказване по делото
представените от защитата разпечатки от текстови съобщения, тъй като не
носят информация за съставителя им и лицето извършило описаните в тях
операции и извадка от електронен регистър на болничните листове, защото
4
отразените там данни не допринасят за изясняване на обстоятелства в рамките
на предмета на доказване.
По изложените по-горе съображения съдът приема, че описаната в
обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление
фактическа обстановка се потвърждава от събраните в рамките на съдебното
следствие доказателства, поради което съдът счита, че тя е правилно
установена.
Съдът счита, че правилно актосъставителят и административно
наказващият орган са квалифицирали установеното деяние. То представлява
нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДвП, тъй като водачът, след като е бил поканен
от служителите на РУП Велико Търново, е отказал да му бъде извършена
проверка за установяване употребата на наркотични вещества или техните
аналози. Деянието е довършено към момента на отказа и се изразява в това,
че с отказа за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества
лицето е препятствало органите на реда при изпълнение на техните служебни
задължения по контрол за обстоятелствата по чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Съдът счита, че правилно наказващият орган е определил
санкционната разпоредба – чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП. Определените наказания
са в предвидените към момента на деянието размери и вид, и не подлежат на
изменение.
Съдът счита, че случаят не представлява маловажен такъв по смисъла
на чл.28 от ЗАНН, тъй като видно от представената справка за извършените
нарушения по ЗДвП от жалбоподателя е бил наказван многократно за
извършени нарушения на ЗДвП с влезли в сила наказателни постановления и
фишове, прилагане са няколкократно ЗППАМ, което говори за трайно
изградена у дееца нагласа за неспазване на ЗДвП и неговата повишена
обществена опасност. Деянието не разкрива по ниска степен на обществена
опасност от от други подобни деяния.
Предвид горното съдът счита, че обжалваното наказателно
постановление е законосъобразно и правилно и следва да се потвърди изцяло.
При този изход на спора в полза на въззиваемата страна, следва да се
присъдят разноски за възнаграждение на служител с юридическо образование
в размер на 150 лева, съобразно размерите определени в чл.63д, ал.5, вр. ал.4
от ЗАНН, вр. чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредба
за заплащането на правната помощ, а именно от 80 до 150 лева.
Поради изложеното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №21-1275-002173 от
15.12.2021г., издадено Началник сектор ПП към ОД на МВР гр. Велико
Търново, с което на Т. З. М., ЕГН ********** за извършено административно
нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
ОСЪЖДА Т. З. М., ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР гр.
Велико Търново сумата от 150 лева, представляваща направени по делото
разноски за възнаграждение на служител с юридическо образование.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския
административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6