№ 300
гр. Шумен, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20223600500148 по описа за 2022 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба вх. № 1343/25.02.2022 г., депозирана от С. Ф.
А., действащ чрез пълномощника адв. М. М. от ШАК, срещу решение № 45/14.02.2022 г. по
гр.д. № 972/2021 г. по описа на Районен съд – Нови пазар.
Жалбоподателят намира решението за необосновано и неправилно по съображения,
подробно изложени в жалбата му, с оглед на което моли съдът да го отмени изцяло и
постанови друго, с което да прекрати брака между страните по вина на ищцата, да
предостави упражняването на родителските права върху общото им дете Ф.С.Ф. на бащата,
при когото да е местоживеенето на детето, да определи подходящ режим на свиждане между
ищцата и детето, да осъди ищцата да заплаща ежемесечна издръжка на детето, съобразно
изискванията на закона и да възстанови на същата предбрачното фамилно име. Моли да му
бъдат присъдени и направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата Е. Ю. А., действаща чрез
пълномощника адв. Б. Р. от САК е депозирала отговор, в който оспорва жалбата като
неоснователна, поради което моли за оставянето й без уважение и присъждане на
извършените по делото разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт и редовна.
В частта, в която се обжалва решението в частта, в която бракът между страните е
1
прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен, в частта, в която е възстановено
предбрачното фамилно име на съпругата, в частта, в която ползването на семейното
жилище е предоставено на ответника, в частта, в която до 31.03.2022 г. упражняването на
родителските права спрямо детето Ф. е предоставено на бащата, с когото да живее, при
съответен режим на свиждане с другия родител и е определена издръжка за детето от
майката, както и в частта, в която е отхвърлен иска за издръжка на детето от бащата за
сумата над 165 лева до предявения размер от 180 лева, жалбата е недопустима поради липса
на правен интерес, тъй като в тези части претенциите на жалбоподателя са уважени
съобразно заявеното от него. Ето защо, в посочената част въззивната жалба следва да бъде
оставена без разглеждане.
В частта, в която съдът е изменил постановеното от него определение за
привременни мерки решението има характер на определение по чл.323 от ГПК, поради
което, на основание чл.232, ал.3 от ГПК не подлежи на обжалване. Ето защо, в частта, в
която се иска отмяна на решението, с което е изменено определение № 314/21.07.2021 г. по
гр.д. № 972/2021 г. на НПРС въззивната жалба е недопустима, поради липса на право на
обжалване и също следва да бъде оставена без разглеждане.
В останалата й част въззивната жалба е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следното: Гр.д. № 972/2021
г. по описа на НПРС е образувано по искова молба на въззиваемата срещу жалбоподателя, с
искане за прекратяване на сключения помежду им граждански брак по вина на съпруга, за
предоставяне упражняването на родителските права върху общото им дете Ф.С.Ф., ЕГН
********** на майката, при която да бъде местоживеенето му, за осъждане на ответника да
заплаща издръжка за детето Ф. в размер на 180 лева месечно от датата на подаване на
исковата молба, дължима до 10-то число на съответния месец, до отпадане на основанието
за това, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, за определяне режим на
лични контакти на детето Ф. с баща му – всяка първа и трета събота и неделя, от 10.00 часа
в събота до 16.00 часа в неделя, с преспиване, първата половина от коледно -
новогодишните празници, пролетната ваканция и великденската ваканция всяка нечетна
година и втората половина на всяка четна година и 20 дни през летния период по избор,
когато майката не е в платен годишен отпуск, за възстановяване предбрачното фамилно име
на съпругата – Х. и присъждане на извършените по делото разноски.
В срока за отговор, ответникът е предявил насрещни искания за прекратяване на
брака между страните по вина на ищцата, за предоставяне родителските права спрямо детето
на него, за определяне режим на лични отношения на детето с майка му и осъждане на
последната да му заплаща издръжка.
С решението си първоинстанционният съд е прекратил брака между Е. Ю. А. с ЕГН
********** от гр. Шумен, кв. Тракия, ул. ....а № 4, ет. 8, ап. 36 и С. Ф. А. с ЕГН **********
от с. Долина, общ. Каолиново, ул. .... № 6, сключен с акт за граждански брак № 39/11.07.2010
г. на Община - Разград, като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на двамата съпрузи;
2
възстановил е предбрачното фамилно име на жената Е. Ю. А. – Х.; предоставил е на С. Ф.
А. ползването на семейното жилище в с. Долина, общ. Каолиново, ул. .... № 6; предоставил е
упражняването на родителските права спрямо детето Ф.С.Ф. с ЕГН **********, до
31.03.2022 г. на неговия баща и законен представител С. Ф. А.; определил е местоживеенето
на детето Ф.С.Ф., до 31.03.2022 г. при неговия баща и законен представител С. Ф. А. от с.
Долина, общ. Каолиново, ул. .... № 6; определил е на майката Е. Ю. А. режим на лични
отношения с детето Ф.С.Ф., до 31.03.2022 г., както следва – всяка първа и трета седмица от
месеца, от 10.00 ч. в събота до 12.00 ч. в неделя с право на приспиване при нея, като майката
взема и връща детето от дома на бащата; указал е, на основание чл.59, ал.8, т.1 от СК, на
ДСП – Каолиново необходимостта да окажат съдействие и подкрепа за осъществяване на
личните отношения на майката с детето, като осигурят присъствието на социален работник,
както и да подготви предварително детето за определения режим на лични отношения с
майката; осъдил е Е. Ю. А. да заплаща ежемесечна издръжка за детето Ф.С.Ф., до 31.03.2022
г., чрез неговия баща и законен представител С. Ф. А., в размер на 165 лева, от датата на
подаване на исковата молба – 05.05.2021 г. до 31.03.2022 г., ведно със законната лихва за
всяка просрочена вноска до настъпване на законна причина за нейното изменение или
прекратяване; предоставил е упражняването на родителските права спрямо детето Ф.С.Ф., от
01.04.2022 г. на неговата майка и законна представителка Е. Ю. А.; определил е
местоживеенето на детето Ф.С.Ф., от 01.04.2022 г. при неговата майка и законна
представителка Е. Ю. А. от гр. Шумен, кв. Тракия, ул. „....а“ № 4, ет. 8, ап. 36; определил е
на бащата С. Ф. А. режим на лични отношения с детето Ф.С.Ф., от 01.04.2022 г., както
следва – всяка втора и четвърта седмица от месеца, от 10.00 ч. в събота до 16.00 ч. в неделя,
с право на приспиване, като бащата взема и връща детето от дома на майката, през всяка
нечетна година – първата половина от коледно - новогодишните празници, от пролетната
ваканция и великденската ваканция, а през всяка четна година – втората половина на
коледно - новогодишните празници, великденските празници и пролетната ваканция, както
и 20 дни през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск, като ответницата взема и
връща детето на адреса на местоживеенето му при бащата; указал е, на основание чл.59,
ал.8, т.1 от СК, на ДСП - Каолиново необходимостта да окажат съдействие и подкрепа за
осъществяване на личните отношения на майката с детето, като осигурят присъствието на
социален работник, както и да подготви предварително детето за определения режим на
лични отношения с майката; осъдил е С. Ф. А. да заплаща за детето Ф.С.Ф., считано от
01.04.2022 г., чрез неговата майка и законна представителка Е. Ю. А. ежемесечна издръжка
в размер на 165 лева, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване
на законна причина за нейното изменение или прекратяване, като е отхвърлил иска за
разликата над присъдения размер, до сумата от 180 лв. месечно. Със същото решение, на
основание чл.59, ал.10 от СК вр. чл.23, ал.1, т.1 и т.2 от ЗЗДет., съдът е постановил мерки за
закрила по отношение на детето Ф.С.Ф., конкретно педагогическа, психологическа и правна
помощ, свързани с отглеждането, възпитанието и обучението на детето, както и за насочване
на родителите към социални услуги, за подобряване на родителския капацитет; осъдил е С.
Ф. А. да заплати на Е. Ю. А. деловодни разноски в размер на 406.77 лева, като е отхвърлил
3
искането за разликата до 639 лева; осъдил е Е. Ю. А. да заплати на Районен съд - Нови
пазар държавни такси в размер на 72.60 лева; осъдил е С. Ф. А. да заплати на Районен съд -
Нови пазар държавни такси в размер на 190 лева; осъдил е Е. Ю. А. да заплати на Районен
съд - Нови пазар разноски за експертизи в размер на 453.44 лева; осъдил е С. Ф. А. да
заплати на Районен съд - Нови пазар разноски за експертизи в размер на 1 030.56 лева. С
решението си, съдът е изменил, на основание чл.323, ал.3 от ГПК, постановените с
Определение № 314/21.07.2021 г. привременни мерки, както следва: предоставил е
упражняването на родителските права на детето Ф.С.Ф., до 31.03.2022 г. на неговия баща и
законен представител С. Ф. А., а от 01.04.2022 г. на неговата майка и законна
представителка Е. Ю. А.; определил е местоживеенето на детето Ф.С.Ф., до 31.03.2022 г. при
неговия баща и законен представител С. Ф. А., а от 01.04.2022 г. при неговата майка и
законна представителка Е. Ю. А.; определил е на майката Е. Ю. А. режим на лични
отношения с детето Ф.С.Ф., до 31.03.2022 г. – всяка първа и трета седмица от месеца, от
10.00 часа в събота до 12.00 часа в неделя с право на приспиване при нея, като майката
взема и връща детето от дома на бащата, а от 01.04.2022 г. на бащата С. Ф. А. – всяка втора
и четвърта седмица от месеца, от 10.00 часа в събота до 16.00 часа в неделя, с право на
приспиване, като бащата взема и връща детето от дома на майката, през всяка нечетна
година – първата половина от коледно - новогодишните празници, от пролетната ваканция и
великденската ваканция, а през всяка четна година – втората половина на
коледно[1]новогодишните празници, великденските празници и пролетната ваканция, както
и по 20 дни през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск, като ответницата
взема и връща детето на адреса на местоживеенето му при бащата, като, на основание чл.59,
ал.8, т.1 от СК, е указал на ДСП - Каолиново необходимостта да окажат съдействие и
подкрепа за осъществяване на личните отношения на майката с детето, като осигурят
присъствието на социален работник, както и да подготви предварително детето за
определения режим на лични отношения с майката; осъдил е, на основание чл. 56, ал. 2 от
СК вр. чл.143 от СК, Е. Ю. А. да заплаща ежемесечна издръжка за детето Ф.С.Ф., до
31.03.2022 г., чрез неговия баща и законен представител С. Ф. А. в размер на 165 лева, от
датата на от подаване на исковата молба – 05.05.2021 г. до 31.03.2022 г., ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на законна причина за нейното изменение
или прекратяване, а от 01.04.2022 г. е осъдил, на основание чл. 56, ал. 2 от СК вр. чл.143 от
СК, С. Ф. А. да заплаща ежемесечна издръжка за детето Ф.С.Ф., считано от 01.04.2022 г.,
чрез неговата майка и законна представителка Е. Ю. А. в размер на 165 лева, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на законна причина за нейното
изменение или прекратяване.
Решението е обжалвано от ответника С. Ф. А. в частта, в която съдът се произнесъл
относно вината на съпрузите за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, както и в
частта, в която е предоставил упражняването на родителските права и определил
местоживеене на детето при майката, определил е режим на лични контакти на детето с
бащата и е осъдил бащата да заплаща издръжка на детето.
4
При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намери, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
По същество, от събраните по делото доказателства се установи, че страните са се
познавали от 2000 г.. През 2010 г. сключили граждански брак, а през 2013 г. се родила
дъщеря им Ф.. Семейството живеело самостоятелно в с. Долина. В същото село живеели и
родителите на съпруга. Родителите на съпругата живеели в гр. Шумен, но майка й имала
къща в с. Долина.
Свид. Н.Ю. / майка на ищцата / твърди, че, когато детето навършило 3-годишна
възраст, ищцата заминала да работи в Германия, след което регулярно пребивавала там за по
два – три месеца. През това време детето било оставено на грижите на бащата и неговата
майка в с. Долина, които били подпомагани от свидетелката, която живеела и работела в гр.
Шумен. Ищцата се завръщала за по един месец в страната, през което време се грижела за
детето и домакинството, включая помагайки при отглеждането на посеви, животни и цепене
на дърва за огрев. Свидетелката твърди, че ответникът настоявал ищцата да работи, а той не
работел, като всички получени от ищцата средства били заделяни в обща на семейството
каса и тя дори нямала с какво да си купи по-нови дрехи. Веднъж отишъл с нея в Германия,
но двамата се върнали след една седмица, защото той не могъл да си намери работа. Веднъж
свидетелката и двамата съпрузи отишли на гроздобер във Франция, като през време на
престоя им ответникът постоянно крещял на ищцата и било видно, че не се разбират. За да
не се налага да ходят в чужбина, свидетелката им предложила да дойдат в гр. Шумен, но те
отказали.
Свид. Ю.Ю. / баща на ищцата / твърди, че в продължение на 6-години дъщеря му
регулярно ходела да работи в чужбина и оставала там понякога по шест или девет месеца.
До 2020 г. ответникът гледал пчели заедно с брат си, но през последните шест години
средствата за издръжката им се осигурявали от ищцата. След окончателната раздяла на
съпрузите, свидетелят виждал внучката си само от далече, тъй като тя не искала до отиде
при него, въпреки, че живеел в близост до дома й в с. Долина, като предполага, че отказът й
е свързан със забрана от страна ответника и майка му. Същият заявява, че не му е известна
причината за влошаване на отношенията между дъщеря му и зет му.
Свид. С.М. / майка на ответника / заявява, че от двегодишна възраст на Ф. ищцата
започнала да работи в чужбина за по два-три месеца, през което време свидетелката се
грижела за детето. Когато се завърнела, ищцата вземала дъщеря си при нея. През м.
февруари 2020 г. ищцата отново заминала, като през м. ноември баща й се обадил на
ответника, че не се чувства добре здравословно. Ответникът се обадил на ищцата и й
предложил да се върне, но тя отказала, като го обвинила, че не я обича и я ревнува. През м.
декември същата година ищцата се завърнала, но отседнала в дома на майка си в гр.
Шумен. Малко след това, ищцата пристигнала в с. Долина и поискала да си вземе детето,
при което ответникът й го дал, тъй като и той и свидетелката били болни от Ковид и нямало
кой да се грижи за него. След зимната ваканция, на 04.01.2021 г. ищцата върнала детето, за
да започне училище. Няколко дни по-късно, на 07.01.2021 г., без знанието на ответника и
5
свидетелката, дошла в дома им и си взела нещата. Впоследствие ответникът разбрал от
майка й и брат й, че е заминала, а, когато се обадил на ищцата, самата тя му заявила да не я
търси повече. От заминаването на майката, детето се отглеждало от бащата и от
свидетелката в с. Долина. В края на м. май ответникът получил призовка за развод.
Свидетелката сита, че ищцата е изневерила на сина й, тъй като, когато дошла да си прибере
вещите последния път, била придружавана от млад мъж, а по-късно качила негова снимка с
момиченце във Фейсбук. Твърди, че тези снимки били показани на внучката й от децата в
училище и тя й заявила, че майка й си е намерила друго дете и няма нужда от нея. Заявява,
че не й е известно сина и снаха й да са имали спречквания и, че ответникът винаги е
купувал на ищцата каквото поиска. Самият той се занимавал със животновъдство –
отглеждал 150 кошера пчели и 15 телета.
Свид. Е.Х. класен ръководител на детето /, заявява, че не е забелязала промяна в
поведението на детето в училищна среда във връзка с воденото между родителите дело за
развод, както и, че от м. януари 2021 г. детето се води и взема от училище само от бащата
или от баба му по бащина линия. Оттогава майката не е осъществявала срещи с детето в
училище, включая и, когато дошла да си вземе дипломата, тъй като училищното
ръководство било предупредено, че няма право да осъществява контакти с детето извън дома
му.
От приложените по делото удостоверения на ОД на МВР – Шумен се установява, че
в периода 16.11.2016 г. – 25.11.2021 г. ищцата е излизала извън граница общо 10 пъти за по
два – три месеца, като само през периода 16.03.2019 г. – 19.12.2019 г. е отсъствала девет
месеца. През същия период ответникът е излизал зад граница 4 пъти, за около една седмица
всеки път.
От представените социални доклади на ДСП – Каолиново се изяснява, че
понастоящем ищцата живее в гр. Шумен, ул. ....а № 4, ет.8, ап.36, заедно с майка си Н.Е. в
жилище под наем, за което е заявила че заплаща наем в размер на 250 лева месечно.
Жилището се състои от две стаи, кухня и санитарен възел, с добри хигиенно битови условия
и възможност за отглеждане на дете. До края на м. април 2021 г. ищцата е работила в
Република Германия като пакетировач, с месечно възнаграждение 1 200 – 1 300 евро. Към
момента е безработна и се издържа от спестяванията си.
Ответникът живее в с. Долина, ул. .... № 6, в жилище, за което твърди, че негова
собственост, състоящо се от хол, спалня, кухня и вътрешна баня и тоалетна, с добри
хигиенно битови условия и възможност за отглеждане на дете. Към момента е безработен и
не е регистриран в БТ. Доходите му са от животновъдство.
Към момента детето Ф. е на 9 години. Ученичка е в ІІІ клас при ОУ „ Н. Й. Вапцаров
„, с. .... и посещава редовно учебните занятия. Същата е с нормално за възрастта й физическо
и психично развитие и няма здравословни проблеми.
От писмо изх. № СЛ/Д-Н-К/269-007/29.11.2021 г. на ДСП – Каолиново се установява,
че след окончателната им раздяла през м. януари 2021 г., ищцата е поискала осъществяване
6
на срещи с детето Ф. на 24.07.2021 г., по повод сватбата на брат й, както и на 02.08.2021 г.,
съгласно постановените привременни мерки, но и двете не са се състояли, тъй като детето
отказало да се види с майка си, след оказан му от бащата натиск.
От представените във въззивното производство докладна записка, протокол за
полицейско предупреждение, социален доклад и както и от показанията на свидетелките
Н.Ю. и С.М., и изявлението на Ш.Ш. - началник ОЗД – Каолиново се установява, че на
01.04.2022 г. ищцата отишла да вземе детето Ф. от дома на баща му, заедно със своята
майка, при което бащата и брат му вдигнали скандал и отказали да предадат детето, което,
по сигнал на ищцата, наложило намесата на органите на реда и на представители на ДСП –
Каолиново. В резултат, срещата между майката и детето се провела, но то отказало да тръгне
с нея, с което решение тя се съгласила. В съдебно заседание ищцата заявява, че оттогава не е
имала срещи с детето, тъй като ответникът ги осуетявал, а тя не искала да травмира
допълнително дъщеря си.
От писмо изх. № СЛ8Д-Н-К/269-008/30.11.2021 г. на ДСП – Каолиново се
установява, че след постановяване на привременните мерки и двамата родители са
консултирани за ползване на социална услуга в общността. Майката Е. Ю. е депозирала
заявление за ползване на такава и е била насочена към Зона ЗаКрила – гр. Шумен. Бащата
С.А. е бил поканен на 17.08.2021 г. да посети ОЗД – Каолиново относно ползването на
социална услуга, но не се явил. Със заповед на директора на ДСП – Каолиново бащата и
детето са били насочени за ползване на социална услуга към Зона ЗаКрила – гр. Шумен. С.А.
отказал да ползва такава услуга, посочвайки като мотив липсата на финансова възможност.
На 18.11.2021 г. от директора на ДСП е издадено задължително предписание на бащата, на
основание чл.21, ал.1, т.3 от ЗЗДет., вр чл.18, ал.4 от ППЗЗДет..
От приложените доклади от ДЦЗП „ Зона ЗаКрила „ при ИСДП, гр. Шумен се
установява, че въпреки многократните покани за срещи и мотивирането му за участие,
ответникът е отказал да ползва подкрепа от Центъра.
От заключенията на вещото лице по допуснатата в първоинстнационното
производство СПЕ се установява, че личностновото тестово изследване на ответника не
открива данни за агресивност, невротизъм, тревожност, депресивност и емоционална
лабилност. В следствие изненадващото напускане на ищцата на семейното жилище и
невъзможността да се свърже с нея и да поиска обяснения, у ответника са били провокирани
реакции на гняв и тъга, безсилие и безпомощност, срам и унижение, които впоследствие,
след преминаването на шока и реакцията на раздяла, са се трансформирали в озлобление и
желание за реваншизъм. По анамнези има данни за деспотичен и тираничен тип личност,
който епизодично нарушава правилата в услуга на възникнали първични и вторични емоции
/ гняв, тъга и срам, трансформирани в озлобление, отмъстителност /. Поради шока от
напускането и необходимостта да се справи със собствените си и емоциите на детето, както
и с реорганизацията на живота си, А. е загубил обичайния контрол и е допуснал емоциите
му да управляват поведението му спрямо ищцата и детето им. Същият ползва детето като „
инструмент „ за емоционално нараняване, манипулиране, въздействие, с цел да накаже и
7
контролира майката, като опозиционното поведение и възпрепятстването на срещите между
двете са преднамерени и тенденциозни. Ответникът има пълна осъзнатост за гнева си към
майката, но не осмисля изцяло и в дълбочина психологичните щети, които нанася на
дъщеря си. Според него връзката майка – дете е въпрос на навик или привързаност. А. е
„застинал“ във фазата на гнева и на съзнавано и несъзнавано ниво съботира връзките и
взаимодействията на майката с детето. Процесът на преработване е продължил анормално
дълго и не може да се прогнозира дали и кога ще се стигне до пълно осмисляне и приемане
на взаимоотношенията майка – дете за полезни и необходими.
Изследването на ищцата съответства на жертва на психологичен тормоз и принуда.
Депресивните предиспозиции, ниската самооценка, ниската социализация, характеристика
на недоверие, емоционална дистимност и потиснатост, както и личностова потиснатост с
ясно изразен тип фемининност очертават житейски и семеен опит, в който изследваното
лице няма право на мнение, не участва във вземането на решения, не разполага с лична и
професионална свобода, не разполага със собствен бюджет. Живее под принуда, спазва
норми, правила и изисквания, длъжна е да иска разрешение, не са позволени собствени
активности и инициативи, ако те не са предварително одобрени. Описаните характеристики
са пряко следствие от начина на живот, на социокултурната среда, на самооценката, на
травматични фактори от средата. Същите са започнали да се оформят още в детска възраст,
тъй като А. остава без адекватно образование, без професия и без възможност за стабилни
доходи. Фемининната функция е започнала развитието си с реализирането на завършен
женски поведенчески модел, несъответстващ на възрастта й. На 19 години се омъжва и
семейството на съпруга й и той самият започват да се възползват от гореописаните
характеристики, като ги стабилизират и развиват в продължение на почти 10 години. А. е
участвала в цялата домакинска и селскостопанска работа наред с останалите членове на
семейството си. Изгубила първото си дете, което допълнително влошава семооценката,
потиснатостта и депресивитета. По нейни данни била жертва на постоянна ревност и
потискане от съпруга си. От получените резултати би могло да се приеме, че
конституционално базисните черти на личността са добра личностова и емоционална
зрялост и стабилност, липса на данни за психични разстройства, липса на депресия и
агресивност. А. притежава достатъчно добър родителски опит и ресурс, при попадане в
трудна житейска ситуация, да оцени правилно обстоятелствата, да вземе адекватно решение
и да осигури безопасността на детето Ф..
Резултатите от психичното изследване сочат, че и двамата родители приемат детето
такова, каквото е, уважават и признават индивидуалността му, одобряват и стимулират
интересите, поддържат идеите и плановете му, готови са да му отделят достатъчно време и
да стимулират развитието му. Имат добри взаимодействия с детето, обичат го и посрещат
потребностите му в съответствие с преценките и възможностите си за добро родителстване.
Искат да гласуват доверие на детето си и са склонни да правят лични жертви и компромиси,
за да му бъдат покрепа и опора. Налице е пълна осъзнатост на ролята на родител и
отговорностите, произтичащи от нея.
8
От психологичната експертиза на детето Ф. се установява, че съзнателното й
поведение и психично функциониране съответстват на диагностичните изисквания за
определяне на наличие на Синдром на родителско отчуждение. Положени са значителни
усилия от страна на бащата и неговото семейство Ф. да се страхува от общуване с майка си,
поради последващи рестриктивни реакции от страна на бащата и да повярва в
„компрометирания“ образ на майката. Частично, поради физическата невъзможност за
общуване между детето и майката, тези усилия са допринесли успех. На съзнателно и
подсъзнателно ниво Ф. се чувства излъгана, подведена и изоставена от майка си, но
настоятелно се опитва да й подскаже, че има шанс да й прости и да възстановят
отношенията си. Живее в постоянен емоционален дефицит заради липсата й, но в същото
време е много притеснена да не би да бъде отблъсната от баща си заради желанието си да
контактува с майка си. Страхът от изоставяне се превръща за нея във фундамент на
цялостното й психично функциониране и предпочита да пренебрегне собствените си
потребности от любов, грижа, внимание и нежност от майката, само и само да не бъде
изоставена от бащата. Поведението и психичното функциониране на детето на съзнателно
ниво съответстват на диагностичните изисквания за определяне наличие на Синдром на
родителското отчуждение. Отчуждението е целенасочен и систематичен процес ръководен
от бащата и неговото семейство – детето не поддържа контакти с майка си, няма
възможност за натрупване на лични впечатления. Декларира нежелание да се вижда и
поддържа контакти и взаимодействия с нея. Получава тенденциозни послания от баща си и
баба си, които целят да формират непоносимост и дистанциране от майката. Но, на
подсъзнателно ниво детето има нужда, базисна потребност да се вижда, да има емоционална
и физическа връзка с майка си. Чувства се виновно и отговорно, че я избягва, изпълнявайки
инструкциите на баща си. Психотравматични са и отношенията с баща й, тъй като се
чувства принудена от него да се дистанцира от майка си на съзнателно ниво и
подсъзнателно виновна, поради „ конфликт на лоялност „. Детето е поставено пред избор
дали да задоволи собствените си потребности от внимание, любов, доверие, сигурност по
линия на майка си или да отговори с лоялност на усилията, които е положил баща й в
грижите си за нея, когато е напуснала майката.
От проведения разговор на детето с психолога се установява, че малолетната Ф.
оценява съвместния си живот с двамата си родители като щастлив и хубав. Не е присъствала
на скандали между родителите си, но твърди, че баща й бил по-нервен от двамата. Той
викал и крещял. Била много притеснена, тъжна и разочарована от това, че последния път
майка й заминала за Германия без да се обади. Тогава баща й я успокоявал и тя свикнала без
майка си. Заявява, че майка й не я бие или обижда, нито е казвала лоши думи за баща й, но
не иска тя да я гушка и да я целува и иска съда да отреди да живее при баща си, защото е
свикнала там и се отнасят хубаво с нея. Баща й и баба й не работят. Имат едно голямо куче
и пилета, и три крави и три малки крави. Ходила е на море един път в живота си, с татко си
и батко си в Шумен. Не взема решение да се види с майка си. Татко й взема решения,
каквото каже, това ще направи. Много иска светещи ботуши и ще се радва, ако майка й й
купи.
9
От заключението на вещото лице по допусната във въззивното производство
СПЕ се установява, че към настоящия момент у детето Ф. се регистрира степен на Синдром
на родителско отчуждение, която може да се определи като средна – в крайния вариант –
отсъстващият родител изцяло вече е възприет като лош, детето не изпитва вина за
поведението си към този родител, липсва амбивалентността в отношението на детето към
тази родителска фигура. Бащата е пасивен по отношение разбиране потребностите на детето
да общува с майката – не се полагат усилия в тази насока, отказва се ползването на социална
услуга, която да подпомогне детето да подобри нарушената връзка с майката. От друга
страна прави впечатление, че майката също е пасивна по отношение осъществяване срещи с
детето, тъй като „ не иска да стресира детето излишно „. При срещата им с вещото лице
детето категорично отказало да се види с майка си. При излизане от сградата на ОЗД –
Каолиново на бащата и детето, майката била на пейката на около 15-20 м. от тях, но нито
бащата направил опит да подтикне детето да се види с майка си, нито майката направила
опит да дойде при него. У детето няма дефицити, които да му пречат да изгражда
емоционални връзки на привързаност, поради което то не би следвало да има проблеми с
установяването и подобряването на такава връзка с майка си. Необходим е обаче период, в
който нарушената връзка между двете да се подобри, за което трябва да съдействат и
двамата родители, като предвид нарушената емоционална връзка между майката и детето,
липсата на контакти помежду им и негативните нагласи у детето, може да се направи извод,
че не е препоръчително детето да се върне при майка си веднага. Предвид ситуацията, с
препоръчителен характер е ползването на социална услуга, която да е в помощ и подкрепа
на неговите родители. Необходимо е родителите да осъзнаят, че конфликтът между тях
рефлектира сериозно върху психо - емоционалното състояние на детето.
При така установените факти, съдът достига до следните изводи:
І. Относно вината за разстройството на брака, се установи, че раздялата между
съпрузите е инициирана от ищцата и, че тя е резултат от охладняване на отношенията
помежду. Установи се също, че около шест години преди раздялата им, ищцата започнала
регулярно да отсъства от дома им за по два – три месеца, поради необходимостта да работи
в чужбина и да осигурява средства за издръжка на семейството, тъй като ответникът не
работел, а реализираните от него доходи от личното му животновъдно стопанство очевидно
не достигали. Напускането на семейното жилище от ищцата за по-дълги периоди от време,
въпреки, че в началото детето им било в невръстна възраст е било по съгласие и на двамата
съпрузи, като няма данни ответникът да е имал нещо против или ищцата да е отказвала да
работи в чужбина. В един момент обаче, ищцата се почувствала експлоатирана, тъй като
средствата, които заработвала отивали в общата каса и не можела да разполага с тях. Освен
това, не можела да приема повече оказвания й от ответника, поради тираничния му характер,
психологически натиск, изразяващ се в лишаване от правото й да взема самостоятелни
решения, поради което и поискала развод. Когато съобщила решението си на ответника,
усещайки, че губи контрол над съпругата си и установеното в отношенията им статукво,
същият привидно се съгласил, но започнал да препятства раздялата им, манипулирайки я по
10
различни начини, като по този начин влошил още повече отношенията им.
Що се отнася до твърденията на ответника, че ищцата му била изневерила, такава
догадка се съдържа единствено в показанията на свидетелката М., но тя не се базира на
преки впечатления на свидетелката и не се подкрепя от останалите доказателства по делото,
поради което съдът приема за недоказано соченото противобрачно поведение от страна на
ищцата.
Предвид горното, настоящата инстанция приема, че вината за разстройството на
брака е предимно на ищеца, но с оглед забраната по чл.271, ал.1 от ГПК, в частта, в която
гражданският брак между страните е прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен по
вина на двамата съпрузи обжалваното решение не може да се изменя и следва да се
потвърди.
ІІ. Досежно упражняването на родителските права спрямо роденото от брака дете, се
установи, че същото е от женски пол, на девет години, физически и психически здраво,
посещава училище. До раздялата на съпрузите същото е било отглеждано и от двамата, в
задоволяваща го семейна среда, като, според заключенията на социалните работници и на
вещите лица по допуснатите експертизи, всеки от родителите има качествата и капацитета
да бъде добър родител и осъзнава ролята си на такъв, както и свързаните с нея
отговорности. През време на отсъствията на майката от дома, поради работа в чужбина,
детето е било обгрижвано от баща си и баба си по бащина линия. От м. януари 2021 г.,
когато майката е напуснала семейното жилище, се отглежда само от баща си и неговата
майка, в дома им в с. Долина. Оттогава е осъществило една пълноценна среща с майка си –
на 01.04.2022 г. и не контактува с роднините си по майчина линия.
След раздялата с майката, използвайки отрицателните емоции на детето,
предизвикани от факта, че тя не го уведомила за решението си и напускането на дома,
бащата започнал да го манипулира съзнателно и целенасочено, настройвайки го срещу
майката, чрез психически натиск и възпрепятстване на правото му да взема самостоятелни
решения, както и чрез дискредитиране и създаване неблагоприятен образ на ищцата, в които
си действия бил подпомаган и от близките си – майка и брат. В резултат, у детето бил
формиран Синдром на родителско отчуждение към майката, който се задълбочил с времето
до степен да не иска да контактува с майка си, поради страх да не загуби баща си, въпреки
усещането за незадоволени потребности от майчино присъствие, грижи и ласки, които
предпочита да жертва в името на запазване отношенията с бащата, чувствайки това като
натиск от негова страна. Подсъзнателно обаче детето не се е отказало от майка си и иска тя
да се реабилитира в отношенията им и да й прости, за да получи обичта й. От друга страна,
въпреки изявеното от ищцата желание, предприетите мерки за предоставяне на социална
услуга и постановените такива от съда, ответникът категорично отказал съдействие за
намиране на възможност за подобряване на отношенията между страните и възстановяване
на отношенията между майка и дете. Поставена в ситуация да се отбранява и да не е в
състояние да осъществи доброволен и пълноценен контакт с дъщеря си, ищцата предпочела
да заеме пасивна позиция дотолкова, доколкото, след отказ на детето да се среща с нея или
11
да я придружи се съгласявала с решението му. През цялото време обаче майката е търсила
контакт с дъщеря си, съобразно постановените от съда мерки и е правила всичко възможно
да се вижда с детето си в рамките на постановеното от съда по привременните мерки и
позволеното от закона. Описаното поведение на родителите е създало у детето усещане, че
те не му съдействат и не го разбират, показателно за което е и заявеното от него пред
психолога, че не иска никой от роднините си на рождения си ден и на Байрама.
Досежно битовите и финансови възможности на родителите се установи, че към
момента и двамата са безработни, но могат да предоставят добри условия за отглеждане на
детето Ф., като местоживеенето на майката в гр. Шумен предпоставя повече удобства и
възможности за развитие на същото в близост до дома.
Въз основа на изложеното и задължителна съдебна практика, съгласно която
произнасянето на съда досежно родителските права не трябва да препятства пълноценното
общуване на детето и с двамата родители, а, когато единият родител отчуждава детето от
другия и го настройва срещу близките му, следва да се счита, че у този родител не са налице
достатъчни възпитателски и морални качества за упражняване на родителските права,
настоящата инстанция достига до извод, че, с оглед на пола, възрастта физиологичните,
емоционални и психични потребности на малолетната Ф. е в неин интерес, считано от
01.04.2022 г. родителските права да бъдат предоставени за упражняване на майката.
Действително същата е оставяла детето на грижите на баща му и баба му за по няколко
месеца от двегодишната му възраст, за да работи в чужбина, но никога не е преставала да се
ангажира с отглеждането и възпитанието му, нито се е отказвала от родителството си и,
въпреки влошените отношения между съпрузите е съумявала да не натоварва емоционално
и да травмира детето, настройвайки го срещу бащата и неговите близки, и винаги е търсела
компромисни варианти в името на неговото благо. Предвид това, установения родителски
капацитет на ищцата, наличието на условия да отглежда детето в семейна среда, нуждата на
същото от майчино присъствие и факта, че отказът на детето да контактува с майката се
дължи на Синдром на родителско отчуждение, формиран насилствено от бащата, счита, че
като носител на родителските права спрямо детето Ф. следва да бъде предпочетена именно
майката.
ІІІ. Досежно режима на лични контакти на детето с другия родител, в случая бащата,
като съобрази изградената между двамата близост и родителските качества на ответника,
счита, че следва да бъде определен по следния начин: всяка втора и четвърта седмица от
месеца, от 10.00 ч. в събота до 16.00 ч. в неделя, с право на приспиване, като бащата взема и
връща детето от дома на майката, през всяка нечетна година – първата половина от коледно
- новогодишните празници, от пролетната ваканция и великденската ваканция, а през всяка
четна година – втората половина на коледно - новогодишните празници, великденските
празници и пролетната ваканция, както и 20 дни през лятото, когато майката не е в платен
годишен отпуск, като бащата взема и връща детето на адреса на местоживеенето на майката.
Настоящата инстанция констатира, че в частта „ когато майката не е в платен
годишен отпуск, като бащата взема и връща детето на адреса на местоживеенето на майката
12
„ решението на НПРС е постановено при очевидна фактическа грешка, като погрешно е
посочено „ когато бащата не е в платен годишен отпуск, като ответницата взема и връща
детето на адреса на местоживеенето му при бащата „, която грешка обаче следва да се
отстрани от първоинстнационния съд по реда на чл.247 от ГПК, след връщане на делото.
ІV. Относно издръжката се установи, че и двамата родители не са алиментно
задължени към трети лица и към момента са безработни, но не страдат от заболявания,
които да им пречат да полагат труд, с оглед на което и установената съдебна практика, съдът
приема, че всеки от тях е в състояние да реализира поне минималната работна заплата за
страната.
Предвид това, установения в закона минимум на издръжката за непълнолетни деца и
нуждите на малолетната Ф., обусловени от възрастта и здравословното й състояние, приема,
че необходимата й издръжка възлиза в размер на 300.00 лева месечно, от които, бащата да
заплаща 165.00 лева, а майката, която ще полага и непосредствените грижи по отглеждане и
възпитание на детето – разликата от 135.00 лева. Присъдената издръжка се дължи считано от
01.04.2022 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на
основания за изменение или прекратяване правото на такава.
На основание чл.59, ал.10 от СК, вр. чл.23, ал.1, т.1 и т.2 от ЗЗедт., спрямо детето Ф.
следва да бъдат постановени мярка за закрила, изразяваща се в педагогическа,
психологическа и правна помощ, свързани с отглеждането, възпитанието и обучението му,
както насочване на родителите към социални услуги за подобряване на родителския
капацитет.
В съответствие с изложените фактически и правни доводи, настоящата инстанция
намира, че в обжалваните части първоинстнационното решение е правилно и следва да се
потвърди.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата деловодни разноски във въззивното производство в размер на 840.30 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като недопустима, депозираната от С. Ф. А., ЕГН
**********, от с. Долина, ул. .... № 6, въззивна жалба срещу решение № 45/14.02.2022 г. по
гр.д. № 972/2021 г. по описа на Районен съд – Нови пазар, В ЧАСТТА й, в която се обжалва
решението в частта, в която бракът между страните е прекратен като дълбоко и
непоправимо разстроен; в частта, в която е възстановено предбрачното фамилно име на
съпругата; в частта, в която ползването на семейното жилище е предоставено на ответника;
в частта, в която до 31.03.2022 г. упражняването на родителските права спрямо детето Ф. е
предоставено на бащата; в частта, в която е определено местоживеене на детето при бащата;
в частта, в която е определен режим на свиждане на детето с майката; в частта, в която е
13
определена издръжка за детето от майката; в частта, в която е отхвърлен иска за издръжка на
детето от бащата за сумата над 165 лева до предявения размер от 180 лева, както и в частта,
в която са изменени постановените с определение № 314/21.07.2021 г. привременни мерки,
като ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по делото досежно нея.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 45/14.02.2022 г. по гр.д. № 972/2021 г. по описа на
Районен съд – Нови пазар В ЧАСТТА, в която гражданският брак между Е. Ю. А. с ЕГН
********** от гр. Шумен, кв. Тракия, ул. ....а № 4, ет. 8, ап. 36 и С. Ф. А. с ЕГН **********
от с. Долина, общ. Каолиново ул. .... № 6, сключен с акт за граждански брак № 39/11.07.2010
г. на Община - Разград е прекратен по вина на двамата съпрузи; В ЧАСТТА, в която от
01.04.2022 г. упражняването на родителските права спрямо детето Ф.С.Ф., ЕГН **********
е предоставено на неговата майка и законна представителка Е. Ю. А.; В ЧАСТТА, в която е
определено местоживеенето на детето Ф.С.Ф., от 01.04.2022 г. при неговата майка и законна
представителка Е. Ю. А. от гр. Шумен, кв. Тракия, ул. „....а“ № 4, ет. 8, ап. 36; В ЧАСТТА, в
която е определен режим на лични отношения на бащата С. Ф. А. с детето Ф.С.Ф., от
01.04.2022 г., както следва – всяка втора и четвърта седмица от месеца, от 10.00 ч. в събота
до 16.00 ч. в неделя, с право на приспиване, като бащата взема и връща детето от дома на
майката, през всяка нечетна година – първата половина от коледно - новогодишните
празници, от пролетната ваканция и великденската ваканция, а през всяка четна година –
втората половина на коледно - новогодишните празници, великденските празници и
пролетната ваканция, както и 20 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен
отпуск, като бащата взема и връща детето на адреса на местоживеенето на майката / в тази
част от решението на първоинстанционния съд е допусната очевидна фактическа грешка /; В
ЧАСТТА, в която С. Ф. А. е осъден да заплаща за детето Ф.С.Ф., считано от 01.04.2022 г.,
чрез неговата майка и законна представителка Е. Ю. А., ежемесечна издръжка в размер на
165 лева, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на законна
причина за нейното изменение или прекратяване и В ЧАСТТА, в която са постановени
мерки за закрила по отношение на детето Ф.С.Ф..
В останалата част решението не е обжалвано.
ОСЪЖДА С. Ф. А. с ЕГН ********** от с. Долина, общ. Каолиново ул. .... № 6 да
заплати на
Е. Ю. А. с ЕГН ********** от гр. Шумен, кв. Тракия, ул. ....а № 4, ет. 8, ап. 36 деловодни
разноски във въззивното производство в размер на 840.30 лева.
След връщане делото на НПРС, същото да се докладва на съдията докладчик за
отстраняване на допуснатата в решението ОФГ.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в едномесечен сок
от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
14
1._______________________
2._______________________
15