Решение по дело №184/2021 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 42
Дата: 7 юли 2021 г. (в сила от 7 юли 2021 г.)
Съдия: Соня Ангелова Стефанова
Дело: 20213600500184
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 42
гр. Шумен , 07.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I в публично заседание на десети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мирослав Г. М.
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова

Соня Анг. Стефанова
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Въззивно гражданско
дело № 20213600500184 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 8/ 11.03.2021 год., постановено по гр. дело № 931/ 2020 год. на Районен съд
Нови пазар е предоставено упражняването на родителските права върху детето М.И.М. на майката
Р. СТ. Р. като е определено местоживеене на детето по настоящия й адрес. С решението е
определен режим на лични контакти между детето и неговия баща ИВ. М. ИВ., както следва: всяка
първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00ч. в събота до 17,00ч. в неделя, с преспиване в
дома на бащата, втората половина от дните на пролетната ученическа ваканция, един месец през
лятото, когато майката не е в платен отпуск, на всяка четна година – на рождения ден на детето и
през Коледните празници, на всяка нечетна година – на Нова година и през Великденските
празници, като бащата взема детето от дома на майката и го връща пак там. На основание чл.143
от СК ответникът в първоинстанционното производство ИВ. М. ИВ. е осъден да заплаща на детето
чрез неговата майка и законен представител месечна издръжка в размер на 180 лева, с падеж –
десето число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска, считано от 17.09.2020год. до настъпване на законни причини за нейното изменение или
прекратяване. За остатъка до пълния предявен размер искът по чл. 143 от СК е отхвърлен като
неоснователен. Дадено е разрешение да се издаде задграничен паспорт на детето М.И.М., без да е
необходимо съгласието на бащата и е разрешено на детето да пътува извън пределите на
Република България, до страните – членки на ЕС (с право на преминаване пред Република
Сърбия), придружавано от своята майка или посочено от нея лице, без да е необходимо съгласието
на бащата. Присъдени са в тежест на ответника и следващите се държавни такси върху
определения размер на издръжката, както и съдебно-деловодни разноски, сторени от ищцата.
1
Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба, депозирана от ответника по
първоинстанционното производство ИВ. М. ИВ.. Жалбоподателят атакува решението в частта, в
която е дадено разрешение на основание чл. 127а от СК на детето М.И.М. да пътува извън
границите на Република България, до страните-членки на ЕС (с право на преминаване през
Република Сърбия), заедно със своята майка и законна представителка Р. СТ. Р. или с посочено от
последната лице, без съгласието му, както и в частта, в която е осъден да заплати сторените
съдебно-деловодни разноски в размер на 350 лева. Изтъква, че решението в атакуваните части е
неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че съдът недопустимо е разширил петитума и е разрешил
детето да напуска страната, придружавано не само от своята майка, но и от посочено от
последната трето лице, каквото искане изобщо не е правено. Счита, че претенцията не е
конкретизирана. Навежда твърдение, че основанията за отправеното искане по чл. 127 а от СК са
неясни – първоначално ищцата сочи, че иска да отиде да живее и работи в чужбина, заедно с
детето, а впоследствие сочи, че иска да пътува с детето до роднините си в Германия само по
празници. Излага, че срокът, за който е дадено разрешението (до навършване на пълнолетие) е
твърде дълъг и не е в интерес на детето. Освен това релевира, че присъдените разноски са
недължими, тъй като се касае за производство – спорна съдебна администрация. Моли решението
в атакуваните части да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде
отхвърлена претенцията с пр. осн. чл. 127а от СК.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
релевираните въззивни основания в жалбата. След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният
съд намери, че решението в обжалваната част е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при
постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
По делото не е депозирана жалба срещу решението в частта, с която упражняването на
родителските права по отношение на детето М.И.М. е предоставено на майката като е постановено
местоживеенето му да е при нея, определен е режим на лични контакти на бащата (въззивник в
настоящото производство) с детето, и е присъдена издръжка за бъдеще време в размер на 180 лева
месечно, платима от бащата с падеж 10-то число на текущия месец, поради което решението в тези
части е влязло в законна сила.
Решението не се обжалва и в частта, в която е отхвърлена исковата претенция с пр. осн. чл.
143 от СК за заплащане на издръжка за бъдеще време от бащата за горницата над 180 лева месечно
до пълния предявен размер от 200 лева, поради което решението и в тази част е влязло в сила и
въззивният съд не дължи произнасяне.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна
(досежно атакуваната част от решението):
Не е спорно, а и от приложеното Удостоверение за раждане се установява, че страните по
делото са родители на детето М.И.М., род. на 24.11.2013 год. (към момента на 7 години).
2
Не се спори, че с решение № 8/ 11.03.2021 год., постановено по гр. дело № 931/ 2020 год. на
Районен съд Нови пазар родителските права над детето са предоставени на майката Р. СТ. Р., като
местоживеенето на детето е определено при нея, определен е режим на лични отношения на бащата
с детето и е присъдена издръжка.
Съгласно отразеното в представената служебна бележка изх. № РД 12-05/ 18.09.2020 год.,
изд. от Директора на ОУ „....“, с. Каспичан, детето М.И.М. е ученичка в първи клас.
Видно от изготвения в хода на първоинстанционното производство социален доклад от
Дирекция „Социално подпомагане“ – Нови пазар изх. № ПР/Д-Н-НП/3-001/14.01.2021 год.
жилището, в което живеят майката и детето на ул. „....“ № 1 в с. Каспичан, общ. Каспичан, е
собственост на родителите на майката и представлява къща в добро техническо състояние,
състояща се от 3 стаи, кухня с трапезария, вътрешна баня и тоалетна. Хигиенно-битовите условия
са на много добро ниво. За детето има обособен кът за учене и игра. Жилището е електрифицирано
и водоснабдено. Майката по нейни данни е безработна. Получава финансова помощ по чл. 9 от
ЗСПД – 40 лева. Разчита на финансова подкрепа от страна на родителите й, които живеят и
работят в чужбина. Тя изцяло е поела грижите за детето. Морална подкрепа получава от
родителите си, с които празнуват коледните и новогодишните празници, когато се връщат в
България. Детето посещава училище в селото. Добре интегрирано е в детския колектив, умее да
контактува с други деца, има изграден приятелски кръг сред съучениците си и децата от квартала.
По делото са събрани гласни доказателства, посредством разпита на 2 свидетели – свид. К.М.
и свид. Р.Ж., водени от ищцата и свид. М.Ц. (баща на ответника) и И.Ц. (първи братовчед на
ответника), водени от ответника.
Свид. М. заявява, че познава ищцата и детето, но не е виждал ответника. Сочи, че родителите
й живеят в Германия, но по празниците се връщат в България. Твърди, че последно са се прибрали
за коледните празници и началото на януари месец отново се върнали в Германия. Свид. Ж. излага,
че родителите на ищцата се прибират по време на празниците и през лятото. Твърди, че не знае в
какво жилище живеят родителите на ищцата в Германия. В показанията си свид. М.Ц. също
заявява, че родителите на ищцата живеят и работят в Германия. Сочи, че преди раздялата им през
2019 год. Р.И. и детето им заминали в Германия, където останали няколко месеца и пребивавали в
жилището на родителите на Р. което било много малко и се състояло само от една стая. Разбрал от
ответника, че в тази стая живеели 6-7 човека. Счита, че ищцата иска да се устрои за постоянно
заедно с детето в Германия. Свид. И.Ц. също заявява, че когато страните по делото са отишли в
Германия, са обитавали една стая заедно с други хора, роднини на Р. За това обстоятелство чул от
ответника. Знае, че Р.иска да живее в Германия.
Съобразно нормата на чл. 127а, ал.3 от СК по делото е изслушан бащата, който категорично
заявява, че не е съгласен да се издаде паспорт на детето. Счита, че заминаването на детето в
чужбина ще осуети възможността му да го вижда, което в крайна сметка ще доведе до
отчуждаване на детето от него.
Майката от друга страна твърди, че иска заедно с детето да пътува в чужбина, за да ходят на
гости при нейните родители през ваканциите.
3
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно чл. 127а от СК въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на
необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите. При липса на
постигнато съгласие, спорът се решава от съда, като съдът винаги служебно следи в най-пълна
степен да бъдат охранени интересите на детето. Съдът не е обвързан от формулираното от
молителя искане относно брой пътувания, период от време и определени държави и може да
разреши по реда на чл. 127а СК пътуването на ненавършило пълнолетие дете в чужбина без
съгласието на единия родител само за пътувания в определен период от време и/или до определени
държави, респ. държави, чийто кръг е определяем (т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 3.07.2017
г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г. ОСГК). Водещи и най-важни при решаване на въпроса за заместване
съгласието на единия родител за пътуване в чужбина са интересите на детето. Освен това всяко
дете се ползва с гарантирана свобода на придвижване, която включва, както възможността да се
премества и установява в различни места на територията на страната, в която живее, така и
свободно да напуска и се завръща в тази територия. Това право се гарантира от разпоредбата на
чл. 35 от КРБ, както от чл. 10 от Конвенцията за правата на детето на ООН, по която Република
България е страна.
Не е спорно, че страните по делото са родители на детето М.И.М.. Не се спори също така, че
с решение № 8/ 11.03.2021 год., постановено по гр. дело № 931/ 2020 год. на Районен съд Нови
пазар родителските права над детето са предоставени на майката Р. СТ. Р., като местоживеенето на
детето е определено при нея, определен е режим на лични отношения на бащата с детето и е
присъдена издръжка, като доколкото не е подадена въззивна жалба срещу съдебния акт в тези
части, то същият е влязъл в законна сила.
Безспорно е, че детето е ученичка в ОУ „....“, с Каспичан.
Между страните няма разногласие, че родителите на Р.живеят и работят в Германия и
успяват да й оказват финансова подкрепа.
Следва да се отбележи, че за да може да бъде гарантирано опазването на най-добрия интерес
на детето и да бъде избегната възможността за поставянето му в риск, следва да бъде изключена
възможността детето да бъде отведено в място на размирици, в място, където още не са отстранени
последиците от скорошни природни бедствия или в място, където, макар и временно, не е
препоръчително пътуване. Съдебното решение следва да изключва и възможността българската
държава да бъде лишена от всякаква възможност за контрол върху действията на родителя, с който
детето е извън пределите на България - в държави, с които България няма сключени договори за
правна помощ, които не са членки на ЕС или не са членки на Хагската конвенция от 1980 г. за
гражданскоправните аспекти на международното отвличане на деца, или които прилагат
законодателство, различно от светското, поради което българската държава не би могла да
гарантира изпълнението на собствените си съдебни решения за осъществяване на мерки за лични
отношения между детето и родителя, който се е противопоставил на извеждането на детето зад
граница (Тълкувателно решение № 1/ 03.07.2017 г. по тълкувателно дело № 1/2016 на ВКС,
ОСГК). По делото липсват доказателства, установяващи конкретни рискове за детето от негов
престой в държавата, в която живеят неговите близки роднини - Германия. Наличието на
4
усложнена епидемиологична обстановка във връзка с Ковид-19 не води до по-различен извод,
доколкото в световен мащаб (във всички видове транспорт, заведения и институции) се спазват
засилени мерки за защита на лицата.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че след като упражняването на
родителските права над детето М. е предоставено на майката и местоживеенето му е определено
при нея, то следва да бъде дадено разрешение по чл. 127 а от СК за пътуване на М. в чужбина,
заместващо това на бащата, да напуска пределите на Република България и да пътува до страните -
членки на ЕС (с право на преминаване през Република Сърбия), придружавано от своята майка Р.
СТ. Р. или от посочено от нея трето лице, като пътуванията следва да са съобразени с режима на
лични контакти на бащата с детето.
По отношение на обстоятелството, че с първоинстанционното решение не е определен срок,
за който да бъде дадено разрешението, респ. се приема, че срокът е до навършване на пълнолетие
на детето, настоящият съдебен състав намира, че същият е твърде продължителен. Такъв дълъг
срок не е в интерес на детето, поради което разрешение по чл. 127а от СК следва да бъде дадено за
срок от 5 години от влизане в сила на настоящото решение.
Колкото до възражението, че първоинстанционният съд излязъл извън рамките на петитума,
като е дал разрешение на детето да напуска страната, придружавано не само от своята майка, но и
от посочено от последната лице, каквото искане не било правено, съдът намира следното:
Производството по чл. 127 а от СК е такова по спорна съдебна администрация. В
производствата по спорна съдебна администрация съдът има правомощието да се намеси и да
администрира гражданското правоотношение, когато страните по него не са успели да достигнат
до общо съгласие за неговото развитие. В тези случаи съдът, обаче, няма функцията на помирител.
Той не е длъжен да намери пресечната точка в отношенията между страните, нито е длъжен да се
съобразява единствено с техните интереси. Напротив, той следва да вземе предвид установените в
закона критерии съобразно особеностите на конкретното правоотношение и да постанови онова,
което в най-голяма степен отговаря на целите и същността на правоотношението – така, както е
„проектирано“ от закона. Затова при спорната съдебна администрация не става въпрос за решаване
кому принадлежи спорното право, а какво е най-целесъобразното разрешение за развитието на
съответното гражданско отношение съгласно законовите критерии. Решението по чл. 127а от СК
се взема изцяло по преценка на съда, изхождайки изключително от интереса на детето, както
правилно и законосъобразно е постъпил първоинстанционният съд като е дал разрешение на
детето да напуска страната, придружавано не само от своята майка, но и от посочено от
последната лице, въпреки че такова искане да не е било направено.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че претенцията с пр. осн. чл. 127 а от СК
била неясна. Ищцата е конкретизирала искането си като е посочила, че иска от съда да разреши на
детето М. да пътува извън пределите на Република България, без да е необходимо съгласие на
бащата, придружавано от своята майка по празници и по време на ваканциите и/или годишната
отпуска на майката, като е посочила и пример – посещение и гостуване на родителите на ищцата в
Германия. В случая безспорно се касае за конкретизиране на претенцията, а не за изменение на
основанието на иска, каквито твърдения навежда въззивникът. Настоящият съдебен състав счита,
че претенцията е конкретизирана в достатъчна степен и не се нуждае от допълнителни пояснения,
5
тъй като са посочени както времевите, така и териториалните граници на искането.
По повод притесненията на бащата, че майката в действителност желае да се установи заедно
с детето в Германия, където да работи, настоящият съдебен състав намира следното:
По делото не са събрани доказателства, от които да може да се направи извод, че ищцата
смята да напусне територията на страната заедно с детето, да се установи трайно в Германия и да
не се завърне. Напротив, установява се, че и майката, и детето имат изграден приятелски кръг,
интегрирани са в обществото, включват се в обществено прояви и тържества. Детето посещава
училище в родното си село. Не на последно място, родителите на ищцата са предоставили на нея и
детето недвижим имот в България, в който последните постоянно пребивават. Следва да бъде
съобразено и обстоятелството, че родителят е длъжен да спазва съдебното решение по чл. 127а,
ал. 2 от СК. Ако бъде констатирано неизпълнение на решението, ще бъдат сезирани
компетентните органи, които ще осъществят контрол върху действията на съответния родител по
реда на международната правна помощ.
Несъстоятелно е възражението на жалбоподателя, че тъй като родителите на ищцата (баба и
дядо на М.), се прибират в Република България по време на празниците и през лятото, не било
необходимо детето да пътува в чужбина, за да поддържа връзката си с тях. Няма данни по делото,
че родителите на ищцата се прибират в Република България по време на всички празници и през
летните месеци. Дори и това да е така към момента, няма гаранция, че за в бъдеще ще могат да си
позволят (било финансово, било здравословно) да пътуват няколко пъти в годината от Германия
до Република България. Такова решение би довело не само до неоснователно ограничение на
правото на свободно придвижване и пътуване на детето в чужбина, но и до невъзможност детето
пълноценно да контактува със своите баба и дядо по майчина линия, което безспорно не е в негов
интерес. Освен това искането е да се даде разрешение детето да пътува със своята майка в страни-
членки на ЕС по празници, по време на ваканциите и/или годишната отпуска на майката, т.е.
периодите, в които детето ще пътува ще съвпадат с училищните ваканции (коледна, пролетна и
лятна) и няма да рефлектират върху обичайния режим на обучение и живот на малолетното дете.
Твърденията, че битовите условия в жилището на родителите на ищцата не били добри, не са
подкрепени от доказателства. Съдът не кредитира показанията на водените от ответника
свидетели, тъй като същите не само, че са негови близки роднини и вероятно са заинтересувани от
изхода на делото, но и нямат непосредствени възприятия по този въпрос. Свидетелите
възпроизвеждат разкази на ответника, това което са чули от него, а именно, че „много хора са
живели в една стая“. Освен това в случая разрешение се дава само за краткосрочни напускания на
страната (само по време на празници, ваканции, през периода, в който майка е в годишен отпуск и
то при спазване на режима на лични контакти на бащата с детето), без детето да променя
местоживеенето си извън България. Въпросът какви са битовите условия в жилището на
родителите на ищцата в Германия би бил релевантен ако се искаше разрешение за промяна на
местоживеенето на детето, какъвто настоящият случай не е.
В тази връзка следва да се отбележи, че правото на свободно придвижване на гражданите на
държавите - членки в ЕС може да бъде ограничавано само в изключителни случаи, каквито в
случая не са налице. При противоречие между интересите на детето и интересите на родителя,
предимство имат интересите на детето, а засегнатият родител следва да търпи това временно
6
ограничение на правата си. Както бе посочено по-горе, в случая е налице интерес за детето М.И.М.
да пътува с майка си до Германия.
По присъдените в първоинстанционното производство разноски:
Пред районния съд ищцата е представила пълномощно, от което се установява, че е
заплатила адв. възнаграждение в размер на общо 300 лева. Това възнаграждение, съгласно
отразеното в пълномощното, е заплатено за оказване на правна защита и съдействие по исковите
претенции с пр. осн. чл. 123 и чл. 143 от СК. Заплатена е и държавна такса в размер на 50 лева.
Доколкото претенцииите са били уважени изцяло, сторените съдебно-деловодни разноски се
дължат и правилно са били присъдени в полза на ищцата.
Представянето на списък за разноски по чл. 80 от ГПК е процесуална предпоставка от кръга
на абсолютните за развитие на производството по изменение на решението в частта му за
разноските. Липсата на списък, обаче, не е пречка за присъждане на разноски съобразно
доказателствата по делото, нито за допълване на решението при пропуск на съда да се произнесе
по отговорността за тях (в този смисъл т. 8 от Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013 год. по т.д.
№ 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС).
С оглед гореизложеното, решението на първоинстанционния съд в атакуваната част следва
да бъде отменено касателно определения срок на даденото разрешение по чл.127а, ал.2 от СК и
вместо него бъде определен срок на даденото разрешение, заместващо съгласието на бащата – за
срок от пет години от влизане на решението в сила, като пътуванията не следва да съвпадат с
режима на лични контакти бащата с детето. В останалата обжалвана част решението е правилно и
законосъобразно и следва да се потвърди като се допълни, че разрешението се дава за срок от 5
години от влизане в сила на настоящото решение.
Така мотивиран, Шуменски окръжен съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 8/ 11.03.2021 год., постановено по гр. дело № 931/ 2020 год. на
Районен съд Нови пазар само в частта, в която на основание чл.127а, ал.2 от СК е дадено
разрешение, заместващо съгласието на бащата ИВ. М. ИВ., малолетното му дете М.И.М., да
напуска пределите на Република България до навършване на пълнолетна възраст, като
ОПРЕДЕЛЯ петгодишен срок, считано от влизане на настоящото решение в сила, на
даденото разрешение по чл.127, ал.2 от СК, заместващо съгласието на бащата ИВ. М. ИВ., ЕГН:
**********, с адрес: гр. Луковит, ул. „.....“ № 90, малолетното му дете М.И.М., ЕГН: .... да пътува
извън пределите на Република България до страните – членки на ЕС (с право на преминаване пред
Република Сърбия), придружавано от майка си Р. СТ. Р., ЕГН: **********, с настоящ адрес: с.
Каспичан, обл. Шумен, ул. „....“ № 1 или трето упълномощено от нея лице, във време, което не
съвпада с това на лични контакти на бащата с детето.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част – с която е дадено разрешение да
се издаде паспорт на детето М.И.М., без да е необходимо съгласието на бащата ИВ. М. ИВ..
7
В останалата необжалвана част, касателно предоставяне упражняването на родителските
права спрямо детето М.И.М. на майката Р. СТ. Р., определяне на местоживеенето му при нея,
произнасянето по режима на лични контакти на бащата с детето и произнасянето по претенцията с
пр. осн. чл. 143 от СК, решението е влязло в законна сила.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8