№ 13258
гр. София, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20211110154385 по описа за 2021 година
Предявени са по реда на чл.422, ал.1 ГПК обективно и кумулативно съединени
искове с правно основание чл.7, пар.1, б. „а“ от Регламент /ЕО/ 261/2004г. за заплащане
на сумата 400 евро, представляваща обезщетение за закъснение на полет LB128,
планиран за 02.06.2018г. по направление летище Москва, Внуково до летище Бургас,
ведно със законната лихва от 26.05.2021г. до изплащане на вземането, както и чл.86,
ал.1 ЗЗД за сумата 205,93 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода от 27.09.2018г. до 30.04.2021г., за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 29400/2021г. по описа на СРС, 81
състав.
Ищецът твърди, че е закупил билет за полет LB128, планиран за 02.06.2018г. по
направление летище Москва, Внуково до летище Бургас с превозвач „Бул Ер“ ЕООД.
Твърди, че в качеството си на пътник се явил навреме за полета, но поради забавяне на
изпълнението му е пристигнал с повече от 3 часа закъснение. Сочи, че вследствие на
закъснението в негова полза е възникнало правото на парично обезщетение съгласно
чл.7, параграф 1, б. „а“ от Регламент /ЕО/ 261/2004г. в размер на 400 евро. Навежда
довод, че ответникът е извършил извънсъдебно признание на задължението, което е
обективирано в изпратен от него проект на споразумение, ведно със списък на
пътниците, в който е включен и ищецът с посочено обезщетение в размер на 400 евро.
Допълва, че до настоящия момент ответникът не му е платил дължимата сума за
обезщетение. Предвид изложеното иска съдът да признае за установено, че ответникът
му дължи посочената сума за обезщетение, както и сумата в размер на 205,93 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 27.09.2018г. до 30.04.2021г.
1
Ответникът в срока а отговор на исковата молба оспорва предявените искове.
Навежда доводи за недопустимост на производството, поради липса на надлежно
учредена представителна власт на адв. К. В.. Оспорва се и материалната легитимация
на ищеца да получи обезщетението. Релевира възражение за изтекла двугодишна
погасителна давност. Оспорва твърденията за извършено извънсъдебно признание с
доводи, че лицата от които то изхожда, не са служители на ответното дружество.
Счита, че производството следва да бъде прекратено, а при условията на евентуалност
– претенциите да бъдат отхвърлени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа
и правна страна следното:
Във връзка с релевираното с отговора на исковата молба възражение, следва да се
посочи, че предявения иск е допустим. Възражението на ответника, касаещо липсата на
учредена от ищеца в полза на адвокат К. В. представителна власт в настоящото
производство е неоснователно. По делото е представено пълномощно, с което адв. В. е
упълномощен да представлява ищеца Георги Руфф в производството. Пълномощното
изхожда именно от ищеца Руфф, чрез дружеството "Компенсер"ЛТД, като по делото са
представени доказателства за надлежно учредена от ищеца, представителна власт в
полза на дружеството „Компенсер“ ЛТД, да го представлява в извънсъдебни и съдебни
производства по претенция, породена от полет LB128 от дата 02.06.2018 г., изпълнен
от авиокомпания “Бул Ер" ЕООД, вкл. като преупълномощава адвокати с правата по
това пълномощно, да завеждат искове и за защитават правата му, както и да събира и
получава от негово име плащания във връзка с претенцията и да ги прехвърля по
негова сметка /превод на пълномощно на л. 31 по делото/. Ищецът се е легитимирал
като такъв с представянето на писмено пълномощно, отговарящо на изискванията на
чл. 33 ГПК. Пълномощното е приложено към исковата молба и въз основа на него
съдът е извършил проверка за наличието на представителна власт на предявилия иска
пълномощник и за обема на същата.
Доколкото пълномощното е едностранна сделка, насочена към възникването на
вътрешни отношения на представителна власт между упълномощителя и
пълномощника, които не са от значение за съществуването на спорното право и за
основателността на предявения иск, проверката, която съдът извършва по отношение
на същата е единствено от външна страна. В допълнение към това за насрещната
страна липсва правен интерес да оспорва съществуването на упълномощителната
сделка, чрез оспорване на съдържанието на пълномощното или на положения от
упълномощителя подпис. Липсата на представителна власт засяга единствено
вътрешното правоотношение между представителя и представлявания, като трети лица
не могат да се позовават на липсата на представителна власт и да искат да се прилагат
2
последиците от нея /в този смисъл Тълкувателно решение № 5/2014 г. от 12.12.2016 г.
по тълк. дело № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС; решение № 296/05.04.2017 г.,
постановено по гр. д. № 1776/2016 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 44/18.06.2020 г. по т.
д. № 962/2019 г. на ВКС, І Т. О. и др. /. С оглед изложеното, съдът намира, че
предявения иск се явява процесуално допустим, поради което следва да го разгледа по
същество.
Предявеният иск касае обезщетение съгласно Регламент (ЕО) № 261/2004г. на
Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи
правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна
или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (Е.) № 295/91г. По
предявения иск в тежест на ищцовата страна е да докаже валидно възникнало между
страните облигационно отношение във връзка с договор за въздушен превоз, по който
ответникът се е задължил на 02.06.2018г. да изпълни полет с номер LB128 по
направление летище Москва, Внуково до летище Бургас, Република България, че
кацането на полета е било извършено след повече от три часа от предвиденото по
разписание, че е изправна страна по договора, в това число че се е явил на гишето за
регистрация до четиридесет и пет минути преди обявения час на излитане, както и
размер на претендираното обезщетение.
В тежест на ответника е да докаже изпълнение по договора, съгласно уговореното
/в уговореното време до уговореното място, точно изпълнение в темпорално
отношение/, съответно да докаже възраженията си, включително плащане на
обезщетението и твърдените обстоятелства, обосноваващи неприложимост на
Регламент (ЕО) 261/2004 г.
Установява се от събраните по делото писмени доказателства, в това число от
представена в превод бордна карта, издадена на името на ищеца, даваща право на
притежателя й да се качи на борда на самолета, осъществяващ полета, че ищецът е бил
пътник на полета от летище Москва, Внуково до летище Бургас, насрочен за дата
02.06.2018г. с планиран час на излитане 11:20 ч. и планиран час на кацане 13:50 ч.
Предвид изложеното съдът приема, че страните са били обвързани от облигационно
правоотношение, породено от договор за въздушен превоз за полет LB128 по
направление Летище Москва, Внуково до летище Бургас, България.
Видно от приложената летищна информация за действителните часове на
излитане и кацане на полетите, изпълнявани от ответника /лист 11/, процесният полет
LB128 е задържан от летището в град Москва до 02:30 часа на 03.06.2018г., поради
което следва безспорно да се приеме, че самолетът е кацнал в крайния пункт – летище
Бургас с повече от 3 часа закъснение. В същата насока са и представените
доказателства, касаещи извънпроцесуални преговори между страните, от които е
видно, че ответникът не е оспорвал наличието на основания за дължимостта на
3
обезщетение.
Разстоянието на полета между двете летища се равнява на 1611 км, което се
потвърждава от представената извадка от картограф по метода на дъгата на големия
кръг, а процесното закъснение, което надвишава три часа, се приравнява на отменен
полет по смисъла на Регламента, съответно обуславя правото на обезщетение по чл. 7
от същия. В този смисъл е Решение на Съда (четвърти състав) от 19 ноември 2009
година по Съединени дела C-402/07 и C-32/07.
Ответникът, въпреки вмененото му от съда задължение по чл. 190 ГПК да
представи Списък на всички пасажери, допуснати до борда на самолета, изпълняващ
полет LB128 планиран за 02.06.2018г. по направление Москва, Летище Внуково –
Летище Бургас, не е ангажирал такива доказателства, което преценено от съда по реда
на чл. 161 ГПК, налага извод, че обстоятелството, за което ответникът е създал пречки
за събиране на доказателства за него, се е осъществило както твърди ищецът, или в
случая съдът приема за установено, че ищецът Георги Руфф е бил пътник на процесния
полет от 02.06.2018 г., който се е явил навреме за полета, а именно не по-късно от 45
минути преди обявения час за излитане.
От приетата по делото разменена между страните електронна кореспонденция се
установява още, че ответникът е бил поканен за извънсъдебно уреждане на
претенциите за изплащане на дължимите на посочените в кореспонденцията пътници
/сред които и ищеца/, обезщетения по Регламент (ЕО) 261/2004г., в отговор на което е
била проведена работна среща на 21.04.2021г. от 16, 00 ч. /чрез видео-конферентна
връзка / между представители на ищеца, в лицето на упълномощения адвокат К. В. и
представители на „Бул Ер" ЕООД.Между страните не е спорно, че процесното
обезщетение не е изплатено на ищеца извънсъдебно.
Предвид изложеното съдът приема, че в конкретния случай времето на пристигане
на ищеца в крайния пункт е със закъснение от повече от три часа след плануваното по
разписание от въздушния превозвач, предвид на което и същият има правото на
обезщетение по чл. 7 от Регламент /Е0/ 261/2004 г. в размерите, предвидени съгласно
регламента, като между страните не е спорен фактът, че разстоянието на процесния
полет, измерено по метода на дъгата на големия кръг е над 1 500 км.
Съдът намира за неоснователни всички наведени в отговора на исковата молба от
ответника възражения. Противно на възражението на ответника, съдът намира, че от
представените по делото писмени доказателства са установени правнорелевантните
факти, даващи основание на ищеца да претендира от ответника обезщетение за
закъснял полет, с оглед което и искът е доказан по основание и размер.
4
Ответникът не твърди и не доказва наличието на извънредно обстоятелство по
смисъла на чл. 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) 261/2004, съгласно който опериращ
въздушен превозвач не е длъжен за изплаща обезщетение по чл. 7, ако може да докаже,
че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат
избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки.
На следващо място настоящият състав намира за неоснователни наведените от
ответника доводи, че вземането е погасено по давност, позовавайки се на разпоредбата
на чл. 135 ЗГВ, съгласно която правото на иск срещу превозвача по международните
превозни договори се погасява в двегодишен срок, а по вътрешните - в шестмесечен
срок, считано от деня на пристигането на въздухоплавателното средство в
местоназначението, от деня, в който въздухоплавателното средство е трябвало да
пристигне, или от деня на прекратяване на превоза. Законът за гражданското
въздухоплаване е приет в съответствие с разпоредбите на Варшавската конвенция /по-
късно заменена с Конвенцията от Монреал/, а Съдът на ЕС приема, че двегодишната
давност, установена в член 29 от Варшавската конвенция и в член 35 от Конвенцията
от Монреал, не може да се счита за приложима по отношение на исковете, предявени
по-специално на основание членове 5 и 7 от Регламент № 261/2004. Разпоредбата на
чл. 135 ЗГВ в относимата му за спора редакция (преди изменението с ДВ бр.
16/23.02.2021г.) предвижда специален давностен срок, приложим единствено към
случаите, за които законът предвижда рекламационно производство, но не и случаите
на обезщетения по Регламент № 261/2004 при закъснели полети, което следва и от чл.
137 ЗГВ. Следователно приложение намират общите правила на ЗЗД (така Решение №
266070 от 11.10.2021г. по в. гр. д. № 7764/2020 г. на СГС и Решение № 263463 от
28.05.2021 г. по в. гр. д. № 10832/2019 г. на СГС и др.). Съобразно правилото на чл. 114
ЗЗД, давностният срок е започнал да тече от 03.06.2018 г., когато полетът е изпълнен.
Искът е предявен на 26.05.2021г. (чл. 422, ал. 1 ГПК), преди изтичане на тригодишния
давностен срок, поради което възражението е неоснователно.
По горните мотиви предявеният от ищеца иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 7 от
Регламент /Е0/ 261/2004 г., като основателен, следва да бъде изцяло уважен. На ищеца
следва да се присъди и законната лихва от депозирането на заявлението по чл. 410 ГПК
в съда до окончателното погасяване на вземането.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Доколкото съдът достигна до извод за основателност на главната претенция,
основателна се явява и претенцията с акцесорен характер за обезщетение за забава
върху вземането за обезщетение. По изложените аргументи на ищеца следва да се
присъди и мораторна лихва върху уважената главница за периода 27.09.2018 г. до
30.04.2021 г. в претендирания размер от 205,93 лв., установен от съда по реда на чл.
162 ГПК.
5
По разноските:
При този изход на делото, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на
25 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, платени изцяло, или
общо 325 лева, които следва да му бъдат присъдени. В исковото производство ищецът
е сторил разноски за държавна такса в размер на 75 лева, както и за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева, платени изцяло или общо 375 лева, които следва
да му бъдат присъдени. Релевираното от ответника възражение за прекомерност на
адвокатските възнаграждения е неоснователно, тъй като същите са съответни на
нормативно определения минимален размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 7,
параграф 1, буква "б" от Регламент (ЕО) 261/2004 на Европейския парламент и Съвета
от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на
пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, че
„БУЛ ЕР“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.
„Брюксел“ № 1 ДЪЛЖИ на Георги Руфф, гражданин на Руската федерация, роден на
25.10.2012г. сумата от 400 евро, представляваща обезщетение за закъснял полет LB128
по направление Летище Москва, Внуково - Летище Бургас, България планиран за
02.06.2018г. с планиран час на кацане 13:50 часа местно време, пристигнал в крайната
дестинация с повече от три часа закъснение, ведно със законната лихва, считано от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /26.05.2021г./ до
окончателното плащане, както и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 205,93 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 27.09.2018г. до
30.04.2021г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 16.06.2021 г.
по ч.гр.д. № 29400/2021 г. по описа на СРС, 81 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „БУЛ ЕР“ ЕООД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Брюксел“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на
Георги Руфф, гражданин на Руската федерация, роден на 25.10.2012г. сумата от 375
лева - разноски в исковото производство и сумата от 325 лева - разноски в заповедното
производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7