Р Е
Ш Е Н
И Е №635
гр.Кюстендил 15.11.2010г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският районен съд, гражданска
колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и първи септември, две хиляди
и десета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
при секретаря: К.Д.,
след като разгледа докладваното от съдия
В.Джонева гр.д.№1033 по описа за 2009г. на РС-Кюстендил и, за да се произнесе,
взе предвид:
Делото
е образувано по исковата молба, подадена от Н.Н.М. с ЕГН ********** ***,
понастоящем живуща ***, Р.Н.А. с ЕГН ********** ***, Р.Г.Ч. с ЕГН ********** ***,
З.Г.В. с ЕГН ********** ***, Л.Г.Т. с ЕГН ********** *** и Н.Г.Т. с ЕГН **********
***, всички със съдебен адрес в гр.Кюстендил ул.“Чаталджа” №47, против В.Д.В. с ЕГН ********** ***.
Предявен
е активно субективно съединен иск с правно основание чл.44 ал.1 във вр. с чл.43
ал.1 б.А от Закона за наследството (ЗН) за унищожаване, поради неспособност на
завещателя да завещава, на съставеното на 09.01.2009г. от Ц. И.А.,***, починала
на 17.03.2009г., саморъчно завещание в полза на В.Д.В., обявено с протокол от
16.04.2009г. по нот.дело №2/2009г. по описа на нотариус Н.М. с рег.№566 по РНК
с район на действие гр.Кюстендил.
Така се поддържа предявения
иск от пълномощника на ищците – адв.Г.П. от АК-Кюстендил, с искане за
уважаването му и присъждане на сторените в хода на производството по делото
разноски.
Ответната страна, чрез
представителя си по пълномощие - адв.М.М. от АК-Кюстендил, изразява становище
за неоснователност на претенцията, релевирайки съображения в тази посока. Претендира
разноски.
Районен съд – Кюстендил,
след като се запозна с доказателствата по делото и прецени същите поотделно и в
тяхната съвкупност, при условията на чл.235 ал.2 от ГПК, намери за установено
следното:
Ц.И.А. е била родена на ***г***.
През 2008г., бидейки на 83 години, неомъжена, без низходящи, А. живеела сама в
къща с дворно място в гр.Кюстендил на ул.“Г.”. До месец октомври 2008г. А. била
в добро здравословно състояние за възрастта си и се справяла сама. Периодично я
посещавала братовчедка й Р.А., живуща ***, често общувала с познати и приятели,
а почти системно през последните години – с лицето В.Д.В., внук на неин първи
братовчед. В. идвал в дома й, извършвал дейности по поддържане на двора,
пазарувал.
На 11.10.2008г. съседка
установила, че А. не се чувства добре, повикала “Бърза помощ” и се обадила на В.,
за да го уведоми за състоянието й. Същия ден А. постъпила в болница и била
настанена в отделение за вътрешни болести. Поставена била диагноза “миокарден
инфаркт”, а по време на лечението претърпяла и исхемичен мозъчен инсулт. В резултат,
А. изпаднала в състояние на невъзможност да говори и да разбира какво й се
говори. Почти перманентно около нея бил В., който дал и кръв, при възникнала
нужда. Болната била посещавана и от братовчедка й Р.А., както и от други близки.
По време на престоя на Ц. А.
в болница, Р.А. пребивавала в жилището на болната, очаквайки след изписването
да поеме грижите за нея. На 24.10.2008г. Р.А. и Р. Н., близка позната на Ц. А.,
отишли в болницата, с убеждението, че изписването ще бъде в този ден и с
готовността да вземат Ц. да я върнат в дома й и да се грижат за нея. Установили
обаче, че предния ден болната е била изписана и взета от В., след което и
отведена в неговия дом. Последвали неколкократни посещения, при които Р.А. и
Р.Н. установили, че болната все още говори трудно и често плаче. Според Н., при
разпита й като свидетел, Ц. е била отвлечена и плачела, защото искала да се
върне в дома си на ул.“Г.”. Според свидетелката В. Д., майка на В., Ц. А. била
отведена в неговия дом, тъй като тя самата така пожелала и по време на престоя
й там, винаги, когато поискала я водели в дома й. Последното се потвърждава и
от свидетеля Г.. Д. също сочи, че А. често плачела, но постепенно започнала да
възвръща говора си.
На 10.11.2008г. по искане
на родственици на Цв.А., същата била прегледана от д-р Вл.Р., психиатър, за
което е оформен амбулаторен лист №1366/10.11.2008г. Констатирано било, че Цв.А. е грубо
ориентирана за името си, не може да посочи година на раждане, време, място,
настоящи събития, не може да посочи имена на близки, не се сеща какво е
работила и с какво се е занимавала, не помни, че е била в болница, лесно се
разплаква, споделя, че се нуждае от помощ. Направено е заключение за наличие на
дементен психоорганичен синдром със съдова генеза. Не е назначена терапия, а е
изказано мнение да бъде подета процедура за определяне на попечител и чужда
помощ, с оглед загубената способност за ориентация в действителността и
невъзможността да взима адекватни решения за защита на интересите й, поради
възможността от риска за манипулация от трети лица.
На 13.11.2008г. Р.А. е
подала пред О. с.К. искова молба за поставяне на Ц. А. под пълно запрещение.
Насрочено е съдебно заседание за 15.12.2008г. и е назначена
съдебно-психиатрична експертиза, която да се извърши от д-р Р..
Заключение по назначената
експертиза е представено на 11.12.2008г. В него е посочено, че Цв.А. страда от
“Съдова (атеросклеротична) деменция. Дифузен психоорганичен синдром”, което е
хронично психично страдание, трайно и тежко разстройство на емоционалните,
волевите и интелектуално-мнестичните функции, настъпило в следствие на
мозъчносъдова болест (МСБ). Обоснован е извод, че констатираното психично
разстройство представлява “продължително разстройство на съзнанието”, без
възможност за възстановяване, довеждащо лицето до невъзможност да се грижи само
за своите интереси, да взема правилни решения, да ръководи постъпките си и да
сключва правни сделки и договори, както и да преценява последствията от
извършени такива и обуславящо необходимостта от поставянето му под пълно
запрещение, поради тежкия когнитивен и интелектуално-мнестичен упадък.
На 22.01.2009г. Р.А., чрез
пълномощника си, е депозирала молба, с която е оттеглила предявения иск, с
искане производството по делото да бъде прекратено. В нарочна молба от същата
дата е изразено съгласие от ответницата Ц. А., делото да се прекрати, тъй като
състоянието й се било подобрило.
С определение от
26.01.2009г. производството по делото е прекратено.
Междувременно – на
12.01.2009г. Ц. А. била прегледана от д-р Б.Ж., невролог, който преглед е
извършен по искане на В.В. и имал характера на рутинен такъв, след изписването
от болницата. При прегледа д-р Ж., запознат със състоянието на А. в болницата,
установил, че същото значително се е подобрило – с нея можел да се води
адекватен разговор, без следа от смущения в говора. Болната била частично
ориентирана за собствена личност – знаела имената си, на колко години е, макар
и да не можела да посочи кога е родена, знаела кой е В. и какъв й се явява той.
На 14.11.2008г. А. е била
освидетелствана от ТЕЛК, която в ЕР №1964/17.11.2008г. е приела 98% трайно
намалена работоспособност с водеща диагноза “хипертонична болест на сърцето”.
На 09.01.2009г. Цв.А., чрез
саморъчно завещание, завещала на В.Д.В., цялото си движимо и недвижимо
имущество и всичките си спестявания и влогове в левове и валута.
На 17.03.2009г. Ц. А.
починала. Завещанието било обявено от нотариус Н. М., с рег.№566 в регистъра на
НК, на 16.04.2009г. по негово нот.д.№2/2009г. по регистъра за записване
обявяването на саморъчни завещания.
Ищците, наследници по закон
на Ц. А., считат, че завещанието е недействително, в частност – унищожаемо, тъй
като към момента на съставянето му, Цв.А. не е била способна да завещава,
поради заболяването, от което е страдала, пречещо й да действа разумно.
За установяване
способността на завещателката да се разпорежда валидно със своето имущество за
след смъртта си, чрез завещание, по делото са назначени две
съдебно-психиатрични послесмъртни експертизи – еднолична, изготвена от д-р Д.П.
и разширена, изготвена от трима психиатри – д-р И.К., д-р Е.М. и д-р В.М..
Вещите лица по двете експертизи, на база свидетелските показания и наличната
медицинска документация, са дали сравнително различни заключения.
В заключение
вх.№25744/24.11.2009г. д-р П. обосновава извод, че са налице данни, че Цв.А. е
страдала от съдова деменция, при която, в конкретния случай, на преден план са
били промените в паметта, развиващи се на фона на запазено ядро на личността,
които не са я лишавали от възможността за правилна оценка на обкръжаващата я
действителност и за защита на собствените й интереси – т.нар. лакуларна
деменция. Вещото лице е посочило, че заболяването протича хронично, като
постепенно, трайно и необратимо засяга емоционално-волевата и
интелектуално-паметовите сфери на личността, но с различен интензитет, в
зависимост от придружаващи соматични и неврологични страдания. Отчитайки, че:
до 11.10.2008г. А. не е страдала от паметови смущения, не е извършвана
консултация с психиатър, т.е. била е със запазено телесно и психично здраве; от
10.11.2008г. до 12.01.2009г. е протекъл период на добро възстановяване на
паметовите и говорни смущения, подобрението в които свидетелства и за начина на
протичане и възстановяване на психичните сфери; при освидетелстването от ТЕЛК
не са отразени психични разстройства, определящи крайния процент ТНР, д-р П. е
приела, че Цв.А. е страдала от “Съдова деменция” със състояния на обърканост,
паметови смущения, възникнали непосредствено и свързани с тежки соматични и
неврологични инциденти, което заболяване към датата 09.01.2009г. се е
характеризирало с наличие на дисмнестично разстройство, несъчетано, обаче, с
интелектуален дефицит, поради което – и неотразяващо се на дееспособността й,
включващо вземането на решение, правилна мотивировка, защита на собствените
интереси и дела. Потвърждение за този извод, според вещото лице, е фактът, че
на 12.01.2009г. А., макар и проявяваща частична амнестична дезориентация, е
била в състояние, изключващо обърканост, обусловена от разстойство на
съзнанието, както и ясната мотивировка на волеизявлението в завещанието й.
Посочено е, че в първия етап на боледуването й, когато соматичното и психично
състояние е било по-тежко, А., е била по-лесно податлива на манипулация, с
подобряването на общото й състояние, вероятността за това е намаляла.
Вещите лица, работили по разширената
експертиза, са представили заключение вх.№14139/04.06.2010г. С уговорката, че
експертизата е послесмъртна и изводите се базират на медицинска документация,
експертите, са дали заключение, че към времето на изготвяне на завещанието, А.
е страдала от “Мозъчно-съдова болест. Състояние след изхемичен мозъчен инсулт в
БЛСМА.Съдова деменция”. Независимо, че клиничната изява на заболяванията е била
през месец октомври 2008г. , когато са регистрирани тежка моторна и сензорна
афазия и, че в постинсултния период е настъпило подобрение с отзвучаване на
афатичните разстройства и степенно подобрение в ориентацията, вещите лица са
посочили, че няма основание да се приеме настъпило възстановяване в
когнитивните функции. Настъпилият интелектуален упадък, емоционално-волевите и
паметови нарушения, са нарушавали оценъчните способности на А. и оттам –
годностите й да се грижи за интересите си, да ръководи постъпките си, да взема
правилни и адекватни решения за защита на интересите си, да сключва правни
сделки и да се разпорежда с имуществото си. Според вещите лица, тези
разстройства предполагат повишена внушаемост и риск от манипулация от трети
лица.
Тези свои изводи експертите
са обосновали с разбирането, че независимо от установеното възстановяване на
неврологичните дефицити, регистрираният на 10.12.2008г. дементен синдром, не е
възможно да претърпи благоприятно развитие за един месец и не е възможно
възстановяване на когнитивните функции (интелект, памет, мисъл и др.), тъй като
деменцията е необратимо заболяване, въпреки възможността за временно
стациониране на състоянието. Такъв дементен синдром, сочат експертите, е
регистриран и при прегледа от невролог на 12.01.2009г. Граматически правилното,
логически подредено и без груби пропуски и неточности, изписване на текста на
саморъчното завещание, би могло да бъде осъществено от лице, страдащо от
деменция под диктовка, автоматично, без дори напълно да разбира смисъла му, тъй
като писането е един от рано изработените, дълбоко заложени автоматизирани
навици, които се разграждат последни в напредналите стадии на дементен процес.
Отхвърлен е категоричният извод на едноличната експертиза, че завещателката е
страдала от лакунарна деменция – такава със запазено ядро на личността,
различаваща се по протичане в началните стадии от дегенеративните деменции,
независимо, че деменцията при МСБ (мозъчно-съдовата болест) се характеризира с
дълго запазване ядрото на личността. Поради обстоятелството, че в случая,
съдовата деменция се е развила след остър мозъчно-съдов инцидент, наред с
емоционално-волевите и тежки паметови разстройства, е регистриран и когнитивен
и личностов спад. Според експертите, дори деменцията да е била лакуларна,
наличието на интелектуален упадък обуславя нарушени оценъчни способности и
нарушени годности на лицето да се грижи за своите работи. Посочено е, че без
съмнение при А. деменцията не е била в най-тежките степени, характеризиращи се
с разпад на личността.
Горната фактическа
обстановка се установява и доказва от събраните по длеото доказателства, а
именно: удостоверения за наследници, амбулаторен лист №1366/10.11.2008г.,
епикриза, саморъчно завещание, протокол за обявяване на саморъчно завещание,
служебна бележка от 29.05.2009г., издаденма от МБАЛ “Д-р Н.Василиев”
АД-Кюстендил, материалите по гр.д.№659/2008г. по описа на КОС, амбулаторен лист
№24/12.01.2009г., ЕР №1964/17.11.2008г. на ТЕЛК, материали от ИЗ №10752/2008г.,
изпратени от МБАЛ “Д-р Н.Василиев” АД-Кюстендил, показания на свидетелите Р. Н.,
В. Д., Б. Ж. и Е. Г., заключение
вх.№25744/24.11.2009г. д-р П., заключение вх.№14139/04.06.2010г. на в.л.К., М.
и М..
На база така описаната
фактическа обстановка съдът прави извод за недоказаност, съответно – за
неоснователност на предявения иск и счита, че същят следва да бъде отхвърлен,
по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на
чл.13 от Закона за наследството, всяко лице, което е навършило 18 години и
което не е поставено под пълно запрещение поради слабоумие и е способно да
действа разумно, може да се разпорежда със своето имущество за след смъртта си,
чрез завещание. Неспособни да действуват разумно са лицата, които не са
поставени под запрещение, но поради слабоумие, душевна болест или друга причина
са в състояние на невъзможност да разсъждават нормално, липсва им здрав разум и
не могат да ръководят и да разбират постъпките си.
Нормата на чл.43 ал.1 б.А
от ЗН сочи, че завещателното разпореждане е унищожаемо, когато е направено от
лице, което по време на съставянето му, не е било способно да завещава.
Категорично установено по
делото е , че Ц. А. към датата на съставяне на процесното завещание –
09.01.2009г., е била пълнолетна и непоставена под пълно запрещение, поради
слабоумие. Правният спор предполага даване отговор на въпроса: способна ли е
била А., при съставяне на завещаниет, да действа разумно, т.е. да разсъждава
нормално, да ръководи постъпките си и да разбира свойството и значението им.
Съгласно разпоредбата на
чл.154 ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава
своите искания или възражения. Конкретното проявление на тази разпоредба в
настоящия случай означава, че ищците, под страх, да не докажат основателността
на исковата си претенция, следва да осъществят едно главно, пълно и пряко
доказване на твърдението, че А., поради заболяване или друга причина, е била в
невъзможност да действа разумно, т.е. да ангажират онези доказателствени
средства, чрез които да създадат абсолютна достоверност, сигурно убеждение на
съда в истинността на това фактическо твърдение.
Установи се, че към
09.01.2009г. завещателката е страдала от “Съдова деменция”, развила се в
следствие на мозъчно-съдов инцидент, настъпил на 11.10.2008г. Дементният
синдром е регистриран на 10.11.2008г., т.е. около един месец след инцидента,
същият е бил наличен. Бил е съпътстван и от неврологични дефицити. Доказа се
още и фактът, че соматичните и неврологични страдания на Цв.А. към месец януари
2009г. значително са намалели, до степен на 12.01.2009г. същата да няма
оплаквания.
От предоставените в хода на
съдебното дирене специални знания на лекари-психиатри, съдът не е в състояние
да обоснове категоричен извод, че към датата на съставяне на завещателния акт,
Цв.А. не е била способна да действа разумно. От една страна, вещите лица по
назначената разширена съдебно-психиатрична експертиза, които поддържат
становище за наличие на нарушена годност на завещателката да ръководи
постъпките с и да взема решения за защита на своите интереси, подчертават
вероятния характер на своето заключение. Този вероятен харатер е логично и да
се предполага, с оглед факта, че констатациите и заключенията не се базират на
преглед на лицето, а експертизите се извършват послесмъртно. Дори да не се
отчита тази “уговорка” на вещите лица, съдът намира, че изводите им не следва
да се кредитират, тъй като почиват на грешка и предположения и са противоречиви.
На първо място, експертите,
приемайки за обективно налично състоянието на А. към датата на прегледа й от
д-р Р., такова, каквото е описано от последната, сочат, че състоянието,
установено, според тях на 10.12.2008г., е малко вероятно за един месец да се е подобрило с възстановяване на
когнитивните функции. Този извод изхожда от грешното и ненамиращо опора в
делото убеждение, че описаното от д-р Р. състояние е било установено на
10.12.2008г. Изрично в заключението на д-р Р. се сочи, че същото се базира на
прегледа, извършен на 10.11.2008г. Т.е. основният довод в подкрепа на извода
отпада, а същевременно няма коментар от вещите лица относно срока, в който е
възможно да настъпи подобряване (доколкото не отричат категорично, че е
възможно подобряване на състоянието). Следващият аргумент на вещите лица в
подкрепа на направения извод представлява обосновка наличието на интелектуален
упадък, посредством изтъкване, че макар и граматически правилно и смислово
подредено, завещанието би могло да бъде написано от лице, страдащо от деменция
под диктовката на другиго. Никъде по делото няма доказателство, сочещо на
подобна възможност. Вещите лица са направили предположение, което съдът не
следва да вземе предвид. Същите експерти в заключението си, от една страна се
съгласяват, че деменцията, предизвикана от МСБ, както е в настоящия случай, по
принцип в началните си стадии се характеризира с дълго запазване ядрото на
личността – т.нар. “лакуларна” деменция (за характеристиките на която
по-подробно говори д-р П.), както и, че няма данни А. да е била в тежка степен
на деменция, характеризиращи се с разпад на личността, а от друга приемат, че
когнитивният и личностов спад при А. е бил с такъв интензитет, че съществено е
нарушил оценъчните й способности и годността й да ръководи постъпките си.
Липсва задълбочен и убедителен анализ защо чувствителното, силно изразено и
категорично установено подобрение на соматичното и неврологично състояние на
завещателката за приблизително тримесечния период от инцидента до съставянето
на завещанието, не е било съпроводено с подобрение в психичното й състояние.
Много по-убедително на фона
на целия доказателствен материал, е заключението на в.л. д-р Д.П.. И двете
заключения, приети по делото, изхождат от позицията, че описаното от д-р Р.
състояние на А. е било обективно налично при прегледа й. Добре аргументирани и
логични са изводите на в.л.П. относно всички фактори, обуславящи промяната в
състоянието на А., като вещото лице е отчело и други обстоятелства, които
свидетелстват за състоянието на завещателката към релевантния момент. В този
смисъл и формираният извод, че деменцията е била съпътствана със запазено ядро
на личността, т.е. със запазени оценъчни способности, е обоснован и логичен.
Не се установи категорично
по делото обусловената от мозъчно-съдов инцидент деменция на А. да е
съставлявала пречка към 09.01.2009г. същата да действа разумно. Това дали
сзавещателката е била поддатлива на внушения и повлияване, е без значение за
делото с оглед на предявеното основание. То би имало значение, ако имаше
твърдения и доказателства, че върху А. е оказано такова въздействие, което да е
довело до грешка от нейна страна или пък да се квалифицира като измама или
насилие по смисъла на чл.43 ал.1 б.“Б” от ЗН. Такива твърдения и доказателства
няма. Фактът, че А. често е плачела и е изразявала желание да се върне да живее
в дома си на ул.“Г.” не говори нито за душевна болест, нито за слабоумие, нито
за неспособност да действа разумно. С оглед влошеното й здраве, завещателката е
имала интерес да осигури помощта на човека, който е бил най-близо до нея през времето
след влошаването на здравето й, а и преди това. Данните, че тя системно и преди
инцидента е давала пари на ответника (въведени, чрез показанията на свидетеля
на ищцовата страна), сочат, че завещателката го е чувствала близък, помагала му
е и актът на завещателно разпореждане с имуществото й в негова полза едва ли е
признак на неспособност да разсъждава нормално и на липса на здрав разум.
Изхождайки от горните
аргументи, съдът ще отхвърли иска.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК, ищците следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ответника
сторените от същия разноски за адвокатско възнаграждение, които са в размер на
1 200 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
О Т Х В Ъ Р Л Я, като неоснователен, предявения от Н.Н.М.
с ЕГН ********** ***, понастоящем живуща ***, Р.Н.А. с ЕГН ********** ***, Р.Г.Ч.
с ЕГН ********** ***, З.Г.В. с ЕГН ********** ***, Л.Г.Т. с ЕГН ********** *** и
Н.Г.Т. с ЕГН ********** ***, всички със съдебен адрес в гр.Кюстендил ул.“Ч.” №..,
против В.Д.В. с ЕГН ********** *** иск с
правно основание чл.44 ал.1 във вр. с чл.43 ал.1 б.А от Закона за наследството
(ЗН) за унищожаване, поради неспособност на завещателя да завещава, на съставеното
на 09.01.2009г. от Ц. И.А.,***, починала на 17.03.2009г., саморъчно завещание в
полза на В.Д.В., обявено с протокол от 16.04.2009г. по нот.дело №2/2009г. по
описа на нотариус Н.М. с рег.№566 по РНК с район на действие гр.Кюстендил.
О С Ъ Ж Д А Н.Н.М.,
Р.Н.А., Р.Г.Ч., З.Г.В., Л.Г.Т. и Н.Г.Т., с ЕГН и адреси, посочени по-горе, да
заплатят солидарно на В.Д.В. с ЕГН ********** ***, сумата от 1 200.00 лева
(хиляда и двеста лева), представляваща сторени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд-Кюстендил в 2-седмичен
срок от датата на връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: