№ 322
гр. Пазарджик, 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20225220104041 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 28 от ЗЗДет.
Образувано е по молба на ДСП Пазарджик за продължаване на срока на
действие на предприетата спрямо детето В. Р. Ц., ЕГН ********** мярка за
закрила, а именно настаняване в професионалното приемно семейство на Л.
Н. М., ЕГН **********. Искането е мотивирано с установената алкохолна
зависимост на майката Р. Д. Ц., ЕГН **********, за което същата провежда
лечение, и обстоятелството, че на 01.12.2022 г. същата е депозирала заявление
за продължаване на мярката за закрила.
Приложени са писмени доказателства в подкрепа на искането.
В съдебно заседание органът, направил искането – ДСП Пазарджик,
редовно призован, се представлява от юрисконсулт С., която поддържа
молбата.
Заинтересованата страна Р. Д. Ц. – майка на малолетното дете, се явява
лично и с пълномощника си адвокат М.. Оспорва молба и моли мярката да
бъде изменена, като детето да бъде настанено за отглеждане в семейството на
лелята по майчина линия В. Д. Ц.. Представя писмени доказателства.
Съдът като взе предвид становището на страните и прецени събраните
по делото доказателства намира за установено следното:
В. Р. Ц. е родена на 27.02.2022 г. в гр. Белово. Нейна майка е Р. Д. Ц.,
ЕГН **********, а баща й е неизвестен.
С Решение № 548 от 20.05.2022 г., постановено по гр.д. № 1252/2022 г.
1
по описа на Районен съд – Пазарджик, спрямо детето е предприета мярка за
закрила чрез настаняване в професионалното приемно семейство на Л. Н. М.,
ЕГН ********** от с. З., общ. Пазарджик, ул. „********* за срок от шест
месеца.
На 30.06.2022 г. Р. Ц. е подала до директора на ДСП Пазарджик
заявление, че желае да полага грижи за дъщеря си В. Ц. в семейна среда и
детето да бъде реинтегрирано в семейството.
На 01.12.2022 г. същата е подала заявление, че желае срокът на мярката
за закрила да бъде продължен, тъй като й предстои консултация и терапия с
психиатър поради алкохолна зависимост.
От И. Д. Т. – леля по майчина линия, А. Н. Ц. – вуйчо на детето, и Н. Г.
В. – баба по майчина линия, са подадени декларации по чл. 24, ал. 3 от
ППЗЗДет., с които същите са декларирали, че нямат възможност да се грижат
за детето в семейна среда.
Със Заповед № ЗД/Д-РА-116/14.12.2022 г., издадена от директора на
ДСП Пазарджик, мярката за закрила, а именно настаняване на детето в
семейството на професионалния приемен родител Л. М., е продължена за срок
от една година.
На 01.12.2022 г. Р. Ц. е сключила трудов договор с „Крез“ ЕООД за
длъжността „общ работник“ и основно месечно трудово възнаграждение в
размер на 710 лв.
На 30.12.2022 г. е сключено допълнително споразумение към трудовия
договор, по силата на което основното й месечно трудово възнаграждение е
увеличено на 780 лв.
Съгласно представената от работодателя характеристика на Р. Ц.
същата показва отлични трудови навици, отговорност, увереност в
дейностите и умения за работа, както самостоятелно, така и в екип.
Комуникативна е, отзивчива и с готовност поема отговорности. Не отсъства
от работа без причина, спазва уговореното работно време и трудовата
дисциплина, явява се на работното си място във вид и начин, които да не
влияят негативно на работния процес, не влиза в конфликтни ситуации,
винаги се отзовава на поискана помощ от колеги. Полага усилия и старание
да изпълнява съвестно задълженията си и да постига успех във възложените
задачи, което я прави ценен и уважаван служител.
На 25.01.2023 г. Р. Ц. е подала в ДСП Пазарджик заявление, че желае
детето да бъде отглеждано в семейството на сестра й и леля по майчина линия
на детето, а именно В. Ц..
На същата дата В. Ц. е подала до ДСП Пловдив декларация по чл. 24,
ал. 3 от ППЗЗДет., с която е декларирала, че е съгласна детето да бъде
настанено в семейството й.
Съгласно изготвения от ДСП Пазарджик доклад детето В. Ц. е
настанено в професионалното приемно семейство на Л. Н. М. на 39-я ден от
2
раждането му след сигнал от личния лекар на детето, че майката е в нетрезво
състояние. От датата на настаняване на детето приемният родител полага
много добри грижи за детето, съобразени с възрастта му. Осигурена е
сигурна, защитена и спокойна среда, в която детето да расте. Адекватно се
посрещат възникналите нужди и потребности на детето. Между приемния
родител и детето има изградена емоционална връзка. След настаняване на
детето в приемно семейство майката посещава детето редовно, с изключение
на месеците октомври и ноември, когато е имала здравословен проблем. При
срещите с детето се наблюдава, че майката не проявява силна ангажираност
по отношение на развитието му. Демонстрира плахост и неувереност спрямо
детето. Контакти с други членове на семейството, в т.ч. с посочения от
майката биологичен баща на детето И. П. Ц., не се осъществяват. Последният
отрича да е биологичен баща на детето, но е склонен да оказва подкрепа на
майката в процеса на отглеждане на детето. От 06.06.2022 г. майката работи в
„Крез България“ ЕООД на длъжност „озеленител“ на строителен обект в гр.
Белово. Месечното й трудово възнаграждение е 760 лв. При справяне с
възложената й работа получава и бонуси. Има добри отзиви от прекия й
ръководител. Справя се с поставените задачи. Демонстрира
дисциплинираност. Ползва социални услуги – работа с психолог в ЦОП-
КСУДС Пазарджик и работа със социален работник в ЦСРИ за
правонарушители Пазарджик. Осъзнава личностните проблеми, свързани с
поведенческите отклонения и носенето на отговорност, но провежданата
индивидуална работа с нея от страна на специалисти в социалните услуги е в
начален етап. Във връзка с констатираната злоупотреба с алкохол е провела
еднократна консултация с психиатър. Живее на съпружески начала със
сочения от нея за биологичен баща на детето И. П. Ц. в къща в с. Голямо
Белово, общ. Белово, собственост на майката на съжителя й, като ползват
втория жилищен етаж.
Съгласно изготвения от ДСП Пловдив социален доклад за В. Ц. на
25.01.2023 г. същата е посетила ОДЗ и е представила декларация по чл. 24, ал.
3 от ППЗЗДет., с която е изразила желанието си малолетната В. Ц. да бъде
настанена в семейството й. Споделила е, че е търсила информация за детето и
се е интересувала от развитието му. Виждала е детето рядко заради
служебните си ангажименти и отказ за провеждане на срещи с детето през
почивните дни. Насочена е да ползва социалната услуга – оценка на
родителския й капацитет към доставчик ЦСРИДРГ към Асоциация
„Деметра“, гр. Пловдив с продължителност на услугата 3 месеца. Няма данни
да е посещавала амбулаторията и да е лекувана стационарно в Център за
психично здраве, гр. Пловдив. Няма данни да има издадено ЕР на ТЕЛК.
Живее в собствено жилище, състоящо се от хол с кухненски бокс, две спални
и санитарни помещения. Жилището е обзаведено с необходимите мебели и
електроуреди за функционирането на едно домакинство. Предстои закупуване
на подходящо за детето обзавеждане за едната спалня. Работи в „Асел Пласт“
ЕООД на длъжност „секретар“ със стандартно работно време и трудово
3
възнаграждение в размер на 2 800 лв. месечно.
Изслушана в съдебно заседание В. Ц. заяви, че има всичко необходимо,
за да се грижи и да отглежда племенницата си. Живее в тристаен апартамент в
Пловдив, който е собствено жилище. Трудова ангажирана е на постоянен
трудов договор. Ако детето бъде настанено за отглеждане при нея, може да
наеме жена, която да й помага, тъй като има такава възможност, или да го
запиши на ясла. Няма други деца. Когато детето се родило, като негова леля и
сестра на майката Р., е осигурявала абсолютно всичко необходимо за
отглеждането му – памперси, дрехи, храна. Поради трудовата й ангажираност
й се отказвали всякакви срещи с детето.
При така установените факти съдът намира следното от правна страна:
ЗЗДет. гарантира правото на всяко дете на закрила. Мерките за закрила
се налагат с цел осигуряване на най-добрия интерес на детето, когато
съществува опасност за нормалното му физическо, умствено, нравствено и
социално развитие и на защита на неговите права и интереси.
В случая от събраните по делото писмени доказателства може да се
направи извод, че предприетата спрямо малолетното дете В. Ц. мярка за
закрила следва да бъде продължена. Биологичният баща на детето не го е
припознал, а от социалното проучване се установява, че въпреки поетите от
майката ангажименти, свързани с трудова ангажираност, съжителство с
биологичния баща на детето и работа с психолог и социален работник, същата
все още не е в състояние адекватно и пълноценно да се грижи за детето и да
му осигури сигурна и безопасна среда за живот. Ето защо прекратяването на
мярката за закрила в този момент и реинтегрирането на детето в семейна
среда не би било в негов интерес, тъй като все още съществува реален, а не
само хипотетичен риск за неговото физическо и психическо здраве и
нормалното му нравствено и социално развитие.
Предложената от майката мярка за закрила – настаняване в семейството
на лелята по майчина линия В. Ц., е допустима съгласно чл. 26, ал. 1 от
ЗЗДет., но разгледана по същество е неоснователна.
В настоящото производство съдът се произнася по целесъобразност,
изхождайки от най-добрия интерес на детето. Интересът на детето е висша
ценност, за която съдът има задължение да следи служебно. Да се намери
„най-добрият интерес на детето“ по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет.
означава да се извърши преценка на желанията и чувствата на детето;
физическите, психическите и емоционалните потребности на детето;
възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или
вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде
причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците,
които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други
обстоятелства, имащи отношение към детето. В конкретния случай това
означава съдът да разполага с убедителни и безпротиворечиви доказателства,
че настаняването на детето в семейството на лелята по майчина линия ще
4
бъде единствено в интерес на детето и няма да му навреди по никакъв начин.
Съгласно чл. 27, ал. 3 от ЗЗДет. в случаите на настаняване в семейство
на роднини или близки се взема съгласието на лицето, при което ще бъде
настанено детето, и се проучва неговата годност. По отношение на годността
на близките или роднините да отглеждат детето ДСП подготвя становище
съгласно чл. 24, ал. 2 от ППЗЗДет.
Няма спор, че В. Ц. е леля по майчина линия на детето и че е съгласна
да отглежда детето в семейството си. Същата е жилищно осигурена и трудово
ангажирана, разполага с добри материални условия за отглеждане на детето.
За установяване на годността й да отглежда детето е насочена от ДСП
Пловдив към ползване на социална услуга по оценка на родителския й
капацитет. Социалната услуга е с продължителност 3 месеца и към настоящия
момент не е приключила със становище от доставчика на социалната услуга,
респективно не е изготвено становище от ДСП за годността й. Преди
приключване на социалната услуга и проучване на родителския капацитет и
умения за отглеждане и възпитаване на детето, съдът не би могъл да направи
категоричен и обоснован извод за пригодността на В. Ц. да отглежда
малолетната си племенница, тъй като липсва компетентна оценка на
възпитателските й качества, моралния й облик, битовите условия, социалното
обкръжение, емоционалната привързаност към детето и възможността за
помощ от трети лица. Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че детето е
в изключително ниска възраст – на една година и един месец, като от почти
една година живее в семейството на приемния родител. На тази възраст
децата имат нужда от сигурна и стабилна среда на живот, а промяната на
средата, към която са привикнали, може да бъде травмиращо за тях. Още
повече, че според данните по делото между детето и лелята няма изградена
емоционална връзка и привързаност, тъй като след настаняването на детето
при приемния родител контакти между тях почти не са осъществявани. Също
така трудовата ангажираност на лелята на пълен работен ден, която до
момента я е препятствала да осъществява срещи с детето, поставя под
съмнение обективната й възможност да полага лични, непосредствени,
ежедневни и пълноценни грижи за детето, които биха способствали за
създаването на така необходимата доверителна връзка между тях.
От своя страна настаняването на детето в професионалното приемно
семейство на Л. М. е въздействало изключително благоприятно на детето. В
дома на приемния родител на детето е осигурена необходимата и адекватна
грижа в сигурна, здравословна и безопасна за него среда, а правата и
интересите му са защитени в максимална степен. Между детето и приемния
родител съществува емоционална близост, която способства за правилното
психическо израстване на детето.
Доколкото от събраните по делото доказателства не може да бъде
направен категоричен извод, че настаняването на детето в семейството на
лелята В. Ц. ще бъде в изключителен интерес на детето, съдът намира, че това
5
искане не може да бъде уважено, а детето следва да продължи да се отглежда
в професионалното приемно семейство на Л. М., като бъде постановено
решение в този смисъл.
На основание чл. 28, ал. 5 от ЗЗДет. мярката за закрила следва да бъде
продължена за срок от два месеца, считано от датата на влизане в сила на
настоящото решение. Този срок ще бъде достатъчен за приключване на
социалната услуга по оценка на родителския капацитет на лелята В. Ц. и за
изготвяне на становище от ДСП съгласно чл. 24, ал. 2 от ППЗЗДет., с оглед на
което ще може да бъде направен обоснован извод за евентуалното изменение
на мярката за закрила. В случай, че преди изтичане на този срок настъпи
промяна в обстоятелствата заинтересованите лица могат да поискат
прекратяване на мярката за закрила по реда на чл. 30 от ЗЗДет.
По изложените съображения и на основание чл. 28, ал. 4 във връзка с
чл. 26, ал. 1 от ЗЗДет. Районен съд – Пазарджик
РЕШИ:
ПРОДЪЛЖАВА срока на настаняване на детето В. Р. Ц., ЕГН
********** в професионалното приемно семейство на Л. Н. М., ЕГН
********** от с. З., общ. Пазарджик, ул. „********* с два месеца, считано от
датата на влизане в сила на настоящото решение.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в
седемдневен срок от съобщаването му на страните.
Решението подлежи на незабавно изпълнение.
Препис от решението да се връчи на молителя ДСП Пазарджик чрез
ССЕВ и на заинтересованата страна Р. Д. Ц. чрез пълномощника й.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6