Р Е Ш Е Н И Е
№…….…/13.02.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно
заседание, проведено на петнадесети януари две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието на
секретаря Росица Чивиджия, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 12704 по описа
за 2019 година на Варненския районен
съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано въз основа на искова молба от С.В.Н., ЕГН ********** ***
срещу „ОЗК- Застраховане“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *** за заплащане сумата от 5000 лв., претендирана като обезщетение за претърпяни неимуществени вреди
- болки и страдания,
в резултат на получени травми и преживян емоционален шок при ПТП, настъпило на 18.11.2018г., ведно със законната лихва, считано от дата на
деликта- 18.11.2018г. до датата на исковата молба, сумата от 110,90 лева, представляваща имуществени вреди под формата
на претърпяна загуба от направени разходи за медицински прегледи, както и сумата от 120 лева, представляваща
вреди под формата на претърпяна загуба за разликата между получаваното трудово
възнаграждение и полученото обезщетение за временна нетрудоспособност за период 21.11.2018г. до 27.11.2018г., ведно със законната лихва върху
всички претендирани обезщетения от датата на исковата молба до окончателното
изплащане на задълженията.
Твърди
се в исковата молба, че на 18.11.2018 г., ищцата е пътувала с
обществен транспорт по пътя София – Варна, когато по вина на шофьора на автобуса
-„Мицубиши МС 827", с per. № Ц2047 MX е
настъпило транспортно произшествие. Виновният водач при движение с несъобразена
с пътните условия и релефа на пътя скорост, при снеговалеж и заснежена пътна
настилка, на ляв завой е загубил контрол над автобуса, напускайки пътното
платно в дясно, като по този начин е наклонил автобуса в крайпътна канавка.
Твърди се, че малко преди инцидента, Н. била
унесена в дрямка. От рязката маневра на водач ищцата се сепнала. В първоначалния
шок пътничката, при опита си да слезе от седалката, е откопчала предпазния си
колан и поради наклона, под който се е намирало превозното средство е изпаднала
в посока пътеката между седалките и се ударила в срещуположната седалка.
В суматохата всички пътници, вкл. С.Н.,
започнали да напускат автобуса през счупен прозорец, тъй като от посока на
багажника на автобуса започнал да излиза пушек. След като се отдалечила от
автобуса ищцата изпаднала в шок и загубила ориентация, уплашена от случката.
Следващите няколко часа Н. прекарала навън при неблагоприятни метеорологични
условия и при наличие на допълнителна опасност от инцидент с някое от
преминаващите моторни превозни средства. Нямала информация какво предстои и
дали и по какъв начин пътуването й до гр. Варна ще се осъществи.
Едва след полунощ пътничката се качила в друг
автобус, собственост на дружество Груп Плюс ООД, изпълняващ редовна линия в посока София-Варна.
Твърди се, че силните болки по тялото,
предизвикани от удара в седалката, накарали ищцата да потърси лекарска помощ.
Тя била прегледана в Отделението
„Съдебна медицина" при МБАЛ „Света Анна - Варна" АД. Обективната
преценка на състоянието й показала наранявания по предната повърхност на
дясната длан, по предната повърхност на двете коленни области и по дясната
подбедрица.
Навежда се, че в продължителен период след
инцидента, а и понастоящем ищцата изпитва ужас от преживяното. Състоянието й се
характеризирало с кошмари, депресивни моменти, предизвикани от мисълта да бъде
оставена сама на открити пространства сред природата, вкл. футболни игрища.
След инцидента Н. отказвала да шофира личното си МПС. На следващо място ищцата
се затворила в себе си, като ограничила социалните си контакти.
Навежда се, че
превозното средство, управлявано от виновния водач е застраховано при ответния
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” съгл. застрахователна
полица № БГ23118000258525/30.01.2018г. Сочи се, че със заявление, изпратено на
14.02.2019г. ищцата е предявила претенцията си за изплащане на обезщетение, но
и понастоящем ответникът не е определил
такова, с което ищцата мотивира интереса си от претенцията.
Ответникът – депозира
писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в който оспорва иска. Не се оспорва, че към 18.11.2018г. между
дружеството „Груп Плюс“ ЕООД и ответното дружество е съществувало валидно
облигационно отношение по договор за застраховка Гражданска отговорност. Не се
оспорва факта на настъпило ПТП на 18.11.2018г., но се спори ищцата да е участвала в
произшествието. Оспорва се претърпените от ищцата травми да са резултат от
пътния инцидент.Оспорва обосноваността на претендирания размер на обезщетение
за неимуществени вреди, имайки предвид вида, характера и продължителността на
уврежданията. Акцентира върху обстоятелството, че от ренгеновите данни не се
установява наличие на фрактури. Оспорва се инцидентът да е рефлектирал
съществено върху емоционалното състояние на г-жа Н. и то до степен на
депресивни епизоди и самоизолация.
Евентуално възразява за съпричиняване от страна на ищцата, позовавайки се
на обстоятелството, че същата не е носела предпазен колан по време на инцидента.
Навеждат се доводи по отношение на датата, от която се дължи законна лихва
върху обезщетението за неимуществени вреди.
В тази връзка се твърди, че след като застрахователят е получил
уведомление за щета в писмо отговор от 18.02.2019г. е изискал по реда на чл.
106,ал.3 от КЗ пострадалото лице да представи констативен протокол за ПТП, от
който да е видно, че ищцата е пострадала при произшествието. По това искане
г-жа Н. не е взела отношение. С оглед на което се настоява, че ищцата не е
доказала пред застрахователя претърпени в резултат на произшествието вреди.
След свикване на нарочна комисия по случая застрахователят е излязъл с решение по
Протокол № 1/15.05.2019г. да не бъде изплатено обезщетение. Навежда се, че
доколкото ищцата не е ангажирала доказателствата поискани от застрахователя по
реда на чл. 106, ал.3 от КЗ, то последният не е изпаднал в забава.
Претенцията за имуществени вреди се оспорва по съображения, че разходите за
медицински прегледи са недоказани. Навежда се, че тъй като ищцата е била
здравно осигурена, е могла да ползва покрити от общественото осигуряване
здравни услуги, съответно изборът й да заплати допълнителни средства за това не
може да се възложи в тежест на застрахователя. Оспорва направените разходи за
преглед да са във връзка с увреждания от ПТП.
Оспорва се ищцата да е претърпяла от неполучено трудово възнаграждение.
В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители поддържат
становищата си по спора. И двете страни са ангажирали подробни писмени бележки.
За да се произнесе по спора, съдът
съобрази следното от фактическа и правна страна:
Основателността на прекия иск на
увредения срещу застрахователя за обезщетяване на причинените в резултат на ПТП
вреди, на чл. 432 ал. 1 от КЗ предполага установяването при условията на
пълно и главно доказване от страна на ищеца на валидно застрахователно
правоотношение между ответния застраховател и застрахования водач- причинител
на произшествието, настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит
риск по застраховка гражданска отговорност, настъпилите вреди, резултат от
поведението на застрахования водач, включително обосноваване на техния размер.
С доклада по делото е обявен за безспорен факта относно наличието
на застрахователно правоотношение по застраховка ГО между
ответното дружество и собственика на „Мицубиши МС 827", с per. №
Ц2047
MX по застрахователна полица №
БГ23118000258525/30.01.2018г. към датата на процесното
събитие 18.11.2018г. На първо място спорът между страните се концентрира
относно факта пътувала ли е ищцата в застрахованото МПС- автобус по междуградска
линия, а оттам има ли г-жа Н. качеството пострадало лице по смисъла на чл.478,
ал. 1 от КЗ.
За установяване на активната
си материална легитимация по спора ищцата е представила билет за пътуване №4371308
от 18.01.2018г.(л.16), от който се установява възникнало договорно
правоотношение по договор за превоз на пътници по направление гр. София – гр. Варна.
Билетът за пътуване по своята
същност представлява ценна книга на преносител, издадена в съответствие с Наредбата
за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа (обн., ДВ, бр.
101 от 1994 г.) и удостоверяваща договора за превоз. Подобно на
останалите ценни книги на преносител, билетът за превоз не индивидуализира
преносителя, а единствено удостоверява правата на лицето, което я държи. Доказателствената
стройност на билета за превоз е установена в чл. 38 от Закона за автомобилните,
съгласно която разпоредба този документ установява вписаните в него данни до
доказване на противното. Следователно до установяване на противното следва да
се приеме, че титуляр на правата по ценната книга е именно нейния преносител.
Тъй като ищцата се легитимира като
държател на посочената ценна книга и по делото не са ангажирани доказателства в
обратен смисъл, обосновано следва да се приеме, че същата има качеството на пътник, сключил договор за превоз със собственика на
застрахованото МПС „Мицубиши
МС 827", с per. № Ц2047 MX.
На
следващо място обстоятелството относно настъпило пътно-транспортно
произшествие с участието на застрахованото превозно средство не е спорно по
делото, а и се установява от протокол за ПТП №1536957/19.11.2018г. Спорен по
делото е въпросът относно причинната връзка между настъпилото застрахователно
събитие и понесените от ищцата увреждания – физически и емоционални травми. По
делото няма данни, а и не се твърди от страните застрахованият водач да е
привлечен към наказателна отговорност. При липса на приключило наказателно
производство с влязла в сила присъда, евентуално с решение по чл. 78а НК, по
аргумент от чл.300 от ГПК в настоящото производство подлежат на установяване всички елементи от
фактическия състав на деликтната отговорност- наличието на
вредоносно деяние, неговото авторство и противоправност, причинната връзка
между деянието и вредата. За установяване на вида и интезитета на понесените травматични увреждания и причинната им
връзка с произшествието по делото е назначената
съдебно-медицинска експертиза, заключението по която съдът кредитира като
обективно и компетентно дадено. Както от експертизата, така и от издаденото
медицинско удостоверение 1175/2018/19.11.2018г. от лекар при МБАЛ „Света
Анна-Варна“ АД се установява, че посочените травматични увреждане са резултат
от удари с или върху тъпи предмети и биха могли да се получат по указания
начин, тоест от пътно-транспортно произшествие.
Тази доказателствена
установеност мотивира съда да приеме наличието на причинна връзка между
уврежданията /физически и психически/ и застрахователното събитие.
Своевременно е въведеното от
ответника възражение за съпричиняване,
обосновано с твърдения, че ищцата не е носела предпазен колан.
Според трайно установената практика на съдилищата релевантен
за съпричиняване на вредата от страна на увредения е не всяко негово действие,
а само онзи конкретно установен негов принос, без който не би се
стигнало, наред с проявеното от виновния за непозволеното увреждане,
неправомерно поведение вредоносен резултат. Поради това не всяко поведение на
пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на
предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата по
см. на чл.51, ал.2 ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление се явява
пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди.
В случая в исковата молба ищцата е твърдяла, че е
откопчала предпазния колан непосредствено след удара. Същевременно от събраните
по делото гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля И.К. се установява,
че автобусът е не е оборудван с фабрични колани, освен на първите седалки зад
шофьора. Вещото лице, изготвило САТЕ е дало заключение, че автобусът е имал
монтирани предпазни колани, но в тази част заключението е основано изключително
на твърденията в исковата молба, поради което не може да се възприеме
безкритично от съда. Съдът намира, че за установяване на изследваното обстоятелство
следва да се кредитират показанията на свидетеля К., доколкото само неговите
показания пряко доказват правнорелевантния факт. Съответно следва да се приеме,
че автобусът не е разполагал с предпазни колани. При това положение
непоставянето на обезопасителен колан не може да за зачете като поведение,
допринесло за увреждащият резултат- травматичните увреждания. Дори и да се
приеме, че МПС-то е оборудвано с колани, то от СМЕ се установява, че травмите
на ищцата са леки, което говори, че тя е
носела колан. Установява се още от СМЕ, че и и при правилно поставено
обезопасително средство, е възможно да се получат описаните травматични
увреждания.
В заключение съдът приема, че поведението на ищеца нямам
принос към настъпилите увреждания, съответно възраженията на ответника в този
смисъл- за недоказани.
На следващо място по
отношение вида и интензитета на уврежданията съобразно заключението по СМЕ, съдът приема, че понесените травми са сравнително
леки, а болките средни по интензитет. От заключението се установява, че в
резултат на произшествието ищцата е получила контузия на дясна предмишница,
дясна длан, дясна гръдна половина, на двете коленни области и двете подбедрици,
обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. За лечението на
ищцата са назначение предимно медикаменти на билкова основа. Обичайната
продължително на болките е 10-15 дни, отново според заключението на вещото
лице.
По-сериозни се оказват
понесените емоционални травми. Според заключението на съдебно-психиатричната експертиза,
кредитирано като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните
психичното състояние на освидетелстваната след инцидента е отговаряло на остра
стресова реакция. В последвалите месеци ищцата се затворила в себе си.
Изпитвала страх да пътува с автобус. Преди пътуване се
възобновявали кошмарни сънища с пресъздаване на елементи от ПТП-то. Според експерта тези симптоми отговарят на
диагноза Разстройство в адаптацията с елементи на посттравматично стресово
разстройство. Клиничната картина при тази диагноза включва тревожност,
безпокойство, усещане за невъзможност за справяне със ситуация. Вещото лице дава заключение, че състоянието
на освидетелстваната значително се е подобрило след шестия месец. Експертът заключва още, че невъзможността пострадалата
да изложи и да отреагира емоциите си, използването на несъзнавани психологични
защити се дължи на особеностите на личността, които са довели до капсулиране на
психотравменото изживяване. За продължителния посттравматичен стрес, обаче е
допринесло и непредприемане на продължителна психотерапевтична подкрепа и на
медикаментозно лечение за овладяване на симптомите.
Събраните по делото
показания на св. Даниела Н., които съдът кредитира при условия на чл. 172 от ГПК кореспондират на установеното от вещото лице, а именно че след инцидента
ищцата е изживяла силен първоначален шок,
последван от затваряне и социална дезадаптация. Свидетелят изнася, че в
семейството избягват употребата на медикаменти. Показанията на този свидетел
относно самото произшествие (преобръщането на автобуса, извеждането на
пътниците и т.н)не могат да кредитират, тъй като за тези обстоятелства
свидетелят няма лични впечатления, а предава чутото от дъщеря си - ищцата по дeлото. Относно ситуацията около инцидента и непосредствено след него следва да се
кредитират показанията на шофьора- свидетелят И. Косев, тъй като тези показания
освен че са преки, са и незаинтересовани. Именно от показанията на свидетеля
Косев става ясно, че автобусът не се е обърнал, а се е наклонил в канавка, при
което са се счупили две от стъклата на превозното средство. Линейки и пожарна
са пристигнали на мястото на инцидента бързо.
Горната доказателствена
установеност обуславя извод за това, че безспорно процесното събитие съществено
се е отразило върху емоционалната сфера на ищеца. Самият факт на претърпян
пътен инцидент при пътуване с обществен транспорт, който следва да гарантира
сигурност на придвижването, несъмнено представлява стресогенна ситуация, която
е предизвикала остра стресова реакция. Последвали са няколко месеца, в които състоянието на ищцата се е
характеризирало с разстройство на адаптацията. Г-жа Н. е в млада и
трудоспособна възраст, поради което несъмнено инцидентът е нарушил нормалния й
житейски ритъм, лишил я от възможност да води активен живот. От друга страна при съобразяване обема на
вредите, следва да се отчита обстоятелството, че г-жа Н. не е предприела назначеното й лечение. Въпреки, че тя самата
е потърсила психологична подкрепа след инцидента( доказателства на л. 26), в
резултат на което е носочена към работа със специалист, ищцата не е провела
нужното лечение. Същото важи и по отношение на предписаните й медикаменти,
които е отказала да приема. С това си
поведени ищцата е удължила периода на възстановяване, в който смисъл е
заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-психологична експертиза.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. При определяне размера на неимуществените вреди следва да се
вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят, като характера на
увреждането, начина на извършване на деянието, обстоятелствата, при които е
извършено, причинените морални страдания и пр. В този смисъл Постановление на
Пленума на ВС № 4/1968 г., което е запазило действието си и към датата на
постановяване на настоящия съдебен акт.
При така установената фактическа обстановка, отчитайки възрастта на ищеца, интензитета на телесните увреждания, липсата на
усложнения при оздравителния процес във връзка с телесните увреждания, същественото засягане на емоционалната сфера, което
същевременно е могло да се облекчи при своевременни мерки, съдът намира, че справедливия размер на обезщетението е сумата от 4 000 лв. До този размер следва да бъде уважена и исковата претенция, като за горницата
над тази сума до пълно претендирания размер следва да бъде отхвърлена.
По иска за заплащане на обезщетение
за имуществени вреди:
За установяване основанието и размера на понесените имуществени вреди под
формата на разходи за лечение ищцата е представила: касов бон за рентгеново
изследване, за което е заплатила сумата от 5, 90 лева (л. 17), касов бон за
медицинска услуга от 19.11.2018г. на стойност 40 лева (л. 18), касов бон за
сумата от 35.00 лева за психологично изследване (л. 25).От заключението на
вещото лице по допуснатата СМЕ става ясно, че представените доказателства за
сторени разходи са относими към проведеното лечение.
При това положение съдът намира за доказано по делото, че имущественият патримониум на ищцата е намалял с направените разноски за
лечение, както и че тези разходи имат пряко отношение към проведеното лечение.
Не може да бъде споделен довода на ответника, въведен като правоизключващо
отговорността му възражение, че пострадалата е могла да предотврати
имуществените вреди като финансира лечението си от националното обществено
осигуряване. При настъпил покрит застрахователен риск по застраховка Гражданска
отговорност застрахователят дължи репарация на всички преки вреди вкл.
имуществени (чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ). Законът не ограничава отговорността
на застрахователя единствено до вредите, които пострадалото лице не е могло да
избегне, нито въвежда задължение на пострадалото лице за ограничаване на
вредите. Такова задължение съществува само за застрахования водач (чл. 496 от КЗ). В действителност законът въвежда общо изискване за добросъвестност на
правните субекти в гражданскоправните им отношения, поради което размерът на
разходите, които следва да се признаят за вреди е ограничен от необходимостта
разноските да са обичайни / да не са луксозни/. В случая претендираните разходи
за съвсем обичайни и необходими Единствено в преценката на пострадалото лице е
къде ще предпочете да се лекува с оглед охрана на най- добрия му интерес.
В заключение на ищеца следва да се присъди обезщетение за имуществени вреди
под формата на разходи за лечение в размер на 80, 90 лева, като се отхвърли за
горницата до претендираните 110, 90 лева.
По иска за имуществени вреди от неполучено
трудово възнаграждение:
От заключението на вещото лице по допуснатата ССчЕ, кредитирано като
обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните се установява, че ищцата
е ползвала отпуск по болест за периода от 20.11.2018г. до 27.11.2018г., като от
заключението на СМЕ се констатира, че отпускът по болест е наложен от необходимостта
на лечение на травматичните увреждания от произшествието.
Изчислено е от вещото лице по ССчЕ, че разликата между получаваното от ищцата
трудово възнаграждение (основно и допълнителни възнаграждения с постоянен
характер) и реално полученото за м.11 обезщетение за временна нетрудоспособност
за периода 21.11.2018г. до 27.11.2018г.
е 50,30 лева в брутен размер и 21,99 лева в нетен размер.
Съгласно ПП на ВС № 2/21.12.1981 г. когато вследствие на непозволено
увреждане е намалена за определен срок или окончателно трудоспособността на
пострадалия, обезщетението за имуществени вреди обхваща разликата между
получаваното преди увреждането възнаграждение и заплащаното парично обезщетение
за времето, прекарано поради болест.
В конкретния случай, доколкото безспорно се установи, че във въведения
период ищцата не е получавал трудово възнаграждение, което е в причинна връзка
със застрахователното събитие, съдът намира, че на осн. чл. 432, ал.1 от КЗ
застрахователя дължи да обезщети настъпилата имуществена вреда от увреждането.
Практиката приема, че като база за сравнение се взема нетно, а нетното
възнаграждение –
Р.№57 от 10.04.2009 г. по т.д. №
824/2008 г. на ВКС, ІІ т.о. и Р.№178 от 29.12.2010 г. по т.д.№15/2010 г. на
ВКС, І т.о, Р № 91/21.05.2013г. по т.д.№ 366/2012г. на I ТО. Ето защо в полза на ищеца се
следва сумата от 21,99 лева съобразно заключението на вещото лице. За разликата
над 21,99 лева до претендираните 120 лева исковата претенция следва да се
отхвърли като неоснователна.
По иска за заплащане на мораторно
обезщетение:
Ищецът претендира мораторно обезщетение върху присъденото обезщетение за
неимуществени вреди, считано от датата на деликта- 18.11.2018г. Отговорността
на застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“ е функционално
обусловена от тази на застрахования водач. Деликвентът носи отговорност за
последиците от забавата за изплащане на обезщетение за вредите, поради което
затрахователят също отговаря за тяхното плащане пред уведеното лице (чл. 429,
ал.2, т. 2 от КЗ). Макар и обусловена от отговорността на деликвента,
отговорността на застрахователя за изтеклите мораторни лихви с оглед
разпоредбата на чл. 429, ал.3 от КЗ обхваща само периода от уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430,
ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. В разпоредбата на чл. 497, ал. 1 КЗ е
регламентирана дължимостта от застрахователя на
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако
не го е определил и изплатил в срок считано от по- ранната от двете дати: 1.
изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства
по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите,
когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. Тази норма обаче касае собствената
забава на застрахователя по повод определяне и изплащане на застрахователното
обезщетение и тя не е свързана със забава на застрахования. Разпоредбата на чл.
497 КЗ определя обема на отговорност на застрахователя с оглед
вътрешните му отношения с делинквента и обема регресни права, и не е свързана с
отговорността към третото лице, на което са причинени вредите /така решение по т.д. № 2273/2018г. на ВКС, ТО и решение по
т.д. № 2466/2018г. на ВКС, ТО.
По делото ответникът се позовава на забава на кредитора- пострадалото лице,
което не е представило поискани по реда на чл. 106, ал.3 от КЗ писмени
доказателства. По този начин застрахователят претендира да се освободи от
последиците на собствената си забава.
Предявяването на писмената застрахователна претенция по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите става по реда
на чл.380 КЗ пред застрахователя. Когато
ползвателят на застрахователната услуга е увредено лице по застраховки
"Гражданска отговорност" или трето ползващо се лице по други
застраховки, застрахователят го уведомява за доказателствата, които той трябва
да представи за установяване на основанието и размера на претенцията му(чл. 106, ал.3 от КЗ). Следователно по
посочения ред застрахователят може да изисква само доказателства за
обстоятелствата, относими към основанието и размера на претеницята. Тези
доказателства, освен относими към претенцията, следва обективно да могат да
бъдат представени от увредения. В конкретния случай, за да постанови отказ да
изплати застрахователно обезщетение, ответникът се е позовавал на
непредставянето от страна на увредения на констативен протокол с пострадали
лица, от който да е видно, че С.Н. е пострадала при пътно-транспортно произшествие.
Представянето на посочения документ практически представлява неизпълнимо
условие за заплащане на обезщетение. Съставянето на протокол за ПТП е изцяло с
дискрецията на органите на полицията, съответно ищцата не би могла нито да ги сезира с такова искане, нито да обжалва
евентуален отказ за това. Отделно от изложеното в случая видно от приложения
протокол за ПТП от 19.11.2018г.(съставен няколко часа след инцидента) няма данни съставителят
на протокола да е възприел факта на произшествието, (по смисъла на чл. 125 от ЗДвП, посещението
на службите за контрол на МВР на местопроизшествието винаги е последващо), поради което по арг. от
чл. 179, ал. 1 ГПК констатациите на съставителя
(ако и да удостовери, че ищцата е пострадала) не се ползват с
обвързваща доказателствена сила.
С оглед на
изложеното, искането на застрахователя за представяне на протокол от ПТП не
представлява искане по реда на чл. 106, ал.1 от КЗ. При това положение съдът
приема, че ищецът не е изпаднал в забава като кредитор.
Ето защо съдът
приема, че ответникът е изпаднал в забава, считано от предявяване на
застрахователната претенция (доколкото не се установява уведомяване от
застрахования). Съдът намира, че застрахователят е уведомен за
застрахователното събитие на 15.02.2019г., с оглед обичайното време да
получаване на куриерски пратки между големите градове и след справка на https://www.econt.com/services/track-shipment по номера на товарителницата 5300076559651. След 15.02.2019г. застрахователят е в забава и
дължи законна лихва. Искането за присъждането й от
датата на деликта-18.11.2018г. не следва да бъде уважено.
По разноските:
Разноски за
присъждане са поискали и двете страни.
С оглед уважения
материален интерес в полза на ищеца се следват разноски за 352,29 лева за
държавна такса и експертиза съгл. списък на л. 45 от делото.
Ответникът на основание
чл. 78, ал.3 ГПК има право на разноски съобразно отхвърлената част на исковете
в размер на 360,55 лева за адв.хонорар, депозит за вещи лица и за свидетел.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА на осн. чл. 432, ал.1 от КЗ „ОЗК- Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на С.В.Н., ЕГН ********** *** сумите както следва:
сумата от 4000
лв., представляваща обезщетение
за претърпяни неимуществени вреди -
болки и страдания, в резултат на получени травми и преживян емоционален шок при ПТП, настъпило на
18.11.2018г., ведно със законната лихва, считано от 15.02.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 4000 лева до претендираните 5000
лева, както и за законна лихва за периода от 18.11.2018г. до 14.02.2019г.;
сумата от 80,90 лева, представляваща
имуществени вреди под формата на претърпяна загуба от направени разходи за
медицински прегледи, ведно със законната лихва от датата на исковата молба
-30.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 80,90
лева до претендираните 110,90 лева;
сумата от 21,99 лева, представляваща
вреди под формата на претърпяна загуба за разликата между получаваното трудово
възнаграждение и полученото обезщетение за временна нетрудоспособност за период 21.11.2018г. до 27.11.2018г., ведно със законната лихва от датата
на исковата молба -30.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
21,90 лева до претендираните 120 лева;
ОСЪЖДА „ОЗК- Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на С.В.Н., ЕГН ********** *** сумата от 352,29 лева, представляваща разходи за съдебно- деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.
1 ГПК.
ОСЪЖДА С.В.Н., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „ОЗК- Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 360,55 лева, представляваща разходи за съдебно- деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.
3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от
съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: