Решение по дело №139/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.

Производството по делото е образувано по жалба подадена от М.Д.И. ***-091-001/09.08.2022г., в частта в която е потвърден с Решение № 228/05.12.2022г. на Директора на Дирекция „ОДОП” Варна, касаеща установени данъчни задължения по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за 2016 г., 2017 г., 2019 г. и 2020 г. в общ размер от 24475,92 лв. главница и 6870,71 лв. лихви.

Жалбоподателката твърди, че обжалвания ревизионен акт е незаконосъобразен, необоснован, немотивиран и постановен в нарушение на процесуалните правила. Иска се отмяна на ревизионния акт.

В съдебно заседание, жалбоподателката се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата на сочените в нея основания. Претендират се разноски по делото. Депозирани са подробни писмени бележки, в които основното възражение е, че неправилно органите по приходите са приели, че действията на И. не представляват управление на лично имущество, а извършване на търговска дейност. Оспорва се и оценката на процесните МПС, както и основанията за преминаване на ревизията по особения ред на чл.122 от ДОПК.

Ответникът Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

І. По допустимостта на жалбата :

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и при наличие на интерес от обжалване, поради което е допустима.

Обжалва се Ревизионен акт № Р-0300321004215-091-001/09.08.2022г., в частта в която е потвърден с Решение № 228/05.12.2022г. на Директора на Дирекция „ОДОП” Варна, касаеща установени данъчни задължения по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за 2016 г., 2017 г., 2019 г. и 2020 г. в общ размер от 24475,92 лв. главница и 6870,71 лв. лихви.

Настоящото производство е започнало със Заповед за възлагане на ревизия № Р-03000321004215-020-001/26.07.2021 г. /л.7/, изменяна със Заповеди №№ 03000321004215-020- 002/05.11.2021г. (л.7-8); Р-03000321004215-020-003/09.12.2021 г. (л.11-12), Р- 030003210042 15-020-004/23.12.2021г. (л.14-16) и Р-03000321004215-020-005/29.03.2022г. издадени от компетентен орган по приходите - началник сектор „Ревизии" в дирекция „Контрол" при ТД на НАП Варна. По този начин е възложено извършването на ревизия на И. за установяване задълженията й за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периоди от 01.01.2015г. до 31.112020 г., и годишен и авансов данък на ЕТ по същия закон за периоди от 01.01.2016 г. до 31.12.2020 г.

За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад /РД/ № Р- 03000321004215-092-001/19.05.2022 г. /л. 563-596/. Срещу РД е подадено възражение в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК. Ревизията е приключила с издаването на РА № Р-03000321004215-091-001/09.08.2022 г., с който на И. са били установени данъчни задължения по чл.48, ал.1 и чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ. В хода на обжалването по административен ред, органа по чл.152, ал.2 от ДОПК е отменил РА в частта, с която са определени задължения по чл.48, ал.1 и е потвърдил РА в частта, с която са определени задължения по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ.

ІІ. По процесуалната законосъобразност на РА :

При извършване на задължителната проверка по чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения срок. РД е съставен в 14-дневен срок от приключване на ревизията. РА е издаден от компетентни органи и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което не страда от пороци, водещи до нищожност. Актовете са подписани с валиден електронен подпис.

ІІІ. По материалноправната законосъобразност на РА:

В хода на ревизията е установено, че жалбоподателката е местно физическо лице по смисъла на ЗДДФЛ, с постоянен адрес ***. Установено е, че И. не е регистрирана като ЕТ. За ревизирания период И. не е подавала декларации по чл.50 от ЗДДФЛ.

В хода на ревизията с Протокол № 1197038/05.04.2022 г./л.453/ и №1197043/28.04.2022 г./л.468/ са присъединени документи от приключили производства спрямо съпруга на И. Д. И., включително и доклад за извършена оценителна експертиза №9821-91/26.04.2022 /л.454-456/.

След анализ на събраните документи, органите по приходите са извършили съпоставка за ревизирания период на притежаваното имущество, направените разходи и получените доходи по години от ревизираното лице и са установили превишение на извършените разходи над получените доходи. Установено е също така, че съпрузите са извършвали покупка и продажба на МПС, които в последствие са продавали на различни лица, като за някой от автомобилите продажната цена е била силно занижена.

Горепосоченото е квалифицирано от ревизиращите органи, като обстоятелство по чл.122, ал. 1, т.1 и т.2 от ДОПК за физическото лице, а именно: т.1 – до започване на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация; т.2 - данни за укрити приходи или доходи;

С Уведомления от 04.04.2022г. /л.345/ на основание чл.124, aл.1 от ДОПК лицето е уведомено, че основата за облагане с годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за период 01.01.2016 г. – 31.12.2020 г., ще бъде определена по реда на чл.122 от ДОПК. До ревизираното лице е изпратено и Уведомление по чл.17. ал.1, т.2 от ДОПК от 04.04.2022 г. /стр.343/ и ИПДПОЗЛ от 14.12.2021г. /стр.327/, с което са изискани декларации за имущественото състояние по чл.124, ал.3 от ДОПК. От ревизираното лице в ТД на НАП-Варна не е представен нито един документ и/или обяснение относно дейността на ЕТ, а в частта за физическо лице са представени писмени обяснения /стр.324/.

Въз основа на събраните в хода на ревизионното производство доказателства, органите по приходите са приели, че покупката и последвалата продажба на МПС – семейна имуществена общност представлява извършване на търговска дейност по смисъла на чл.1, ал.1 т.1 от ТЗ. Въз основа на горната констатация са приели, че И. следва да бъде обложена с данък по реда на чл.26, ал.7 от ЗДДФЛ, където е посочено, че ако физическото лице е търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистрирало като едноличен търговец, доходите от стопанската му дейност се облагат по реда на глава пета, раздел II от закона, т.е. смятат се за доходи от стопанска дейност като едноличен търговец.

В хода на ревизията е установено, че в периода до 01.01.2015 г. семейството е извършило разпоредителни сделки с 20 бр. МПС, които не попадат в ревизирания период. За периода 2016 г. – 2019 г. извършените сделки са 18 на брой. За седем от автомобилите, органите по приходите са приели, че са продадени на цена, значително по-ниска от покупната или застрахователна стойност. Това са:

„Фолкваген Битъл“, рег. № В****ВВ – продажна цена – 9000 лв.;

„Порше Бокстер“, рег. № В****ВР – продажна цена – 3000 лв.;

„Шевролет Камаро“, рег. № В****ВМ – продажна цена – 1500 лв.;

„Фолкваген Шаран“, рег. № В****ВК – продажна цена – 3000 лв.;

„Субару Аутбек“, рег. № В****НР – продажна цена – 7000 лв.;

„Фиат 500“, рег. № В****НН – продажна цена – 2000 лв. и

„Додж Челенджер“, рег. № В****НН – продажна цена – 5000 лв.

За определяне на данъчната основа за облагане с дължими данъци по реда на ЗДДФЛ, с Протокол №1197043/28.04.2022г. (л.468) е приобщен доклад от извършена експертиза, със следната задача: да се определи пазарна цена към датата на продажбата на изброените автомобили.

Експерта назначен в хода на ревизионното производство е определил пазарна цена на процесните МПС, както следва:

„Фолкваген Битъл“, рег. № В****ВВ – продажна цена – 33500 лв.;

„Порше Бокстер“, рег. № В****ВР – продажна цена – 17700 лв.;

„Шевролет Камаро“, рег. № В****ВМ – продажна цена – 28900 лв.;

„Фолкваген Шаран“, рег. № В****ВК – продажна цена – 45800 лв.;

„Субару Аутбек“, рег. № В****НР – продажна цена – 52300 лв.;

„Фиат 500“, рег. № В****НН – продажна цена – 22300 лв. и

„Додж Челенджер“, рег. № В****8НН – продажна цена – 48100 лв.

За останалите МПС продадени през ревизирания период, органите по приходите са възприели цените посочени в представените договори за покупко-продажба.

След анализ по реда на ал.2, чл.122 ДОПК на относимите към ревизираното лице обстоятелства по периоди, органите по приходите са определили данъчна основа по реда на ччл.122, ал.4 от ДОПК, като разлика между приходи и разходи /отчетна стойност/ и платени задължителни осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице, както следва:

За 2016 г. 26726,01 лв., формирана от продажбата на „БМВ 535 И“ с рег.№В****ВС и „Фолкваген Битъл“, рег. № В****ВВ.

За 2017 г. 27829,40 лв., формирана от продажбата на „БМВ 335Д“ с рег.№ В****ВМ, „Фолкваген Шаран“, рег. № В****ВК, „Харлей дейвидсън“ с рег. № В****В, „Шевролет Камаро“, рег. № В****ВМ и „Порше Бокстер“, рег. № В****ВР.

За 2019 г. 60853,27 лв., формирана от продажбата на „Тойота ФРС“ с рег. № В****ВТ, „Фиат 500“, рег. № В****НН, „Субару Аутбек“, рег. № В****НР, „БМВ Х5“, рег. № В****ВН, „Додж Челенджер“, рег. № В****НН и „Фиат 500“ рег. № В****НТ.

За 2020 г. 14464,16 лв., формирана от прадажбата на „Субару легаци“ с рег. № В****ВР, „Фиат 500“ с рег. № В****ТС, „Фиат 500“ с рег. № В****ТС, „Фиат 500“ с рег. №В****ТС и „Тойота ФЖ Крюйзер“ с рег. № В****ТС.

В хода на съдебното производство беше допусната Съдебно оценителна и счетоводна експертиза, която да определи пазарната цена на процесните автомобили. Към експерта беше зададена и задача да изчисли какви биха били задълженията на И., ако същите бъдат изчислени съобразно нормата на печалба постигната от търговци осъществяващи аналогична търговска дейност. /в случая търговци на автомобили втора употреба/. Беше изготвена и допълнителна ССЕ, която изчисли данъчните задължения на И., в случай, че се приеме, че жалбоподателката не осъществява търговска дейност и приложение следва да намери разпоредбата на чл.13, ал.1 т.2 от ЗДДФЛ.

Въз основа на горната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.

Жалбоподателката неоснователно оспорва наличието на основания за облагането й по аналог.

Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК, в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Според константната съдебна практика, за да се приложи разпоредбата на чл. 122 от ДОПК при установяването на дължимия данък, следва да е налице особен случай, който да препятства извършването на ревизия по общия ред за определяне на конкретното данъчно задължение, за конкретния данъчен период и за конкретния данъчен субект. Тези особени случаи са уредени изчерпателно в разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 1 – т. 8 от ДОПК и следва да са установени обективно от органите по приходите в условията на пълно доказване, за да премине ревизията по особения ред, регламентиран в същата разпоредба. Установяването на основанията следва да е доказано с допустимите от ДОПК доказателства, като доказателствената тежест е за органите по приходите и не е допустимо прилагането на разпоредбата при само предполагаемо наличие на основание.

В случая, сочените в РА основания са тези по чл. 122, ал. 1, т.1 и т.2 от ДОПК, а именно: т.1 – до започване на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация; т.2 - данни за укрити приходи или доходи.

Съдът намира, че законосъобразно данъчната основа за облагане на доходите на И. като ЕТ за ревизирания период е определена по особения ред на чл.122 и сл. от ДОПК. Въз основа на събраните в хода на ревизионното производство доказателства, органите по приходите са установили, че за ревизирания период И. не е подавала ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ, а същевременно, заедно със съпруга си е участвала в търговска дейност по покупка и продажба на МПС в режим на СИО.

В случая е изпълнено изискването на разпоредбата чл. 124, ал. 2 от ДОПК, регламентираща презумпцията, че в производството по обжалването на ревизионен акт при извършена ревизия по реда на чл. 122, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното.

Що се отнася до главния спорен между страните въпрос, а именно, дали следва дейността на И. и съпруга й да се приравнява на търговска дейност по смисъла на чл.1 от ТЗ, или действията й следва да се считат, като такива по управление на лично имущество, съдът споделя изводите на ревизиращите органи.

Съгласно чл. чл. 1, ат. 1 от ТЗ, търговец е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва посочените в т. 1 -15 на цитираната алинея сделки. Покупката на стоки или други вещи с цел препродаване в първоначален, преработен или обработен вид е включена в т. 1 на чл. 1, ал. 1 от ТЗ, поради което е в обхвата на търговските сделки. От друга страна в чл. чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, е посочено, че ако физическото лице е търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистрирало като едноличен търговец, доходите от стопанската му дейност се облагат по реда на глава пета, раздел II от закона, т.е. смятат се за доходи от стопанска дейност като едноличен търговец.

Не се спори между страните, че за периода до 01.01.2015 г. семейството е извършило разпоредителни сделки с 20 бр. МПС, които не попадат в ревизирания период. А за ревизирания период 2016 г. – 2019 г. извършените сделки са 18 на брой. При това количество на извършените сделки, съдът намира, че е съвсем логично да се приеме, че тази дейност покрива критериите на чл.1, ал.1 от ТЗ за търговска такава. Още повече, че се установи, че болшинството от автомобилите са закупувани специално от аукциони в Северна Америка, транспортирани са до България и след ремонтирането им са били продавани на трети лица. Не се споделя възражението на жалбоподателката, че автомобилите са били купувани за лична употреба, а не с цел търговия. Видно от доказателствата по делото в периода 2018-2019 г., семейството на И. е притежавало едновременно 8 бр. автомобили, които в последствие е продало. Липсва, каквото й да е житейска логика, едновременно да се управляват такъв брой автомобили.

Що се отнася до данъчната основа, въз основа, на която следва да се определи дължимия от И. данък, съдът съобрази следното:

Съдът намира, за правилно и законосъобразно, при липса на други доказателства, данъчната основа да бъде определена по реда на чл.122, ал.4 от ДОПК. Правилно органите по приходите са приспаднали от облагаемата основа разходите за закупуване и доставка на автомобилите, отразени в РА, като „отчетна стойност“ на автомобилите, както и разходите за платени осигурителни вноски, като самоосигуряващо се лице. Макар да е логично И. да е сторила разходи за ремонт и регистрация на автомобилите, то при липсата на представени от нейна страна доказателства за такива, правилно не са отчетени при формирането на данъчната основа. Правилно е възприета от органите по приходите и цената на девет от продадените в ревизирания период автомобили, отразена в договорите за продажба, тъй като същата е близка до пазарната. Именно поради отразяване в договорите на нереално ниска цена на продажба на процесните седем автомобила, в хода на ревизионното производство е назначена оценителна експертиза. Такава беше изслушана и в хода на съдебното производство.

Като съд по същество, за да определи данъчната основа за облагане на доходите на И. по реда на чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ, съдът кредитира изчисленията досежно пазарната цена на автомобилите, на вещото лице, изготвило експертизата в хода на съдебното производство. За да възприеме този подход, съдът съобрази, че и двамата експерти са използвали идентичен подход за определяне на пазарната цена на автомобилите, а именно комбинация между метода на неконтролирани цени между независими търговци, метода на пазарните аналози и метода на разходите. За да достигнат до пазарната цена на автомобили продадени преди повече от пет дори шест години и двамата експерти са взели за основа офертни цени на сходни автомобили – марка, модел, година на производство, тип двигател и т.н. от мобилна платформа за продажба на употребявани автомобили. Експертите извеждат средна пазарна стойност на аналозите към момента на изготвяне на експертизата. Намаляват тази цена с индекса на потребителските цени /ИПЦ/, за периода от продажбата до момента на извършване на експертизата, за да бъде отчетена инфлацията, след което увеличават така получената стойност с процента на овехтяване на автомобилите за същия период.

Именно при тези изчисления експерта изготвил оценката в рамките на ревизионното производство е използвал грешни данни, поради което съдът не кредитира неговата оценка. При оценката на всички автомобили експерта в ревизионното производство е приел, че ИПЦ е между 15.50% за продажба извършена през месец септември 2019 г. до 25.30% за продажба извършена през месец септември 2016 г.

При справка в сайта на Националния статистически институт, рубрика „статистически данни“, подрубрика „калкулатор на инфлацията“ https://www.nsi.bg/bg/content/2539/%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80-%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D0%BD%D1%84%D0%BB%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0 , е видно, че данните са различни. Примерно за периода септември 2019 – август 2023 г., когато е изготвена експертизата в съдебното производство ИПЦ е 133,6%, а за периода септември 2016 до август 2023 г. ИПЦ е 144.4%, а не както е посочило вещото лице 25,30%. Дори и да се вземат данните към месец април 2022 г., когато е изготвяна експертизата в ревизионното производство, то ИПЦ за последния период от 128.4%, а не 25,3%, както е възприето от експерта. Дори и да се приеме, че вместо ИПЦ, експерта е посочил процента на инфлацията, то данните отново не съвпадат, защото за посочения период инфлацията е 28.4%, а не 25.3%.

Ето защо съдът кредитира пазарните цени изчислени от експерта изготвил заключението на съдебната оценителна експертиза.

В тази връзка съдът приема, че стойността на процесните автомобили е както следва:

„Фолкваген Битъл“, рег. № В****ВВ – пазарна цена – 19400 лв.;

„Порше Бокстер“, рег. № В****ВР – продажна цена – 16765,89 лв.; Съдът не кредитира заключението на вещото лице, досежно намалената стойност от 11700 лв. За да намали стойността вещото лице е посочило, че по данни на собственика автомобила е бил продаден без двигател и без скоростна кутия. Горните данни противоречат на писмени доказателства по делото – видно от договора за продажба /411 гръб/, в момента на продажбата автомобила е бил в движение.

„Шевролет Камаро“, рег. № В****ВМ – продажна цена – 28900,00 лв.; За този автомобил съдът приема стойността определена в ревизионното производство, тъй като стойността определена в съдебното производство е по-висока – 28900,60 лв. и би било нарушено правото на защита на жалбоподателката. Съдът не кредитира заключението на вещото лице, досежно намалената стойност от 26000 лв., тъй като липсват доказателства автомобила да е продаден ударен, както твърди жалбоподателката. Представената снимка на автомобил от същата марка и модел, към възражението на И. срещу РД не представлява годно доказателствено средство, тъй като няма данни кога е направена, както и дали на нея е изобразен процесния автомобил

„Фолкваген Шаран“, рег. № В****ВК – продажна цена – 13763,35 лв.; Съдът не кредитира заключението на вещото лице, досежно намалената стойност от 12700 лв. За да намали стойността вещото лице е посочило, че по данни на собственика автомобила е бил продаден с повредена скоростна кутия и не е бил годен за управление. По делото не са представени доказателства за тези твърдения.

„Субару Аутбек“, рег. № В****НР – продажна цена – 43141,32 лв.; Съдът не кредитира заключението на вещото лице, досежно намалената стойност от 40100 лв. За да намали стойността вещото лице е посочило, че по данни на собственика автомобила е бил продаден ударен. По делото не са представени доказателства за тези твърдения.

„Фиат 500“, рег. № В****НН – продажна цена – 22300 лв. За този автомобил съдът приема стойността определена в ревизионното производство, тъй като стойността определена в съдебното производство е по-висока – 23431,75 лв. и би било нарушено правото на защита на жалбоподателката. Съдът не кредитира заключението на вещото лице, досежно намалената стойност от 18800 лв., тъй като липсват доказателства автомобила да е продаден с повредена батерия, както твърди жалбоподателката.

„Додж Челенджер“, рег. № В****НН – продажна цена – 27829,23 лв. Съдът не кредитира заключението на вещото лице, досежно намалената стойност от 25000 лв., тъй като липсват доказателства автомобила да не е бил в движение, както твърди жалбоподателката.

Съдът не кредитира заключението на експертизата, в което е направено изчисление на задълженията на И., съобразно нормата на печалба постигната от търговци осъществяващи аналогична търговска дейност. /в случая търговци на автомобили втора употреба/, тъй като получените резултати не съответстват на установените по настоящото дело данни за печалбата на И..

Съдът не кредитира и допълнителна ССЕ, която изчисли данъчните задължения на И. по реда на чл.13, ал.1 т.2 от ЗДДФЛ, тъй като приема, че е осъществявала търговска дейност.

Въз основа на горните мотиви съдът намира, че задълженията на И. по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ, следва да бъдат определени в следните размери:

За 2016 г.

Данъчната основа се формира от продажбата на „БМВ 535 И“ с рег.№В****ВС и „Фолкваген Битъл“, рег. № В****ВВ. Съответно за 30000 лв. и 19400 лв. или общо 49400 лв., минус отчетната стойност на автомобилите в размер на 9564,14 лв., което е равно на 39835,86 лв., делено на 1/2 , тъй като вещите са в СИО, е равно на 19917,93 лв. Минус платените от И. осигуровки в размер на 241,92 лв., определя данъчна основа за 2016 г. в размер на 19676,01 лв. Данъкът по чл.48, ал.2 е 15%, което определя задължения за И. за 2016 г. в размер на 2951,40 лв. главница и 1579,82 лв. лихви.

За 2017 г.

Данъчната основа се формира от продажбата на „БМВ 335Д“ с рег.№ В****ВМ, „Фолкваген Шаран“, рег. № В****ВК, „Харлей дейвидсън“ с рег. № В****В, „Шевролет Камаро“, рег. № В****ВМ и „Порше Бокстер“, рег. № В****ВР. По формулата от предходната година продажната цена автомобилите е 81646,66 лв., минус отчетната стойност 25675,88 лв., което е равно на 55970,78 лв. делено на 1/2 , тъй като вещите са в СИО, е равно на 27985,39 лв. Минус платените от И. осигуровки в размер на 623,04 лв., определя данъчна основа за 2017 г. в размер на 27362,35 лв. Данъкът по чл.48, ал.2 е 15%, което определя задължения за И. за 2017 г. в размер на 4104,35 лв. главница и 1780,85 лв. лихви.

За 2019 г.

Данъчната основа се формира от продажбата на „Тойота ФРС“ с рег. № В****ВТ, „Фиат 500“, рег. № В****НН, „Субару Аутбек“, рег. № В****НР, „БМВ Х5“, рег. № В****ВН, „Додж Челенджер“, рег. № В****НН и „Фиат 500“ рег. № В****НТ. По формулата от предходната година продажната цена автомобилите е 124113,62 лв., минус отчетната стойност 27629,82 лв., което е равно на 96483,80 лв. делено на 1/2 , тъй като вещите са в СИО, е равно на 48241,90 лв. Минус платените от И. осигуровки в размер на 2103,36 лв., определя данъчна основа за 2019 г. в размер на 46138,54 лв. Данъкът по чл.48, ал.2 е 15%, което определя задължения за И. за 2019 г. в размер на 6920,78 лв. главница и 1597,55 лв. лихви.

За 2020 г. няма основания за промяна в установените дължими данъци.

Предвид изхода на делото и направеното искане и от двете страни за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че следва да ги удовлетвори съобразно уважената, респективно отхвърлена част от жалбата. Материалният интерес по делото е в размер на 31346,63 лв. Отхвърлената част от претенцията е в размер на 26905,45 лв. Жалбоподателя претендира разноски в общ размер от 5920 лв. от които 3780 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение и 2130 лв. за вещо лице и 10 лв. за заплатената по делото държавна такса. Съобразно изхода на делото и уважената част на жалбата съдът намира, че на жалбоподателя се дължат разноски в размер на 838,74лв. На административния орган от претендираните 3157.73лв., съобразно отхвърлената част от жалбата се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 2710,34 лв. След приспадане, съдът намира, че следва да осъди жалбоподателя да заплати на ответника разноски в размер на 1871.60лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ РА № Р-0300321004215-091-001/09.08.2022г., В ЧАСТТА в която е потвърден с Решение № 228/05.12.2022г. на Директора на Дирекция „ОДОП” Варна, с който на М.Д.И. са установени данъчни задължения по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за д.п. 2016 г., в размер над 2951,40 лв. главница и 1579,82 лв. лихви; за д.п. 2017 г., в размер над 4104,35 лв. главница и 1780,85 лв. лихви и за д.п. 2019 г., в размер над 6920,78 лв. главница и 1597,55 лв. лихви

ОТХВЪРЛЯ жалбата В ЧАСТТА, с която са установени задължения по чл.48, ал. 2 от ЗДДФЛ за д.п. 2016 г. в размер на 1057.50 лв. главница и на 566,23 лв. лихва; за д.п. 2017 г. в размер на 70.06 лв. главница и 30.52 лв. лихва; за д.п. 2019 г. в размер на 2207,21 лв. главница и 149,66 лв. лихви и за д.п. 2020 г. в размер на 7164,62 лв. главница и 806,08 лв. лихви.

ОСЪЖДА М.Д.И., ЕГН **********, да заплати на Дирекция „ОДОП”- Варна при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 1871,60 лв. /хиляда осемстотин седемдесет и един лева и шестдесет стотинки/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.

Съдия: