Решение по дело №1661/2018 на Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

       

Номер ІІІ-60                        24.06.2019 година                       Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

                                           

БУРГАСКИ  ОКРЪЖЕН  СЪД,    Трети въззивен граждански състав                                      

На двадесет и осми май                 две хиляди и деветнадесета година

В отрито съдебно заседание в следния състав:

                                                    

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:     РОСЕН ПАРАШКЕВОВ

                         ЧЛЕНОВЕ: 1.           КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА

                                               2. мл.с. МАРИНА МАВРОДИЕВА

 

Секретар: Жанета Граматикова

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Парашкевов

въззивно гражданско дело номер  1661 по описа за  2018 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е образувано по въззивна жалба от И.Е.А., ЕГН **********, с настоящ адрес: с. М. ц., община С. /с адреси към момента: гр. С., блок ДНА, вход *, ет.*, ап.* и гр. Б., ж.к. „И.“ бл.**, вход *, ет.*, ап.**/, чрез процесуален представител адвокат Даниел Чолаков от БАК, с адрес на упражняване на дейността и за призоваване: гр. Средец, ул. „Лиляна Димитрова“ №1А, към момента представляван от адвокат Бойко Даков от БАК, против Решение № 93 от 20.09.2018 г., постановено по гр. дело №210/2018 г. по описа на Районен съд – Средец, с което съдът е предоставил на основание чл.127 ал.2 от СК упражняването на родителските права върху малолетното дете А.И.А., ЕГН **********, на майката Н.Т.С., с ЕГН ********** от гр. С., ул. „П.“ № **, вх.*, ап.*, като е постановено детето да живее при майката на посочения адрес и е определено на основание чл.59 от СК режим на лични контакти на бащата И.А. с детето А. А., както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9 часа в събота до 18 часа в неделя с преспиване в дома на бащата, един месец през лятната ваканция в дома на бащата в периода от 15.06. до 30.08. на годината, за която се отнася, като бащата уведомява преди началото на периода майката за дните на лятото, през които ще вземе детето и през всички официални празници за времето на празниците през всяка нечетна година – след предварително уведомяване от страна на бащата, като съдът е отхвърлил исковете на И.А. против Н.С. с правно основание чл.127 ал.2, във вр. с ал.1 от СК, чл.59 от СК и чл.143 ал.1 от СК, относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му.

Недоволство от така постановеното съдебно решение изразява въззивникът, който го намира за неправилно и нецелесъобразно. Моли съда за отмяна на решението и постановяване на ново, с което да предостави упражняването на родителските права на малолетното дете на бащата, постанови същото да живее при своя баща на неговия адрес и определи режим на лични отношения с майката, ката я осъди да заплаща месечна издръжка в размер на 150 лева. Излага съображения.

В срока предвиден в ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от Н.Т.С. чрез адвокат Антон Даракчиев от БАК, с който счита постановеното решение за правилно, справедливо и законосъобразно. Излага съображения. Моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт.

За Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас, редовно призована, представител не се явява.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 и следващите от ГПК, от легитимирано лице и е процесуално допустима.

Предявеният пред Районния съд – Средец иск е с правно основание чл.127 ал.2, във вр. с ал.1, чл.59 и чл.143 ал.1 от СК.

 

СЪДЪТ, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:

Не се спори по делото, че страните И.А. и Н.С. от 2003 година са живели на семейни начала, като на **.**.20** година се е родила дъщеря им А.И.А., видно от представеното удостоверение за раждане. През 2013 година страните са се разделили и грижите за детето е поела майката Н.С.. С решение №7 от 16.02.2016 г., постановено по гр.д. №325/2015 г. на Средецки районен съд бащата И.А. е осъден да заплаща на детето А. А. чрез неговата майка месечна издръжка в размер от 150 лева считано от 07.10.2015 г. до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване на издръжката.

Страните не са уредили помежду си отношенията, свързани с местоживеенето на детето и упражняване на родителските права, а само въпроса за издръжката. С предявената от въззивника искова молба е поискано произнасяне на съда по въпросите, касаещи местоживеенето на детето, определянето на лични отношения и претенцията за издръжка. Подадена е насрещна искова молба от Н.С. с искане на нея да й бъде предоставено упражняването на родителските права, както и да бъде определен режим на лични отношения с бащата. Видно е от удостоверение № 11-00-510/18.05.2018 г. на Община Средец, че за месеците януари, февруари, април и юни 2016 г. и през периода месец юли 2016 г. до месец декември 2017 г. дължимата издръжка е била заплащана от общината по реда на Наредбата за определяне на реда за изплащане на държавата на присъдена издръжка.

Видно от представения социален доклад пред първата инстанция, бащата И.А. работи в сферата на строителството без трудов договор и без фиксирано работно време, като е заявил месечен доход в размер на 1100 – 1200 лева. Майката Н.С. работи като п. – к. във фирма „З. – РХ“ ЕООД с брутно месечно възнаграждение от 570 лева. От доклада става ясно, че между страните не е налице сътрудничество и активна родителска връзка по повод задоволяване нуждите на детето.

Пред първата инстанция е представено удостоверение изх.№379 от 14.05.2018 г., от което е видно, че детето А. А. е ученичка в ** клас за учебната 2017/2018 година. По делото са представени доказателства за национално външно оценяване - 2018 г. на детето А., от което се установява, че то е класирано по второ желание в паралелка “банково дело“ в Професионална търговска гимназия“ гр. Бургас. Представено е и копие от ученическата книжка на детето, от която е видно, че успехът й е висок, като са вписани три забележки. Пред първата съдебна инстанция е изслушано детето А. А.. Заявило е желание да живее при своя баща. Съдът е допуснал до разпит трима свидетели, като е зачел дадените от тях показания. Първоинстанционният съд е изяснил делото от фактическа страна и е достигнал до правни изводи, които се споделят от настоящата съдебна инстанция, която на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първостепенния съд.

Пред настоящата съдебна инстанция, по искане на въззивника, беше назначена съдебно-психологична експертиза, изготвена от вещото лице Деспина Кондева. Представен беше обвинителен акт по ДП №2693М-155/2018 г. по описа на РУ на МВР – Средец, вх. №318/2018 г. по описа на РП – Средец срещу въззивника за престъпление по чл.183 ал.1 от НК поради неплащане на издръжка. На основание чл.59 ал.6 от СК беше извършено изслушване на родителите.

От заключението на вещото лице се установява, че отношенията на детето с двамата родители са добри. Свързани са със сърдечност и добър контакт. От своя страна вещото лице е посочило, че отношенията между майката и детето се отличават с добър контрол и вземане на решенията чрез съвместно обсъждане, докато при бащата липсва добрия контрол. Детето заявява удовлетвореност от контакта с баща си, но вещото лице е изяснило промяната в отношението на детето след проведени няколко срещи, като постепенно е възстановен контакта с майката. Детето е изразило становище, че нейната майка се опитва да осъществява родителски контрол, който все повече е възприеман от детето като правилен. Възникналият конфликт, при който детето е напуснало жилището на майка си и е отишло да живее при баща си, е довел до промяна в поведението на детето. То е престанало да общува с майката и в същото време с нейните роднини и семеен кръг. Макар и да се характеризира с потисната тревожност, несигурност и слаб вътрешен контрол, поведението на детето е проекция на отношението на родителите към него. Вещото лице е констатирало симптоми  като вземане страна на единия родител /бащата/, липса на нормална амбивалентност у детето, както и отблъскване и омаловажаване на единия родител /майката/. Това е дало основание на психолога да заключи, че е налице риск от развитие на „синдром на родителско отчуждение“ при детето по отношение на майката.

Съгласно изискванията на СК, съдът е длъжен на първо място да следи за интересите на детето. С оглед на събраните по делото доказателства, интересът на детето налага предоставянето на родителските права да бъде възложено на майката, която разполага с по-добри условия за живот, осъществява по-сериозен родителски контрол по отношение на детето и има добър родителски капацитет. В този смисъл, постановеното от първоинстанционния съд решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения, Бургаският окръжен съд

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

  

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 93 от 20.09.2018 г., постановено по гр. дело №210/2018 г. по описа на Районен съд – Средец.

 

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване препис от решението на страните.

 

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                  ЧЛЕНОВЕ:        1.

 

 

                                                                              2.