Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 23.02.2024г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд– град
Шумен, в публичното заседание на шести февруари през две хиляди двадесет
и четвърта година в състав:
Съдия: Бистра Бойн
при секретаря Ив.Велчева, като разгледа докладваното
от съдията а.д. № 269 по описа за 2023г. на Административен съд– гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл.156 и сл. от Данъчноосигурителния процесуалния кодекс (ДОПК).
Образувано е по
жалба на „С-К“АД- гр.Шумен, с ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление ***,
пл.Оборище №13Б, представлявано от С.Т.срещу Ревизионен акт №
Р-03002722004582-091-001/07.07.2023г., издаден от Началник на сектор „Ревизии“
и Главен инспектор по приходите при ТД на НАП-гр.Варна, в частта му, която е
потвърдена с Решение № 192/28.09.2023г. на Директор на Дирекция “Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” при Централно управление на НАП Варна и е
установено годишно данъчно задължение за данък по ЗКПО в размер на 8713,20лв.
главница и лихва 3836,18лв. за данъчен период 2018г.
Жалбоподателят
оспорва констатациите в РА, релевирайки доводи за неговата незаконосъобразност
поради допуснати съществени нарушения на административно–производствените
правила и неправилно приложение на материалния закон.
Сочи, че ревизионният акт е немотивиран, необоснован, неправилен и недоказан.
Изразява несъгласие с увеличението на финансовия резултат за 2018г., като твърди, че по време на данъчната ревизия е
представил всички изискуеми документи, доказващи разходите на търговското дружество
и реалността на доставките по фактурите, като същите са били игнорирани от
данъчните органи. По отношение на договорните отношения
между жалбоподателя и агента „Проджект инвестмънт къмпани“ЕООД бил налице
икономически интерес, който се доказва от обема на приходите, отчетчетността и
контактите между тях чрез системата „Нефин“ и ежемесечните протоколи. Въз
основа на изложените в жалбата аргументи, обосновава твърдение, че оспореният
ревизионен акт е незаконосъобразен, поради което отправя искане за неговата
отмяна. В съдебно заседание оспорващото дружество, представлявано от процесуални
представители- адв.К. от МАК и адв.Г. от ШАК заявява, че поддържа подадената
жалба и моли ревизионният акт да бъде отменен. Представят се допълнително
писмени бележки и се претендира присъждане на разноските по делото.
Ответната страна– Директор
на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт М. оспорва жалбата. Аргументира становище за
законосъобразност на РА, поради което моли жалбата да бъде отхвърлена. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки.
Шуменският
административен съд след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Предмет на
оспорване е Ревизионен акт № Р-03002722004582-091-001/07.07.2023г., издаден от
Началник на сектор „Ревизии“ и Главен инспектор по приходите при ТД на
НАП-гр.Варна, в частта му, която е потвърдена с Решение № 192/28.09.2023г. на
Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” при Централно
управление на НАП Варна и е установено годишно данъчно задължение за данък по
ЗКПО в размер на 8713,20лв. главница и лихва 3836,18лв. за данъчен период
2018г.
Жалбата е подадена
в срока по чл.156 ал.1 от ДОПК на 11.10.2020г. чрез пощенски оператор, при
връчено Решение на 29.09.2023г. и от активно легитимирана страна, имаща право и
интерес от оспорване, тъй като обжалваният ревизионен акт създава нови публични
задължения за дружеството и този начин неблагоприятно засяга неговата правна
сфера. Ревизионният акт е обжалван частично в предвидения срок пред горестоящия
в приходната администрация орган, който го е потвърдил в частта по отношение на
установени данъчни задължения по ЗКПО за данъчен период 2018г., а в останалата
част е върнал преписката за издаване на нов ревизионен акт. Изчерпването на
реда на задължителното административно обжалване и постановения от горестоящия
орган резултат, както и подаването на жалба в рамките на предвидения в чл.156
ал.1 от ДОПК срок, налагат извод за нейната допустимост.
В настоящото
производство съгласно чл.160 ал.2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и
обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен
орган, в съответната форма и спазени ли са процесуалните и материално правните
разпоредби по издаването му. Преценявайки фактическите обстоятелства,
релевантни за правния спор, съдът намира за установено следното:
Ревизионното
производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №Р-03002722004582-020-001/08.09.2022г./том 2, стр.559/, с обхват
корпоративен данък за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2020г. и данък върху добавената
стойност за периода 01.07.2017г.- 31.12.2021г., изменена с последващи
Заповеди за изменение на ЗВР №Р-03002722004582-020-002/
21.12.2022г.; № Р-03002722004582-020-003/ 14.02.2023г. и № Р-03002722004582-020-004/21.02.2023г. и срок за завършване на ревизията, съобразно
последната заповед- 24.04.2023г./приложени в том 2/. ЗВР и последвалите я заповеди
за изменение са връчени редовно на РЛ.
В хода на
ревизионното производство били събрани писмени доказателства от ревизираното
лице с ИПДПОЗЛ №Р-03002722004582-040-001/ 02.12.2022г., което представило
писмени обяснения, фактури, аналитичен регистър, договори и др. Извършена била насрещна проверка
на „Проджект Инвестмънт Къмпани“ЕООД с ЕИК *********, приключила с Протокол за
извършена насрещна проверка № П-03002723054008-141-001/19.04.2023г., приложена
по делото.
В срока по чл.117
ал.1 от ДОПК от проверяващите органи по приходите бил издаден Ревизионен
доклад (РД) № Р-03002722004582-092-001/09.05.2023г., връчен по електронен път
на ревизираното дружество на 10.05.2023г., като в срока по чл.117 ал.5 от ДОПК
постъпило Възражение от негова страна без приложени писмени доказателства. Ревизионното
производство приключило с издаването на Ревизионнен акт /РА/ №
Р-03002722004582-091-001/07.07.2023г. по реда на чл.119 ал.2 от ДОПК. С РА са определени задължения за корпоративен
данък по ЗКПО- главница в общ размер на 148 666,49лв. и лихви в размер на 34
680,86лв., както и за данък върху добавената стойност по ЗДДС- главница в общ
размер на 73 555,32 лв. и лихви в размер на 21 367,47лв.
РА бил обжалван
пред Директора на дирекция „ОДОП“- гр.Варна, като не били представени
доказателства, а било поискано да бъдат съобразени вече събраните такива с
оглед направени твърдения на ревизираното лице. РА не бил оспорен в частта му,
с която са установени задължения за ДДС и същият е влязъл в законна сила. По
жалбата било постановено Решение № 192 от 28.09.2023г., с което Д.Ж.- Директор
на Дирекция „ОДОП“ Варна потвърдил РА, в частта му, с която били установени
дължим от жалбоподателя корпоративен данък за данъчен период 2018г. С решението
бил отменен РА в частта му с която са установени данъчни задължения по ЗКПО за
периодите 2019 и 2020г., като незаконосъобразен и преписката била върната за
възлагане на ревизия на друг ревизиращ екип и издаване на нов ревизионен акт. Срещу
РА, в потвърдената с решение на горестоящ административен орган част, е
подадена жалба по съдебен ред, по повод на която е образувано и настоящото
съдебно производство.
Видно от
приобщените по делото доказателства, заповедите за образуване и движение на
ревизионното производство са издадени от компетентен орган. Производството е
приключило в определения срок с ревизионен акт, издаден от компетентните органи
в предписаната от закона форма и съдържание.
Към материалите по
делото са приобщени разпечатки от електронни документи, които представляват
възпроизведени на хартиен носител електронни документи по смисъла на чл.3 ал.1
от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, които
материализират електронно изявление, подписано при условията на чл.13 ал.1 от
с.з. От електронните документи и удостоверяванията към всеки от тях, в първото
по делото открито съдебно заседание на 05.12.2023г., съдът констатира, че
разпечатаните документи- ЗВР, ЗИВР и РА са идентични с представените в
електронна форма и са подписани с квалифициран електронен подпис от лицата,
посочени като техни автори. Законът придава значение на подписан документ на
този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис. В
настоящия казус, при проверка валидността на положените върху документите
подписи се установи, че същите са придружени от издадено от доставчика на
удостоверителни услуги удостоверение за квалифициран електронен подпис,
отговарящо на дефиницията по чл.3 т.15 от Регламент (ЕС) № 910/2014г. и съгласно
чл.4 от ЗЕДЕУУ автор на електронното изявление е физическото лице, което в
изявлението се сочи като негов извършител.
Решението, с което
РА е потвърден, също е издадено в рамките на нормативно установения срок от
компетентен орган- Директор на Дирекция „ОДОП“ Варна.
В обобщение на
горното и при дължимата пълна служебна проверка на валидността и
законосъобразността на оспорвания РА, съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК,
вр.§2 от ДР на ДОПК, съдът приема, че оспореният РА е валиден процесуален административен
акт, издаден след провеждане на ревизия, възложена от надлежно оправомощен
административен орган, в определения от него срок. РА е издаден от
компетентните органи- възложител на ревизията и ръководител на същата, и
определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията. Ревизионният
доклад и ревизионният акт са съобщени на дружеството, като по този начин на
ревизираното лице е осигурена възможност да упражни правото си на защита в пълен
обем, която то е реализирало.
От фактическа
страна и по отношение на материално правната законосъобразност на РА, съдът
установи следното:
Между страните не
се спори и видно от приложените доказателства- служебна справка от ТР и писмени
обяснения на представляващ дружеството, през ревизирания период „С-К“АД извършвало
дейности по отпускане на заеми със средства, които не са набирани
чрез публично привличане на влогове като финансова институция, вписана в
публичен регистър към БНБ под № BGR00370, съгласно чл.3а от ЗКИ. Същото предоставяло необзпечени
кредити на физически и юридически лица, под формата на парични заеми, за което
получавало възнаграждение под формата на лихва, начислени неустойки,
наказателни лихви и такси. РЛ осъществявало дейността си в офиси на територията
на цялата държава, като включително отпускало онлайн кредити чрез собствена
платформа- stikcredit.bg. В дейността си ползвало специализиран софтуер „Нефин“,
който отразява в цялост процеса на кредитиране чрез генериране на погасителен
план при зададени параметри на кредит, изчисляване на погасителни вноски,
лихви, неустойки, посочва извършени плащания по кредита и автоматизира
отчетността към Централния Кредитен Регистър.
В качеството си на местно
юридическо лице, „С-К“АД било задължено по реда на ЗКПО, на основание чл.2 ал.1
т.1 от същия закон и за за финансовата 2018 година е следвало да начислява и
внася корпоративен данък в размер на 10 на сто от данъчната печалба, установена
по реда на ЗКПО. За данъчния финансов резултат и дължимия корпоративен данък, дружеството
подало годишна данъчна декларация по чл.92 ал.1 от ЗКПО с
вх.№2700И0139542/01.04.2019г. През 2018 година по счетоводна сметка „Разходи за
външни услуги“ били отчетени разходи, представляващи комисионни по договор по
пет фактури с номера № **********/ 01.11.2018г.; № **********/05.11.2018г.; № **********/12.11.2018г.;
№ **********/21.12.2018г. и № **********/31.12.2018г. с доставчик „Проджект
Инвестмънт Къмпани“ООД- гр.Златоград, с ЕИК ********* в общ размер на
87131.99лв.
За установяване на отношенията във връзка с
доставките по фактурите в хода на ревизионното производство били приобщени
доказателства, от които се установило, че първоначално дружеството доставчик
било основано като еднолично с ограничена отговорност, като след смъртта на
едноличния собственик на капитала- В.Х.М.на 11.09.2020г., били извършени
промени относно правно-организационната форма на дружеството и неговата
собственост, като към момента същото се притежава от свързани със „С-К“АД лица.
Видно от приложен
на стр.491 от том 2 по делото, Договор– споразумение за агентство и сътрудничество
№ 1 от 13.06.2018г., сключен между „С-К“АД, в качеството му на възложител и „Проджект
Инвестмънт Къмпани“ООД, в качеството му на изпълнител/агент, страните желаят да
осъществяват сътрудничество и съвместна дейност при предоставяне на финансови
услуги- заемни продукти, разработени от възложителя, като изпълнителят ги
направи известни и достъпни на повече потребители. Съгласно чл.4 от Преамбюл, изпълнителят
изразява воля да търси и набира клиенти за заемните продукти на възложителя на
територията на Република България като насочва клиентите към офисите на възложителя,
находящи се в градовете Смолян, Рудозем и Златоград. Съгласно чл.2 ал.1 точки 1-
3 от договора, изпълнителят приема срещу парично възнаграждение, определено в
чл.7 в размер на 88% от получената по всяка вноска лихва неустойка, по всеки
кредит сключен чрез сътрудничеството на посредника, да извърши следното: да
рекламира и предлага на потребители сключването на договор за заем с
възложителя; приоритетно да насочва клиентите към офисите в трите града, за да
получат изчерпателна информация, компетентни съвети относно избор на кредитен
продукт, необходими документи и преддоговорна информация и обезпечаване на
връзката между клиентите и служителите на възложителя в офисите. По отношение
на разплащанията детайлно е регламентирано, че възнагражденията на изпълнителя
се засичат ежемесечно чрез електронна справка от ERP- системата на възложителя,
която се изпраща и потвърждава от страните по e-mail до 5 число на текущия
месец за предходния и се заплаща до 10 число на месеца, като изпълнителят
издава фактура за дължимите възнаграждения в срока по ал.2 на чл.7 от договора
и правото на ежедневни справки относно общия размер на раздадените главници по сключени
през отчетния период договори за предоставяне на финансови услуги/заеми;
събрани вноски от клиентите на възложителя, с които има сключени договори за
заем с посредничеството на изпълнителя във всеки от офисите.
От ревизиращите
органи било установено, че по данни на близки на собственика на посредника, дейността
на възложителя била популяризирана чрез личните контакти на В.М.Това твърдение
се съдържа и в отговор, депозиран от Р.Л.- управител на преобразуваното
дружество, приложен на стр.436 от том 2. Било установено, че за периода 2018г.
няма осчетоводени разходи във връзка с изпълнението на услугите по договора от
страна на изпълнителя, като са отразени
са само разходи за гориво, наем, счетоводни услуги, канцеларски материали и
заплати.
Било установено още,
че договореното възнаграждение било
заплащано в горепосочения размер въз основа на всички сключени договори за
кредит в офисите в региона. Представени били вторични счетоводни регистри на
сметки, като изпълнителят не представя никакви други документи за отчитане на събраните
клиенти и съответното формирано възнаграждение по всяка издадена фактура за
периода на 2018г., включително електронни справки от ERP-системата на
възложителя. В представените Протоколи за реализираните приходи съгласно Договор–
споразумение за агентство и сътрудничество №1 от 13.06.2018г., приложени на
стр.347 и сл., всъщност като страна фигурира друго дружество- „Проджект Ин
2020“ЕООД с ЕИК: *********, за което от служебна справка на съда в ТР се
установява, че не е съществувало на посочените в протоколите дати.
Данъчните органи
приели, че липсата на доказателства, удостоверяващи извършени каквито и да е
било услуги от страна на „Проджект Инвестмънт Къмпани“ООД, налага извода, че
издадените фактури са съставени при липса на реално извършени доставки, т.е.
наличието на издадените фактури не удостоверяват сами по себе си, че са
извършени съответните комисионни услуги. С оспорения РА, бил определен
корпоративен данък за данъчен период 2018г., като данъчните органи съобразили
установените в хода на ревизионното производство факти и събраните
доказателства, относно издадените от доставчика фактури и фактът на реално
осъществени доставки, доколкото той е от значение за признаването на разходи за
дейността. След като ревизиращите органи приели, че цитираните фактури са
издадени без наличието на реално осъществени доставки, съответно без основание
и не могат да послужат за доказване на разходите и тяхната относимост към
независимата икономическа дейност на ревизираното лице, определили данъчната
основа, съгласно чл.16 ал.1 от ЗКПО, без да се вземат под внимание тези сделки.
Предвид гореизложеното, в резултат на извършената ревизия бил преобразуван счетоводният
финансов резултат на дружеството за данъчни цели в посока увеличение със сумата
на горепосочените разходи за външни услуги, на основание чл.26 т.2 и чл.10 ал.1,
във връзка с чл.16, ал.1 ал.2 т.4 и ал.3 от ЗКПО със сумата в размер на
87131.99лв. Установеният
корпоративен данък за периода 01.01.2018г.– 31.12.2018г. бил в размер на 8713.20лв.
На основание чл.175 от ДОПК, върху сумата били определени лихви 3670.24лв.,
начислени за периода от 03.04.2019г. до 09.05.2023г.
За установяване на
обективната истина по делото и проверка на спорните обстоятелства, съдът
допусна съдебно-счетоводна експертиза с въпроси, поставени от съда и страните.
Експертизата е извършена на база документите по делото и проверка в
счетоводството на дружествата. От заключението на експерта Д.Д. се установява,
че фактурите, за които данъчните органи приемат, че липсва реална доставка съдържат
всички необходими реквизити и отговарят на изискванията на ЗСч. Били са отразени
коректно като начин и размер в счетоводни записвания при доставчика и при
получателя, в дневника за продажби за съответните периоди, а разплащането между
контрагентите било извършвано по банков път, като са посочени датите, на които
са преведени паричните средства. В счетоводствата на дружествата може да се
проследи документалния поток и одитната следа от сделките, като счетоводството на
РЛ е водено редовно в частта относно процесните фактури. Според заключението на
експерта ако не бяха осчетоводени разходите по процесните фактури за 2018г., РЛ
би заплатило корпоративен данък в размер на 8713,20лв., като доставчикът по
представено от него копие на платежно нареждане към бюджета, е заплатил данък в
по-голям размер, а именно- 11333,98лв. Преди сключването на споразумението
между двете дружества, в ползваната система „Нефин“ няма данни за отпуснати
кредити в региона и РЛ не е присъствало на пазара в тези населени места. Същото
има икономически интерес от сключеното споразумение и печалбата му за 2018г. от
услугата на доставчика е в размер на 12% от реализираните приходи или сумата-
11881,63лв. Съдът кредитира заключението на вещото лице в съвкупност с
останалите доказателства по делото, като обективно и безпристрастно дадено и
неоспорено от страните, като същото допринася за изясняване на обективната
истина по делото.
При така посочените
факти и като съобрази приложените доказателства, събрани в хода на ревизионното
производство, както и останалите доказателства, приобщени към делото, съдът
приема следното:
Правният спор между
страните по делото е свързан с преценка законосъобразността на увеличаването на
финансовия резултат на дружеството със сумата 87131,99лв., представляваща
непризнати разходи за дейността. С оглед неговото правилно разрешаване следва
да се съобразят следните нормативни текстове:
Съгласно чл.26 т.1
и т.2 ЗКПО не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, несвързани с
дейността, както и разходи, които не са документално обосновани. Съобразно
чл.10 ал.1 от ЗКПО, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е
документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона
за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Съгласно чл.16 ал.1 и
ал.2 т.4 от с.з., когато една или повече сделки, включително между несвързани
лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно
облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези
сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание
данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от
съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически
резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане. За отклонение от
данъчно облагане се смята и начисляването на възнаграждения или обезщетения за
услуги, без те да са реално осъществени. Когато липсва документална
обоснованост на разходите, с техния размер се преобразува счетоводният финансов
резултат за годината по реда на чл.26 т.2 от ЗКПО.
Според
жалбоподателя по всички процесни фактури има изпълнение в съответствие с
изискванията на възложителя, т.е. осъществена е реална услуга. Съгласно общия
принцип на разпределение на доказателствената тежест в процеса, всяка страна
следва да докаже осъществяването на фактите, от които черпи изгодни за себе си
правни последици. Поради това, че данъчният субект твърди положителния факт на
действителното извършване на услугите по процесните доставки, то той е този,
който следва да докаже реалността на доставката по процесните фактури в
условията на пълно насрещно доказване, което не беше сторено.
Процесът на
изследване реалността на всяка отделна доставка е свързан, както с вида
ѝ, така и с наличието на доказателства и обективни признаци, анализът на
които да покаже, че е било практически възможно издателят на данъчната фактура
да предостави услугата. В случая видно е, че представените доказателства сочат
само на документално оформяне на доставките, но не доказват тяхното реално
извършване. В хода на настоящото съдебно производство, както и в производството
по провеждане на ревизията, от страна на жалбоподателя не са представени други
документи, освен фактурите, договор към тях и приемо-предавателни протоколи,
въз основа на които същия счита, че следва да се установи извършената доставка.
По своята правна
същност приложеният Договор– споразумение за агентство и сътрудничество № 1 от
13.06.2018г. съдържа елементи на договор за посредничество, като това понятие фигурира
в текста на самия договор. По отношение на този тип договори, съобразно
приложимата към същия правна уредба, е формирана постоянна практика на ВАС и ВКС
в Решение № 1317 от 30.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5145/2013 г., I о. по
приложението на ЗКПО; Решение № 54/10.09.2010г. по т. д. № 267/2009г. на ВКС,
ТК, ІI т.о. и др. В същите се приема, че договорът за посредничество се урежда
от разпоредбите на чл.49- 51 от ТЗ и
посредничеството следва да се разглежда като фактическа дейност, изразена в
съдействието на търговския посредник за сключването на сделки. Основанието за
това разбиране е дефинираното в чл.49 от ТЗ понятие за "търговски
посредник", според което той е търговец, който по занятие посредничи за
сключване на сделки. Следователно, престацията на посредника се дефинира като
съдействие за сключване на определени търговски сделки, като в задължението му
се включва намирането на клиенти на предлаганата от възложителя стока или
услуга и в предоставяне на информация относно пазарните цени, качеството на
предлагания продукт, включително и чрез предоставяне на мостри, примерни
образци, както и на друга необходима информация, която дейност се финализира
със сключването на договор за продажба на съответния продукт. Следва да се направи
разграничение от комисионният договор, доколкото в РА на стр.5 погрешно са
посочени комисионни услуги по процесните фактури. Комисионният договор е
договор, по силата на който едно лице (комисионер) се задължава срещу
възнаграждение по поръчка на друго лице (комитент) да извърши от свое име и за сметка на доверителя
една или повече сделки. В настоящия казус няма подобни облигационни
правоотношения.
В процесният
договор, липсва всякаква конкретика относно дейностите, които следва да бъдат
извършени при оказването на посредничество и в какво се изразява същото. Както
беше посочено по-горе в решението, в чл.2 на договора изпълнителят приема да рекламира и предлага на потребители сключването на договор за заем, да ги насочва към офисите на кредитора, където
те да получават информация и съвети и да обезпечава
връзката между клиентите и служителите в офисите. Няма описан начин на
извършване на нито едно от посочените задължения, за разлика от детайлното
описание на задълженията на възложителя и разплащанията на възнаграждението. Не
е посочено как следва да се осъществява рекламиране- в обществени медии, в
електронни такива, чрез разпространение на рекламни материали, по телефон и др.
Липсва описание на фактическото действие на насочване към офис и в какво точно
се изразява „обезпечаване“ на връзка с кредитополучател и кредитор в офис на
последния. Липсата на определена или определяема положителна престация, която
представлява дължимото поведение на изпълнителя, лишава договора от предмет до
степен да се приеме, че между страните липсва договор за посредничество.
Дори да се приеме,
че договорът е рамков относно предоставяното посредничество, доколкото предмета
в чл.2 от договора не е изчерпателен, тогава е следвало да се извърши детайлно
посочване в писмена форма с друг документ на реалната дейност по услугите, като
същата бъде изпълнена с конкретно съдържание. Този извод следва от уговореното
в чл.6.1.3 от договора, че възложителят може да предлага промяна на правилата
за изпълнение на договора. Допълнителни договори или анекси липсват по делото.
Следва да се посочи
още, че при анализа на договора и съпоставянето на клаузите му към другите
доказателства по делото, се установява, че в него е регламентирано, че
изпълнителят получава възнаграждение въз основа на вноски, лихви и неустойки по
всеки договор, сключен с неговото посредничество, което съответства на разпоредбите
касателно възнаграждението на търговския посредник в чл.51, във връзка с чл.50
от ТЗ. В действителност обаче, процесното договорено възнаграждение е било
заплащано спрямо всички договори за кредит, сключени в офисите на РЛ в трите
града, което води до извода за търговски отношения, различни от посредничество.
С оглед на изложеното, съдът счита, че в настоящия спор не могат да бъдат
установени с категоричност правните характеристики на договора с изпълнител „Проджект
Инвестмънт Къмпани“ООД по повод на чието изпълнение се твърди, че са съставени
процесните фактури. Действително, всеки търговец, има право на инициатива и преценка
по отношение на сключваните от него облигационни отношения, но в настоящия
случай липсата на конкретни параметри на договореното между страните е пречка
да се проследи и установи по безспорен начин дали има реално извършена услуга. Доставката
на стоки/услуги представлява фактическо извършване на определени дейности,
които имат стойност, и извършването им би могло да се докаже със счетоводни
документи, описи, доказателства за материалната, техническата и кадровата
обезпеченост на доставчика. Такива не се съдържат към доказателствения материал
по делото.
Съдът не споделя
твърдението в жалбата, че договорите за наем на офисите, са сключени със
съдействието на изпълнителя в изпълнение на договора. Дори да се приеме, че
помещенията са именно предходно наетите от него във връзка с дейността му като
посредник на трети финансови институции, в договора не е уговорено подобно
задължение и няма данни това да се е случило с негова помощ.
Съдът не намира за доказан
доводът на жалбоподателя, че е разполагал с капацитет да извърши услугите по
посредничество в региона, подкрепен с договор с „Ай Еф Джи Лизинг“. Видно от
съдържанието на същия/стр.243 и сл., том 2/, „Проджект Инвестмънт Къмпани“ООД е
кредитен посредник, който е предлагал заемните продукти на финансовата
институция в собствените си офиси чрез наети от него служители и чрез собствени
парични средства, срещу възнаграждение в размер на 90%, сходно по размер с
уговореното в процесния договор. В чл.6 от договора детайлно са посочени
начините на изпълнение, включително рекламата чрез радио, телевизия, телефон и
др. В настоящия казус, изпълнителят не е разполагал с офиси и служители, нито е
сключвал договори за заем от името и за сметка на възложителя, които да
обосноват непропорционалния размер на посоченото в процесния договор
възнаграждение.
Както беше
установено по-горе в решението, Протоколите за реализирани приходи по Договор №
1-13.06.2018г. с дати 01.10.2018г., 03.07.2018г., 03.08.2018г. и др. са с
посочено трето дружество, което не е страна по процесния договор, липсва подпис
на лицата, които са удостоверили фактите в тях, поради което съдът намира, че
същите са били съставени за целите на ревизионното производство.
С оглед на
изложеното, съдът приема, че доколкото дружеството жалбоподател не доказа
предоставянето на конкретни услуги по процесните фактури, следва да се приеме,
че процесните услуги не са действително извършени и в този смисъл фактурите не
отразяват верни стопански операции. В случая е установено, че разходите са
отчетени в нарушение на счетоводното законодателство, тъй като не са налице
доказателства, които да установяват по безспорен начин, че разходите по
процесните фактури, с които е увеличен финансовият резултат на ревизирания
данъчен субект, са действително извършени, и че са свързани с реално
осъществени доставки. Следва да се посочи още, че извършените плащания към
доставчиците по фактурите сами по себе си не могат да удостоверяват
осъществяването на доставките.
Съдът изцяло
споделя мотивите на горестоящия орган, обективирани в Решение № 192/28.09.2023г.
на Директора на ОДОП относно наличието на хипотезата на чл.16 ал.2 т.4 от ЗКПО.
При определяне на дължимия данък на задълженото лице не трябва да се взема под
внимание резултатът от тези сделки, тъй като не удостоверяват реално извършени
доставки и осчетоводяването им като разход е в нарушение на принципа на документална обоснованост на стопанските
операции, съгласно изискванията на чл.3 ал.3 от ЗСч и чл.10 ал.1 от ЗКПО. Разпоредбата
е специална и допълва чл.16 ал.1 от ДОПК по отношение на понятието
„отклонение“, като приема, че такова е налице и при липса на реално осъществена
доставка, поради което аргумените изложени в жалбата за липса на негативен за
държавния бюджет ефект, при заплатен корпоративен данък от третото лице-
изпълнител по доставката са неотносими към казуса. Такива са и изложените във
връзка с евентуално неоснователно обогатяване в полза на бюджета, които стоят
извън предмета на делото.
След като в хода на
съдебното обжалване не бяха представени доказателства, които да обосноват
извод, че са налице реално извършени доставки и възникнали стопански операции,
и че е следвало същите да се документират съгласно изискванията на ЗСч, то
обоснован се явява изводът на приходните органи, че отчетените въз основа на
процесните фактури разходи се явяват недоказани, с което е нарушен принципът на
документална обоснованост, по смисъла на чл.10 от ЗКПО, във връзка с чл.26 т.2
от ЗКПО. Поради което, правилно и законосъобразно на основание чл.26 т.2 от ЗКПО същите не са признати за данъчни цели, съответно правилно с техният размер
е увеличен счетоводният финансов резултат на ревизирания данъчен субект за ревизираната
2018г. Изложените от приходните органи аргументи изцяло съответстват на фактите
по делото и на материалния закон.
В обобщение на
горното, съдът намира ревизионния акт за издаден от оправомощен орган, в
рамките на неговата компетентност и в установения от закона срок. РА е издаден
в предвидената в чл.120 от ДОПК форма и съдържа подробно изложение на
фактическите и правни основания за неговото постановяване. Съдържащите се в
него фактически констатации са обосновани със събраните доказателства. Допълнително
установените данъчни задължения са в съответствие с приложимите материално
правни разпоредби, което обосновава извода на настоящия състав, че ревизионният
акт е законосъобразен в частта относно данъчно задължение за корпоративен данък
по ЗКПО за 2018г. в размер на 8713,20лв. и съответните лихви.
Страните
своевременно претендират разноски по делото.
Претенцията за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна, като на осн. чл.8
ал.1, във връзка с чл.7 ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, вр. чл.161 ал.1 изр.3 от ДОПК, съдът я
уважава в размер на 1529,44лв.
Водим от горното и на основание чл.160 ал.1 от ДОПК Шуменският административен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „С-К“АД- гр.Шумен, с ЕИК: *****,
със седалище и адрес на управление ***, пл.Оборище №13Б, представлявано от С.Т.срещу
Ревизионен акт № Р-03002722004582-091-001/07.07.2023г., издаден от Началник на
сектор „Ревизии“ и Главен инспектор по приходите при ТД на НАП-гр.Варна, в
частта му, която е потвърдена с Решение № 192/28.09.2023г. на Директор на
Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” при Централно управление
на НАП Варна и е установено годишно данъчно задължение за данък по ЗКПО в
размер на 8713,20лв. главница и лихва 3836,18лв. за данъчен период 2018г.
ОСЪЖДА „С-К“АД- гр.Шумен, с ЕИК: *****, със седалище и адрес на
управление ***, пл.Оборище №13Б, представлявано от С.Т.да заплати на Дирекция
„Обжалване и данъчноосигурителна практика“- гр.Варна при ЦУ на НАП, бул.Осми
приморски полк №128 сумата 1529,44лв. (хиляда
петстотин двадесет и девет лева и четиридесет и четири стотинки),
представляваща деловодни разноски по делото.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България- гр. София в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис
по реда на чл.137 от АПК.
СЪДИЯ: