№ 258
гр. Кърджали, 30.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Невена К. Калинова
при участието на секретаря Анелия Хр. Янчева Налбантова
като разгледа докладваното от Невена К. Калинова Гражданско дело №
20215140101157 по описа за 2021 година
Делото е образувано по предявени субективно съединени частични осъдителни
искове от М. М. ЯК., ЯК. М. ЮС., С. М. Як. и Ф.М. И., чрез упълномощен адвокат,
срещу С.Н.Б.Б.А.З, гр.София, за заплащане на всеки един от ищците на обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на сестра им Ш.М.Т., настъпила на 06.08.2018г. при
ПТП, причинено от водач на лек автомобил с чуждестранна регистрация и сключена
застраховка ГО на автомобилистите със чуждестранен застраховател, пред
коренспондента на който в страната ЗАД „А.Б.“ е заявена от ищците извънсъдебна
претенция на 20.09.2018г., който нито определил, нито отказал дължимо обезщетение,
поради което извънсъдебна претенция е заявена и пред ответника на 12.05.2020г., от
който получили отговор кой е коренспондетът на чуждестранния застраховател.
Предявените искове са за сумата от по 5 000 като част от сумата 20 000 лв. за
обезщетение за неимуществените вреди и с правна квалификация чл.513, ал.1 предл.1-
во, вр. чл.511, ал.3 от КЗ и се основават на необратимата загуба на близък и любим
човек, с който ищците са имали силна емоционална връзка, която загуба довела до
посттравматичен стрес, изразяващ се в нарушение на съня, отчужденост, тревожност,
тежки депресивни състояния, агресивни състояния, натрупване на отрицателни емоции
към обкръжаващата ищците среда, които преди смъртта на сестра им били
изключително жизнени и контактни, радвали се на спокоен, весел живот и постоянни
срещи с близки, приятели, за разлика от сега – ищците са затворени и неконтактни,
избягват срещи с други лица, дори и роднини и обичайните за всеки човек желания за
социални контакти, както и стремеж към положителни емоционални преживявания са
1
им чужди. Конкретно се твърди, че загубата на сестра им Ш., която била най -голямото
дете в семейството и се грижила за ищците, закриляла ги, била техен приятел, учител и
опора, в т.ч. и финансова, довела до изключителен срив за тях, като трагичният
инцидент разрушил връзката на взаимни обич и грижа, през време на която ищците и
сестра им Ш. прекарвали заедно както ежедневието си, така и почивките на море и
екскурзии.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът с отговор на исковата молба не оспорва
вината на водача на лекия автомобил с чуждестранна регистрация и валидността на
застрахователното правоотношение по застраховка ГО на водача с чуждестранен
застраховател, както и че вината е установена при условията на независимо
съизвършителство с влязла в сила присъда; не оспорва и механизма на ПТП-то,
установен в наказателно производство по случая, но оспорва да са претърпени
сочените от ищците неимуществени вреди, евентуално техния размер, както и оспорва
че носи отговорност за забава, тъй като не е сезиран с претенцията и отговорността му
за забава е допустимо да се ангажира след изтичане на законоустановения срок от три
месеца от датата на предявяване на извънсъдебна претенция съгласно чл.512, ал.1 от
КЗ. Възразява по заявените времево претенции за законна лихва, в т.ч. ги счита за
недопустими.
В съдебно заседание ищците не се явяват и не се представляват, но поддържат
исковете си с писмено становище на упълномощен адвокат, който възразява за
прекомерност на претендираното от ответника възнаграждение за адвокат.
В съдебно заседание ответникът поддържа възраженията срещу исковете чрез
упълномощен адвокат, който претендира за отхвърлянето им.
Районният съд като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните,
приема следното:
Признато е за беспорно между страните, че на 06.08.2018г. е настъпило ПТП,
при което е починала Ш.М.Т. - сестра на ищците, като ПТП-то е причинено от водач на
лек автомобил с чуждестранна регистрация и сключена застраховка ГО на
автомобилистите с чуждестранен застраховател така както е посочено в исковата
молба и пред кореспондента, на който в страната - ЗАД „А.Б.“ е заявена от ищците
извънсъдебна претенция на 20.09.2018г., каквато е заявена и пред ответника на
12.05.2020г. Признато за безспорно е между страните, че виновен за ПТП-то е водачът
на лекия автомобил с чуждестранна регистрация и че механизмът на ПТП-то е
настъпил така, както е установен в наказателното производство по случая, в т.ч., че
вината за ПТП-то е установена при условията на независимо съизвършителство с
влязла в сила присъда.
Признатите за безспорни обстоятелства се установяват от допуснатите и приети
писмени доказателства, представени от ищците.
2
Съгласно чл.511, ал.1, вр. ал.3 от КЗ в случаите на настъпило застрахователно
събитие на територията на Република България с участието на виновен водач, който
управлява моторно превозно средство, което обичайно се намира в държава, чието
национално бюро членува в Съвета на бюрата, претенцията се обработва от
посочените в т.1-3 лица, и увреденото лице може да предяви претенцията си за
плащане пред съда само ако кореспондентът или бюрото не са се произнесли по
подадената претенция в срока по чл.496, ал.1 , отказано е изплащане на обезщетение
или ако увреденото лице не се е съгласило с размера на обезщетението, като съответно
се прилага чл.380. Съгласно чл.513, ал.1 предл.1-во от КЗ в случаите на съдебен иск,
произтичащ от застрахователно събитие по чл.511, ал.1 или 2, и при спазване на реда
по чл.511, ал.3 бюрото е единствено процесуално легитимирано пред компетентния
български съд, освен ако искът е предявен срещу застрахователя на виновния водач.
Предпоставките относно допустимото предявяване на исковете пред съда срещу
бюрото като единствено процесуално легитимирано лице по чл.513, ал.1 предл.1-во от
КЗ да отговаря за вреди от застрахователно събитие на територията на Република
България, причинено от виновен водач на МПС с чуждестранна регистрация и валидна
към 06.08.2018г. застраховка ГО с чуждестранен застраховател, са установени, като
установено е и, че кореспондентът на чуждестранния застраховател или бюрото не са
се произнесли по подадената от ищците претенция в срока по чл.496, ал.1 от КЗ.
Така е спорно дали е била налице изключителност на връзката на ищците с
починалата им сестра, т.е. дали същата е надхвърлила по съдържание обичайната
братска, респ. сестринска привързаност, традиционна за българския семеен модел, и
съответно на това основание претърпени ли са от ищците болки и страдания от
загубата на сестра им.
От показанията на св.А.Х. се установява, че ищците живеят е чужбина – първите
трима в Б., а последната в Т., като свидетелят е приятел с първите, които са братя на
починалата Ш. и се вижда с тях, когато са България, около три пъти в годината,
обикновено по празници, като Ф. и братята й държали един на друг и когато
последните се връщали от чужбина, се събирали, били сплотено семейство, уважавали
се, като Ш. много помагала на братята си преди да заминат за чужбина – преди около
повече от десет години, но имала слабост към най-малкия си брат С., на който
помагала и давала пари. Ш. най –малко преди 15 години се оженила и напуснала
родния дом, в който израснала заедно с братята и сестра си, като братята също го
напуснали, имали семейства и отделни къщи. След инцидента братята се върнали и
били зле – плачели, тежко преживявали случилото, после отново се върнали в
чужбина, където работели и когато пак идвали, не били толкова весели и не се
усмихвали както преди. От показанията на св.Е.Х. също се установява, че братята и
сестрата на починалата Ш. работят в чужбина и се връщат в България за празници, като
тази година, месец август, на първия ден на Курбан Байрям те били на гробището за
3
молитва и били там пак в края на месец август, когато се навършили три години от
смъртта на Ш., като всяка година от смъртта й правели помен.Св. Х. сочи, че преди да
почине Ш., нейните братя и сестра й идвали за празници или ако има болен, по няколко
пъти в годината, защото били в чужбина от около 5-6 години, където за около месец
през 2017г. или 2018г. Ш. посетила братята си в Б..
От горните свидетелски показания, както и от представените от ответника писмо
изх. N 1046-40- 3652#2/07.12.2021г. на гл.секретар на НОИ, писмо изх.N 9400-
8068#1/08.12.2021г. на директор офис ТД-Пловдив/офис Кърджали към НАП,
удостоверение от 06.12.2021г. на кмет на с.О., общ.К., обл.Кърджали и писмо изх. N
172/30.11.2021г. на кмет на с.Ф., общ.К., се установява възражението на ответника, че
ищците не живеят трайно в България, където преди смъртта си е живяла сестра им Ш. и
не са имали със същата ежедневна близост, в частност както се твърди в исковата
молба не са прекарвали заедно ежедневието си. Не се установява и между ищците и
починалата им сестра да е съществувала емоционална връзка, която да е изключителна,
да е надхвърляла обичайната братска и сестринска привързаност, традиционна за
българския семеен модел, за да се приеме, че ищците по изключение имат право да
претендират обезщетение за вреди от смъртта на своята сестра. Твърденията на
ищците, че починалата им сестра се е грижила за тях и е била техен учител и опора не
са установени в смисъл на изключителност, на незаменимост на сестра им, довела до
трагични последствия в живота им, в частност до посттравматичен стрес, изразяващ се
в нарушение на съня, отчужденост, тревожност, тежки депресивни състояния,
агресивни състояния, натрупване на отрицателни емоции към обкръжаващата ищците
среда. Не се установяват и твърденията за промяна на обичайния начин на живот на
ищците и конкретно, че след смъртта на сестра им ищците са затворени и неконтактни,
избягват срещи с други лица, дори и роднини и обичайните за всеки човек желания за
социални контакти са им чужди. Напротив, установява се, че не е настъпила промяна в
начина на живот на ищците и когато те се завръщат в България, се срещат с хората,
които познават, като направата на помени и натъжаването от загубата на сестра им са
обичайни традиции и естествени емоционални човешки състояния, свързани със
загубата на който и да е близък човек.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения по тълкуване и прилагане
на закона, дадени с Тълкувателно решение N 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на
ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС N 4/25.05.1961 г. и N
5/24.11.1969 г., и по изключение всяко друго лице, създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпящо продължителни болки и страдания от
неговата смърт, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. В
цитираното тълкувателно решение изрично е посочено, че обезщетение се присъжда
при доказана особено близка връзка с починалия и действително претърпени от
4
смъртта му неимуществени вреди, а в съобразителната му част е разяснено, че
възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в ППВС N 4/1961 г. и
N 5/1969 г., следва се допуска само по изключение – когато житейски обстоятелства и
ситуации са станали причина за възникване на особено близка привързаност между
родствениците /баби, дядовци и внуци, братя и сестри/, надвишаваща традиционната за
българските семейни отношения такава, изразяваща се във взаимна обич, морална
подкрепа, духовна и емоционална близост, така че смъртта на единия да причини на
другия морални болки и страдания, надхвърлящи нормално присъщите за съответната
родствена връзка и сравними по интензитет и продължителност с неимуществените
вреди, търпени между най-близките – лицата от цитираните постановления.
Съществуването на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди от смърт в подобна хипотеза, следва да се
преценява от съда във всеки конкретен случай, въз основа на наведените и установени
по делото факти, а обезщетение е дължимо само при условие, че ищецът е провел
главно и пълно доказване относно наличието й. В този смисъл са Решение N
17/16.03.2021г. по дело N 291/2020г., ВКС, ТК, II т.о., Решение N 92/17.11.2020г. по
дело N 1275/2019г., ВКС, ТК, II т.о и Решение N 45/10.05.2021г. по дело N 370/2020г.,
ВКС, ТК, II т.о., в които е прието, че право на обезщетяване на неимуществени вреди
от смърт от лица, извън посочените в в ППВС N 4/1961 г. и N 5/1969 г., възниква при
изключителност на връзката им с починалото лице.
Съобразявайки даденото по – горе тълкуване, по делото, с оглед предмета на
доказване, определен от твърденията на ищците в исковата молба, не е проведено
главно и пълно доказване на иначе конкретно заявените обстоятелства, на които се
основават предявените искове – за съществувала изключително трайна и дълбока
емоционална връзка на ищците със сестра им Ш., като доказаните обстоятелства са за
съществувала обичайна родствена връзка и за морални болки и страдания, изразяващи
се в нормално присъщи по интензитет и продължителност за тази връзка
неимуществени вреди под формата на психични преживявания от загубата на ищците,
което обуславя правомощие на съда да отхвърли предявените искове, ведно с
претендираната законна лихва от посочената в исковата молба по-ранна дата
12.05.2020г., тъй като обусловеността на акцесорното искане от главния иск пречи
съдът да формира извод по същество относно момента, от който се дължи обезщетение
за забава.
Ищците са освободени от заплащане на държавна такса по делото на основание
чл.83, ал.1 т.4 от ГПК, при което с оглед крайния изход на делото и по арг. от чл.78,
ал.6 от ГПК държавните такси по делото остават в тежест на бюджета, а съгласно
чл.78, ал.1 от ГПК ищците нямат право на разноски.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът имат право на разноски в пълен
5
размер, които са в тежест на ищците и възлизат общо на 2 138 лв., от които 30 лв.
депозит за свидетел, 20 лв. д.т. за съдебни удостоверения и 2 088 лв. за адвокатско
възнаграждение, което не следва да се намалява по възражението за прекомерност на
ищците , тъй като е съответно уговорено на предвидения размер в чл.7, ал.2 т.3 от
Наредба N 1/09.07.2004г. за минималните размери за адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното, Районният съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. М. ЯК. с ЕГН **********, с.Ф., ул.Г.С.Р. N 4,
общ.К., обл.Кърджали, срещу С.Н.Б.Б.А.З., гр.София 1000, ул.Г.И. N 2, ет.2, частичен
иск за сумата 5 000 лв. като част от сумата 20 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на неговата сестра Ш.М.Т., настъпила в резултат от
пътно-транспортно произшествие от 06.08.2018г., ведно със законната лихва от
12.05.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЯК. М. ЮС. с ЕГН **********, с.Ф., ул.В.И.Л. N 1,
общ.К., обл.Кърджали, срещу С.Н.Б.Б.А.З., гр.София 1000, ул.Г.И. N 2, ет.2, частичен
иск за сумата 5 000 лв. като част от сумата 20 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на неговата сестра Ш.М.Т., настъпила в резултат от
пътно-транспортно произшествие от 06.08.2018г., ведно със законната лихва от
12.05.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. М. Як. с ЕГН **********, с.Ф., ул.В.И.Л. N 1,
общ.К., обл.Кърджали, срещу С.Н.Б.Б.А.З., гр.София 1000, ул.Г.И. N 2, ет.2, частичен
иск за сумата 5 000 лв. като част от сумата 20 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на неговата сестра Ш.М.Т., настъпила в резултат от
пътно-транспортно произшествие от 06.08.2018г., ведно със законната лихва от
12.05.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ф. М. ИБР. с ЕГН **********, с.О., ул.Д.Б. N 4,
общ.К., обл.Кърджали, срещу С.Н.Б.Б.А.З., гр.София 1000, ул.Г.И. N 2, ет.2, частичен
иск за сумата 5 000 лв. като част от сумата 20 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на нейната сестра Ш.М.Т., настъпила в резултат от
пътно-транспортно произшествие от 06.08.2018г., ведно със законната лихва от
12.05.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА М. М. ЯК. с ЕГН **********, с.Ф., ул.Г.С.Р. N 4, общ.К.,
обл.Кърджали, ЯК. М. ЮС. с ЕГН **********, с.Ф., ул.В.И.Л. N 1, общ.К.,
обл.Кърджали, С. М. Як. с ЕГН **********, с.Ф., ул.В.И.Л. N 1, общ.К., обл.Кърджали
и Ф. М. ИБР. с ЕГН **********, с.О., ул.Д.Б. N 4, общ.К., обл.Кърджали, да заплатят
на С.Н.Б.Б.А.З., гр.София 1000, ул.Г.И. N 2, ет.2, сумата 2 138 лв., представляваща
6
разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Кърджалийския окръжен съд в 2-
седмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
7