№ 228
гр. София , 15.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на петнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело №
20201000502794 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
С решение № 36 от 09.03.2020г., поправено с решение № 40 от 10.03.2020г.,
постановени по т.дело № 67/2019г. на Врачанския окръжен съд, ТО, ЗАД „Алианц
България” АД е осъдено да плати на Ю. С. К. по посочена по делото банкова сметка
сумата 40 000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП на
29.10.2018г., изразяващи се във физически болки, страдания и неудобства, ведно със
законната лихва, считано от 26.02.2019г. до окончателното плащане, като искът е
отхвърлен за разликата над присъдените 40 000 лева до претендираните 125 000 лева;
ЗАД „Алианц България” АД е осъдено да плати на Ю. С. К. по посочена по делото
банкова сметка и сумата 1 324,19 лева, като обезщетение за имуществени вреди,
вследствие на ПТП от 29.10.2018г., изразяващи се в разходи за лечението му,
лекарства, потребителски такси, закупуване на помощни средства за придвижване,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.02.2019г. до окончателното
плащане, като искът е отхвърлен за разликата над присъдените 1324,19 лева до
претендираните 2 648,38 лева; на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв, ЗАД „Алианц България”
АД е осъдено да плати на адв. И. Ж. от САК адвокатско възнаграждение в размер
2582,69 лева; ЗАД „Алианц България” АД е осъдено да плати на Ю.К. разноски по
делото в размер 33, 41 лева, сърадмерно уважената част от исковете, а Ю. С. К. е
осъден да плати на застрахователното дружество разноски по делото в размер 551,15
лева, съразмерно отхвърлената част от исковете; на основание чл. 78, ал.6 ГПК, ЗАД
„Алианц България” АД е осъдено да плати по сметка на Окръжен съд – Враца
държавна такса в размер 1 652,96 лева и сумата 550 лева - разноски за вещи лица,
платени от бюджета на съда.
Въззивна жаба срещу решението в отхвърлителните части е подадена от Ю.К.,
1
чрез пълномощника адв. И. Ж.. Жалбоподателят сочи, че при определяне размера на
обезщетението съдът е нарушил материалния закон-правилото на чл. 52 ЗЗД, като не е
съобразил броя и вида на причинените при ПТП травматични увреждания, вида и
продължителността на проведеното лечение, както и влошеното психическо състояние
на пострадалия след инцидента. Оспорва извода на съда, че пострадалият е допринесъл
с 50% за настъпването на вредите, нарушавайки правилото на чл. 71 от ЗДвП, като
смята, че приносът му следва да бъде определен на 20%, доколкото правилото на чл. 20
ЗДвП въвежда по-голяма отговорност на водачите на МПС за осигуряване
безопасността на движението. Предвид изложеното, жалбоподателят иска да бъде
отменено решението в обжалваните части и вместо това да бъдат уважени предявените
искове до сумата 100 000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди и до сумата
2 118,70 лева-обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху
сумите, считано от 26.02.2019г. до окончателното плащане. Претендира разноски.
Въззивна жалба е постъпила и от ЗАД „Алианц България” АД срещу решението
на ОС-Враца в осъдителните части. Този жалбоподател смята, че по делото не са
установени предпоставките за уважаване на иска с правно основание чл. 432 КЗ. Сочи,
че съвкупният анализ на събраните доказателства и най-вече заключенията на САТЕ,
води до извод, че по отношение на водача на автомобила е налице случайно деяние, по
смисъла на чл. 15 НК, тъй като процесната каруца е попаднала в опасната зона за
спиране на товарния автомобил, чийто водач, към момента на ПТП е управлявал МПС
със значително по-ниска от максимално допустимата за пътния участък скорост.
Смята, че е категорично установено по делото, че единствената причина за
настъпването на инцидента са неправилните действия на водача на каруцата, който е
управлявал превозното средство с животинска тяга, без светлоотразители и
осветително тяло, като по този начин е поставил водача на товарния автомобил в
невъзможност да го възприеме своевременно. Жалбоподателят оспорва извода на съда,
че водачът на товарния автомобил е нарушил правилата за движение по пътищата и по-
конкретно правилото на чл. 20, ал.2 ЗДвП. Оспорва и приетия от съда размер на
приноса на пострадалия за настъпването на вредите, като смята, че същият следва да
бъде определен на поне 80 %. Смята, че посоченият от съда размер на обезщетението
за неимуществени вреди е прекомерно завишен. Иска да бъде отменено решението в
обжалваните части и вместо това да бъде постановено друго, с което предявените
искове бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК страните не са взели становище по въззивната
жалба на насрещната страна.
Въззивните жалби са допустими-подадени са в предвидения в процесуалния
закон срок от легитимирани страни в процеса против валидно и допустимо съдебно
решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да бъдат разгледани
по същество.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на изложените от
страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото съобразно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:
Врачанският окръжен съд е бил сезиран с искова молба от Ю. С. К., с която
против ЗАД „Алианц България” АД са предявени искове с правно основание чл. 432
КЗ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер 125
000 лева и за имуществени вреди в размер 2 648,38 лева, причинени при ПТП на
29.10.2018г., ведно със законната лихва, считано от 26.02.2019г.-датата на изтичане на
тримесечния срок за произнасяне по доброволната претенция, до окончателното
2
плащане.
В исковата молба се твърди, че на 29.10.2018г. около 18,00 часа на път III-101
между селата Бутан и Гложене е настъпило ПТП с участието на пътно превозно
средство с животинска тяга, управлявано от ищеца К. и л.а. „Тойота Хайлукс” с peг. №
***, управляван от Т. А. Т., вследствие на което на К. били приченин тежки телесни
увреждания. Сочи се, че вина за настъпването на инцидента имал водачът на товарния
автомобил, който се движил попътно на каруцата, зад нея, с несъобразена и превишена
скорост, поради което застигайки я, я ударил отзад. Сочи се, че във връзка с ПТП било
образувано ДП №647/2018г. по описа на РУ-Козлодуй, пр.пр. № 1328/2018 г. по описа
на РП – Козлодуй, което все още е висящо.
Ищецът твърди, че вследствие на ПТП получил подробно описаните в исковата
молба тежки телесни увреждания, като някой от тях му причинили разстройство на
здравето, временно опасно за живота. Сочи, че след инцидента бил настанен за лечение
в МБАЛ „Христо Ботев” - Враца, като след множество извършени изследвания било
взето решение да бъде опериран в УМБАЛ „Софиямед”ООД, където бил
транспортиран и на 07.11.2018г. в „Софиямед” била извършена оперативна
интервенция, като на фрактурите на тазовите кости била поставена остеосинтеза със
съответните импланти; на 14.11.2018г. бил изписан от лечебното заведение с
препоръки за провеждане на рехабилитационни процедури, медикаментозно лечение и
при движение да използва помощни средства. Твърди, че от получените травми
изпитвал изключително силни по интензитет физически болки и страдания; че около
месец след ПТП, бил неподвижен, на легло, нуждаел се от чужда помощ за ежедневни,
елементарни действия; че с цел постепенното му връщане към нормалния житейски
ритъм, той осъществявал рехабилитационно лечение, раздвижвал се, доколкото това е
възможно. Сочи, че от загубата на съзнание, изпитва главоболие и световъртеж,
поради което и до момента приема обезболяващи и противовъзпалителни
медикаменти. Твърди, че във връзка с причинените травми направил разходи за
лечение – за извършената оперативна интервенция и поставянето на остеосинтезни
импланти платил 1817 лева, а за медицински консумативи, за продължителното
медикаментозно лечение, за прегледи, рентгенови изследвания и потребителски такси
платил 831,38 лева, или общо направил разходи в размер 2648,38 лева.
В исковата молба се твърди, че към 29.10.2018г. за т.а. „Тойота Хай лукс” с peг.
№ *** е имало валидно сключена застраховка ГО с ответното застрахователно
дружество със срок на действие от 25.07.2018г. до 24.07.2019г. и с писмо от
26.11.2018г. ищецът предявил претенция към ответника за заплащане на обезщетения
за причинените при ПТП вреди, като с писмо от 05.12.2018г. ответното дружество
изискало да бъдат представени редица допълнителни документи. Предвид всичко
изложеното ищецът иска да бъде осъден ответникът да му плати претендираните
обезщетения, ведно със законната лихва, както и разноските по делото.
В срока за отговор на исковата молба ответникът ЗАД „Алианц България” АД
оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва твърдението за наличие на
валидно застрахователно правоотношенние към датата на ПТП по застраховка ГО за
т.а. „Тойота Хайлукс” с рег. № ***, но смята, че не са налице останалите предпоставки
за ангажиране отговорността. Оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП;
наличието на причинна връзка между инцидента и уврежданията, получени от ищеца.
Твърди, че описаните увреждания не са последица на виновно поведение на водача на
застрахования „Тойота Хайлукс”, тъй като същият бил поставен в невъзможност да
избегне настъпването на инцидента, че не е нарушил виновно правилата за движение и
3
за него събитието е случайно. Сочи, че ударът между двете превозни средства е
настъпил в опасната зона за спиране на водача на автомобила, като същият не е имал
техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП. Смята, че в случая,
застрахованият не е отговорен за възникване на произшествието, поради което не може
да бъде ангажирана и отговорността на неговият застраховател. Прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като твърди, че той
е нарушил правилото на чл. 71 ЗДвП, задължаващо водачите на подобно превозно
средства да оборудват същото с два бели или жълти светлоотразители отпред, два
червени светлоотразители отзад. Сочи, че каруцата не е била регистрирана от
Службите за контрол, определени от кметовете на общините в нарушение на
изискванията на чл. 167, ал. 2, т. 4 ЗДвП, поради което не е следвало да бъде
управлявана на мястото на настъпване на произшествието. Смята, че претендираното
обезщетение за неимуществени вреди е силно завишено по размер. Оспорва и
претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, както по основание,
така и по размер. Оспорва изцяло претенциите за заплащане на лихви върху
претендираните обезщетения.
Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно разпоредбата на
чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, че на 29.10.2018г. около 18,00ч. на път III-101 между селата
Бутан и Гложене е настъпило ПТП между пътно превозно средство с животинска тяга,
управлявано от Ю.К. и л.а. „Тойота Хайлукс” с peг. № ***, управляван от Т. А. Т.,
вследствие на което на К. са причинени телесни увреждания.
От събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства -
констативен протокол с рег. № 288р-11389 от 29.10.2018г. за ПТП с пострадали лица,
протокол за оглед на местопроизшествието и фотоалбум към него, материалите от ДП
№ 647/2018г. по описа на РУ Козлодуй, пр.пр. № 1328/2018г. по описа на РП-Козлодуй
и от изготвените въз основа на тях заключения на САТЕ-основно и допълнително на
вещото лице инж. В. П., САС намира за установен следния механизъм на ПТП: на
29.10.2018г. в тъмната част на денононището - около 18,05 часа, по третокласен път
III-103 в дясната пътна лента в посока от с.Бутан към с.Гложене се движи т.а. „Тойота
Хайлукс” с рег.№***, управляван от Т. Т.. В същото време пред автомобила попътно
се движи каруца, теглена от конски впряг със скорост около 3,6 км/ч и управлявана от
ищеца К.. На около 1700 метра, след табелата край с.Бутан товарният автомобил се
блъска челно в задната част на каруцата, като в резултат на удара, водачът на каруцата
под въздействието на инерционните сили пада от нея и се установява на банкета вдясно
от платното за движение, а товарният автомобил се преобръща няколко пъти и напуска
пътното платно в дясно. Вещото лице инж. П. е установило, че в участъка на ПТП
пътната настилка е била от дребнозърнест асфалт, без неравности и препятствия по
нея; участъкът от пътя е бил прав без завои, като движението се осъществява
двупосочно, пътното платно е разделено на две ленти с прекъсната бяла линия – всяка
пътна лента с ширина 3,30 метра; от дясната страна на пътя се намира банкет с ширина
1,50 метра с дребнозърнест чакъл, като вдясно не е изградена канавка; от лявата страна
банкета е с ширина 1,50 м, с дребен чакъл. Експертът е установил, че движението е
било интензивно и водачът на товарния автомобил се е движел с включени къси
светлини на фаровете, като непосредствено преди удара с каруцата се е разминал с
насрещно движещо се МПС. Установено е също, че ППС с животинска тяга не е било
оборудвано за движение през тъмната част на денонощието със светлоотразители и
отзад, не е имало в ляво светещо тяло, излъчващо бяла или жълта добре различима
4
светлина. Вещото лице е посочило, че водачът на товарния автомобил е възприел
конската каруца в непосредствена близост и не е могъл да избегне удара с аварийно
спиране и отклонение на автомобила от дясната в лявата лента на платното за
движение по посока на движението си. Инж. П. е посочил че ударът е настъпил в
дясната пътна лента за движение и е изчислил, че мястото на удара между двете
превозни средства е на около 36 метра от ориентира по дължината на пътното платно,
а по ширината на около 0,25-1,25 метра вляво от десния ръб. Изчислено е също, че
преди удара товарният автомобил се е движил със скорост около 57 км/час, като
опасната зона за спиране на товарния автомобил при тази скорост е 68 метра. Според
вещото лице, причината за настъпването на инцидента е неправилното движение по
дясната лента на платното за движение на каруцата, теглена от конски впряг, която не
е била оборудвана за движение през тъмната част на денонощието със
светлоотразители и отзад и в ляво със светещо тяло, излъчващо бяла или жълта добре
различима светлина, както и несъобразената скорост на товарния автомобил с
разстоянието на видимост при движение на автомобила с включени къси светлини при
разминаване с насрещно движещо се МПС. Изчислено е, че при липса на светлинна
сигнализация на каруцата, тя е попаднала в опасната зона за спиране на товарния
автомобил при движение със скорост 57 км/час. Експертът е обяснил, че ако каруцата е
била оборудвана с необходимите светлоотразителни знаци и светлинни сигнали, при
нормални пътни условия би била видима от техническа гледна точка от разстояние
около 150 метра. Според вещото лице, в конкретната пътнотранспортна обстановка при
възникналата опасност водачът на товарния автомобил е трябвало да предприеме
аварийно спиране без да напуска дясната половина на платното за движение.
В допълнителното заключение на САТЕ инж. П. отново е посочил, че скоростта
на движение на товарния автомобил преди удара е била 57 км/час и че този автомобил
се е движил на къси светлини, за които е характерно асиметричното разположение на
лъчите. Изчислил е, че каруцата се е намирала на разстояние около 50 метра в момента
на попадането й в осветената зона, което е изминато от товарния автомобил за около
3,16 секунди. Посочил е, че при движение на каруцата с 3,6 км/ч, от момента на
попадането й в осветената зона на автомобила до момента на удара, тя е изминала
около 3,16 метра. Обяснил е, че водачът е имал ограничени възможности за
възприятие, поради обстоятелството, че се движил в тъмната част на денонощието при
включени къси светлини, като към момента на инцидента, водачът е имал възможност
да възприеме натоварената със слама каруца, единствено от осветеността на фаровете
на разстояние не по-малко от 50 метра - напред и напред вляво и на разстояние 50
метра-напред и в дясно от автомобила.
Инж. П. е обяснил също, че поради интензивния трафик водачът на товарния
автомобил не е имал техническа възможност да се движи на дълги светлини. Според
експерта, при движение с включени къси светлини на фаровете водачът е бил длъжен
да съобразява скоростта си на движение с разстоянието на осветеност и при наличие на
други ППС пред него да реагира с намаляване на скоростта или да предприеме
аварийно спиране при внезапна поява на препятствие. Установил е също, че
максимално допустимата скорост в процесния участък е била 90км/ч, като е посочил че
тази скорост в никакъв случай не е определяща за водачите и не ги задължава да се
придвижват с такава скорост, особено в усложнена пътна обстановка. Според експерта
водачът на каруцата е можел да се движи по-вдясно от пътната платно, включително и
частично по банкета, който е бил с ширина около 1,50 метра.
В откритото съдебно заседание инж. П. е обяснил, че ударът е настъпил в
задното ляво колело на каруцата и на водача на товарния автомобил са му били
5
необходими 20-30 см да отклони волана в ляво, за да се размине с нея. Посочил е
отново, че в момента на пътния инцидент, условията са били такива, че водачът на
МПС е управлявал автомобила на къси светлини, при недобра видимост, поради
насрещно движещи се автомобили. Според вещото лице това е налагало да се шофира с
т. нар. „съобразена скорост”, а именно- с такава скорост, че да може да спре, ако в
рамките на осветената част на фаровете се появи нещо.
Установява се от представеното пред въззивния съд писмо с рег. № 288000-5717
от 06.10.2020г., че образуваното във връзка с инцидента ДП № 647/2018г. е прекратено
на 22.05.2020г. с постановление на РП-Козлодуй.
От приетата в първоинстанционното производство СМЕ, изготвена от вещото
лице д-р Г. К.- ортопед – травматолог, се установява, че на 29.10.2018г. К. е бил приет
за лечение МБАЛ-гр.Враца, като му е поставена диагноза: мозъчно сътресение, без
изпадане в безсъзнание (комоционна кома), контузия на гръдния кош и долен ляв
крайник, счупване на 7-мо, 8-мо, 9-то и 10-то леви ребра, счупване на кости на тазовия
пръстен на таза вляво-долното рамо на лява срамна кост, лява седалищна кост и лявата
ставна ямка на таза (многофрагментно), счупване на 5-ти поясен и 1-ви кръстцов
прешлен, охлузвания на главата, тялото и крайниците. Вещото лице е установило, че на
пострадалия е проведено медикаментозно лечение и след стабилизирането му е
насочен към специализирана клиника „Софиямед” в гр.София, където е бил на лечение
от 07.11.2018г. до 14.11.2018г. с диагноза: счупване на лявата ставна ямка на таза.
Установено, че на 07.11.2018г. е била извършена оперативна интервенция - наместване
с метална фиксация с плака на фрактурата на таза; че е извършено и кръвопреливане и
медикаментозно лечение, като пострадалият е изписан с препоръки за придвижване с
помощни средства, антитромботична профилактика и извършване на
рехабилитационни мероприятия. Според д-р К. е налице причинно-следствена връзка
между установения механизъм на ПТП и причинените телесни увреждания на ищеца,
като по механизъм уврежданията отговарят да са получени от удари с/или върху
твърди предмети и могат да бъдат получени от сблъсък между каруца и лек автомобил
и падане на возещият се в каруцата на пътното платно.
По време на извършения личен преглед на 10.10.2019г. на пострадалия лекарят е
установил, че К. е в добро общо състояние, като същият се придвижва с накуцваща
походка с едно помощно средство. Посочил е, че са налице и остатъчни явления от
получените травми, касаещи счупването на костите на таза. Според експерта ищецът
не е напълно възстановен от получените увреждания и прогнозата за развитие на
здравословното му състояние с напредване на възрастта е песимистична. Вещото лице
е посочило, че лечението, което е било предприето е било адекватно и
продължителността му се определя и от извършените впоследствие рехабилитационни
процедури.
В откритото съдебно заседание пред ОС-Враца д-р К. е уточнил, че на
пострадалия е дадена препоръка (според епикризата от Клиника по оперативна
травматология – София), за придвижване с помощни средства и за профилактика.
Посочил е, че не е установил по делото да има доказателства за проведена
рехабилитация. Обяснил е, че рехабилитационните процедури са необходими, тъй като
след всяка подобна оперативна интервенция е препоръчително, но не е задължително,
да се извършват такива дейности. Отново е уточнил, че пълно възстановяване от тази
травма не е налице, тъй като счупването на таза и последващото лечение винаги имат
последствия - ограничение на движението в тазобедрената става. Обяснил е, че може
да настъпи скъсявяне, впоследствие коксартроза. Уточнил е, че не е констатирана
6
травма в коляното и при прегледа на пострадалия.
За установяване на търпените от ищеца неимуществени вреди и техния
интензитет в първоинстанционното производство е разпитана като свидетел съпругата
му М. А. К..
Свидетелката твърди, че веднага след като разбрала за инцидента отишла на
местопроизшествието и видяла, че каруцата била качена на едно дърво, че съпругът и
викал, че ще умре, след което паднал и го закарали в болницата. Твърди, че трябвало да
му се направи операция. Поддържа, че в болниците била придружаващо лице, защото
той не можел сам да се обслужва и тя във всичко му помагала. Сочи, че ищецът останал
в лечебното заведение около 10-на дни, после се прибрали в къщи и той бил с
проходилка, защото не можел да се придвижва без нея. Твърди, че помагала и дъщеря
им, за да го качат на леглото, да повдигнат увредения крак, защото не можел сам.
Сочи, че от Социалните служби им донесли тоалетна, тъй като не можел да ходи в
тоалетната, която имали и всичко ставало в легена, в хола. Поддържа, че топлела вода
на печката, за да го измие. Твърди, че без нейната помощ той не можел да се обслужва.
Сочи, че и до сега изпитвал постоянни болки.
Установява се от представените писмени доказателства- фактури и касов бон,
че във връзка с лечението на причинените при ПТП травми, ищецът е направил
разходи в общ размер 2 648,38 лева.
Не се спори по делото, че към 29.10.2018г.. за т.а. Тойота Хайлукс с рег. № ***
е имало валидно сключена застраховка ГО с ответното застрахователно дружество; че
на 26.11.2018г. ищецът е предявил пред ответника застрахователна претенция, но към
момента обезщетение не е определено, нито изплатено.
При така установените факти, Софийският апелативен съд, 4 състав, прави
следните изводи:
За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по чл. 432 КЗ, следва да
е налице валиден застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност”
между него и деликвента, както и да са налице предпоставките на чл. 45 ЗЗД,
пораждащи отговорността на прекия причинител на вредите спрямо увреденото лице.
Застрахователят дължи обезщетение за вредите, само когато застрахованият е
отговорен спрямо увреденото лице, т. е. отговорността на застрахователя е
функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на вредите.
Установи се, както се посочи вече, че към датата на инцидента е имало валиден
застрахователен договор между ответника ЗАД „Алианц България” АД и собственика
на т.а. „Тойота Хайлукс”. Безспорно е и, че на 28.10.2018г. в срока на действие на
застрахователния договор е настъпило ПТП с участието на застрахования автомобил,
вследствие на което на ищеца са причинени телесни увреждания.
Спорът пред въззивния съд се концентрира върху това дали поведението на
водача на товарния автомобил е било противоправно- нарушил ли е той правилото на
чл.20, ал.2 от ЗДвП и макар да се е движил в тъмната част на деня с допустима от
закона скорост, била ли е тя съобразена с конкретните пътни условия и управлението
на автомобила на къси светлини. Спори се какъв е справедливият размер на
обезщетението за неимуществени вреди, което се дължи на пострадалия, както и каква
е степента на съпричинияване на вредоносния резултат от негова страна, тъй като е
управлявал ППС с животинска тяга в нарушение на разпоредбата на чл. 71 ЗДвП.
7
Правилото на чл. 20, ал.2 ЗДвП изисква от водачите на МПС да изберат
скорост на движение, съобразена с характера и интензивността на движението, за да
бъдат в състояние да спрат пред предвидимо препятствие. Движението със съобразена
скорост никога не е самоцелно, а се поставя в неразривна връзка с възможността на
водача да спре, когато възникне опасност за движението. При преценката дали има
виновно поведение на водача и нарушаване разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП трябва да
се изследва конкретната пътна обстановка, мястото на удара, както и поведението на
пострадалия с оглед възможността обективно и субективно да се възприеме дадено
препятствие като опасност за движението. В този смисъл решение № 185 от
15.07.2013г. по гр.д.№ 889/2012г. на ІV Г.О. на ВКС.
Механизмът на ПТП е изяснен от събраните писмени доказателства и от
заключенията на САТЕ. Съвкупният анализ на тези доказателства води до извод, че
водачът на товарния автомобил е нарушил правилото на чл. 20, ал.2 ЗДвП. Обсъдените
основно и допълнително заключение на САТЕ са категорични в изводите си, че преди
удара водачът на товарния автомобил е управлявал превозното средство на къси
светлини, с 57 км/час, като е изчислено, че опасната зона за спиране при тази скорост е
68 метра. Експертът П. е изчислил, че каруцата се е намирала на разстояние 50 метра
от автомобила, в момента, в който е попаднала в осветената зона на фаровете му.
При така установените факти, САС намира, че скоростта на движение на
товарния автомобил е била несъобразена с конкретната пътна обстановка,
характеризираща се с движение в тъмната част на денонощието по неосветен път при
насрещно движение и включени къси светлини. Това е така, защото видимостта, която
късите светлини осигуряват на водача, е около 50 метра - разстояние, което е по-малко
от опасната зона на спиране (68 метра) при поддържаната скорост 57 км/час.
Изложеното обуславя извод за управление на товарния автомобил от водача Т. в
нарушение на правилата за движение по пътищата, установени в чл. 20, ал. 2 ЗДвП -
при несъобразяване с конкретните условия на видимост. Предвид това съдът приема,
че настъпилото ПТП е в пряка причинна връзка с противоправното поведение на
водача, който е управлявал автомобила с несъобразена скорост за спиране в рамките на
осветената зона от фаровете.
Претърпените от ищеца неимуществени вреди, установени по делото, които
представляват неблагоприятно засягане на лични блага, следва да бъдат обезщетени,
съобразно критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, вземайки предвид вида и обема на
причинените травматични увреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, общовъзприетото понятие за справедливост и общото
икономическо състояние на обществото (в този смисъл Постановление № 4/1968 г. на
Пленума на ВС).
За да определи справедливия размер на обезщетението, което се дължи на
пострадалия, САС съобрази броя, вида и тежест на причинените телесни увреждания и
техния медикобиологичен характер - мозъчно сътресение, без изпадане в безсъзнание,
контузия на гръдния кош и на долен ляв крайник, счупване на четири леви ребра,
многофрагментно счупване на кости на тазовия пръстен на таза вляво, счупване на 5
поясен и 1 кръстцов прешлен, охлузвания на главата, тялото и крайниците; вида и
продължителността на проведеното лечение и свързаните с това ограничения за ищеца-
болнично общо за 16 дни с проведена оперативна интервенция и домашно-
амбулаторно; продължителността на лечебния и възстановителен период, установена
от СМЕ. САС съобрази и установените от гласните доказателства интензитет на
търпените болки и страдания, както и обстоятелство, че продължителен период от
8
време ищецът е бил затруднен в елементарното си битово обслужване и че е имал
необходимост от чужда помощ. Съдът взе предвид и изводите на д-р К., че около една
година след инцидента, пострадалият е с накуцваща походка и се придвижва с
помощни средства; че е налице ограничен обем на движенията на тазобедрената става;
че към момента на прегледа все още не е възстановен от получените увреди, както и че
с напредване на възрастта, прогнозата за стабилизиране на здравословното му
състояние е песимистична.
Съдът взе предвид възрастта на пострадалия към датата на ПТП –67 годишен,
обстоятелствата, при които е настъпил инцидентът, социално-икономическите условия
в страната към 29.10.2018г. и лимита на застрахователните покрития към същата дата.
Отчитайки всички тези фактори съставът на въззивният съд намира, че сумата 125 000
лева е справедливото обезщетение, което би компенсирало ищеца за претърпените и
доказани в процеса неимуществени вреди.
Пред въззивния съд страните не спорят, че ППС с животинска тяга, управлявано
от ищеца, не е било оборудвано със предвидените в чл. 71, ал.1 ЗДвП два бели или
жълти светлоотразителя отпред, два червени светлоотразителя отзад, както и светещо
тяло, излъчващо бяла или жълта добре различима светлина отзад вляво, доколкото е
безспорно установено, че ПТП е настъпило в тъмната част на денонощието. Видно от
заключението на основната САТЕ, ако каруцата е била обозначена със
светлоотразителни знаци и светлинни сигнали, би била видима за водача на товарния
автомобил при разстояние 150 метра. Вещото лице П. изрично е посочило, че освен
противоправното поведение на водача, изразяващо се в управление на автомобила с
несъобразена с осветеността на фаровете на къси светлини скорост, причина за
настъпването на инцидента е и движението на каруцата в дясната пътна лента без
посочените в чл. 71 ЗДвП светлоотразители. От изложеното следва, че движението на
необозначената каруца е допринесло за настъпването на ПТП и на вредоносния
резултат. Съобразявайки механизма на ПТП и поведението на участниците в него, САС
намира, че приносът на ищеца за настъпване на ПТП и вредоносния резултат следва да
бъде определен на 60%. Предвид това, ответникът следва да бъде осъден да плати на
ищеца сумата 50 000 лева като обезщетение за неимуществени вреди и сумата 1 059,35
лева, като обезщетение за имуществени вреди, причинени при ПТП на 28.10.2018г.,
ведно със законната лихва върху сумите, считано от 26.02.2019г. до окончателното
плащане.
Изводите на въззивната инстанция частично не съвпадат с изводите на
първоинстанционния съд, поради което решението на ВрОС следва да бъде отменено
в частта, с която е отхвърлен искът на К. за разликата над 40 000 лева до 50 000 лева за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди; в частта, с която ЗАД „Алианц
България“ АД е осъдено да плати на Ю.К. обезщетение за имуществени вреди над
1 059,35 лева до 1 324,19 лева; в частта, с която К. е осъден да плати на
застрахователното дружество разноски в първоинстанционното производство над 326
лева до 551,16 лева. Вместо това следва да бъде постановено решение, с което на
основание чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД ЗАД „Алианц България“ АД бъде осъдено да плати
на Ю.К. още 10 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП,
ведно със законната лихва, считано от 26.02.2019г. до окончателното плащане; следва
да бъде отхвърлен искът на Ю.К. за заплащане на обезщетение за имуществени вреди
за разликата над 1059,25 лева до 1324,19 лева; на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв,
застрахователното дружество следва да бъде осъдено да плати на адв. Ж. още 143 лева
за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство, а на основание
чл. 78, ал.6 ГПК да плати по сметка на ВрОС още 400 лева за държавна такса. В
9
останалата обжалвана част решението на ВрОС следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, на основание чл. 38 ЗАдв ЗАД Алианц България АД
следва да бъде осъдено да плати на адв. И. Ж. адвокатско възнаграждение в размер
1612 лева, съразмерно уважената част от исковете.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд, 4 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 36 от 09.03.2020г., поправено с решение № 40 от 10.03.2020г.,
постановени по т.дело № 67/2019г. на Врачанския окръжен съд, ТО, в частта, с която е
отхвърлен искът на Ю. С. К., предявен против ЗАД „Алианц България“ АД за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди над 40 000 лева до 50 000 лева, в
частта, с която ЗАД „Алианц България“ АД е осъдено да плати на Ю.К. обезщетение
за имуществени вреди над 1 059,35 лева до 1 324,19 лева, причинени при ПТП на
29.10.2018г.; в частта, с която Ю. С. К. е осъден да плати на ЗАД „Алианц България“
АД разноски в първоинстанционното производство над 326 лева до 551,16 лева и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА, на основание чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД, ЗАД „Алианц България“ АД
да плати на Ю. С. К. още 10 000 лева, като обезщетение за неимуществени -
болки,страдания и неудобства, причинени при ПТП на 29.10.2018г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 26.02.2019г.до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ю. С. К. против ЗАД „Алианц България“ АД иск с
правно основание чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди, причинени от ПТП на 29.10.2018г. за разликата над 1059,35 лева
до 1 324,19 лева, ведно със законната лихва, считано от 26.02.2019г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“ АД, на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв, да
плати на адв. И. Ж. още 143 лева за адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“ АД, на основание чл. 78, ал.6 ГПК, да плати
по сметка на ВрОС още 400 лева за държавна такса.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 36 от 09.03.2020г., поправено с решение № 40 от
10.03.2020г., постановени по т.дело № 67/2019г. на Врачанския окръжен съд, ТО, в
останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38 ЗАдв, ЗАД „Алианц България“ АД да плати на
адв. И. Ж. адвокатско възнаграждение в размер 1612 лева, съразмерно уважената част
от исковете.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД при предпоставките на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от
връчването.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11