О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр.Лом, 26 септември 2018г.
Боряна
Александрова, съдия-докладчик по ч.гр.д. 95/18г. по описа на ЛРС, след като
се запознах с доказателствата по делото, установих следното:
Производството по делото е образувано по
депозирана искова молба от Д.М.Н., чрез пълномощника му по делото адв.Р.Б.,
против ***********.
Делото
е взето за решаване и постановен съдебен акт , с който съдът е отхвърлена
исковата претенция. В срока на произнасяне на съда със съдебен акт, е депозирана молба от пълномощника на ищеца,
като моли съда да измени решението си в частта за разноските. Съдът служебно е
изпратил тази молба на др.страна за становище.
От
изложеното съдът намира, че молбата е частично основателна, като мотивите на
съда за това са следните:
Производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите независимо от тяхното процесуално качество – ищци или ответници по трудов спор /чл.359 КТ/. Безплатността се отнася за всички държавни такси и други разноски по производството /за свидетели, вещи лица и пр./ и обхваща всички видове производства, както редовните, така и извънредните, но касае задължението на работника или служителя към съда. Тя обаче не го освобождава от отговорността за заплащане на разноските, направени от другата страна по делото, когато тя го е спечелила и е била представлявана от адвокат или юрисконсулт. Заплащането на тези разноски при загубване на делото работникът или служителя дължи на работодателя на общо основание /чл.78 ал.3 ГПК/. Към тях не следва да се включват разноските за държавни такси и за възнаграждение за вещо лице, заплатени от работодателя, тъй като такива не се дължат от работника или служителя по силата на специалния закон. /Опр. № 101/24.02.2011 год. по ч.гр.д. № 555/2010 год., ІV ГО, ВКС/
Съобразно изхода от делото на
осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК – отхвърляне на предявените искове неоснователността им
и предвид уточнението от пълномощника на
ответната страна, че за отговора на ИМ същият е заплатил реално сумата от 475
лв., на ангажирания адв.Елена Колева- АК Пловдив.
Съответно, ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответника сумата от 475 лв., представляваща сторените
разноски от ответнака за процесуално представителство.
Разноските за съдебно- счетоводни експертизи ще останат за сметка на съда.
Мотивиран
от горното и на основание чл.248, ал.1 ГПК , съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ
решението си от 21.08.2018г. по настоящето дело, в частта касаеща разноските,
като вместо :
ОСЪЖДА Д.М.Н. да
заплати на ***********сумата в
размер на 475 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение .
ОСЪЖДА Д.М.Н. да заплати по сметката на ЛРС сума в размер
на 430,38 лв., разноски за съдебно-счетоводни експертизи,заплатени от
бюджета на съда.
ПОСТАНОВЯВА
следното:
ОСЪЖДА Д.М.Н. да заплати на ***********сумата
в размер на 475 лв. – разноски за
адвокатско възнаграждение .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред МОС в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:..................