Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….
гр. София, 09.12.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание на девети
декември две хиляди и двадесета година, в състав:
председател:
АЛБЕНА БОТЕВА
ЧЛенове: НЕВЕНА ЧЕУЗ
СВИЛЕН СТАНЧЕВ
като разгледа
докладваното от съдия А. Ботева в.гр.д. № 13120 по описа на СГС за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по
жалба с вх. № 08568/09.11.2020 г., подадена от длъжника Г. Ф., срещу
разпореждания от 02.11.2020 г. по изпълнително дело № 20209240400880, с което
ЧСИ, с рег. № 924 в КЧСИ, с район на действие СГС, е оставил без уважение
молбата на длъжника за намаляване на адвокатския хонорар на 200 лева, на
таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ и е отказал да намали дълга със сумата от 5 лева,
начислена като неолихвяема сума за издаден и заплатен от взискателя изпълнителен
лист.
Жалбоподателят сочи, че адвокатското възнаграждение е
прекомерно и несъобразено с Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски
възнаграждения, както и с ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Освен това,
претендираното възнаграждение не било съобразено с липсата на каквато и да е
фактическа и правна сложност на изпълнителното дело, както и с извършените
изпълнителни действия, които от страна на взискателя се състояли единствено в
изготвянето на молба за образуване на изпълнителното дело. Сочи, че Гаранционният
Ф. осъществява публична дейност, спрямо
него не се налага каквато и да е принуда за реализиране на вземанията и
задължението било платено в срока за доброволно изпълнение. Задължението по
изпълнителния лист било заплатено в срока за доброволно изпълнение. Въпреки
това, ЧСИ начислил такса в размер на 5 лева, което не било необходимо и не
отговаряло на реално извършените действия.
Взискателят счита, че жалбата е неоснователна. Излага
съображения, че дължимият адвокатски хонорар е съобразен с Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Сумата
от 5 лева пък представлявала държавна такса за издаване на изпълнителен лист,
платена в полза на СГС. Сочи се, че длъжникът е имал твърде дълъг срок от
влизане в сила на съдебното решение да изпълни своето задължение, но същият не
го е сторил. Моли, частната жалба да бъде оставена без уважение. Претендира
направените по делото разноски.
В мотивите си,
депозирани на основание чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител
излага съображения, че жалбата е неоснователна.
Сочи, че съгласно чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното адвокатско
възнаграждение е в размер на 400 лева. Отделно от това, процесуалният
представител на взискателя е предприел активно поведение по удовлетворяване на
вземането по изпълнителния лист. Относно сумата от 5 лева, ЧСИ сочи, че същата
не е начислена като такса по изпълнителното дело, а представлява разноски за
издаване на изпълнителния лист, заплатени в полза на СГС.
Софийски градски
съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по
делото доказателства, намира следното:
Изпълнително дело №
20209240400880 по описа на ЧСИ Г.К., с рег. № 924 в КЧСИ, с район на действие
СГС, е образувано на 23.10.2020 г.
по молба на взискателя Я.В.С., подадена
чрез адв. К.М., и въз основа на изпълнителен лист, издаден на 08.10.2020 г. по
гр.д. № 71141/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 56 състав, съгласно
който Г. Ф. е осъден да заплати на адвокат Я.В.С.,
сумата от 444 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната
безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
Молбата от 23.10.2020 г. съдържа искане за
образуване на изпълнително производство за събиране на сумата по изпълнителния
лист, както и на сумата от 5 лева, заплатена за издаване на изпълнителния лист,
както и искане да бъде извършено проучване и
установяване на имущественото състояние на длъжника и определяне на начина на
изпълнение. С молбата се претендира
и адвокатски хонорар.
Ведно
с молбата за образуване на изпълнително дело е представено пълномощно и договор
за правна защита и съдействие, в който е посочено, че договореното възнаграждение
е по чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 3 от Закона за адвокатурата, тъй като
„клиентът е юрист (адвокат).“
На 27.10.2020 г., на Г. Ф. е изпратена покана
за доброволно изпълнение до длъжника, която е получена от него на 28.10.2020 г.
На 30.10.2020 г.,
длъжникът е погасил задълженията по изпълнителното дело.
На 28.10.2020 г., длъжникът Г. Ф. е депозирал възражение, с което е поискал
от съдебния изпълнител да бъде намалено претендираното адвокатско
възнаграждение на 200 лева, както и да бъде намалена таксата по т. 26 от
ТТРЗЧСИ.
С обжалваните
разпореждания от 02.11.2020 г., съдебният изпълнител е оставил без уважение
молбата на длъжника за намаляване на адвокатския хонорар на 200 лева, на
таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ и е отказал да намали дълга със сумата от 5 лева,
начислена като неолихвяема сума за издаден и заплатен от взискателя
изпълнителен лист.
Жалбата
е подадена от активно легитимирана страна в предвидения за това срок по чл.
436, ал. 1 ГПК и е насочена срещу действия на съдебния изпълнител, който
подлежат на обжалване от длъжника на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, поради
което и същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
На
основание чл. 79 ГПК, всички такси и разноски по изпълнението, с изключение на
изрично посочените такива, са за сметка на длъжника. Изпълнението може да бъде
реализирано чрез един или няколко изпълнителни способа, като по съществото си
всеки такъв способ представлява самостоятелен изпълнителен процес, който се
урежда както от важащите само за него правила, така и от тези, които са общи за
всички изпълнителни способи.
В
жалбата са направени възражения, че изпълнителното производство не се отличава
с фактическа и правна сложност, поради което приетото по делото адвокатско
възнаграждение е прекомерно и следва да бъде намалено. Възражението на
жалбоподателя е срещу законосъобразността на постановлението (разпорежданията
от 02.11.2020 г.), с което е оставена без уважение молбата на длъжника за
намаляване на адвокатското възнаграждение на 200 лева, на таксата по т. 26 от
ТТРЗЧСИ и таксата в размер на 5 лева. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата. Цитираната разпоредба е приложима не само в съдебните
производства, но и в изпълнителните такива (в този смисъл определение №
403/1.12.2008 г. по ч. гр. д. № 1762/2008 г. на ВКС, V г.о.).
Видно
от представените материали по изпълнително дело № 20209240400880 по описа на
ЧСИ Г.К., с рег. № 924 в КЧСИ, с район на действие СГС, с молбата от 23.10.2020 г., процесуалният представител на
взискателя е сезирал съдебния изпълнител, в резултат на което е образувано
изпълнително дело за събиране на сумата, посочена в приложения към молбата
изпълнителен лист. Следователно, по
делото се установява, че упълномощеният от взискателя представител е
осъществявал поведение, изразяващо се в подаване на молба за образуване на
изпълнително производство за събиране на сумите, присъдени на взискателя с
приложения към молбата изпълнителен лист.
На
основание чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и
съдействие на страната по изпълнително дело, възнаграждението за образуване на
изпълнително дело е в размер на 200 лв. В настоящия случай, процесуалният представител
на взискателя е извършил това действие, поради което и предвиденото за него
възнаграждение се дължи от длъжника.
Не може, обаче, да намери приложение
разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Наредбата, според която за водене на
изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания се дължи 1/2 от съответните възнаграждения,
посочени в чл. 7, ал. 2 от Наредбата. Определянето на начина на изпълнение е
задължителен реквизит от молбата по аргумент от чл. 426, ал. 2 от ГПК. Друг е
въпроса, че посочените в молбата способи, нито са конкретизирани, нито са
приложени. След
образуване на изпълнителното дело взискателят не е предприемал други действия за удовлетворяване на вземанията
си, като задълженията са погасени от длъжника 1 седмица след образуване на
изпълнителното дело.
С оглед на изложеното, дължимите от Г. Ф. разноски за
адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство възлизат на 200 лв.
Обжалваното разпореждане следва да се отмени, в частта, с която е
оставена без уважение молбата на длъжника за намаляване на адвокатското
възнаграждение за над сумата от 200 лв. до приетия от ЧСИ размер от 400 лева и вместо това адвокатското
възнаграждение следва да се намали на 200 лева.
В определение № 617/16.12.2013 г. по ч.гр.д. № 6154/2013 г. на
ВКС, І ГО, е прието, че изпълнителният
лист е абсолютна процесуална предпоставка за започване на изпълнителния процес
и разноските по издаването му се събират извън сумите по изпълнителния лист.
Изпълнителният лист възпроизвежда изпълнителния титул и не може да предвижда
друго извън съдебния акт, въз основа на който се издава – чл. 405, ал.1 ГПК.
Производството по издаване на изпълнителния лист се развива пред съда и
предхожда самото изпълнително дело, но изпълнителният лист е абсолютна
процесуална предпоставка за започване на изпълнителния процес, защото той, а не
изпълнителното основание овластява изпълнителния
орган да започне принудително изпълнение, ако е сезиран с такова искане. Поради
изложеното, разноските за издаване на изпълнителния лист се включват в
разноските за изпълнението по смисъла на чл. 79 ал.1 ГПК и следва да се съберат
от съдебния изпълнител извън сумата по изпълнителния лист. Длъжникът дължи и
сумата от 5 лева – държавна такса за издаване на изпълнителен лист, а
възраженията му в тази връзка са неоснователни.
След намаляване на адвокатското възнаграждение,
дължимата такса по
т. 26 от ТТРЗЧСИ е в размер на 77.80
лева (с вкл. ДДС), поради което обжалваното разпореждане следва да се отмени и
в тази част.
Разноски в настоящото производство не се следват доколкото същото е с
оглед дължимост и размер на разноските в друго производство. Не се допуска
кумулиране на нови задължения за разноски, поради което нормата на чл. 81 от ГПК е неприложима. В този смисъл определение № 489/17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017
г. на ВКС, IV ГО, определение № 933/17.09.2018 г. по ч. гр. д. № 2845/2018 г.
на ВКС, IV ГО.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ разпореждане от 02.11.2020 г. по
изпълнително дело № 20209240400880, в
частта с която ЧСИ, с рег. № 924 в КЧСИ, е оставил без уважение молбата
на длъжника за намаляване на адвокатското възнаграждение за разликата над 200 лева до
400 лева - адвокатското
възнаграждение по изп. дело № 20209240400880
по описа на ЧСИ, с рег. № 924 в КЧСИ и в
частта с която ЧСИ, с рег. № 924 в КЧСИ, е оставил без уважение
молба на длъжника за намаляване на таксата по т.
26 от ТТРЗЧСИ за разликата над 77.80
лева (с вкл. ДДС) до 101.88 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ адвокатското възнаграждение,
което длъжникът следва да заплати на взискателя по изп.д. № 20209240400880, в размер на 200 лева, а таксата по т.
26 от ТТРЗЧСИ - в размер на 77.80 лева
(с вкл. ДДС).
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 08568/09.11.2020 г.
Г. Ф. в останалата част.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.