Р Е Ш Е Н И Е
№ 260093
гр. Нови пазар, 10.06.2021 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд Нови пазар, в публичното заседание на тридесет и първи май две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Районен съдия: Галина Николова
при секретар протоколиста Бойка Ангелова, като разгледа докладваното от съдия Николова гражданско дело № 1307 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е по предявен по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД, установителен иск от „ЮБЦ“ ЕООД за установяване съществуването на вземането по издадена заповед по ч.гр.д. № ***. на НПРС срещу ответника Д.Б.Б. с настоящ адрес ***, за сумата от 123,82 лв.главница.
Ищецът сочи, че по силата на допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с клиентски на абоната № *** от дата ***г. с избран тарифен план ***+ с месечна абонаментна такса от 19,99лв. като е добавена услугата International M на абонамент 9,90лв. месечно. Сключеният договор е от ***г.Срокът на договора е за 24 месеца – до 14.03.2018 г.
Ищецът сочи, че съгл. чл. 29 от ОУ към договора, по договора за мобилни услуги ищецът предоставя на ответника ползването на мобилни услуги, които се заплащат през месеца, следващ ползването им, съгл. чл. 50 от ОУ вр. чл. 43, т.1 от тях.
Ищецът твърди, че ответникът не е платил дължимите суми за три последователни месеца – за периода от 22.01.2017 г. до 213.05.2017 г., вкл., за което са издадени общо четири фактури на обща стойност от 123,82лв. В резултат на това е деактивиран абонамента на ответника на 06.06.2017 г.
Ищецът сочи, че на ***г. е сключен договор за прехвърляне на вземания между „***“ ООД, което дружество е цесионер и собственик на вземанията по договор за цесия от ***г. на вземанията срещу ответника по договор за далекосъобщителни услуги с „БТК“ ЕАД. Ищцовото дружество, като встъпило в правата на кредитор на валидно правно основание преди подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК, поради което предявява настоящите искове.
Предвид на горното ищецът моли съда да бъде признато спрямо ответника, че вземането по заповедта за изпълнение за сумата от 123,82 лв.главница, съществува.
Ищецът моли да му се присъдят направените разноски в исковото производство и тези по заповедното.
Ответникът е изпратил писмен отговор по иска. Оспорва твърдението, че са му били предоставени мобилни услуги в посочения период. Оспорва фактурите като доказателство за предоставени, респ.ползвани мобилни услуги. Оспорва представените от ищеца писмени документи – фактури, т.к същите са неподписани от ищеца.
Предвид на горното, ответникът моли съда да отхвърли иска изцяло.
Съдът, като обсъди доводите на страните и
извърши преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
От приложеното ч.гр.д № 1030/2020 г. по РС Нови
пазар се установява, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника (ответник по делото) за сумата от 123,82лв.,
посочена като главница, ведно със законната лихва, считано от подаване на
заявлението, 0,94лв. обезщетение за неизпълнение и 35,34 лв. мораторна лихва.
Относно последните две суми няма предявени установителни искове.
По заповедното производство е приложен договор, сключен между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и ответника № ***от дата ***г., с клиентски на абоната № *** за избран от абоната тарифен план ***+ с месечна абонаментна такса от 19,99лв. като е добавена услугата International M на абонамент 9,90лв. месечно. Сключеният договор е от ***г.Срокът на договора е за 24 месеца – до 14.03.2018 г.
Въз основа на процесният
договор са издадени фактури, обективиращи вида и размера на дължимите
за предоставените телекомуникационни услуги суми, а именно:
фактура № ***.на стойност
38,29лв., която е посочено, че е за предоставени услуги на стойност 29,86лв. и
направени корекции на стойност 1,58лв. без ДДС или общо за сумата от 31,44лв.
без ДДС или олш оза 37,73лв. начислена е сума за лихва в размер на 0,60лв.
Срокът за заплащане на тази фактура е до 11.03.2017 г.
фактура № ***.на стойност
103,61лв., която е посочено, че е за предоставени услуги на стойност 54,43 лв.
и остатък от предишни периоди от 38,29лв. Срокът за заплащане на тази фактура е
до 08.04.2017 г.
фактура № ***.на стойност
133,89лв., която е посочено, че е за предоставени услуги на стойност 24,82 лв.
и остатък от предишни периоди от 103,61лв. Срокът за заплащане на тази фактура
е до 09.05.2017 г.
фактура № ***.на стойност
123,82лв., която е посочено, че е остатък от предишни периоди от 122,97лв.и
начислена лихва за забавено плащане от 0,85лв. Срокът за заплащане на тази
фактура е до 08.06.2017 г.
фактура № ***.на стойност
123,82лв., която е посочено, че е сума за предишни периоди. Срокът за заплащане
на тази фактура е до 09.07.2017г.
Абонатът-ответник е потребил, но не е
заплатил ползваните от него мобилни услуги, надлежно фактурирани за
няколко последователни отчетни месеца: от м. 03 до м. 05.2017 г. Към
всяка от фактурите има детайлизирано приложение-извлечение за размера на
сумите.
Съгласно ОУ на договорите на „БТК“ ЕАД, за абонатите на услуги, предоставяни чрез обществената фиксирана електронна съобщителна мрежа на дружеството, приложени по делото л. 26-42, съгл. чл. 29, предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца, следващ този на ползването им, в срок от 15 дни от издаване на фактурата, но не по – късно от 29-то число на месеца. Съгласно раздел VІІІ „Права и задължения на абоната“ от ОУ на „БТК“ЕАД, в чл.43.1. от ОУ на „БТК“ ЕАД е посочено, че абонатът има задължението да плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги, а чл.44.1 от същите ОУ визира, че абонатът отговаря за забава в плащането на дължими суми за предоставените телефонни услуги по тези Общи условия. „БТК“ ЕАД има право да получава изцяло и в срок плащане на дължимите от Абоната суми за предоставените услуги по Договора и Общите условия (чл.45.1). При неспазване на кое и да е задължение визирано в т.43 от ОУ, мобилният оператор има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, да прекрати едностранно индивидуалният договор с потребителя или да откаже сключването на нов договор с него.
От страна на ответницата не са представени доказателства за изпълнение на договорените и отразени във фактурите парични задължения по договора за мобилни услуги, от което съдът приема, че същата не е изпълнила поетите с договорите задължения.
Вземанията на ищеца по договора са с настъпил падеж, след изтичането на срока за плащане на последната фактура - 08.06.2017 г. На 06.06.2017 г. телефонът на абоната е бил деактивиран.
Съдът намира, че ответницата е изпаднала в забава, доколкото не е изпълнила в указания във фактурата срок задължението си към „БТК“ ЕАД.
Касае се за периодични плащания, за които давността е 3 години, съгл. чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, и давностния срок за събиране на неплатеното изтича на 08.06.2020 г. В същото време, съгласно чл. 3 ЗМДВИП, считано от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г. спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват придобити права от частните субекти. Спрените срокове, продължават да текат след отпадане на извънредното положение, т.е след 13.07.2020 г. Така в крайна сметка и след добавяне на периода, в който е спрял да тече срокът от 13.03 до 08.06 в размер на 02м.23 дни, към датата от която е отменено спирането на сроковете, се получава, че давността изтича на 05.10.2020 г. Заповедното производство е било образувано по заявление от 01.10.2020 г. пред РС София, което прави искането на ищеца допустимо, а не погасено по давност.
На ***г. е сключен договор за цесия между „БТК“
ЕАД и „***“ ООД. По силата на чл.5 от договора, цесионерът е
задължен и упълномощен да уведоми длъжника от името на цедента за прехвърлянето
на вземането. Приложено е и изрично пълномощно в тази насока изготвено от „БТК“
ЕАД (гърба на л.14 от делото). Видно от Договор за цесия от ***. сключен между
„***“ ООД и „ЮБЦ“ ЕООД и извлечение от приложение № 1 към него се установява,
че цедентът „***“ ООД е прехвърлил на цесионера „ЮБЦ“ ЕООД вземането си към
ответетника в размер на 124,76лв., придобито по силата на Договор за цесия,
сключен между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и „***“ ООД от
16.10.2018г.
По делото е представено Уведомление за цесия
изходящо от„БТК” АД, чрез “***” ООД и от „ЮБЦ“ ЕООД до
ответника, за извършените цесии, но не са представени доказателства за
връчването му.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД
прехвърлянето на вземането поражда действие между цедента и цесионера с
постигането на съгласие между тях, а по отношение на третите лица и на длъжника
от момента на съобщаването на цесията на длъжника от предишния кредитор - чл.
99, ал. 4 ЗЗД .
Уведомление, изходящо от цедента, но
приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата,
съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на
основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от
значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл.
235, ал. 3 ГПК. В този смисъл постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение №
3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о.
В съдебната практика се приема, че е налице
валидно съобщаване, както в случаите, когато това е направено лично от цедента,
така и в случаите, когато по пълномощие на цедента такова съобщаване извърши
цесионерът, както е и в настоящия случай. Дори да се приеме хипотетично, че
липсват категорични доказателства за уведомление, което да е връчено на
длъжника преди образуване на настоящото дело с получаване на препис от исковата
молба, ведно с приложенията към нея, съдържащи процесния договор за цесия и
упълномощаване на цесионера да извърши уведомяване от името на цедента,
ответникът /като длъжник/ е узнал за цедирането на вземането. Връчването на
всички книжа по делото, в т.ч и на назначения особен представител на ответника
е надлежно и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни
последици. По делото не е спорно, че уведомлението до длъжника за цедиране на
процесното вземане е връчено с препис от исковата молба на особения
представител на ответника, поради което следва да се приеме, че е изпълнено
изискването по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, което обстоятелство е настъпило в хода на
делото и следва да бъде съобразено при решаване на спора.
Доколкото законът не поставя специални
изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то
получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за
установяване съществуването на цедираното вземане, не може да бъде игнорирано и
на основание чл. 235, ал.3 от ГПК следва да бъде съобразено. Ефектът на
уведомяването следва да се зачете като новонастъпил пред съда факт,
стабилизиращ легитимацията на цесионера, като титуляр на спорното материално
право. В този смисъл е и съдебната практика: Решение № 123/24.06.2009г. по
т.д.№ 12/2009 г. на ВКС, ІІ т.о.; Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013
г.на ВКС, I т.о.; Решение № 78/09.07.2014 г. по т.д.№ 2352/2013 г. на ВКС, II
т.о.
С оглед изложеното съдът намира, че
договорът за цесия е произвел действие по отношение на ответника, което
обосновава извод за доказаност на активната и пасивната материална легитимация
по предявения иск.
Предвид обстоятелството, че договорите и на
двете цесии и Уведомлението за цесия изходящо от„БТК” АД, чрез “***”
ООД и от „ЮБЦ“ ЕООД до ответника са приложени към
исковата молба и са получени лично от особения представител на ответницата
следва да се приеме, че тя е надлежно уведомена за тях.
При така
изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният положителен установителен иск с
правно основание чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК вр. Чл. 79 ал.1 от ЗЗД е
допустим - предявен е от лице - заявител, имащо правен интерес да иска
установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на вземанията си по
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника.
Предявеният положителен установителен иск
има за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната
дължимост на сумата, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ
съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото
съществуване спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да
докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.
В случая, предмет на предявеният иск е за вземане,
произтичащо от договор за далекосъобщителни услуги договор № ***от дата ***г.,
с клиентски на абоната № *** за избран
от абоната тарифен план ***+ с месечна абонаментна такса от 19,99лв. като
е добавена услугата International
M на абонамент 9,90лв. месечно. Между страните са възникнали валидни облигационни правоотношения, по
силата на които операторът е предоставил на абоната телефонен номер, при
съответна месечна такса и условия и срок на действие на договора,
срещу задължението за заплащане на уговорената цена на услугата - абонаментни
такси и цени на услуги извън включените в съответния тарифен план. В договора
се съдържа описание на тарифният план, ценовите условия, като са посочени
задълженията на абоната и последиците от неизпълнението им, свързани с
начисляване на неустойки. Договорът откъм съдържание отговаря на законовите
изисквания за договори, сключени при общи условия, като те включват
необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а
липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са
неразделна част от тях. Те са приети с положения подпис на абоната в самият
договор, който не е оспорен и по този начин лицето е декларирало, че е
запознато с тях (л.5 от договора, приложен в заповедното производство).
Съдът намира, че не се претендират суми, основани на неравноправни
клаузи по смисъла на чл. 143 от ЗЗП.
В случая ищцовото дружество
претендира вземане в размер на 123,82
лв. представляваща главница по неизплатени
услуги по договор № ***от дата ***г.сключен
между ответницата и „БТК“ ЕАД-София (VIVACOM), което
вземане е прехвърлено на „***“ ООД, с договор за цесия от 16.10.2018г., а то от
своя страна го е прехвърлило на „ЮБЦ“ ЕООД с договор за цесия от ***.
В този смисъл настоящият съдебен
състав намира, че вземането на ищеца „ЮБЦ” ЕООД по процесните
фактури е установено, както по основание, така и по размер.
Предвид на горното, съдът намира, че искът на ищеца е основателен и доказан и следва да се уважи.
Относно
разноските по чл. 81 от ГПК:
Относно
разноските в исковото производство.
С оглед изхода на процеса, на основание чл.
78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по
делото разноски по производството, съразмерно с уважената част от иска.
От страна на ищеца са претендирани разноски,
както следва: разноски по исковото производство за заплатена държавна такса в
размер на 25.00 лв., адвокатски хонорар
в размер на 180лв. с вкл.ДДС.
Направени са разноски за особен представител
на ответника от 300лв.
Общо разноските на ищеца по исковото
производство са в размер на 505лв.
Поради пълното уважаване на исковата
претенция, искането за разноски се явява основателно и доказано и следва да се
уважи изцяло.
Относно
разноските в заповедното производство.
Разноските направени от ищеца по заповедното
производство в общ размер на 205лв. (25лв. и 180лв. адвокатски хонорар).
Съгласно задължителната съдебна практика -
т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС ответникът
следва да заплати на ищеца съразмерно с уважената част на исковата претенция и
направените от последния разноски по заповедното производство.
С оглед постановеното по делото за
основателността на предявеното вземане,
което е част от всички предявени по заповедното производство такива в размер на
160,10 лв., пропорционално на уважената част следва да се уважат разноски по
заповедното в размер на 158,55лв. и да се отхвърли за разликата до общо 205 лв.
Ответникът не е направил разноски и не
претендира такива по делото.
По делото не е предявяван иск за присъдените със заповедта за изпълнение суми от 0,94лв. за обезщетение за неизпълнение и 35,34лв., мораторна лихва и за него след влизане в сила на настоящето решение, заповедният съд следва да постанови обезсилване на издадената заповед за изпълнение.
На основание чл. 239 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД, спрямо Д.Б. Б. с ЕГН ********** ***, че вземането на от „ЮБЦ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, бул. „България“, № 81, вх. В, ет. 8, представлявано от Ю.Б.Ц., за сумата от 123,82 лв. (сто двадесет и три лева осемдесет и две ст.), ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение №***г. по ч.гр.д. № ***. на НПРС – 21.08.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, СЪЩЕСТВУВА.
ОСЪЖДА
на основание чл.
78, ал.1 от ГПК Д.Б. Б. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на
„ЮБЦ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район
Триадица, бул. „България“, № 81, вх. В, ет. 8, представлявано от Ю.Б.Ц., направените по делото разноски в размер на 505лв. (петстотин и пет лева).
ОСЪЖДА
на основание чл.
78, ал.1 от ГПК вр. т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС Д.Б. Б. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на
„ЮБЦ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район
Триадица, бул. „България“, № 81, вх. В, ет. 8, представлявано от Ю.Б.Ц., сумата
от 158,55лв. (сто петдесет и осем лева петдесет и пет ст.), като отхвърля искането
за разликата до общо 205 лв., представляващи разноски, по заповедното
производство по Заповед за
изпълнение №***г. по ч.гр.д. № ***. на НПРС.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Шумен в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл. 7,
ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д. № ***. на НПРС.
Районен съдия: …………………………
Галина Николова