Р Е Ш Е Н И Е

                                                                

гр. София, 15.08.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Г.О., 8 с-в в открито заседание на двадесет и пети янури, през две хиляди и  осемнадесета година, в състав :

 

                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  С.  КЮРКЧИЕВ

 

при участието на секретаря Цветелина Добрева,

като изслуша докладваното от съдията  гр. д. № 10012 по описа за 2012г., за  да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД и иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „Х.” ЕООД поддържа твърдение, че по реда на Закон за обществените поръчки между него и ответника бил сключен Договор № 1155/05.12.2005г. за извършване на СМР на обект „Н.А.К.”. Между същите страни бил сключен и предшестващ Договор № 650/14.07.2005г.с предмет- осъществяване на СМР за изграждане на обекта при одобрен инвестиционен проект. Дружеството „Х.” ЕООД предоставило надлежно изпълнение по осъществяването на двата договора до 05.01.2009г., когато строителството на обекта било спряно по надлежния ред (с Акт обр. № 10) и отново възобновено на 04.11.2011г. (с Акт обр. № 11), след подписването на  Тристранно споразумение между „Х.” ЕООД, ответната ИА „В.К.и В.- П.Д.” и  М. на О.. С нотариална покана изх. 3674/19.06.2012г., ответната ИА „В.К.и В.- П.Д.” заявила едностранно прекратяване на процесния Договор № 1155/05.12.2005г. за извършване на СМР на обект „Н.А.К.”, считано от достигането на волеизявлението до адресата. Към момента на предявяването на иска, ответникът не заплатил на ищеца дължимото възнаграждение за надлежно извършените и приети съгласно процесния договор СМР, чиято обща стойност възлизала на 38 203, 23 лева без ДДС респ. на 45 843 88 лева с включен ДДС. Едностранното прекратяване на договора причинило на ответника загуба, представляваща пропусната полза в размер на 161 140 лева, която не е предмет на настоящия спор ( доколкото производството по част от първоначално предявените искове бе прекратено, с определения от 17.09.2012г. и от 14.02.2013г.). При изложените фактически твърдения, ищецът претендира за осъждане на ответника да му заплати сумата от 45 843, 88 лева, представляваща дължимо възнаграждение за извършени и приети от възложителя СМР, които са включени като вид и стойност в представената от ищеца количествено- стойностна сметка по процесния договор, с включен ДДС, както и законната лихва върху претендираната главница, считано от предявяването на иска до деня на окончателното плащане. С оглед основателността на иска, ищецът претендира и за осъждане на ответника да му заплати направените съдебни разноски.

Предявените искове са оспорени от ответника Изпълнителна агенция „В.К.и В.- П.Д.” при МО на РБ, която от една страна не отрича наведените в исковата молба фактически твърдения за сключването и правното действие на посочените в исковата молба договори, но от друга страна оспорва иска, поддържайки твърдения за неговата неоснователност.  Поддържа твърдение, че прекратяването на тяхното действие е законосъобразно, с оглед влизането в сила на изрични нормативни разпоредби на ЗОП и ЗЗД, както и с оглед променените инвестиционни намерения на възложителя. Дължимото на изпълнителя (ищеца „Х.” ЕООД) възнаграждение за надлежно извършените и приети до момента на прекратяването на договора СМР - било изцяло и надлежно заплатено от ИА „В.К.и В.- П.Д.”. След подписването на  Тристранно споразумение между ищеца „Х.” ЕООД, ответната ИА „В.К.и В.- П.Д.” и  М. на О., ответникът не бил възлагал извършването на СМР и не дължал възнаграждение, тъй като и в тристранното споразумение било изрично уговорено, да бъдат продължени само онези СМР, които са изрично посочени в неговото съдържание, а не оставащите СМР по Договор № 1155/05.12.2005г. В тази насока, ответникът оспорва надлежната си пасимна материална легитимация като лице, срещу което е предявена претенцията за плащане. От друга страна, ответникът релевира доводи, че  претендираната от ищеца сума в размер на 38 203, 23 лева без ДДС била по същество недължима, тъй като била формирана като обща стойност от  неприетите от инвеститорския контрол СМР, за което били изготвени надлежни документи. Надлежно изготвените корекции в протоколите за извършени СМР и корекции в сметки били подписани без възражение от страна на изпълнителя (ищеца „Х.” ЕООД), който в последствие - чрез настоящата искова молба изразявал резерви по въпроси, за които бил изразил изрично съгласие. С оглед правното действие на посоченото от ищеца Тристранно споразумение между „Х.” ЕООД, ответната ИА „В.К.и В.- П.Д.” и  М. на О., ответникът прави искане за привличане на  М. на О. на РБ като трето лице- помагач, на негова страна .

            Конституирано в качеството на трето лице- помагач на страната на ответника- М. на О. на РБ оспорва иска, релевирайки доводи за неговата неоснователност. В писмено становище, депозирано по делото, третото лице- помагач оспорва надлежната си пасивна процесуална легитимация в това процесуално качество, поддържайки твърдение, че не е страна, нито косвено свързано лице с изпълнението на процесния Договор № 1155/05.12.2005г., тъй като не е възлагало извършването на СМР, а договорът имал относително действие между страните по него- ищеца и ответника. При условията на евентуалност, оспорва иска и поддържа становище, че надлежната материална легитимация по иска принадлежи на трето неучастващо по делото лице – М. на правосъдието, тъй като с РМС № 677/23.08.2012г. имотът, в който се твърди да са извършвани процесните СМР бил обявен за публична държавна собственост и предоставен за стопанисване и управление на М.то на правосъдието.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните доказателства, при условията на чл. 235, ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От съдържанието на приет като доказателство Договор № 1155/05.12.2005г. за извършване на СМР на обект „Н.А.К.” се установява постигнатото между страните по него – ИА „В.К.и информация“ в качеството на възложител и „Х.” ЕООД в качеството на изпълнител – съгласие за възмездно осъществяване на посочената в договора дейност от страна на изпълнителя, срещу възнаграждение, определено съобразно количеството и вида на извършената работа /строително монтажни работи/.

В Раздел V, т. 4 и 5 от Договора е уредено задължението за плащане на възнаграждението, а договорното съдържание предвижда като условие за това – извършване и приемане на възложените СМР. Приемането на извършените СМР, според съгласието на страните се осъществява по реда на раздел V и раздел VІІІ от договора – с изрични писмени актове, надлежно оформени и подписани от представители на двете страни, които са предназначени да установят качественото извършване на СМР и тяхното количество и единична цена. Ето защо, в чл.5 от договора изрично е посочена необходимостта от подписването на надлежно изготвена и подписана от представители на двете страни Сметка-образец № 8 с обобщени всички извършени СМР и тяхната стойност /известна още като т.нар. количествено- стойностна сметка или КСС/.

Съдържанието на прието като доказателство Тристранно споразумение от 17.10.2011г. между „Х.” ЕООД, ответната ИА „В.К.и В.- П.Д.” и  М. на О. установява постигнатото между страните по него съгласие относно продлжаването на СМР на обект „Н.А.К.”. В споразумението се съдържа изрична клауза, че страните приемат за обща стойност на видове СМР сумата от 3 584 657, 78 лева с вклъчен ДДС, по предоставена справка от строителния надзорник на обекта „А.И.“ ЕООД.

Като писмени доказателства по делото са приети Акт за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството от 15.01.2009г. /стр.192-195 от делото/ с приложения и Количествено стойностна сметка в два различаващи се екземпляри (на стр. 246-258 от делото, предсоставена от ищеца и на стр. 271-380, предоставена от трето неучастващо лице М. на правосъдието), всеки от които е оспорен от главните страни в процеса, поради което в открито съдебно заседание на 14.11.2013г. съдът допусна да бъде извършена проверка на авторството и съдържанието на двата документа.

Споменатите два документа, са обект на анализ от допуснатата К.на специализирана съдебно техническа експертиза, със задача за вещите лица да дадат оценка заестеството, количеството и пазарната цена на свършената работа.

Като писмени доказателства по делото са приети Акт за установяване състоянието на строежа при продължаване на строителството от 04.11.2011г. /стр.196-199 от делото/, съдържащ констатации за състоянието на строителния обект.

Като доказателства по делото са представени от ищеца и  ответника и други документи, които съдът не обсъжда подробно, като приема че то не установява относими към спора и подлежащи на доказване юридически факти, но установява надлежната материална и процесуална легитимация на ответника, както и отделни факти с косвено значение.

Съдържанието на приетата по делото К.на специализирана съдебно- техническа експертиза мотивира следните изводи относно подлежащите на доказване факти:

·         В становището си пред съда, вещите лица инж. Т. Т. и инж. П. З. /стр. 576-580/ заявяват, че поради извършените преустройства и демонтажни работи в сградата на бивш обект „Н.А.К.”, не мога та кажат категорично какво е било състоянието на обекта към 1501.2009г. когато е съставен и подписан акта за временно спиране на строителството. По оценка на вещите лица, стойността на фактическата общо извършенат работа към момента на огледа е както следва: 1 470778, 38 лева с ДДС по част АС и ВК. Стойността на неизвършената работа по част АС и ВК според данните от Протокол акт обр.19 е 1 288 815, 43 лева.

·         В становището си пред съда, вещото лице инж. А. М. /стр. 442-444/ заявява, че изпълняваните на стоителния обект видове и количества СМР в част електротехника са били актувани от строителя „Х.” ЕООД. Според съдържанието на протоколите, стойността на извършените работи възлиза на 19 301, 23 лева без ДДС.

·         В становището си пред съда, вещото лице инж. Б. Т. /стр. 590-593/ заявява, че стойността на извършените СМР по част ОВК, актувани от изпълнителя, възлизат на 178 881, 02 лева с ДДС, а стойността на неизвършените СМР по част ОВК възлизат на 144871, 80 лева. Вещото лце изрично отбелязва, че са налице данни за актувания, деактувания и сторнирания на извършени плащания, които създават неяснота.

·         В становището си пред съда, вещото лице арх. С. А. /стр. 606-613/ заявява, че в областта на декоративната дентрология на процесния обект са били актувани от изпълнителя СМР на обща стойност от 60 365, 87 лева без включен ДДС. При това, вещото лице изрично посочва, че фактически извършената работа е трудно да се прецени, поради изтеклия значителен период от време – от момента, в който се твърди да са извършени работите до момента на огледа на обекта, както и поради факта, че обект на експертно изследване са живи организми /растения/, които изискват поддръжка, без каквато съществува индиция, че дори да са били засадени, вероятно са загинали.

Заключението на изслушаната и приета съдебно- счетоводна експертиза/стр. 653-658/  мотивира извод, че до 15.10.2009г. ищецът е получил за извършените СМР на обекта общо плащания на стойност от 11 061 406, 03 лева. Според становището на вещото лице Г. Т. М., на основание приетите Протоколи за извършени отделни видове натурални СМР с поредни номера 299-314(без номера 300 и 302), незаплатените СМР би следвало да са в размер на 33 517, 16 лева.

            При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Претенциите на ищеца се основават на твърдение, че между страните в процеса е бил сключен договор, който по своята правна същност има характер на изработка и който, поради факта, че е бил надлежно изпълнен, поражда задължения за възложителя на процесните СМР да заплати съответно уговореното възнаграждение. Съдържанието на договора не е оспорено, а правоотношението се установявя от обективираното в писмена форма съгласие на страните по него.

Пасивната легитимация на ответника съдът също приема за надлежно установена, тъй като искът се основава на правното действие на Договор № 1155/05.12.2005г. за извършване на СМР на обект „Н.А.К.”, в който ответникът е страна, а съдържанието на т.нар. Тристранно споразумение от 17.10.2011г. между „Х.” ЕООД, ответната ИА „В.К.и В.- П.Д.” и  М. на О. не освобождава ответника от последиците на вече създадената облигационна връзка, но е предназначено да уреди правоприемството, възникнало на страната на възложителя на процесните СМР. Споменатото тристранно споразумение на свой ред, обосновава правния интерес от привличането на третото лице – помагач на страната на ответника, въпреки релевираните от страна на това лице възражения и доводи в обратната насока.

Процесуалните позиции на страните мотивират категоричен извод за основните точки на правния и фактически спор, които очертават като спорни въпроси: Спори се дали са били извършени фактически онези СМР за които се претендира плащане, спори се, дали тези СМР са извършени именно от ищеца, като се отчитат факта на настъпилите значителни преустройства на сградата, както и ако са извършени – кога фактически е станало това, като се отчита промяната във вещноправния и градоустройствен статут на сградата. Спори се дали  отделните видове СМР са били приети от ответника- в качеството на възложител. Спори се по вида, обема и стойността на процесните СМР за които се претендира плащане на възнаграждение. Оспорването на съдържанието и подписите на документи- т.нар. количествено стойностни сметки от всяка насрещна страна ясно илюстрира източника и предмета на този спор, а при това е необходимо да се отбележи, че според принципа на разпределение на доказателствената тежест, фактите на които се основава претенцията следва да бъдат установени от ищеца, а не от ответника.

По предявения иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД

Сключеният между ответника и ищцата договор носи типичните правни белези на договор за изработка (чл. 258-269 от ЗЗД), доколкото се дължи възнаграждение за предоставяне на предварително уговорен краен резултат – стандартни СМР според планираната техническа документация на строежа.  

Действително, крайният резултат от СМР не е изрично формулиран в договора но се подразбира от естеството на договора и е достатъчно конкретно определяем, доколкото може да бъде установен. Изискванията за качество на дължимото от строителя изпълнение също не са детайлно дефинирани, поради което следва да се приеме, че се дължи като обем уговорената престация /т.е. конкретно възложените от възложителя СМР/, а като качество - обичайна престация, регламентирана от ЗУТ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, предоставена при условията на добросъвестно изпълнение от страна на изпълнителя. Тези рамки очертават надлежното изпълнение на договора.

Тъй като претенцията се основава на твърденията за предоставено надлежно изпълнение от страна на ищеца (строител), то основателността на тази претенция е предпоставена от пълно и главно доказване на фактите, по извършване на възложените конкретни СМР от страна на изпълнителя (ищеца) и приемане на завършената работа от страна на възложителя (ответника).

Внимателният анализ на събраните в хода на съдебното дирене писмени и гласни доказателствени средства обаче, мотивира извода на настоящия състав на съда, че не може да бъде установен посредством необходимото пълно и главно доказване основният подлежащ на доказване факт - че ищецът представил завършената работа за приемане на възложителя, както и че възложителят е приел тази работа (съгл. чл. 264  от ЗЗД).

За целите на анализа, който съдът извършва на събраните доказателства, следва да се отбележи, че бившият строителен обект „Н.А.К.” представлява архитектурен К., предполагащ извършване на система от различни по вид, обем и сложност СМР. Няма спор, че първоначално, извършването на работата е било възложено на ищеца „Х.” ЕООД. Няма спор, че една част от споменатите СМР действително са били извършени и приети, както и че за тях е било осъществено плащане на възнаграждение от страна на възложителя. Няма спор и относно факта, че друга част от възложените СМР не са били извършени, тъй като строителството на обекта е било спирано и в последствие възобновявано, след както обектът е бил предоставен за стопанисване и ползване на друго лице, приело качеството на инвеститор, а към момента на разглеждането на делото, същият този обект претърпя значителни преустройства -след като сградата придоби статут на публична държавна собственост и бе предоставена за целите на Софийски районен съд и Софийски градски съд.

Не е без значение и фактът, че част от възложените СМР са от категорията на т.нар. „скрити работи“ (в част „електро“, ОВК), които не биха могли да бъдат установени след значителен период от време, дори чрез оглед от назначените вещи лица, поради значителните архитектурни и функционални преустройства, които е претърпял строителният обект във времето от 2009 до 2017г.

Достоверен източник на информация за действително извършените от ищеца СМР не биха могли да бъдат данните от извършения оглед, какъвто бе осъществен за целите на допуснатата от съда К.на съдебно- техническа експертиза. Това е така, доколкото според ставовището на вещите лица, инж. З., инж. Т., арх. А., обектът е претърпял значителни промени в периода след 2009г. и този факт не позволява да се установи какви точно по вид, обем и стойност СМР е фактически извършил ищеца„Х.” ЕООД.

Достоверен източник на информация за действително извършените от ищеца СМР по принцип биха могли да бъдат единствено данните от надлежно изготвени документи. Такъв документ е предвидената в самия договор т.нар. сметка-образец № 8 /наречена още количествено- стойностна сметка/                             с обобщени всички извършени СМР и тяхната стойност. Два отделни документа, които бяха предоставени като доказателства по делото, бяха оспорени като съдържание и авторство от насрещните страни в процеса.

Касае се за документи, които съдът не може да кредитира, главно поради начина, по който са били изготвени – част от страниците са неподписани, а онези, които са подписани - носят подписи на необозначено и неустановено лице, като самоличност, длъжност и функционална компетентност да подписва такива документи. Поради начина на оформяне на документите, макар да са създадени с цел да бъдат официални - те следва да бъдат възприети като частни по см. на чл. 188 от ГПК, след конверсия.

Оспорването на документите и липсата на убедителни доказателства, които да подкрепят тезата за достоверността на единия или другия, фактически дискретира доказателствената сила и на двата документа представляващи „варианти“ на количествено- стойностна сметка.

Съдът не би могъл да кредитира съдържанието на нито един от споменатите документи, защото съдържанието им /оспорено от съответната насрещна страна/създава сериозни съмнения в достоверността на тяхното съдържание, а при това положение, съдът не би могъл по своя свободна преценка да възприеме описаните в тях значителни количества /обеми/ от СМР като единична и като обща стойност.

Заключението на изслушаната съдебно- счетоводна експертиза не би могло да замести липсата на надлежно изготвени екзепляри на сметка-образец № 8 /наречена още количествено- стойностна сметка/ с обобщение на типа, вида и обема на извършените СМР и тяхната стойност, тъй като тази експертиза се основава на счетоводни документи. Договорът между страните обаче, изисква именно надлежно изготвена сметка-образец № 8, за да установи дължимото плащане, а документ с достоверно съдържание не бе установен.

Отделно от това, вещото лице – счетоводител, чието заключение бе изслушано и прието без оспорвания, не притежава необходимите специални знания за да преценява съдържанието на строителни книжа за извършени СМР, особено след като по- голямата част от назначените строителни експерти са предоставили условни заключения т.е. изводи, съдържащи изрична резерва по отношение възможността да се установи действително извършените в обекта СМР.

Видно от разпоредбата на чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, предоставянето/приемането на резултата от възложената работа – от изпълнителя на възложителя е основната предпоставка за възникване на задължението нта възложителя за заплащане на уговореното възнаграждение. Тази предпоставка следва да е налице, дори и в случаите, когато възложителя може да се откаже от договора по основателни причини, защото дори и в този случай следва да се установи вида и обема на извършеното, за да се определи дължимото възнаграждение.

Дори след проведеното продължително съдебно дирене пред настоящия първоинстанционен съд - не се установи, дали описаните като незаплатени СМР са били възложени именно от ищеца Изпълнителна агенция „В.К.и В.- П.Д.”, а това бе необходимоа, като се има предвид оспорването на този конкретен факт и настъпилата промяна в статута и ползването на обекта в процеса на извършване на СМР.

На следващо място, поне според този състав на съда, не се установи по необходимия категоричен начин - дали процесните СМР, за които се претендира възнаграждение, са били фактически извършени и надлежно завършени от ищеца. Едностранно издадените фактури и актове в тази насока, от страната, която се ползва от посочените в тях и благоприятни за нея факти- не мога да установят тезата, че тези СМР са фактически осъществени и надлежно завършени. Становищата на строителния надзор по отделни етапи от строителството, доколкото бяха установени, не могат да заместят необходимия акт на приемане на работата от страна на възложителя.

Ненадлежно водената документация за извършените и приети СМР, както и настъпилите значителни промени в процесния строителен обект, след промяната на статута му и предоставянето му на трети за договора лица (М. на правосъдието) на практика осуетява възможността на ищеца - да установи по необходимия и дължим според процесуалния закон начин - тезата си за надлежно извършени, но незаплатети от ответника СМР. Съдебните решения следва да се основават на конкретно установени факти, а не на индиции или на произволно вътрешно убеждение.

По изложените съображения - поради липсата на необходимите категорични доказателства, обосноваващи тезата на ищеца, който носи главната доказателствена тежест в процеса  - искът за заплащане на твърдяните СМР следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

Доколкото съдът прие за неоснователна претенцията за присъждане на уговореното възнаграждение - като неоснователна следва да бъде отхвърлена и претенцията за присъждане на мораторна лихва, която се явява акцесорно вземане, спрямо претенцията за възнаграждение по процесния договор.

            По отношение на разноските:

            При този изход на спора, претендираните от ищеца разноски не следва да се присъждат. Третото лице- подпомагаща страна не е надлежно легитимирано да получи разноски и при това, няма данни да е извършило такива.

Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника възнаграждение за процесуално представителство от юрисконсулт - на основание чл. 78, ал.3 вр. с ал.8 от ГПК – в размер на сумата от 200 лева.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И  :

 

            ОТХВЪРЛЯ предявения от „Х.“ ЕООД с ЕИК ********, със седалище и адрес ***, срещу Изпълнителна агенция „В.К.и В.- П.Д.“ със със седалище и адрес ***,  иск с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 45 843, 88 лева, представляваща дължимо възнаграждение за извършени и приети от възложителя СМР, които са включени като вид и стойност в представената от ищеца количествено- стойностна сметка по процесния договор, с включен ДДС, както и законната лихва върху претендираната сума на главница, считано от предявяването на иска на 17.07.2012г. до деня на окончателното плащане.

            ОСЪЖДА „Х.“ ЕООД да заплати на Изпълнителна агенция „В.К.и В.- П.Д.“ на основание чл. 78, ал.3 вр. с ал.8 от ГПК- сумата от 200 лева /двеста лева/за процесуално представителство пред Софийски градски съд.

            Решението е постановено при участието на трето лице- подпомагащо ответника – М. на О. със седалище ***.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Апелативен съд София, в двуседмичен срок от връчване на препис от него.

                                                                                                                 СЪДИЯ: