Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

Номер  426                          19.11.2020г.                          Град  Разград

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Разградският районен съд                                        наказателен  състав

На  втори  ноември                                               Година 2020

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРОТЕЯ ИВАНОВА

Секретар: Сребрена Русева

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Доротея Иванова

административно наказателно дело номер 227 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Р.Р.П. *** против наказателно постановление № 38-0000394/13.03.2020г. на Началник РД „АА” гр.Русе към ИА “Автомобилна администрация” гр.София, с което на основание чл.93, ал.2 от Закона за автомобилните превози му е наложена глоба в размер на 500 лв. за нарушение на чл.89, т.4 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ и на основание чл.93, ал.2 от Закона за автомобилните превози му е наложена глоба в размер на 500 лв. за нарушение на чл.89, т.6 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ. В жабата сочи, че НП е незаконосъобразно, необосновано, не отрича факта, че действително ги е бил забравил тези документи, но на следващия ден ги е представил в ДАИ - Силистра, поради което моли да бъде отменено изцяло. В с.з. жалбата се поддържа от проц.представител на същия- адв.В., който навежда доводи и за маловажност на нарушението.

Въззиваемата страна – ОО “Автомобилна администрация”- Разград към Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” гр.София, в придружителното писмо към преписката заявява становище, че НП е съобразено с материалните и процесуалните правила при издаването му. При редовност в призоваването не се явява представител в с.з.

Районна прокуратура гр.Разград при редовност в призоваването, не се явява в с.з. и не заявява становище по жалбата и НП.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Обжалваното НП е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение от 20.02.2020г., съставен срещу жалбоподателя, за това, че “на 20.02.2020г. около 11.30 часа в с.Стражец, второкласен път ІІ-49, управлява товарен автомобил марка Мерцедес категория 3 с рег.№ ** с прикачено към товарния автомобил полуремарке Дженеръл трейнър, категория O4 с рег.№**, като извършва обществен превоз на товар с маршрут на движение от гр.Тутракан – село Пожарево – гр.Разград, видно от пътен лист № 521028/20.02.2020г., при следното нарушение: 1. Водачът в момента на проверката е без карта квалификация на водача, 2. Водачът в момента на проверката е без удостоверение за психологическа годност, с което е нарушил разпоредбите на чл.89, т.4 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ и чл.89, т.6 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ“.

Обстоятелствата по акта са отразени и в самото НП, поради което на П. са наложени глоби в размер на 500 лв. на основание чл.93, ал.2 от ЗАвП за всяко едно от цитираните нарушения. Наказващият орган е приел, че липсват предпоставките за приложението на чл.28 от ЗАНН, предвид тежестта на нарушенията.

Към административно наказателната преписка са приложени НП, АУАН, заповед за определяне на компетентни лица, пътен лист, справка за извършени нарушения, справка в Регистъра на психологическите изследвания на водача, обяснение от Р.П. ведно с копие на карта квалификация и удостоверение за психологическа годност  от 21.02.2020г.

По делото е разпитан свидетелят К. /актосъставител/, който по същество потвърждава изложените в АУАН обстоятелства, а именно, че на посочената дата и място са спрели за проверка състав от ППС, състоящ се от влекач и полуремарке, управляван от П.. При извършената проверка водачът не могъл да представи карта квалификация на водача, удостоверение психологическа годност, СУМПС и контролен талон към него. За констатираните нарушения му съставили актове по ЗДвП и по Наредбата, като обяснението на водача било, че ги е забравил в леката си кола.

Въз основа на така изложените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество се явява частично основателна досежно наложените наказания.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява по несъмнен начин, че към момента на проверката- 20.02.2020г. жалбоподателят, като водач на МПС, извършващ обществен превоз на товари на територията на Р България не е могъл да представи удостоверение за обществен превоз на товари в Р България или заверено копие на лиценз на общност, съгласно изискването на чл.89, т.1 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ. Последният предвижда, че: По време на работа водачът представя при поискване от контролните органи документите по чл. 100, ал. 1, т. 1 – 3 от Закона за движението по пътищата и следните документи:

1. (изм. – ДВ, бр. 48 от 2018 г.) удостоверение на моторно превозно средство за обществен превоз на товари на територията на Република България за всяко от превозните средства, с които се извършва превозът (при превози с лиценз на Общността се изисква заверено копие от лиценза);

2. попълнен пътен лист по образец (приложение № 11), с изключение на случаите при придвижване на превозно средство без товар на територията на Република България до товарен пункт, като част от международен превоз;

3. товарителница (приложение № 15);

4. карта за квалификация на водача, издадена по реда на наредбата по чл. 7б, ал. 5 от Закона за автомобилните превози;

5. свидетелство за водач, извършващ превоз на опасни товари – когато се извършва превоз на опасни товари;

6. удостоверение за психологическа годност.

Предвид факта, че от извършената справка в информационната система на ИА АА и последващото представяне на документите, същите са били надлежно издадени, наказващия орган му е наложил наказания по реда на чл.93, ал.2 от ЗАвП предвиждащ глоба в размер на 500 лв. /в редакцията към 20.02.2020г./ за водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари и не представи в момента на проверката издадения лиценз, заверено копие на лиценз на Общността, разрешението, документа за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон или от подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Това именно е конкретната административно наказателна разпоредба, определяща състава на административно нарушение, която е правилно приложена от наказващия орган. В случая, тъй като се касае за отделни нарушения на различни изисквания и документи, съгласно чл.18 от ЗАНН правилно са наложени отделни наказания, които се търпят отделно.

Предвид факта, че с измененията на ал.2 на чл.93 от ЗАвП публикувани в ДВ бр.60 от 2020г., в сила от 07.07.2020г. и принципа за по-благоприятния закон уреден в чл.3, ал.2 от ЗАНН, съдът намира, че НП следва да бъде изменено, като бъде намален размера на всяко едно от наложените наказания от 500 лв. на 100 лв.

Задължение на административнонаказващият орган е да индивидуализира нарушението от обективна и субективна страна, като посочи съответните нарушени норми и състави на административни нарушения, което в случая е сторено, поради което и следва да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя. Наказващият орган е посочил подробни мотиви относно неприложимостта на чл.28 от ЗАНН, като очевидно в случая деянието не може да бъде квалифицирано като маловажен случай, които се споделят и от настоящия съдебен състав.

Ето защо съдът намира, че в случая издаденото НП се явява правилно и законосъобразно, но с оглед измененията на чл.93, ал.2 от ЗАвП относно предвиденото в закона наказание /глоба в размер на 100 лв./ и действието на по-благоприятния закон, НП следва да бъде изменено, като бъде намален размера на всяка една от наложените глоби от 500 на 100 лева.     

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р      Е      Ш     И      :

 

ИЗМЕНЯ НП 38-0000394/13.03.2020г. на Началник РД „АА” гр.Русе към ИА “Автомобилна администрация” гр.София, с което на основание чл.93, ал.2 от Закона за автомобилните превози на Р.Р.П. *** му е наложена глоба в размер на 500 лв. за нарушение на чл.89, т.4 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ и на основание чл.93, ал.2 от Закона за автомобилните превози му е наложена глоба в размер на 500 лв. за нарушение на чл.89, т.6 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ, КАТО НАМАЛЯВА размера на глобите от 500 лв. на 100 /сто/ лева за всяко едно от нарушенията.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Разградски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

Районен съдия: