Р Е Ш Е Н И Е № 289
гр. Сливен, 22.12.2022 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на шести декември две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
Административен съдия: Иглика Жекова
при секретаря Ваня Фърчанова, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова адм. дело № 392/2022
г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази
следното :
Производството е по
реда на чл. 145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), във връзка с чл. 107 ал. 2
от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП).
Образувано е по жалба на Д.В.П.,
ЕГН ********** *** срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-3840/26.09.2022
г., издадена от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ –
Русе, с която на основание чл. 172 ал. 1 и ал. 2 т. т. 2 и 3, във вр. с чл. 171 т. 2 б. „а“ от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) е разпоредено прилагане
на следната принудителна административна мярка, обективирана като временно
спиране от движение на полуремарке марка „ШМИТЦ“ от
категория О4 с рег. № ********, регистрирано в РБългария
и отнемане на свидетелство за регистрация част II на ППС с № ********* – до отстраняване на техническата
неизправност.
В жалбата се релевират доводи за материална и процесуална
незаконосъобразност на оспорената заповед. Квалификацията, че задната дясна
гума на полуремаркето е „с множество цепнатини,
разкъсвания и липсващи части…“ не била обективна. Констатираната неизправност
по никакъв начин не влияела върху безопасността на превозното средство, защото
останалите гуми на ремаркето на автомобила не били дефектни. При съставяне на
акта било подходено субективно, като по време на
проверката не било изяснено, че е минал повече от 300 км., преминавайки по
неравности, дупки и камъни – фактори, довели до техническата неизправност. От
субективна страна нямал вина, доколкото преди пътуването извършил проверка, че
автомобилът и полуремаркето са безопасни за пътуване.
Крайният извод бил, че техническата неизправност е от категорията на
незначителните такива и е възникнала по време на движение, а не е съществувала
преди това. Моли съда за отмяна на оспорения административен акт.
В съдебно заседание
оспорващият Д.В.П., редовно и своевременно призован, не се явява. Представлява
се от надлежно упълномощен адв. Т. Ч. от АК – Сливен, който поддържа жабата и
моли съда да я уважи по изложените в жалбата доводи. Претендира направените по
делото разноски.
В съдебно заседание
административният орган Директор на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Русе, редовно и своевременно призован, не се явява и не се
представлява.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези по
административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за
установено от фактическа страна следното:
На 26.09.2022 г. длъжностни лица – инспектор в РД
„Автомобилна администрация“ – Русе спрели за проверка товарен автомобил марка „Сканиа“ от категория N3
с рег. № ******** с прикачено полуремарке марка „Шмитц“ от категория О4 с рег. № ********, регистрирани в РБългария, управляван от Д.В.П., при която установили, че
превозът се извършва с технически неизправно ППС – гума с множество цепнатини,
разкъсвания и липсващи части по цялата обиколка на протекторната
й част на трета ос от дясна страна на полуремаркето.
Длъжностните лица определили неизправността като значителна и съставили срещу
водача П. Акт за установяване на административно нарушение № 327277/26.09.2022
г. В същия така установеното от фактическа страна било квалифицирано като
административно деяние по чл. 139 ал. 1 т. 1, във вр.
с чл. 101 ал. 4 от ЗДвП и Приложение № 5, част I,
т. 5.2.3 б. „г“ от Наредба № Н-32/2011 г. на МТИТС. В акта П. вписал, че няма възражения.
В хода на извършената проверка пред служителите на РДАА били представени от
водача Удостоверение за техническа изправност на ППС № 29483271/05.08.2022 г.,
заповед № 3436, издадена от „ХЛ – ТопМикс“ ООД,
според която е наредено извършване на превоз на 26.09.2022 г. за периода от
6.50 часа с маршрут на движение Калояново – Русе – Калояново, както и Пътен
лист сер. А, № 274310, според който с подпис на
представляващ дружеството е разрешено излизането на товарни автомобил на
26.09.2022 г., като с подпис на механик А. Д. е удостоверено, че автомобилът е
технически изправен, а водачът е с отрицателна проба за алкохол и в добро
здравословно състояние.
На 26.09.2022 г. Директорът
на РД „Автомобилна администрация“ – Русе издал Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № РД-14-3840/26.09.2022 г., с която на
основание чл. 172 ал. 1 и ал. 2 т. т. 2 и 3, във вр.
с чл. 171 т. 2 б. „а“ от Закона за движението по пътищата била приложена
принудителна административна мярка по чл. 171 т. 2 б. „а“ от ЗДвП, обективирана
като временно спиране от движение на полуремарке
марка „ШМИТЦ“ с рег. № ******** и отнемане на свидетелство за регистрация част II на ППС с № ********* – до отстраняване на техническата
неизправност. Заповедта била връчена на водача Д.В.П. на 26.09.2022 г., видно
от разписката – част от административния акт. Жалбата срещу същата е подадена
от П. до настоящия съд на 07.10.2022 г., чрез административния орган.
По преписката са
приложени и следните писмени доказателства: Фактура № **********/26.09.2022 г.,
издадена от „Медина Мед“ ООД и удостоверяваща, че на същата дата „ХЛ – Топ
Микс“ ООД е закупило 2 бр. гуми BARUM 385/65R22.5 160К TL BT200R за сума от
1 480,02 лв., като е заплатило и услуги по сваляне, качване, монтаж,
демонтаж – тежка за сума в размер на 46,37 лв. Като забележка във фактурата е
посочено: ********/******** – 318800 км. - Д. П.. Приложена е и Гаранционна
карта № 128323/26.09.2022 г. за посочените гуми, издадена от „Медина Мед“ ООД,
с посочен клиент „ХЛ-ТопМикс“ ООД, регистрационен
номер ********/……….., показания на километража 318000 км., като е вписано, че
монтажът е извършен от „Медина Мед“ ООД - Русе.
По делото са
разпитани като свидетели Д.Д. – актосъставител
и А.К. – свидетел по посочения по – горе АУАН. Същите заявяват, че на
процесната дата са спрели за проверка управляваният от П. товарен автомобил,
при извършената визуална проверка са констатирали, че ремаркето е с две гуми,
негодни за употреба; актът бил съставен за една от гумите, която имала доста
разкъсвания, с липсващи парчета по цялата обиколка на протектора, същата била
негодна за употреба; другата гума била с много стар каучук и само нацепена;
дадени били устни указания на водача и от фактурата установявали, че и двете
гуми са сменени.
От представените по
– горе писмени доказателства е установява, че процесният товарен автомобил е
собственост на търговско дружество – „ХЛ – ТопМикс“
ООД.
При горната
фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:
Жалбата, по която е образувано настоящото съдебно
производство е подадена от лицето, визирано в акта и на което същият е връчен с
вписаните указания пред кой орган и в какъв срок заповедта може да бъде
обжалвана. Като подадена срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол
и в рамките на преклузивния срок по чл. 149 ал. 1 от АПК, жалбата се преценява като процесуално допустима. Освен допустимо,
оспорването се явява и основателно, при следните съображения:
Съобразно
разпоредбата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане
на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Оспореният акт е
валиден, като постановен от компетентен орган съобразно правомощията му,
произтичащи от разпоредбата на чл. 107 ал. 1 предл. 2
от ЗАвтП и служебно известната на съда Заповед № РД-01-43/23.01.2020 г., с
която изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" е упълномощил директорите на РД "АА" да издават
заповеди, с които налагат ПАМ по чл. 172 ал. 1 от ЗДвП и чл. 107 ал. 1 от
ЗАвтП. Заповедта е постановена в изискуемата писмена и предметна форма и от
материално и териториално компетентен орган, но се преценява от съда като
материално незаконосъобразна и несъответна на императивните изисквания за
съдържание.
Видно от
съдържанието на приложената принудителна административна мярка, в същата не е
посочен адресат. Доколкото мярката е обективирана като временно спиране от
движение на пътно превозно средство, то в своята разпоредителна част оспорената
заповед рефлектира върху правната сфера на собственика на автомобила, тъй като
именно той се лишава от правото на свободно ползване на собствеността си. В
случая доказателствата сочат, че процесния товарен
автомобил не е собственост на Д.П., който е управлявал същия в деня на
проверката, а на „ХЛ – ТопМикс“ ООД, но последното
въобще не фигурира в оспорения административен акт, въпреки обстоятелството, че
негативните фактически и правни последици са именно за посоченото търговско
дружество. От волеизявлението на административния орган може само да се изведе
погрешно възприетото, че адресат на заповедта е водачът на превозното средство,
доколкото същият е упоменат като нарушител в обстоятелствената част на акта и
последният е връчен именно на него като адресат, посочен в разписката – част от
разпоредителното съдържание. Непосочването на точния адресат, още повече, че
същият е бил надлежно идентифициран от административния орган според данните в
представения пътен лист се преценява от настоящата съдебна инстанция като
съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, обуславящо извода за незаконосъобразност на постановената заповед.
Процесуалната норма на чл. 59 ал. 2 т. 3
от АПК вменява като задължителен реквизит на индивидуалния административен акт
посочването на неговия адресат. Съгласно разпоредбата на чл. 59 ал. 2 от АПК, когато
административният акт се издава в писмена форма, той съдържа: 1. наименование
на органа, който го издава; 2. наименование на акта; 3. адресат на акта; 4.
фактически и правни основания за издаване на акта; 5. разпоредителна част, с
която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; 6.
разпореждане относно разноските; 7. пред кой орган и в какъв срок актът може да
се обжалва; 8. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване
на длъжността му; когато органът е колективен, актът се подписва от
председателя или от негов заместник. В процесния случай е налице неяснота по
повод субекта, по отношение на който се издава заповедта, т.е. спрямо който се
прилага принудителна административна мярка със следващите се от същата
негативни последици - лицето, чиито права или законни интереси се засягат с
налагане на конкретната мярка.
На следващо място,
видно от представената административна преписка, констатираната неизправност е
отстранена още в деня на констатиране на нарушението, като от представените
фактура и гаранционна карта се установява, че двете гуми на товарния автомобил
са демонтирани и монтирани нови такива. Тези писмени доказателства са
представени като част от административната преписка, а монтажът е извършен от
„Медина Мед“ – Русе, което сочи, че заповедта е издадена при липса на материалноправните предпоставки за това. Видно от
съдържанието на същата, като правно основание за издаването й е посочена
разпоредбата на чл. 171 т. 2 б. „а“ от ЗДвП, съгласно която разпоредба, за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки: временно спиране от движение на пътно превозно средство: а) до
отстраняване на неизправността, когато пътното превозно средство е технически
неизправно, включително и когато съдържанието на вредни вещества в изгорелите
газове или шумът са над установените норми или конструкцията му е изменена без
съответното разрешение. Следователно, в случая неизправността е била отстранена
своевременно и основанието за прилагане на процесната принудителна
административна мярка е отпаднало още към датата на издаване на атакуваната в
настоящото съдебно производство заповед.
Предвид
гореизложеното настоящата съдебна инстанция намира, че атакуваната Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-3840/26.09.2022 г.,
издадена от Директора на РД „Автомобилна администрация“ – Русе, с която е
постановено временно спиране от движение на полуремарке
марка „ШМИТЦ“ от категория О4 с рег. № ********, регистрирано в РБългария и отнемане на свидетелство за регистрация част II на ППС с № ********* – до отстраняване на техническата
неизправност е незаконосъобразна като постановена в несъответствие с
изискванията за форма и в противоречие с материалния закон.
Предвид изхода на
делото, на основание чл. 143 ал. 1 от АПК претенцията на оспорващата страна за
присъждане на сторените в съдебното производство разноски се преценява като
основателна и следва да се уважи. Реално извършените такива възлизат общо на
310,00 (триста и десет) лева, от които 10,00 (десет) лева внесена държавна
такса и 300,00 (триста) лева заплатено в брой адвокатско възнаграждение. Същите
следва да се възложат в тежест на ответния административен орган.
Водим от горното и
на основание чл. 172 ал.2, предл. последно от АПК, Административен
съд - Сливен
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № РД-14-3840/26.09.2022 г., издадена от Директора на РД
„Автомобилна администрация“ – Русе, с която е постановено временно спиране от
движение на полуремарке марка „ШМИТЦ“ от категория О4
с рег. № ********, регистрирано в РБългария и
отнемане на свидетелство за регистрация част II на ППС с № ********* – до отстраняване
на техническата неизправност, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ да заплати на Д.В.П., ЕГН ********** *** разноски по делото в
размер на 310,00 (триста и десет) лева.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховен административен съд в 14 – дневен срок от неговото
съобщаване.
Препис от решението
да се изпрати на страните.
Административен съдия: