Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, ….11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Х състав,
в открито съдебно заседание, проведено на единадесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: *** при участието на секретаря
***, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 614 по описа за 2018 година на ВРС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството се разглежда по реда
на чл. 238 ГПК.
Образувано е по предявена искова молба от „Т.Б.А.Б.“
ЕАД, ЕИК ***, подадена чрез юрк. ***, срещу М.И.М.,
ЕГН **********, с искане да бъде постановено решение, по силата на което да
бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищцовата страна по Договор за потребителски кредит
********** от 15.02.2017г. сума в общ размер от 2435,23 лв., от които 2294,42
лв. – главница, 73,71 лв. – договорна лихва за периода от 25.03.2017г. до
26.05.2017г., 67,10 лв. обезщетение за забава за периода от 25.03.2017г. до
05.10.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване
на заявлението по реда на чл. 417 ГПК, до окончателното изплащане на
задължението.
В условията на евентуалност се моли
съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищцовата страна по Договор за потребителски кредит
********** от 15.02.2017г. сумата от 2368,13 лв., от които 2294,42 лв. –
главница, 73,71 лв. – договорна лихва за периода от 25.03.2017г. до
25.02.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване
на настоящия иск до окончателното изплащане на задължениет.
Твърди се следното: На 15.02.2017г.
страните са сключили Договор за потребителски кредит номер **********. Кредитодателят и ищец в настоящото производство е изпълнил
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 7 от ЗПК, посочвайки общия размер на кредита и
условията за усвояването му. Определен е общ размер на кредита от 2048,59 лв.,
като към същия размер е прибавена и еднократна такса за оценка на риска в
размер на 245,83 лв. Кредиторът е превел средствата по кредита на сметка на
продавача на стоката, избрана от кредитополучателя, за заплащане на продажната
й цена. Преведената сума е в размер на 1957,00 лв., за която е издадена и фактура
от 15.02.2017г. С подписване на декларация, част от договора за потребителски
кредит, ответникът е декларирал, че е получил стоките, за които е платил кредитодателят. Освен това ответникът е сключил и
застраховка на закупените стоки, поради което кредитодателят
е заплатил и тази сума. Еднократната такса за оценка на риска, включена в общия
размер на дълга, в размер на 245,83 лв. е дължима в деня на подписване на
договора. Същата също е финансирана от кредитодателя,
като е създаден погасителен план за нейното погасяване. Общото крайно
задължение по договора е в размер на 2368,13 лв., която сума е разсрочена на 12
месечни вноски. Уговореното възнаграждение на кредитодателя
е в размер на 5.88 % от остатъчния размер на главницата по кредита. Излага се
още, че в договора е уредена автоматична предсрочна изискуемост на кредита при
неплащане на три поредни вноски. Въпреки това ответникът е уведомен за
настъпването на предсрочната изискуемост. Сочи се, че изискуемостта е настъпила
на 26.05.2017г., поради което след тази дата ответникът е загубил възможността
да погасява месечно и цялото вземането на кредитора е станало изискуемо. Моли
се исковете да бъдат уважени
В срока по чл.131 ГПК не е депозиран
писмен отговор на исковата молба от
ответницата.
Първо по делото заседание е проведено на 11.10.2018
год., като редовно призованият ответник не се е явил и не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие, а ищецът е направили искане за
постановяване на неприсъствено решение.
Видно от приложените по делото книжа, на
ответника са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на
книжата и неявяване в съдебно заседание.
За
обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на претенциите
ищецът е представил писмени доказателства, които съответстват на твърденията
му. Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извода за
вероятна основателност на претенциите.
По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 ГПК, поради което и претенцията следва да се уважи
по този ред.
Съобразно
изхода на спора, направените своевременни искания и представените
доказателства, ответникът следва да заплати разноски на ищцовата
страна в размер на 455,40 лв., съобразно представения списък по реда на чл. 80 ГПК. В сумата са включени адвокатски възнаграждения в исковото и заповедното
производство, както и дължимите държавни такси.
По изложените съображения и на осн. чл.239, ал.2 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.И.М., ЕГН **********, дължи на „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, ЕИК *** по
Договор за потребителски кредит ********** от 15.02.2017г. сума в общ размер от
2435,23 лв., от които 2294,42 лв. – главница, 73,71 лв. – договорна лихва за
периода от 25.03.2017г. до 26.05.2017г., 67,10 лв. обезщетение за забава за
периода от 25.03.2017г. до 05.10.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 18.10.2017г. до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 8532 от
19.10.2017г. по ч.гр.д. № 16837/2017г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА
М.И.М., ЕГН **********, да заплати на „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, сумата от общо
455,40 лв., представляваща сбор от
адвокатски възнаграждения в исковото и заповедното производство, както и
дължимите държавни такси.
Решението не подлежи на обжалване на осн. чл.239, ал.4 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: