Присъда по дело №44/2009 на Районен съд - Разград

П Р И С Ъ Д А

 

№            13                                2009 година                               град Разград

 

В   И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд                                                 наказателен състав На       двадесет и шести януари                                           2009 година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Д.И.

 

 

Секретар: Г.А.

Прокурор:  Р.Г.                                                  Като разгледа докладваното от съдията

НОХ   дело    №  44   по описа за 2009 година

 

П Р И С Ъ Д И:

        

ПРИЗНАВА  подсъдимият  С.Ю.М., роден на 02.08.1975 г. в гр. Разград, живущ ***,  български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 10.01.2009 г. в гр. Разград, като случаят е маловажен, е отнел чужди движими вещи – мобилен телефон “Самсунг” Х-480, дезодорант и парфюм комплект, всичко на обща стойност 104,91 лева от владението на Г. Димова М. ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 194 ал. 3 и чл. 55 ал. 1 т. 2 б. „б”  от  НК  му НАЛАГА наказание   „ПРОБАЦИЯ” включваща следните задължителни мерки:

А/ ЗАДЪЛЖИТЕЛНА регистрация по настоящ адрес за  срок  от ЕДНА ГОДИНА.

Б/    ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ пробационни срещи с пробационен служител за срок от ЕДНА ГОДИНА.

В/ 100 /сто/ часа безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от ЕДНА ГОДИНА.

ОСЪЖДА подсъдимият  С.Ю.М. да заплати сумата от 55 лв. в полза на държавата за разноски по делото.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15 дневен срок от днес пред РОС.

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                           

 

        

МОТИВИ към Присъда № 13/26.01.2009г. постановена по НОХД № 44/2009г. по описа на РРС.

Обвинението против подсъдимия С. Ювмеров М. е за това, че на 10.01.2009г. в гр.Разград, като случаят е маловажен, е отнел чужди движими вещи- мобилен телефон “Самсунг Х- 480”, дезодорант и парфюм комплект, всичко на обща стойност 104,91 лв. от владението на Г. Димова м. ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да го присвои- престъпление по чл. 194, ал.3 във връзка с чл.194, ал.1 от НК.

Съдебното производство срещу подсъдимия е проведено по реда на глава 27- съкратено съдебно следствие по чл.370 и сл. от НПК, направено по негово искане. При предварителното изслушване същият е признал фактите, посочени в обвинителния акт, поради което и на основание чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието му, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Защитникът му- адв.Р. заявява, че не оспорват констатациите в обвинителния акт и предвид разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК моли съда да наложи на подзащитния й наказание при условията на чл.55 от НК.

Представитeлят на РРП поддържа обвинението и го счита за доказано, с оглед на направеното самопризнание и другите събрани на досъдебното производство доказателства. Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен по така повдигнатото му обвинение, като му се наложи наказание при условията на чл.55 от НК.

Разградският районен съд, като прецени събраните и проверени по делото доказателства и доказателствени средства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното: Подсъдимият С.Ю.М. е осъждан многократно на лишаване от свобода за извършени тежки умишлени престъпления, преимуществено против собствеността. На 10.01.009г. той отново решил да извърши кражба на вещи с цел да си набави средства. Около обяд на същата дата, минавайки по ул.”Г.С.Раковски” в гр.Разград той видял една триетажна къща, находяща се на № 10 на същата улица и решил да влезе вътре. Подсъдимият отишъл до входната врата на къщата, натиснал бравата и тя се оказала отключена. Той влязъл вътре и се огледал. Вдясно имало отворена врата, водеща към вътрешна стая. На масата в стаята той видял мобилен телефон, който взел. Оквен него подсъдимият взел също една кутия, в която имало комплект дезодорант и парфюм. След като взел вещите той излязъл от къщата и затворил вратата. В същото време св.Г.М.- собственичка на къщата, била в кухнята. Тя чула, че външната врата се затваря, помислила, че е синът й и излязла да го извика. Навън на стълбите тя видяла подс.М., когото към моментна не познавала. Попитала го какво търси и той й отговорил, че търси лице на име Стефан. Свидетелката видяла в ръцете му кутия, която оприличила на мобилния телефон, подарен на сина й. Свидетелката казала на подсъдимия, че ще отиде да извика въпросния Стефан, влязла вътре, установила, че мобилния телефон го няма на масата във всекидневната и от домашния телефон позвънила в полицията. На място веднага дошъл св.М.Ц.. В това време подс.М. бил избягал. По описанието дадено от св.М. полицейските служители установили извършителя, който им бил многократно известен.

С протокол за доброволно предаване от 10.01.2009г. подсVмехмедов предал на служител на РУ на МВР- Разград , бр.мобилен телефон марка “Самсунг Х-480”, който с разписка бил върнат на пострадалата. С останалите вещи подсъдимият се разпоредил по неустановен начин.

С протокол от 12.01.2009г. е извършено разпознаване от страна на св.М.. Същата разпознала подс.М., като извършител на деянието.

От изготвената по делото оценъчна експертиза е видно, че стойността на предмета на посегателство общо е в размер на 104,91 лв.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното: Описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена с оглед направените самопризнания от страна на подсъдимия и предвид разпоредбата на чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК. Неговото самопризнание се подкрепя и от другите, събрани на досъдебното производство доказателства, а именно- показанията на свидетелите, протокол за доброволно предаване, протокол за разпознаване, фотоалбум, разписка и изготвената оценъчна експертиза. Ето защо съдът приема, че на 10.01.2009г. подс.С.М. е отнел чужди движими вещи, подробно описани по-горе на обща стойност 104,91лв., от владението на Г.М., без нейно съгласие и с намерение противозаконно да го присвои, като случаят е маловажен. Така с деянието си същият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.194, ал.3 във вр. с чл.194, ал.1 от НК. С деянието си подсъдимият е извършил кражба, представляваща маловажен случай по смисъла на закона. Кражбата, съгласно разпоредбата на чл.194, ал.1 от НК се определя като отнемане на чужда движима вещ от владението на другиго, без съгласието на владелеца и с намерение тази вещ да бъде противозаконно присвоена от дееца. Настъпилият обективно за пострадалата резултат- липсата на вещтите, сочи правото на собственост като непосредствен обект на престъпно посегателство. Подсъдимият е прекратил фактическата власт на собственика върху вещта и е установил своя такава. Налице е и другият елемент от обективна страна, а именно липсата на съгласие от страна на владелеца подсъдимия да установи своя фактическа власт върху вещта. В случая се касае за кражба, представляваща маловажен случая по смисъла на закона /чл.93, т.9 от НК/ предвид стойността на отнетото имущество /104,91 лв./, ниската степен ан обществена опасност на самото деяние, начина на извършване на кражбата /подсъдимия се е възползвал от оставените отключени врати/, поради което следва да се направи извода, че вредните последици от деянието са незначителни и същото е с ниска степен на обществена опасност. Безспорно се установява, че именно подс.М. е автор на кражбата. От субективна страна подсъдимият е действал при пряк умисъл, съзнавайки, че лишава от фактическата власт владелеца на една чужда вещ.

При определяне и индивидуализиране на наказанието на подсъдимия за това престъпление /кражба/, съдът се съобрази с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК поради което определи наложеното му наказание при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.б от НК, а именно пробация, включваща следните мерки: 1. Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година; 2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и 3. 100 часа безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от една година.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: