Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град Ловеч, 14.05.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори административен състав, в открито съдебно
заседание на двадесети април две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
при секретаря Антоанета
Александрова и в присъствието на прокурора ...............................,
като разгледа докладваното от съдия Христова а.х.д. №512/2020г. по описа на
Административен съд Ловеч, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе съобрази:
Производство по реда на чл.145 и
сл. от АПК във връзка с чл.215 и чл.225а от Закон за устройство на територията
(ЗУТ).
Административното дело е
образувано по жалба на Д.Д.Б. с ЕГН ********** и адрес ***, подадена срещу
Заповед № 1132/31.08.2017г. на Кмета на община Троян. С оспорения акт на
жалбоподателя, в качеството му на извършител, е наредено да премахне незаконен
строеж „Ремонт и реконструкция на съществуваща стопанска сграда с
пристрояване”, попадащ в поземлен имот с идентификатор 12108.501.72 по КК на с.
Врабево, за който е отреден парцел III-72 в кв.25, с административен адрес ул.
„Толбухин” №30, собственост на Д.Д.Б., като възстанови сградата в първоначалния
й вид и премахне изградения до нея навес.
Първоначално по жалбата на Д.Д.Б.
е било образувано адм. дело №346/2017г. по описа на Административен съд Ловеч.
С Решение №46/22.02.2020г., постановено по адм. дело №346/2017г. на АдмСЛ е
отхвърлена жалбата на Д.Д.Б. против Заповед № 1132/31.08.2017г. на Кмета на
община Троян. Така постановения съдебен акт е бил обжалван от Б. пред Върховния
административен съд, където е било образувано адм. дело №7511/2020г. С Решение
№15460/14.12.2020г., постановено по адм. дело №7511/2020г., ВАС е отменил
Решение №46/22.02.2020г., постановено по адм. дело №346/2017г. на АдмСЛ и е
върнал делото на същия съд, за ново разглеждане от друг състав. В отменителното
си решение ВАС е дал задължителни за първоинстанционния съд указания – за
събиране на доказателства за времето на извършване на незаконния строеж и за
излагане на мотиви относно търпимостта му.
След извършеното случайно
разпределение на делото в Административен съд Ловеч е образувано адм. дело
№512/2020г. с докладчик настоящия съдия.
В жалбата се твърди, че заповедта
е неправилна, необоснована и незаконосъобразна, издадена при непълно изясняване
на фактическата обстановка и при неправилно приложение на материалния закон.
Излага се, че извършените ремонтни дейности на двуетажната плевня попадат в
дефиницията за „текущ ремонт“ и за тях не се изисква разрешение за строеж, не
се засяга конструкцията на сградата и на покрива, не се променя конфигурацията
и основните параметри на сградата. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на
разноски.
В съдебно заседание оспорващият лично
и чрез упълномощен адвокат претендира да се уважи жалбата и да се отмени като
незаконосъобразна обжалваната заповед, като излага доводи по съществото на
спора, включително и за търпимост на част от описаните в заповедта строителни
дейности, за което ангажира и гласни доказателства. Претендира направените съдебни
разноски.
Ответникът чрез упълномощен
процесуален представител оспорва жалбата и моли да се отхвърли същата като
неоснователна.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По жалба на съсед за извършване
на строително-ремонтни дейности в имот – собственост на жалбоподателката, на 18.08.2017г.
работна група при община Троян е извършила проверка на строеж – „Ремонт и
реконструкция на съществуваща стопанска сграда с пристрояване”, попадащ в
поземлен имот с идентификатор 12108.501.72 по КК на с. Врабево, за който е
отреден парцел III-72 в кв.25, с административен адрес ул. „Толбухин” №30, в
присъствието на С. П.Б. – майка на жалбоподателката. Резултатите от извършената
проверка са били обективирани в Констативен акт № 5 от 18.08.2017г.
В КА е посочено, че се извършва „Ремонт
и реконструкция на съществуваща стопанска сграда“ (двуетажна плевня), с площ
около 80 кв.м. Южната фасада е подсилена със стоманобетонови колони и греди и
нови тухлени зидове с дебелина 40 см. Северната фасада е подсилена с ½
тухла от вътрешната страна, без да е махана носещата дървена конструкция. Върху
съществуващия междуетажен гредоред е отлята лека стоманобетонова плоча с
дебелина около 8 см. Сградата е измазана. В момента се сменя дървената
конструкция на покрива. В югозападния ъгъл зад плевнята, до границата с имот
12108.501.71 е изграден дървен навес 2,55/2,30 м. и вис. 2,65-3,30 м.,
повдигнат на ниво терен със стълби около 0,5 м. Покривът на навеса е дървен,
едноскатен. В акта е отразено, че по данни на майката на извършителя строежът е
започнат през м. май 2017г.
Констатациите на проверяващите
са, че строителството е извършено от Д.Д.Б. без необходимото разрешение за
строеж. Като нарушена норма в акта е посочен чл.148, ал.1 от ЗУТ. Констативният
акт е връчен на 21.08.2017г. лично на оспорващата като извършител на строежа. Последната
е подала възражение против акта с твърдения, че е извършен текущ ремонт на
сградата като застрашена от самосрутване.
В резултат на проведеното
производство и въз основа на Констативен акт № 5 от 18.08.2017г. и установеното
с него нарушение, Кметът на община Троян е издал оспорената Заповед № 1132/31.08.2017г.,
с която на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ е наредил Д.Д.Б. като извършител да премахне незаконен
строеж „Ремонт и реконструкция на съществуваща стопанска сграда с
пристрояване”, попадащ в поземлен имот с идентификатор 12108.501.72 по КК на с.
Врабево, за който е отреден парцел III-72 в кв.25, с административен адрес ул.
„Толбухин” №30, като възстанови сградата в първоначалния й вид и премахне
изградения до нея навес.
В заповедта строежът е описан
аналогично на описанието в КА, като възражението на оспорващата мотивирано е
прието за неоснователно. Липсват обаче изложени от органа мотиви за извършена
проверка за търпимост на така описания строеж – изцяло или частично, както и
доказателства за времето на изграждането му.
Цитираната заповед е била получена
лично от жалбоподателката на 12.09.2017г., обжалвана е в законния срок и е
предмет на разглеждане в настоящото производство.
По делото от ответника са
представени административната преписка по издаване на оспорения акт и становище
за това, че за процесния строеж не е издавано удостоверение за търпимост по
§16, ал.1 от ДР на ЗУТ или §127, ал.1 от ПЗР към ЗИДЗУТ, строежът не е
деклариран по реда и в сроковете по §16, ал.2 и ал.3 от ПР на ЗУТ и за него не
е подавано заявление за узаконяване по реда и в сроковете на §183 и §184 от ПЗР
към ЗИДЗУТ или на §127, ал.2 и ал.3 от ПЗР към ЗИДЗУТ. Депозирано е и
становище, че констатациите на извършилите проверката служители в КА, че
процесният строеж към датата на проверката не е завършен, а е в процес на
извършване, не са оспорени или оборени.
За изясняване на спорните въпроси
при първото разглеждане на делото са назначени основна и комплексна съдебно-технически
експертизи. Вещото лице по основната СТЕ е установило, че всички зидове с
изключение на част от тези на първи етаж са измазани, а неизмазаните са
изпълнени от каменна зидария. На първи етаж са изпълнени стоманобетонови и
дървени колони, а над нивото на плочата на втори етаж е изпълнена лека
стоманобетонова плоча. Покривът е изпълнен с дървена конструкция и покритие
цигли. Навесът на югозападната фасада с каменни основи, дървена покривна конструкция
и иззидана западна стена не е отразен в кадастралната карта. Вещото лице е
установило още, че с направения ремонт не се променят основните параметри на
съществуващата плевня, покривът и преди ремонта, и след него е двускатен дървен,
стоманобетоновата плоча и греди и колони на първия етаж е възможно да не
засягат старата дървена конструкция, както и че с направения ремонт не се
променя предназначението на помещенията в плевнята.
В съдебно заседание експертът
допълва, че не може да установи кога са изградени стоманобетоновите греди и
колони и плочата на втория етаж, докато за навеса сочи, че е строен между
2013г. и 2017г. При огледа е установил, че в плевнята се съхраняват дърва за
огрев и стари нахвърляни вещи. Уточнява, че сградата е била застрашена от
самосрутване и затова е изпълнена допълнителната конструкция от стоманобетонова
плоча, отдолу подпряна с бетонови греди и колони.
За изясняване на спорните въпроси
за характера на извършените ремонтни дейности е назначена и комплексна СТЕ от
архитект и инженер-конструктор. В заключението си вещите лица сочат, че в
момента на огледа всички помещения се използват като складове, сградата външно
е измазана, вътрешно са изпълнени нова ел. инсталация, нова шпакловка и мазилка
по стени и тавани, окачен таван и нова ПВЦ дограма на първи етаж. Установили са
наличието на стоманобетонови колони, плочи и греди, както и дървени такива.
Покривната конструкция и покритието й с керемиди са изпълнени изцяло с нови
материали през последните две години. Извършените строителни дейности са с
различни характеристики и попадат в различни дефиниции на §5 от ДР на ЗУТ –
като „текущ ремонт” са посочени всички видове довършителни работи (външна
мазилка с топлоизолация, цокъл с каменна облицовка, нова ел. инсталация, нова
мазилка и шпакловка по стени и тавани, окачен таван и ПВЦ дограма на първи
етаж). Като „реконструкция” са посочени изпълнените на обекта стоманобетонови
колони, греди и плоча и нова дървена покривна конструкция. За дървения навес
сочат, че не е отразен в стария кадастрален план и в КК. За времето на
извършване на ремонта двете вещи лица излагат, че довършителните и покривните
работи са изпълнени пред последните две години.
В съдебно заседание вещите лица
поддържат, че обектът така както е индивидуализиран в оспорената заповед,
попада в хипотезата на §5, т.44 от ДР на ЗУТ за реконструкция, поради
изпълнените стоманобетонови колони и греди на първи етаж и стоманобетонова
плоча на втори етаж, с което е подсилена конструкцията на сградата, както и
новата дървена покривна конструкция.
Съдът кредитира заключенията на
вещите лица като компетентно изготвени, даващи отговори на поставените въпроси
и неоспорени от страните.
По искане на оспорващата при
първото разглеждане на делото е разпитан един свидетел, ходил всяко лято в
имота на гости. От показанията му непротиворечиво се установява, че сградата е
била пред разпадане и това е наложило през 1979-1980г. да се извърши ремонт,
дядото е бил затруднен със снабдяването с материали и свекърът на свидетелката
го е снабдил с арматурно желязо и му е довел арматурист, за да изгради
трегерите (подпорните греди на плочата), бетонът е изливан през 1980г.
Свидетелят е категоричен, че през 2017-2018г. не е променяна конструкцията на
сградата, само покривът е протекъл и е сменен, като старите каменни плочи са
заменени с керемиди.
В изпълнение на указанията на ВАС
в отменителното решение, настоящият състав е дал многократно указания на
страните за представяне на доказателства за времето на извършване на строежа. Ответникът
не е поискал събирането на такива доказателства, докато гласни доказателства за
последното са ангажирани само от оспорващата чрез един свидетел – нейната
майка, присъствала на проверката. Последната излага, че съседът й е искал да
закупи имота и след като е отказала, е започнал да подава сигнали против нея,
включително за незаконно строителство. За самия строеж свидетелства, че
свекърът й (дядо на жалбоподателката) е извършил ремонт през 1979-1980г.,
състоящ се от нови дъски на пода на плевнята, циментова плоча на втория етаж върху
тези дъски, циментиране на колоните и гредите на същото място, където са били
преди дървените. Сочи, че след 2015г. е извикала майстори да запълнят дупките и
отворите в стената към съседа, за да не минават плъхове, а на тавана на
плевнята са сложили мушама, за да няма течове, и са сменили керемидите. За
навеса излага, че е на мястото на стара външна тоалетна, като ямата на
тоалетната след 2015г. е била запълнена и плочата е била запечатана, а над
плочата са вдигнали колони и покрив дървена конструкция.
От Главния архитект на община
Троян е удостоверено, че за строеж „Ремонт и реконструкция на съществуваща
стопанска сграда с пристрояване”, попадащ в поземлен имот с идентификатор
12108.501.72 по КК на с. Врабево, за който е отреден парцел III-72 в кв.25, с административен
адрес ул. „Толбухин” №30, не е издавано удостоверение за търпимост по §16, ал.1
от ПР на ЗУТ или §127, ал.1 от ПЗР към ЗИДЗУТ, строежът не е деклариран по
реда и в сроковете по §16, ал.2 и ал.3 от ПР на ЗУТ и за него не е подавано
заявление за узаконяване по реда и в сроковете на §183 и §184 от ПЗР към ЗИДЗУТ
или на §127, ал.2 и ал.3 от ПЗР към ЗИДЗУТ.
Въз основа на така приетото от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата отговаря на изискванията
на чл.150 и чл.151 от АПК, подадена е по реда и в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ
(Заповед №1132/31.08.2017г. е получена лично от Б. на 12.09.2017г., а
жалбата е подадена по пощата на 25.09.2017г., видно от разписката на л.35 по адм.
дело №346/2017г. на АдмС-Ловеч), пред местно компетентния съд по нахождението на имота, от лице с активна
процесуална легитимация – адресат на акта като извършител на строежа. Заповедта
е индивидуален административен акт по смисъла на чл.214, т.3 от ЗУТ, подлежи на
оспорване по съдебен ред относно законосъобразността й, поради което жалбата е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, предвид
така установената фактическа обстановка по делото и становищата на страните,
Ловешки административен съд, втори административен състав намира жалбата за основателна
по следните съображения:
Не се спори по делото, че оспорващата
е собственик на процесния строеж, че тя не разполага със строителни книжа за него
и не е започвала производство по §183 и §184 от ПЗР към ЗИДЗУТ или §127, ал.2
от ПЗР на ЗИДЗУТ. Основният спор е концентриран върху въпросите в режим на
търпимост ли е строежа или части от него и оттам подлежи ли на премахване
изцяло, каквото е разпоредено с обжалваната заповед, както и извършените
дейности попадат ли в дефиницията за „основен ремонт, реконструкция и
пристрояване” по ЗУТ, или представляват текущ ремонт и за тях не се изисква
разрешение за строеж.
Съгласно изискванията на чл.168,
ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност,
съдът извършва пълна проверка на обжалвания административен акт относно
валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните
разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.
При преценката си съдът изхожда от правните и фактическите основания, посочени
в оспорвания ИАА. Видно от Заповед № 1132/31.08.2017г., същата е издадена на
основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, поради констатирана незаконност на строеж по
смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, като се нарежда премахването на строежа и възстановяване
на сградата в първоначалния й вид.
Процесната заповед е издадена от
компетентния за това орган съгласно чл.225а, ал.1 от ЗУТ – Кмета на община Троян,
в рамките на неговите правомощия. Заповедта е издадена в писмена форма и
съдържа реквизитите по чл.59, ал.2 от АПК, във връзка с чл.228 от ЗУТ, изложени
са фактическите и правните основания за издаване на заповедта, посочен е
адресат, в разпоредителната част са определени правата и задълженията, начинът
и срокът за изпълнение, възможността за оспорване, заповедта е подписана. В
тази връзка съдът приема, че е спазена формата при издаване на административния
акт по чл.59, ал.2 от АПК. В заповедта са конкретизирани извършителят и
собственикът на строежа и времето на извършването му. Посочени са нарушените
разпоредби на специалния закон, както и разпоредбата, обуславяща незаконен
строеж – чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, а като част от основанията за издаване на
заповедта е посочен Констативен акт № 5 от 18.08.2017г.
По спазването на
административнопроизводствените правила от страна на АО при издаване на
заповедта:
Съгласно ЗУТ, който е специален
закон спрямо АПК, административното производство по премахване на незаконни
строежи започва със съставянето на констативен акт от длъжностни лица на ДНСК или
служители за контрол на строителството към съответната община, като няма
задължение за органа да уведомява собственика на строежа за проверката. Едва
след съставяне на констативния акт, съгласно разпоредбата на чл.224а, ал.2 и чл.225а,
ал.2 от ЗУТ актът се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат
възражения в 7-дневен срок. В случая оспорващата е била уведомена за
проверката, на последната е присъствала нейната майка, и КА й е бил връчен. Следователно
административният орган е изпълнил задълженията си по ЗУТ за уведомяване на
заинтересованите лица.
В хода на проверката от съда обаче
бе установено допуснато от АО нарушение на административнопроизводствените
правила, което настоящият състав намира за съществено. Съгласно чл.35 от АПК, ИАА
се издава след изясняване на фактите и обстоятелствата по случая и след
обсъждане на обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и
организации. В случая съдът намира, че административният орган не е изпълнил
задължението си за изясняване на всички факти и обстоятелства, които са от
значение за правилното решаване на въпроса, с който е сезиран, и конкретно не е
съобразил различните моменти на извършване на строителните дейности в обекта, респективно
извършването на част от описаните в оспорения акт реконструкции през
1979-1980г., оттам и възможността част от описания в акта строеж да е в режим
на търпимост. Няма данни, от оспорващата да са изискани допълнителни
доказателства във връзка с изпълнението на строежа. При издаването на акта е
нарушен и чл.36 от АПК, като АО не е изпълнил задължението си да събере,
провери и прецени доказателства за процесния строеж, включително и гласни.
Горните нарушения са съществени, тъй като ако не бяха допуснати, при наличието
на категорични гласни доказателства, необорени от съдебните експертизи, че стоманобетонните
колони, греди и плоча са били изградени от дядото на жалбоподателката преди
повече от 40 години, административният акт можеше да не бъде издаден или да
бъде издаден за премахване на строеж в различен обем.
С оглед на тези нови факти съдът
намира, че в хода на административното производство по издаване на оспорената
заповед са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, които са довели до непълно изясняване на правнорелевантни факти, което
от своя страна е довело и до неправилно приложение на материалния закон.
Съгласно чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ
един строеж или част от строеж е незаконен, когато се извършва без одобрени
инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Съгласно чл.148, ал.1 от ЗУТ строежите могат да се извършват, само ако са разрешени съгласно този закон.
Разрешение за строеж се издава от Главния архитект на общината, а съгласно §5,
т.38 от ДР на ЗУТ „строеж” са надземни, полуподземни, подземни и подводни
сгради, постройки, пристройки, надстройки, включително и техните основни
ремонти, реконструкции и преустройства с и без промяна на предназначението.
Безспорно в случая описаните в КА
и заповедта строителни дейности – изградени стоманобетонови колони и греди на
южната фасада и стоманобетонова плоча върху съществуващия междуетажен гредоред,
смяна на дървената конструкция на покрива и изграден дървен навес от
югозападната страна, се обхващат от легалните дефиниции на §5, т.42 и т.44 от
ДР на ЗУТ: основен ремонт и реконструкция на съществуваща сграда, както и от
дефиницията за „строеж“ за навеса. За извършването им е необходимо разрешение
за строеж.
В конкретния случай с обжалваната
заповед е разпоредено премахването на целия строеж „Ремонт и реконструкция на
съществуваща стопанска сграда с пристрояване”, като са описани конкретни
извършени строителни дейности.
Описаните в заповедта строителни
дейности (без измазването на сградата) безспорно са строеж по смисъла на закона
– основен ремонт и реконструкция на съществуваща стопанска постройка и нейно
пристрояване. За да се приеме обаче, че строежът, изграден без наличие на
одобрени строителни книжа е незаконен и подлежи на премахване изцяло, каквото е
разпоредено в оспорения акт, следва да се прецени и неговата търпимост по
смисъла на §16 от ПР на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ.
От показанията на разпитаните по
делото свидетели непротиворечиво се установява, че стоманобетоновите колони и
греди на първи етаж и стоманобетоновата плоча върху съществуващия междуетажен
гредоред са изградени през 1979-1980г. от дядото на жалбоподателката.
Свидетелката Н.И. сочи, че в този период нейният свекър е помогнал за
доставката на материали и намирането на арматурист за изграждане на подпорните
греди и колони и отливане на плочата върху гредореда на втори етаж, като е
категорична, че този ремонт и укрепване са били извършени през 1980г.
Свидетелката С. Б. потвърждава, че стоманобетоновите колони и греди и плочата
върху пода на втория етаж са изградени от дядото на жалбоподателката през
1979-1980г., като мъжът на Н.И. е помогнал за намирането на строителни
материали и извършване на ремонта. От друга страна вещите лица по двете СТЕ са
категорични, че само конструкцията на покрива и навеса са сравнително нови, без
да могат да установят кога са изградени колоните, гредите и плочата, т.е. не
опровергават показанията на двете свидетелки.
След като в оспорената заповед е
прието, че целият строеж е започнат през м. май 2017г., а в хода на
производството безспорно бе установено, че част от ремонтните дейности са
извършени през 1979-1980г., административният орган е бил длъжен да изследва,
дали той представлява търпим строеж – изцяло или частично, доколкото нормите на
§16 от ПР на ЗУТ и §127 от ПЗР на ЗИДЗУТ въвеждат забрана за премахване на
търпими строежи. При установяване на частична търпимост на извършените
дейности, следва да се разпореди премахването само на тези, които не са
търпими, като същите изрично се детайлизират, за да може да бъде изпълнена
заповедта. Както бе изложено, в оспорения акт този въпрос изобщо не е изследван
или коментиран.
Предвид времето на изграждане на
част от строежа, индивидуализиран в заповедта – 1979-1980г., приложим е §16,
ал.1 от ПР на ЗУТ. Съгласно тази разпоредба строежи, изградени до 07.04.1987г.,
за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на
извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на
премахване и забрана за ползване. Както бе изложено, стоманобетоновите греди и
колони и стоманобетоновата плоча между първи и втори етаж са били изградени
преди 1987г., с цел заздравяване и подобряване устойчивостта на сградата, без
да се променят параметрите на същата, т.е. тази част от строежа е била допустима
по правилата и нормативите, действали по време на извършването му и съгласно
ЗУТ. Последното се потвърждава от заключението по основната СТЕ и не е спорно
по делото, след като в заповедта като единствено основание за незаконност на
строежа е приета липсата на разрешение за строеж. Следователно
стоманобетоновите греди и колони и стоманобетоновата плоча са търпим строеж по
смисъла на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ и въпреки липсата на строителни книжа не подлежат
на премахване. В
процесната заповед е прието, че изцяло строежът „Ремонт и реконструкция на
съществуваща стопанска сграда с пристрояване” е незаконен и че е започнат след м.
май 2017г., което противоречи на доказателствения материал по делото.
Безспорно дървеният навес в
югозападния ъгъл зад плевнята, до границата с имот 12108.501.71, е изграден
след 2015г. Времето на изграждането му се потвърждава от показанията на майката
на оспорващата и самата оспорваща, дадени в о.с.з. от 20.04.2021г. Навесът е строеж
по смисъла на закона и за изграждането му е необходимо разрешение за строеж. За
него обаче както втората свидетелка, така и оспорващата сочат, че е направен на
мястото на стара външна тоалетна, тоалетната яма е била запълнена и съществуващата
плоча запечатана. Майката на оспорващата излага, че тоалетната е имала покрив –
нескопосан, като на селска дворна тоалетна. Следователно на мястото на навеса е
имало дървена постройка с покрив, и след 2015г. плочата на последната е била
запечатана, а покривът й (сега на навеса) ремонтиран. В тази връзка в оспорения
акт е било необходимо да се изследва дали част от навеса е в режим на
търпимост, евентуално каква част от него подлежи на премахване.
Посочените в КА и оспорената
заповед тухлени зидове са по-скоро част от описанието на извършените строителни
дейности, като на първо място не става ясно дали е разпоредено и тяхното
премахване и на следващо, как тези дейности са установени, след като в КА
изрично е посочено, че сградата е измазана. Вещите лица в заключенията по двете
СТЕ също потвърждават, че сградата е измазана и шпаклована отвътре и с мазилка
и топлоизолация отвън, като не са установили нови тухлени зидове или тухлени
стени, а само видими съществуващи каменни зидове. От друга страна тухлен зид
или стена, изградени на мястото на съществуващи стени, без да се засяга
конструкцията на сградата, попадат в дефиницията за текущ ремонт по §5, т.43 от
ДР на ЗУТ и за тях не се изисква разрешение за строеж, поради което и не
подлежат на премахване по реда на чл.225а от ЗУТ.
Изложеното обосновава извод, че
издадената заповед, с която е наредено премахване на всички описани строителни
дейности по сградата, приети като един цял строеж, без да се изследва
възможността за постановяване премахването само на част от тях и евентуалната
търпимост на незаконния строеж в останалата част, както и без да се съобразят
част от дейностите като текущ ремонт, е незаконосъобразна. Недоказано остава и
посоченото в заповедта време на извършване на целия строеж – след м. май 2017г.,
след като самата С. Б., посочена в КА като дала тези данни, в съдебно заседание
не само не ги потвърждава, но и конкретно уточнява времето на извършване на
всяка от строителните дейности – част от тях през 1979-1980г., а друга след
2015г.
За покрива на сградата и двете
свидетелки сочат, че цялата плевня е била протекла, имало е множество течове и
това е наложило ремонта му чрез хидроизолация и смяна на каменните плочи с
керемиди, но без да се променя конструкцията на сградата. В оспорената заповед
и КА по отношение на същия единствено е посочено, че „в момента се сменя
дървената конструкция на покрива”, без никакво индивидуализиране или
конкретизация. В заключенията си вещите лица потвърждават, че с направения
ремонт не се променят основните параметри на съществуващата плевня, покривът и
преди ремонта, и след него е двускатен, с дървена конструкция.
Подмяната на покривната
конструкция представлява строеж по смисъла на ЗУТ и за извършването й се
изисква разрешение за строеж, като липсата му прави тази част от строежа
незаконна. Тук следва да се отбележи обаче, че целта на заповедта с правно
основание чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ от една страна е да се защита живота и
здравето на обитателите, а от друга страна правилата и разрешителния режим на
строежите, който е създаден с оглед осигуряването на здравина, стабилност,
устойчивост на строежите. В разглеждания контекст може да се смята, че в случая
при изпълнението на заповедта с посоченото правно основание биха се засегнали
права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за
която актът се издава. От свидетелските показания безспорно се установява, че в
резултат на амортизиране на покрива са се оформили течове, които са причинили
прогниване на старата дървена конструкция по покрива и са довели до течове в
сградата. С оглед това обстоятелство, при възстановяване на сградата в
предишния й вид по отношение на покрива и покривната конструкция (каквото е
разпоредено със заповедта), може да се засегне значително интереса на
жалбоподателя, тъй като това ще доведе до нови течове, разрушаване на
конструктивните елементи на сградата и съответно ще създаде опасност за живота
и здравето на хората при ползването й.
В оспорения акт няма посочени
данни за размера на покрива – дължина, широчина, вид, нито има данни за
извършен оглед на съществуващата до проверката конструкция на покрива – как е
изпълнена, какво представлява, не е конкретизирана и новата конструкция, която
се сменя в момента, само е посочено, че е дървена. В тежест на административния
орган е да посочи фактите, от които прави изводи за изпълнена хипотеза на
правната норма, което позволява да упражни правомощията си, като приложи
санкцията за извършено незаконно строителство, а именно неговото премахване.
Формалният подход в случаи като настоящия е недопустим, тъй като не може да
бъде пропорционална мярка разпореждането да се премахне целия покрив на
сградата, за да се постигне контрол върху строителните дейности, подлежащи на
разрешителен режим.
С оглед изложеното може да се
направи извод, че административният акт е издаден и в нарушение на принципа на
съразмерност по чл.6 от АПК. Пропорционалността на мярката се преценява на
базата на всички данни за конкуренция между лични и обществени интереси, като
същата не може да засяга права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която тя се налага. Това обстоятелство е относимо
към законосъобразността на оспорения акт, тъй като при преценка на
законосъобразността на заповедта за премахване на незаконно строителство следва
да се вземе предвид и дали същото е извършено съзнателно, дали е било абсолютно
необходимо, какви са естеството и степента на въпросната незаконност, какво е
точното естество на интереса, който трябва да бъде защитен чрез разрушаването
и/или възстановяването на сградата в предишния й вид, т.е. следва да е налице
пропорционалност на разпореденото премахване на незаконния строеж и последиците
от това. Такава пропорционалност в случая не е налице, предвид събраните по
делото доказателства.
В същия смисъл е и трайната
практика на ВАС по аналогични случаи – така Решение № 13044 от 21.10.2020г. по
адм. д. № 6332/2020г., II о., Решение № 7596 от 17.06.2020г. по адм.д. №
13472/2019г., II о., Решение № 16874 от 11.12.2019г. по адм. д. № 4181/2019г.,
II о., Решение № 13553 от 07.11.2018г. по адм. д. № 5141/2018г., II о.
Неправилната преценка от
административния орган на доказателствата, произтичаща от допуснатите от него
нарушения на процесуалните норми на чл.35 и чл.36 от АПК, са довели до
противоречие на административния акт в частта, с която е разпоредено премахване
на целия строеж, с материалния закон. В заключение съдът намира, че след като
органът с процесната заповед е разпоредил премахването на целия строеж, без да
изследва търпимата част от него и да извърши преценка за пропорционалността на
разпоредената мярка, то обжалваната заповед подлежи изцяло на отмяна като
издадена в несъответствие с приложимите материалноправни разпоредби, с целта на
закона и с принципа на съразмерност по чл.6 от АПК.
За пълнота следва да се добави,
че няма пречка органът да проведе ново производство за установяване и
премахване на незаконен строеж, но следва да разпореди премахването само на
тази част от него, която е незаконна и не е търпима, като индивидуализира и
конкретизира подробно същата, с оглед безпроблемното изпълнение на заповедта.
По изложените мотиви съдът счита,
че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената от
закона форма, но при издаването й са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, не е съобразена с материалноправните
разпоредби и с целта, която преследва закона, поради което са налице основания
за отмяната й като незаконосъобразна.
При този изход в полза на
жалбоподателката следва да се присъдят направените разноски пред всички
инстанции, вкл. и при първото разглеждане на делото съгл. чл.226, ал.3 от АПК. Д.Б. е направила и доказала деловодни разноски както
следва: по адм. дело №346/2017г. по описа на АС Ловеч в общ размер на 740 лева (10 лв. ДТ –
л.28, 150 лв. договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение пред АС
Ловеч – л.42, 180 лв. депозит за СТЕ – л.46, 200 лв. депозит за комплексна СТЕ
– л.98, 200 лв. довнесен депозит за комплексна СТЕ – л.128); по адм. дело
№7511/2020г. по описа на ВАС в общ размер на 1570 лева (70 лв. ДТ – л.17, 1500
лв. договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение пред ВАС – л.19); по адм. дело №512/2020г. по описа на АС Ловеч няма доказани разноски.
Общият размер на направените от жалбоподателката разноски пред всички съдебни
инстанции е 2310 лева, които следва да й се присъдят в пълен размер, тъй като
ответникът не е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар нито
при двете разглеждания на делото пред първата инстанция, нито в касационното
производство.
Водим от горното, Ловешки
административен съд, втори административен състав, на основание чл.172, ал.2,
предл. второ от АПК,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед
№ 1132/31.08.2017г. на Кмета на община Троян, с която е наредено Д.Д.Б. да премахне незаконен строеж „Ремонт
и реконструкция на съществуваща стопанска сграда с пристрояване”, попадащ в
поземлен имот с идентификатор 12108.501.72 по КК на с. Врабево, за който е
отреден парцел III-72 в кв.25, с административен адрес ул. „Толбухин” №30.
ОСЪЖДА Община Троян с ЕИК ********* и адрес гр. Троян, пл. „Възраждане“
№1 да заплати на Д.Д.Б. с ЕГН ********** и адрес ***, направените от последната и доказани разноски по
делото в общ размер на 2310,00 (две хиляди триста и десет) лева.
Решението може да бъде обжалвано чрез
АС Ловеч пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Препис от решението да се изпрати
на страните по делото.