РЕШЕНИЕ № 1056
гр. Пловдив, 16.08.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско
отделение, ХІV-ти гр. състав, в
закрито заседание на шестнадесети август две хиляди и седемнадесета в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОРИС ИЛИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА
ДУБЛЕКОВА
ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
като разгледа докладваното от
съдията Кацарова въззивно гражданско дело № 1875/2017 г. по описа на ПОС,
ХІV-ти гр. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
437 във връзка с чл.435, ал.2 от ГПК.
Делото е образувано
по жалба, вх. № 23197/25.07.2017 г. на ПОС, на Г.Л.Т., ЕГН **********,
чрез пълномощник адв. С.Л., против Постановление от 06.06.2017 г. на ДСИ Илиана
Кралева при Районен съд – Пловдив, с което съдебният изпълнител е отказал да
уважи молбата на жалбоподателя от 16.05.2017 г. за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение при прекратяване на изпълнителното производство в
размер, определен по реда на чл.38, ал.1, т.3 от ЗА. Оплакванията в жалбата са
за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане, в частта, с
която е отказано присъждането на разноски в изпълнителното производство, като
се иска неговата отмяна. Претендират се разноски в настоящото производство.
Препис от частната
жалба е връчен на взискателя по делото
Община Пловдив, който е изразил становище за неоснователност на същата по
съображения, изложени в писмено възражение.
Постъпили са мотиви
по реда на чл.436, ал.3 ГПК от ДСИ Илиана Кралева, в които са изложени
аргументи за неоснователност на жалбата.
Пловдивски окръжен съд като обсъди доводите на страните и
взе предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Жалбоподателката има качеството на длъжник по
образуваното изпълнително дело № 7053 / 2013 г. по описа ДСИ при ПРС по искане
на взискателя Община Пловдив, въз основа на Акт за установяване на задължение
по декларация № 1131/ 28.08.2012 г. на Дирекция „Местни данъци и такси“ при
Община Пловдив за събиране на парични вземания – данъци върху превозните
средства.
На 16.05.2017 г. длъжникът Г.Т. е направил искане за
прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК
поради непоискване от взискателя извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години. Направено е и искане за присъждане в полза на адв.Л.
на направените в изпълнителното производство разноски за осъщественото, на
основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗА представителство на длъжника по делото.
Изпълнителното производство е прекратено с постановление на съдебния изпълнител
от 06.06.2017 г., като със същото молбата за присъждане на разноски е оставена
без уважение.
Жалбоподателят е уведомен за постановения акт на съдебния
изпълнител на 13.06.2017 г., видно от разписка за връчване /приложена по
представеното от ДСИ копие от изпълнителното дело/. Жалбата е подадена на
20.06.2017 г. /вх. № 1805/20.06.2017 г. по описа на ДСИ при ПРС/, поради същата
се явява подадена в едноседмичния срок по чл.436, ал.1 ГПК.
Съгласно чл. 435, ал. 2 от ГПК длъжникът е
легитимиран да обжалва постановлението на съдебния изпълнител за разноските.
Атакуваното постановление на ДСИ от
06.06.2017 г., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение при прекратяване на
изпълнението, по своята същност представлява постановление за разноски в изпълнението, поради което същото попада сред изрично посочените в ГПК
действия на съдебния изпълнител, по отношение на които длъжникът е активно легитимиран
да обжалва.
С оглед на изложеното дотук жалбата се явява процесуално
допустима при условията на чл.435, ал.2 ГПК. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна, по следните съображения:
Отговорността за
разноски в гражданския процес е уредена в общите правила на ГПК, като
отговорността за разноски е обективна, безвиновна и обхваща единствено действително извършените по делото разноски
на страната. Отговорността за разноски е
правото на едната страна да иска и задължението на другата страна да заплати
направените от страната, в чиято полза съдът е решил спора, разноски, като
такава отговорност възниква и при прекратяване производството.
Нормата на чл.79 ГПК урежда дължимостта на разноските в
изпълнителното производство, като предвижда, че разноските по изпълнението са
за сметка на длъжника, с изключение на случаите, когато делото се прекрати
/освен поради плащане в изпълнителното производство/, както и ако
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от
съда. Цитираната норма е специална и регламентира случаите, в които длъжникът
носи отговорност за разноските, направени от взискателя в рамките на
принудителното изпълнение, но не урежда процесуалната възможност да се съберат
по принудителен ред разноските, направени от длъжника в изпълнителното
производство в случай на неговото прекратяване. В ГПК
не е предвидена
изрична възможност съдебният
изпълнител да присъди
направените от длъжника разноски в изпълнителното производство,
като осъди взискателя да му ги заплати.
От една страна актът на
съдебния изпълнител, с
който той би
присъдил разноски в
полза на длъжника
не съставлява изпълнително основание
по чл.404 ГПК
и не подлежи
на принудително изпълнение, а от друга страна, този акт
не може да бъде изпълнен
и в рамките
на образуваното изпълнително
производство чрез събиране на
присъдената сума, тъй като осъденото
с него лице има качеството на
взискател, а не на длъжник по същото. Така за длъжника остава само
принципната възможност да предяви претенцията
си за възстановяване на направените от него разноски в прекратеното
изпълнително производство по общия исков ред.
С оглед на изложените съображения постановеното от ДСИ
постановление от 06.06.2017 г., в частта с което е отказано присъждане на
направените от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение е
законосъобразно, а подадената против него жалба се явява неоснователна и следва
да се остави без уважение.
С оглед изхода на делото разноски на жалбоподателя не се
дължат и не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Г.Л.Т., ЕГН **********, чрез пълномощник адв. С.Л., против Постановление от
06.06.2017 г. на ДСИ Илиана Кралева при Районен съд – Пловдив по изп.дело №
7053/ 2013 г. по описа на ДСИ при Районен съд - Пловдив, с което съдебният
изпълнител е отказал да уважи молбата на жалбоподателя от 16.05.2017 г. за
присъждане на адвокатско възнаграждение за безплатно представителство на
длъжника в изпълнителното производство, по реда на чл.38, ал.1, т.3 от Закона
за адвокатурата.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.