Р Е Ш Е Н И
Е
№……....………./……....……….2020г.
гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен съдебен състав, в
открито съдебно заседание, проведено на петнадесети
юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ
НЕДЕЛЧЕВА
мл. с. НАСУФ
ИСМАЛ
при секретаря
Галина Славова
като разгледа докладваното от младши съдия Н. Исмал
въззивно гражданско дело
№ 1021 по описа за 2020 година на ОС-Варна,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 18117/02.03.2020 г., депозирана от С.Й.Д., ЕГН **********, с адрес: ***,
действащ чрез адв. С.А., срещу
Решение № 702 от 14.02.2020 г., постановено по гр. д. № 17550/2019 г. по описа на РС-Варна, ГО, 7-ми съдебен състав, с което е отхвърлен предявеният от въззивника против „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
СЕВЕР” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик” № 258, „Варна Тауърс-Е”, действащ чрез адв. Л.М.
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че въззивникът-ищец не дължи на въззиваемия-ответник сумата от 3919.13 лева, представляваща стойност на ел. енергия, начислена
след извършена корекция за минал период от 12.08.2016 г. до 14.06.2019 г. за
обект на потребление, находящ се в *** с абонатен № ********** и клиентски №
**********, за което вземане е издадена фактура № **********/20.09.2019г.
Във
въззивната жалба
се навеждат подробни доводи за това, че атакуваният съдебен акт е постановен в
нарушение на материалния и процесуален закон. Твърди се, че приетите за
установени фактически положения не съответстват на събрания и приобщен по
делото доказателствен материал. Моли се за неговата отмяна и присъждане на
сторените съдебно-деловодни разноски. Оспорват се изводите на
първоинстанционния съд досежно спазването на процедурата по извършване на
корекцията по чл. 55 от ПИКЕЕ. Сочи се, че не са спазени правилата,
обективирани в чл. 49, ал. 3 и ал. 4 от ПИКЕЕ, доколкото съставеният протокол
от проверката не е изпратен на потребителя в седмодневния срок от съставянето,
а едва на 20.09.2019 г. Твърди, се че е нарушена и разпоредбата на чл. 33 вр.
чл. 42, ал. 5 от ПИКЕЕ, тъй като електроразпределителното дружество не е
изпълнило задължението си да обслужва процесната измервателна система и да
състави досие на същата. Излага се още, че процесното количество ел. енергия е
измерено по тарифа, която не е избрана от потребителя, съобразно чл. 11 от
ПИКЕЕ. Сочи се, че процесната корекция е в разрез и с разпоредбите на чл. 10,
ал. 1 от ПИКЕЕ, чл. 32, ал. 2 от Наредба № 6 от 24.04.2014 г. и чл. 662 от
Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол,
доколкото в конкретния случай претенцията е за заплащане стойността на ел.
енергия натрупана в скрит, невизуализиран на дисплея на електромера регистър,
т.е. възможността потребителят да бъде информиран за консумираната от него ел.
енергия и за цената, която дължи за нея е възпрепятствана. Твърди се, че не е
доказано по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване, че
процесното количество електроенергия е реално доставено и консумирано в обекта
на потребление на въззивника след монтажа на СТИ, както и на наличието на
неправомерна намеса в софтуера на СТИ. Въззивникът сочи още, че в настоящия
случай не могат да се приложат и общите условия на дружеството-оператор,
доколкото същите са неравноправни по смисъла на чл. 143, т 6 и т. 18 от ЗЗП,
което обуславя тяхната нищожност.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба. В отговора въззиваемият излага подробни доводи, с
които оспорва горепосочените възражения на въззивника досежно неправилността на
изводите на първоинстанционния съд за съществуването на годно правно основание
за начисляването на процесната сума в резултат на извършената едностранна
корекционна процедура, като сочи, че оплакванията на въззивника в тази насока
са несъстоятелни, поради което депозираната въззивна жалба се явява
неоснователна и като такава следва да се остави без уважение, а атакуваният
съдебен акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Моли за
присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.
В проведеното открито
съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява и не се
представлява. С молба с вх. № 17195/29.06.2020 г. поддържа въззивната жалба,
моли за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.
Въззиваемият, редовно призован за същото
съдебно заседание, чрез адв. Л.М. поддържа
отговора на въззивната жалба, моли за присъждане на сторените разноски и
обективира искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
За да се произнесе по спора, съставът на
Окръжен съд-Варна съобрази следното:
Производството
по гр. д. № 17550 по описа за 2019 г. на РС-Варна, ГО, е
образувано по предявен отрицателен установителен иск от С.Й.Д.
против „Електроразпределение
Север“
АД, за приемана за установено със сила на пресъдено нещо в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 3919.13 лева,
представляваща стойност на ел. енергия, начислена след извършена корекция за
минал период от 12.08.2016 г. до 14.06.2019 г. за обект на потребление, находящ
се в *** с абонатен № ********** и клиентски № **********, за което вземане е
издадена фактура № **********/20.09.2019г.
В
исковата молба ищецът твърди, че на 06.11.2019г. при извършена проверка на задълженията
си за потребена ел.енергия в имота си на адрес ***, установил наличие на
процесното задължение. Твърди, че не е потребявал такова количество ел.енергия,
поради което и на 09.10.2019г. депозирал възражение до ответника. На
15.10.2019г. му била предоставена процесната фактура и други документи към нея,
от което установил, че задължение е по извършена корекция на сметката му за
периода 12.08.2016г. до 14.06.2019г. Оспорва да дължи така начисленото му
служебно задължение, като твърди, че такова количество ел. енергия не е
потребявал. Сочи извършената корекция да е лишена от основание, вкл. предвид
отмяната на ПИКЕЕ. Твърди, че проверката е извършена в негово отсъствие, с
което е нарушено правото му да се увери в коректността на действията на
служителите на ответното дружество. Отделно от това сочи, че поддържането на
техническата изправност на СТИ е задължение на ответника. Ако и да е налице
неточно измерване на ел. енергия от СТИ, това не давало основание потребителят
да бъде ощетяван. Оспорва изготвения констативен протокол от проверката и
твърди, че той не е подписан от него или негов представител, поради което и
констатациите в него не го обвързват. Твърди, че проверката на невизуализиран
регистър само чрез специален софтуер е в пряко нарушение на чл. 10 ПИКЕЕ, тъй
като като потребител е лишен от възможността за контрол върху показанията на
СТИ. Отчетът по незаявена от него тарифа бил в нарушение и на чл. 11 ПИКЕЕ и
чл. 120, ал. 4 ЗЕ. Твърди и че стойността на това количество ел. енергия е
некоректно определена предвид настъпилите промени в цената на ел.енергията за периода и начисляването на повече
количества за периодите, в които тя е била по-висока. Липсвали и данни в кой
часови диапазон е натрупвано това количество. Сочи и че ответното дружество
няма правомощия по извършване на проверки и търговия с ел. енергия. Искането
отправено до съда е за уважаване на претенцията и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който искът се оспорва като
неоснователен. Не оспорва, че ищецът се явява потребител на ел. енергия в
сочения обект на потребление. Твърди, че е налично правно основание за
извършване на корекцията, тъй като същата е извършена по реда на ПИКЕЕ обн. ДВ
бр. 35/30.04.2019г. Твърди, че в Правилата липсва разписано изискване
проверката да се извършва единствено в присъствието на абоната или негов
представител. В чл. 49, ал. 3 ПИКЕЕ е регламентирано, че при отсъствие на
абоната или представител, респ. отказ от тяхна страна да подпишат протокола,
протоколът се подписва от представител на оператора и свидетел, който не е
негов служител. В съответствие с чл. 49, ал. 4 ПИКЕЕ на 20.09.2019г. на абоната
е бил изпратен КП и същият е бил уведомен за извършената проверка. Твърди, че
именно в изпълнение на задълженията по чл. 45 ПИКЕЕ за извършване на проверки
на СТИ е била извършена и настоящата. Счита, че неправомерното въздействие
върху схемата на измерване не е нужно да е пряк резултат от поведението на
самия потребител и съотв. последното не е елемент от фактическия състав на
правото за извършване на корекция. Оспорва да не е изпълнил задължението си по
чл. 10 ПИКЕЕ, тъй като за него липсва вменено задължение да осигурява
възможност за контрол на невизуализирани регистри. Посочва, че в случая
началният момент на периода е денят следващ монтажа на СТИ 11.08.2016г. и
крайният датата на констатиране на вмешателството съгласно чл. 55 ПИКЕЕ.
Посочва,че остойностяването е извършено съгл. чл. 56 ПИКЕЕ, поради което и
часовият диапазон на натрупване в невизуализирания регистър е без значение. Не
оспорва, че няма лиценз за продажба на ел.енергия. Правото му да извършва
корекции произтичало от разпоредбата на чл. 56 ПИКЕЕ. Твърди, че в случая
количество ел. енергия е начислено на основание чл. 47 ПИКЕЕ. С ищеца са в
договорни отношения с предмет пренос и достъп на ел.енергия през
електроразпределителните мрежи. На 14.06.2019г. е извършена проверка на обекта
на потребление, за което е бил съставен констативен протокол № 1105776,
подписан от свидетел. При проверката е установено, че липсва пломба на вратата
на ГРТ, в което е монтирано СТИ. Извършено е софтуерното четене и е установено,
че в регистър 1.8.3 са записани показания от 21961кВтч. Снети са били показанията
на СТИ по регистри 1.8.1- 2247кВтч, 1.8.2- 10834кВтч и 1.8.0- 35043кВтч.
Процесното СТИ е било демонтирано и изпратено на БИМ за експертиза. Такава е
била извършена от ГД МИУ, РО- Русе и е изготвен протокол № 1770/11.09.2019г., в
което е документирано, че при софтуерното четене е установена нерегламентирана
външна намеса в тарифната схема и преминала ел. енергия по тарифа 15.8.3, която
не е визуализирана на дисплея. Установеното количество ел. енергия по тарифа
1.8.3 се твърди, че не е било отчетено при редовните месечни отчети, но е било
отчитано точно от СТИ. Въз основа на становище от 19.09.2019г. по сметката на
абоната е начислено допълнително количество от 21961кВтч. и за неговото
остойностяване е издадена въпросната фактура. Твърди, това количество ел.
енергия не представлява служебно начислено, а реално доставено, потребено,
измерено от СТИ, но неотчетено при ежемесечните отчети. Преизчислените
количества са били фактурирани по действаща за периода прогнозна пазарна цена
на ел. енергия за покриване на технологични разходи, определена от КЕВР. Тази
ел. енергия е била вече отчетена от мрежовия оператор като технологичен разход,
доколкото е била закупена от него за технологичен разход, което обосновава и
плащането й от абоната именно на него. Искането е за отхвърляне на исковата
претенция и присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни разноски.
Настоящият съдебен
състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани
в жалбата и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по дело
доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл.
235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
Не е спорно по делото и от събраните доказателства се
установява, че страните са в продажбено правоотношение по силата, на което
ответникът продава на ищеца
електрическа енергия, срещу
задължението на потребителя да заплати определена цена. На
11.09.2019 г.
служители на „Електроразпределение
Север“ АД са извършили проверка на СТИ фабр. № 1114021666901407 на обект
на ищеца С.Й.Д.,***, в присъствието на свидетеля Е.Д.–
в отсъствието на потребителя-ищец. Електромерът е демонтиран,
пломбиран с №
507136 и е изпратен за проверка в БИМ. Тези обстоятелства са
обективирани в Констативен протокол № 1105776, който е подписан от
служителите и
свидетеля.
От Констативен протокол № 1770/11.09.2019 г. на Българския институт по метрология се установява наличие на преминала енергия в тарифа 15.8.3 – 0021961.693,
която не е визуализирана на дисплея. Отделно, при софтуерно четене е установена
външна намеса в тарифната схема на електромера. Електромерът съответсвта на
метрологични и технически характеристики и отговаря на изискванията за точност
при измерването на електрическата енергия. Установява се още, че електромерът
не съответсвта на техническите характеристики.
На основание извършената проверка от
“ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД е изпратено уведомление до ищеца, с което го
уведомяват, че съобразно ПИКЕЕ и ОУДПЕЕ е направено преизчисление на
количеството потребена електрическа енергия. От
представената обратна разписка не става ясно на коя дата въззивникът е получил
процесното уведомление, но доколкото същото е приложено като писмено
доказателство към исковата молба, то съдът приема, че е доведено до знанието на
потребителя за извършената проверка на СТИ в негово отсъствие.
От представеното становище за
начисление на електрическа енергия от 19.09.2019 г. се установява, че е
начислена общо 21961 кВТч енергия за периода от 12.08.2016 г. до 14.06.2019 г. на обща стойност 3919.13 лева съобразноФактура № **********/16.08.2019 г., която е изпратена на
ищеца. От констативен протокол № 1102208 от 11.08.2016
г. се установява, че процесният електромер е монтиран в електроснабдения обект
при нулеви показатели на всички тарифи – 1.8.1; 1.8.2; 1.8.3; 1.8.4 и 1.8.0.
От
заключението на допуснатата по делото Съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, което съдът
кредитира като компетентно изготвено, обективно, пълно и неоспорено от
страните, се установява, че от
монтирането на процесния електромер на 11.08.2016 г. до демонтажа му – на
14.06.2019 г. същият е измервал потреблението на ел. енергия в процесния обект.
Установява се още, че към датата на извършване на
проверката – 14.06.2019 г., процесният електромер е бил в срок на метрологична
годност. Вещото лице сочи в заключението си, че не е възможно измервателният
уред прки монтажа да има показания, различни от нулата, в който и да било
регистър и по-точно в регистър 1.8.3 и 1.8.0 /сумарния регистър/.
Неправомерните промени в софтуера на процесния електромер е възможно да се
извършват след монтажа на измервателния уред в обекта. Количесвтото ел. енергия натрупано в
невизуализирания регистър 1.8.3 е доставено до обекта и съответно потребено. Констатира
се, че метрологичните характеристики на процесния електромер отговаря на
изискванията за точно измерване на консумираната електроенергия, но
техническите характеристики не съответсвтат – има вмешателство в програмата за
параметризация на СТИ – има наличие на показания в тарифа 3, регистър 1.8.3,
което не е нормално, доколкото обектът е параметризиран да отчита по две тарифи
– битов абонат. Наличието на данни, записани в регистър 1.8.3 на процесния
електромер се дължи на неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за
параметризация на измервателния уред и по-точно в тарифната схема. Схемата на
свързване на СТИ с електрозахранващата мрежа не е променена.
В проведеното открито съдебно
заседание вещото лице поддържа заключението и допълва, че електромерът е
монтиран нов в обекта, като процесното количество ел. енергия може да се
потреби за една година при отчитане и на текущо потребление.
От гласните доказателства,
депозирани чрез разпита на свид. Величка Кирова, се установява, че абонатът е бил потърсен на адреса,
но същият е отсъствал, след което са потърсили свидетеля, подписал протокола.
Сочи още, че след прочитане с лаптоп в невизуализирания регистър е имало
показания, които са обективирани на втората страница от констативния протокол, съставен
в резултат на извършената проверка.
При така установената
фактическа обстановка, въззивният съд достигна до следните правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото
въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността
на решението, а по отношение на допустимостта – в обжалваната му част.
Постановеното решение е издадено от
надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт
и компетентност, при спазване на законоустановената писмена форма, поради което
същото е валидно.
Съдебният акт е постановен при
наличието на всички положителни процесуални предпоставки за възникването и
надлежното упражняване на правото на иск, като липсват отрицателните такива,
поради което е и допустимо в обжалваната част.
По отношение на неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания, като съгласно указанията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, служебно следи за приложението на императивни правни норми.
Предявен е отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за приемане за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи процесната сума,
представляваща стойността на служебно начислена електроенергия, за извършена
корекция на сметка при неизмерване или неправилно/неточно измерване на
електрическа енергия. Съобразно разпределената в процеса от първоинстанционния
съд доказателствена тежест ответникът е следвало да установи по несъмнен начин
в условията на пълно и главно доказване, че е извършил проверка на електромера
на ищецът, при която е установено, че същият не отчита точно потребената
електрическа енергия, че проверката е извършена законосъобразно и в
съответствие с одобрените и приети ПИКЕЕ, че е извършил корекция на сметката на абоната и е
начислил сумата, предмет на иска, в правилен размер.
В
конкретния случай е безспорно, че въззиваемият се явява потребител на ел.
енергия по смисъла на закона и че между него и въззиваемото дружество е
учредено валидно облигационно правоотношение с предмет продажба на ел. енергия,
както и че процесната сума е начислена като корекция на сметката му. Спорно се
явява обстоятелството дали са били налице предпоставките за едностранно
извършване на корекция на стойността на потребената електроенергия за
релевирания период.
В
правната норма, обективирана в разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ е
предвидена възможността за извършване на корекция за потребена електрическа
енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на
свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства
по чл. 120, ал. 3
от ЗЕ, но при спазване на определени правила, чието приемане е от компетенцията
на ДКЕВР /чл. 83 ал. 2 ЗЕ/. Или правото на ответника да изчислява и коригира
пренесената ел. енергия е обусловено от установяване на неправомерно
въздействие върху средството за търговско измерване и неправомерно
присъединяване към електропреносната мрежа. Съобразно изготвените констативен
протокол и заключението на вещото лице, по несъмнен начин се налага извод, че в
случая не се касае за неправомерно присъединяване към електроразпределителната
мрежа или промяна в схемата на свързване на СТИ, довело до отклоняване на
отчитаната ел. енергия. Причината за установената липса на отчитане е резултат
от неправомерна софтуерна намеса в програмата за тарифиране на електромера,
който при монтаж е настроен да отчита консумираното количество ел. енергия само
по две тарифи.
Служебното
начисляване на допълнителни количества електрическа енергия по партидата на
въззивника е извършено по реда на обнародваните в ДВ бр. 35/30.04.2019 г.
Правила за измерване на количеството електрическа енергия, в сила от 04.05.2019
г., поради което възраженията на въззиника за неравноправност на клаузите на
ОУ, уреждащи едностранната корекционна процедура са неотносими към предмета на
спора. Правилата /ПИКЕЕ/ са издадени от Председателя на КЕВР /приети с Решение
на КЕВР по т. 1 от Протокол № 67/24.04.2019 г./ в съответствие с предвиденото в
чл. 83 ал. 1 т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ, а
именно – че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се
осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от КЕВР и
регламентиращи принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно
измерена и/или неточно измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на КЕВР,
установени в чл. 21 ал. 1 т. 3 от ЗЕ, вр. чл. 2 ал. 1 от ЗНА. Цитираните
правила по правната си същност са подзаконов нормативен акт, който е
задължителен за страните.
В
тази връзка, посочените разпоредби от ПИКЕЕ са приложими към настоящия спор, доколкото техническата проверка в
обекта на потребление е извършена на 14.06.2019 г. – след влизане в сила на
новите ПИКЕЕ /04.05.2019 г./, като същата е в рамките на тримесечния срок по
чл. 42, ал. 1, изр. 1-во от ПИКЕЕ, нормативнорегламентиращ обслужването и
проверката на измервателните системи.
Oт приобщените към доказателствената съвкупност по
делото КП № 1102208/11.08.2016 г. и заключение на вещото лице по назначената
СТЕ по несъмнен начин се установява, че към датата на монтиране на процесния
електромер в обекта на проверка – 11.08.2016 г., всички регистри на СТИ са били
с нулеви показания, включително и този, който не е визуализиран на дисплея на
СТИ – 1.8.3. Вещото лице изрично в хода на изслушването му заявява, че
процесният електромер е монтиран нов в обекта и натрупаната в „скрития
регистър“ ел. енергия е реално доставена и потребена от абоната-въззивник през
процесния период, поради което са несъстоятелни твърденията на въззивника за
недоказаност на изпълнението на задълженията на оператора да предостави
процесното количество ел. енергия на абоната-ищец.
Съгласно чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ в случаите, в които
се установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в
невизуализирани регистри на средството за търговско измерване – както е в
конкретния случай – операторът на съответната мрежа начислява
измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество
електрическа енергия в тези регистри. Преизчисляването
се извършва въз основа на метрологична проверка и констативен протокол,
съставен по реда на чл. 49 от ПИКЕЕ
– арг. от ал. 2 на чл. 55 от ПИКЕЕ.
В настоящия казус,
дружеството-оператор в съответствие с
разпоредбата на чл. 49, ал. 3 от ПИККЕ е съставил констативен протокол,
обективиращ резултата от извършената проверка на 14.06.2019 г., доколкото същият е подписан от двама служители на търговското дружество и
един свидетел, с отбелязване че клиентът отсъства
при извършване на проверката. Изпълнена е и хипотезата на ал. 4 от
цитираната разпоредба, като препис от протокола е изпратен на ползвателя. Видно
от констативния протокол, електромерът е демонтиран и пломбиран, като е
изпратен в БИМ за метрологичен контрол, чийто резултат е материализиран в
констативен протокол № 1770/11.09.2019 г. по описа на БИМ-Русе, т.е. спазена е
и ал. 5 от чл. 49 от ПИКЕЕ.
В случаите на преизчисляване на количества
електрическа енергия по реда на раздел IX от ПИКЕЕ операторът на
електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата фактура и
справка за преизчислените количества електрическа енергия, както и информация
за дължимата сума за мрежови услуги /с
изключение на цена за достъп до електроразпределителната мрежа, формирана на
база на предоставена мощност/ и за
"задължения към обществото" – арг. от чл. 56, ал. 1
от ПИКЕЕ. Съгласно ал. 3 от цитирания подзаконов текст
преизчислените количества електрическа енергия по ал. 1 се фактурират по
действащата за периода на преизчисляването прогнозна пазарна цена на
електрическата енергия за покриване на технологичните разходи, определена от
Комисията за енергийно и водно регулиране на съответния мрежови оператор.
Видно от процесната фактура претенцията на
дружеството-оператор обхваща цената за технологичните разходи, „задължение към
обществото“ и мрежовите услуги – достъп и пренос /високо и ниско напрежение/,
като общата дължима сума е 3919.13 лева с ДДС, за периода от деня следващ деня
на монтажа на процесния електромер – 12.08.2016 г. до деня на фактическата
проверка в обекта – 14.06.2019 г.
Ето защо настоящият съдебен съства намира, че операторът
е спазил процедурата по извършване на корекцията, установена в разпоредбите на
раздел IX от ПИКЕЕ и доводите, наведени от въззивника в
обратна насока, са несъстоятелни, което обуславя крайния извод за дължимост на
процесната сума.
Несъстоятелни са и твърденията на въззивника досежно
неспазването на разпоредбата на чл. 42, ал. 5, изр. 2 вр. чл. 33 от ПИКЕЕ.
Цитираната разпоредба обвързва отразяването на фактите установени от проверката
в досието на електромера по чл. 33 от ПИКЕЕ в случай, че при проверката не се
констатират отклонения, незиправности и/или нерегламентирана намеса в
измервателната система. Фактите по конкретния казус попадат под хипотезата на
изр. последно от горепосочения подзаконов текст, доколкото при проверката са
установени отклонения – неправомерно софтуерно вмешателство, което налага
съставянето на протокол по чл. 49 от ПИКЕЕ.
Въззивният съд споделя изводите на РС-Варна касателно
неоснователността на възражението по чл. 10 от ПИКЕЕ и в тази част препраща на
основание чл. 272 от ГПК към мотивите на атакувания съдебен акт.
Предвид
изложеното, настоящият съдебен състав намира предявения отрицателен
установителен иск за неоснователен и като такъв същият следва да бъде отхвърлен,
което обуславя неоснователността на въззивната жалба.
Поради
съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции обжалваното
първоинстанционно решение следва да се потвърди.
Относно
съдебно-деловодните разноски:
Поради съвпадащ резултат от разглеждането на делото по
същество, въззивният съд не може да ревизира произнасянето по отношение на
разноските.
При този изход от делото, претенцията на въззиваемия за
компенсация на разноските, направени за защита във въззивното производство по неоснователна
въззивна жалба, следва да бъде уваженна. Същият претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер на 1200.00 лева с ДДС, съобразно представения списък по
чл. 80 от ГПК, ведно с договор за правна помощ и съдействие, фактура и платежно
нареждане за кредитен превод.
Водим
от изложените мотиви, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло Решение № 702 от 14.02.2020 г., постановено по гр. д. № 17550/2019 г. по описа на РС-Варна, ГО, 7-ми съдебен състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, С.Й.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Електроразпределение
Север” АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, Варна Тауърс – Г, бул. “Владислав Варненчик“ № 258, сумата в размер на 1200.00
лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: