Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 13.07.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10-и състав, в
открито съдебно заседание, проведено на четвърти
юни две
хиляди двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: *** при участието на секретаря ****, като разгледа докладваното
от съдията
гр.д.
№ 19583 по описа за 2019 година на ВРС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявен от
Й.Р.Й., ЕГН **********, срещу „К.и.и.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, иск да бъде постановено
решение, по силата на което
ответното дружество да бъде осъдено
да заплати в полза на ищеца сумата
от 240,00 лв., представляваща претърпени имуществени вреди, изразяващи се в сторени разноски
за адвокатско възнаграждение, платени от ищеца на
19.09.2018г. в производството
по изпълнително дело с номер 879/2011г. по описа
на ЧСИ ***, причинени от противоправни действия на ответника,
ведно със законната лихва от датата на
деликта до окончателното изплащане на сумата.
Твърди се в исковата молба следното: Със заповед
за изпълнение, издадена по гр.д.
с номер 2818/2011г. по описа
на ВРС, Й.Й. бил осъден да заплати
в полза на *** сумата от 668,80 лв., представляваща
главница по договор за потребителски
кредит от 04.04.2008г., както и сумите за възнаградителна лихва и мораторна лихва за забава.
Издаден бил изпълнителен лист. С молба
от „БНП Париба” ЕАД било образувано изпълнително дело с номер 879/2011г. по описа на ЧСИ ***. ПДИ била редовно връчена на 09.08.2011г. На 04.11.2012г. бил насрочен опис на движими
вещи. На 25.08.2015г. бил конституиран
нов взискател – ***въз основа на
договор за цесия. От този момент до 28.03.2018г. не били извършвани
изпълнителни действия. Налице били основанията за перемпция. На 10.10.2018г.
била подадена
молба за прекратяване на изпълнителното дело, която била уважена
и делото прекратено. Направено било искане за
присъждане на разноски, но било
оставено без уважение, поради липса на компетентност
за произнасяне. Сочи се, че ответникът
не предприел действия по сезиране
на ЧСИ за настъпването на перемпция. Дори поискал извършването
на изпълнителни действия. Излага се, че ищецът не би
претърпял вреди, ако образуваното срещу него дело
е било прекратено на по – ранен
етап.
В срока по чл.131 ГПК е
депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника, в който се оспорва
предявеният иск като неоснователен. Сочи се, че в закона
не е регламентирано взискателят да следи за настъпване
на перемпция. Това би означавало кредиторът
да следи за интереса на
длъжника вместо него.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Безспорно е между страните, че
изпълнително дело с номер 879 по описа за 2011г. на ЧСИ *** е било образувано
въз основа на издаден в полза на *** ЕАД, ЕИК *********, изпълнителен лист
срещу длъжника Й.Й..
Безспорно е между страните, че по време на изпълнителното дело
настоящият ответник е конституиран като взискател, с
оглед сключения договор за цесия ***.
Видно от съобщение до Й.Й. за прекратяване на изпълнително производство с номер
20118080400879 от ЧСИ ***, с Постановление на ЧСИ от 06.12.2018г.
изпълнителното производство е било прекратено, поради настъпване на перемпция, на осн. чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК.
От представената по делото фактура се
установява, че за оказване на правна защита и съдействие по изпълнително дело с
номер 879/2011г. по описа на ЧСИ ***, ищецът е заплатила сумата от 240,00 лв. с
ДДС.
Въз
основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните
правни изводи:
Непозволеното увреждане е сложен
юридически факт, елементи на който са: деяние, противоправност
на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата и вина. Деянието е
външна проява на човешка дейност, която може да се изрази в действие или
бездействие. Противоправността на деянието се изразява в нарушаване на публичнопозитивната забрана да не се вреди другиму.
Вредата представлява промяна на имуществото, правата, телесната цялост и
здраве, душевност и психическо състояние на човека, като самата промяна може да
се осъществи чрез смущение, накърняване или унищожаване на посочените човешки
блага. Вредите могат да бъдат както имуществени, така и неимуществени, стига да
са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността на делинквента, без значение какви са материалните му
отговорности, е за всички вреди, които са настъпили или със сигурност могат да
настъпят в бъдеще за пострадалия от противоправното
деяние. Причинната връзка е зависимост, при която деянието е предпоставка за
настъпване на вредата, а тя е следствие на конкретното действие или бездействие
на делинквента. Вината е конкретно измеримото
психическо отношение на дееца към деянието и вредоносните последици от него.
Вината в гражданския процес се предполага до доказване на противното.
Оборването на презумпцията е в тежест на оборващия.
От приетата по делото фактическа обстановка съдът намира, че не са налице всички елементи на непозволеното увреждане. Това е така, защото преди всичко липсва противоправност на деянието. Подаване на молба за конституиране на ответното дружество, като взискател в образуваното вече изпълнително дело е деяние, което не противоречи на закона и не накърнява публичноправни забрани да не се вреди другими. Самият договор дава правото на ответната страна да се присъедини като взискател по образуваното изпълнително дело. С поведението си след встъпване в делото новият взискател също не е накърнил правата на ищеца, доколкото извършените действия от негова страна са били позволени и необходими за защитаване интересите на дружеството. В действителност чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК урежда, че изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. В този случай изпълнителното производство се прекратява по силата на закона, а постановлението на ЧСИ само утвърждава вече настъпилия факт. Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановлението си вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това, тъй като този акт има само декларативен, а не конститутивен ефект. (Решение № 42 от 26.02.2016 г. по гр. д. № 1812 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение
.) С оглед изхода на спора ищеца следва да бъде осъден да
заплати на ответното дружество сумата от 100,00 лв., представляваща сторени
разноски в производството за юрисконсултско
възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА Й.Р.Й., ЕГН **********, да заплати на „К.и.и.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, сумата от 100,00 лв. /сто лева/, представляваща сторени разноски в производството за юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК.