Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
Гр. Враца, 31.01.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публичното съдебно заседание на двадесет
и девети януари две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при секретаря Н. П., като разгледа гр.д. № 3652 по описа на ВРС за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е
за разглеждане иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД за
сумата от 630,00 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договор №
50504361823067 от 05.04.2018 г. за обучение на безработно лице по проект
„Крос-Би" в размер на разходите по т. 1.1 от договора от 600 лв., ведно с
5% от тази сума.
Ищецът
твърди, че между Агенция по заетостта чрез Дирекция "Бюро по
труда"- Враца, от една страна, като възложител, и И.К.И., от друга страна,
като обучаван, е сключен договор № 50504361823067 от 05.04.2018 г. за обучение
на безработно лице по проект „Крос-Би". Сочи, че предмет на договора е
обучение по професия „Помощник в строителството", специалност „Основни и
довършителни работи", за периода от 10.04.2018 г. до 07.06.2018 г. По
силата на договора Дирекция "Бюро по труда" Враца организирала
обучението за придобиване на професия „Помощник в строителството", превела
разходите по същото на обучаващата институция - Национален център за
професионално обучение в системата на Търговско-промишлените палати/камари в
България. Поддържа, че цената на обучението за един участник на конкретния курс
за горепосочения период и специалност е в размер на 600 лева /шестстотин лева/.
На следващо място, твърди, че съгласно Раздел 2, т. 2.2.1 от договора:
"Задължение на страните", ответникът И.К.И. е поел задължение да
посещава редовно курса на обучение /да има минимум 80 на сто присъствие на
учебни занятия/ и да се яви на изпит при приключване на обучението. Без
уважителна причина И.К.И. спрял да посещава курса и до приключването му не се
явил, поради което нарушил поетото с т.2.2.1 задължение от договора. Сочи, че
но 17.05.2018 г. в Дирекция Бюро по труда Враца е постъпило писмо изх. №
3/17.05.2018 г. от Национален център за професионално обучение в системата на
Търговско-промишлените палати/камари в България, с което уведомяват, че към
17.05.2018 г. И.И. е направил максимално допустимия брой отсъствия за периода
на обучение и няма да бъде допуснат до държавен изпит. Съгласно сключения
договор, при неизпълнение на задълженията по т.2.2.1. обучаваният дължи
неустойка в размер на направените разходи по т.1.1., ведно с 5% върху тази
сума. На 21.05.2018 г. с изх. № 20-05-05-75 ДБТ Враца отправило покана за
доброволно плащане до И.К.И., в която го уведомили, че не е изпълнил
задълженията си съгласно сключения договор, както и че ако има уважителна
причина за това, следва да представи доказателство в ДБТ Враца. На 29.05.2018
г. писмото се върнало в ДБТ Враца поради това, че лицето се е преместило на
друг адрес. ДБТ Враца е издирила и открила новия адрес на лицето: гр. Враца,
п.к. 3005, Общежитие на Пътно управление № 1, като била изпратена нова покана
за доброволно изпълнение, но въпреки това ответникът не погасил задължението
си. Поради изложените съображения ищецът моли да бъде установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи сумата от 630,00 лв., представляваща
неустойка по чл. 3,1 от процесния договор, ведно със законната лихва върху
главницата от подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното погасяване. Претендира разноски и присъждането на юрисконсултско
възнаграждение.
В
проведеното открито съдебно заседание на 29.01.2020 г. ищецът е направил искане
за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът
намира, че искането следва да бъде уважено.
За да бъде
постановено неприсъствено решение срещу ответника по делото, следва да са
налице предвидените в закона предпоставки.
На първо
място, съгласно изискването на чл. 238, ал. 1 ГПК, ответникът не е представил в
срок отговор на исковата молба. На следващо място, не се яви и не изпрати
представител в първото заседание по делото, както и не е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие.
Освен това,
налице е и изискването на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК - на ответника са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването
му в съдебно заседание /Разпореждане № 7338/30.09.2019 г. е връчено на
ответника на 30.10.2019 г./.
Съдът
намира, че е налице и условието по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – искът е вероятно
основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените и приети по делото доказателства.
На основание
чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.
На осн. чл.
78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца
разноски в производството по гр. дело № 3652/2019 г. и по ч. гр. дело №
1487/2019 г. – и двете по описа на РС Враца.
При горните
съображения и на основание горното и чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между Агенция по заетостта
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. ”Княз
Дондуков” №3 и И.К.И. с ЕГН ********** с адрес ***, че И.К.И. с ЕГН ********** дължи на Агенция по заетостта с ЕИК *********,
сумата от 630,00 лв., представляваща
неустойка за неизпълнение на договор № 50504361823067 от 05.04.2018 г. за
обучение на безработно лице по проект „Крос-Би" в размер на разходите по т.
1.1 от договора от 600 лв., ведно с 5% върху тази сума, ведно със законната
лихва върху главницата от 630,00 лв., считано от 12.04.2019 г. до окончателното
погасяване на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 1487/2019 г. по описа на РС Враца.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК И.К.И. с ЕГН ********** да заплати на Агенция по
заетостта с ЕИК ********* сумата от 125,00 лв.,
представляваща направени
разноски по гр. дело № 3652/2019 г. по описа
на РС Враца /държавна такса от 25,00 лв. и юрисконсултско
възнаграждение от 100,00 лв./, както и сумата от 75,00 лв.,
представляваща разноски по ч. гр.
дело № 1478/2019 г. по описа на
РС гр. Враца /държавна
такса от 25,00 лв. и юрисконсултско възнаграждение от 50,00 лв./.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.
239, ал. 4 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: