Решение по дело №4436/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 858
Дата: 25 ноември 2021 г. (в сила от 17 декември 2021 г.)
Съдия: Тодор Димитров Митев
Дело: 20212120204436
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 858
гр. Бургас, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря Д.Б.
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20212120204436 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба от „*” ЕООД с ЕИК: *, чрез управителя – * *, с
посочен съдебен адрес: гр. Бургас, бул. „Захари Стоянов“ № 89, чрез адв. Александър
Кръстанов – БАК, срещу Наказателно постановление № */17.08.2021 г., издадено от
Началник Отдел в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-
18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр.
с чл. 185, ал. 1 ЗДДС на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция” в размер на 500
лева.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради
незаконосъобразност. Не се оспорва фактическата обстановка, но се достига до извод, че в
случая правилно жалбоподателят е определил ставката за ДДС на 9 %, предвид
извършваната от него дейност.
В открито съдебно заседание „*” ЕООД не изпраща представител.
За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт Тодорова, която счита, че
издаденото НП е правилно и законосъобразно, поради което пледира за неговото
потвърждаване изцяло. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от приложената разписка на л. 8 - НП е връчено на представител
на жалбоподателя на 09.09.2021 г., а жалбата е депозирана по пощата с дата на клеймото
16.09.2021 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени
доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния
контрол намира за установено следното.
Не се спори, че дружеството-жалбоподател стопанисва търговски обект – пекарна
„ЗИА“, находяща се в гр. Бургас, ул. „Г.С. Раковски“ № 22, в която се предлагат тестени
изделия и безалкохолни напитки, като обектът разполага с кът за консумация на закупените
храни и напитки – обособен барплот.
1
На 30.04.2021 г. около11.24 часа била извършена проверка в обекта от св. Николонка Р.
–инспектор по приходите. Проверката започнала с контролна покупка на 1 брой козунак и 1
брой торбичка, за която покупка бил издаден фискален бон от монтираното в обекта и
функциониращо регистрирано в НАП фискално устройство. В хода на проверката св. Р.
констатирала, че продажбата е регистрирана в данъчна група „Г“ – продажбите от която се
облагат с 9 % ДДС, а не в данъчна група „Б“ със ставка от 20 %.
Свидетелката преценила, че с поведението си дружеството е извършило нарушение на
чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, поради което и на 19.05.2021 г.
съставил срещу него АУАН с бл. № F612419, описвайки горните факти.
Актът бил предявен на упълномощено лице, което го подписало и получило препис от
него, без да направи възражения.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН писмено възражение не било депозирано.
Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното наказателно постановление, с
което за нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118,
ал. 4 ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. с ал. 1 ЗДДС на жалбоподателя била
наложена „Имуществена санкция” в размер на 500 лева.
Така изложеното се установява от приложените по делото писмени и гласни
доказателства, които са непротиворечиви и кредитирани от съда изцяло. Фактическата
обстановка не се оспорва и от жалбоподателя, като единственият спор по делото е правен и
той се съсредоточава около това дали в конкретния случай се касае за доставяне на услуга
или за доставяне на стока, респективно дали е следвало да бъде начислен ДДС в размер на
20 %, както счита АНО, или в размер на 9 %, както е сторил жалбоподателят.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и
доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло
законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени
от страните, намира от правна страна следното:
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от
оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на
Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г.
Въпреки това съдът счита, че в случая описаното поведение на търговеца е
несъставомерно по следните причини:
Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано по този закон лице е длъжно да
отчита извършените от него продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от съответното устройство. Съгласно чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС, министърът на
финансите издава Наредба, с която се регламентира издаването на фискални касови бележки
от фискално устройство. В приложение на тази разпоредба е издадена Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства. Съгласно чл. 27, ал. 1 на същата Наредба, лицата по чл. 3, с
изключение на случаите, когато извършват дейност по чл. 28, са длъжни да регистрират
всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите: 1. група
„А“ – за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и
услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се
начислява ДДС; 2. група „Б“ – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 %
данък върху добавената стойност; 3. група „В“ – за продажби на течни горива чрез
измервателни средства за разход на течни горива; 4. група „Г“ – за стоки и услуги,
продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност.
Съобразно разпоредбата на чл. 66, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, чиято редакция съгласно ДВ, бр.
104 от 2020 г., е с действие от 01.12.2020 г. до 31.12.2021 г., в който период попада датата на
процесното нарушение, ставката на ДДС е в размер на 9 % за ресторантьорски и кетъринг
2
услуги, които се състоят в доставка на приготвена или неприготвена храна, включително
състояща се в доставка на храна за вкъщи.
Съгласно практиката на ВАС – Решение № 10585/19.10.2021 г. по адм. д. № 3550/2021
г. - по препращането към чл. 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15
март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно
общата система на данъка върху добавената стойност:
„1. Ресторантьорските услуги и кетъринг услугите са услуги, които се състоят в
доставката на приготвени или неприготвени храни или напитки, или и на двете, за
консумация от човека, придружени от достатъчно помощни услуги, за да могат да се
консумират непосредствено. Доставката на храна, на напитки, или и на двете е само един
компонент от едно цяло, в което услугите играят по-голяма роля. Ресторантьорски услуги е
доставката на такива услуги в заведенията на доставчика, а кетъринг е доставката на такива
услуги извън помещенията на доставчика.
2. Доставката на приготвени или неприготвени храни или напитки или и на двете,
независимо дали е включен превозът, но без каквито и да било други помощни услуги, не се
смята за ресторантьорска услуга, нито за кетъринг услуга по смисъла на параграф 1.“
Предвид гореизложеното, при предоставяне на клиенти на храна за консумация, следва
да бъде преценено дали с оглед приложението на намалената ставка по чл. 66 от ЗДДС е
налице доставка на стока – храна, или е налице доставка на услуга (ресторантьорска или
кетъринг). Във връзка с характера на посочените услуги, попадащи в обхвата на облагане с
намалената данъчна ставка, се изхожда и от практиката на СЕС по преюдициални решения
по аналогични казуси.
За да се определи дали една-единствена сложна доставка трябва да се квалифицира като
„доставка на стоки“ или като „доставка на услуги“, следва да се вземат предвид всички
обстоятелства по осъществяване на сделката, за да се установят нейните характерни
елементи и да се установят доминиращите елементи. Следва да се уточни също, че
доминиращият елемент трябва да се определи, като се вземе за основа гледната точка на
средностатистическия потребител и в рамките на цялостната преценка се отчете не само
количественото, но и качественото значение на елементите на предоставяне на услуги в
съпоставка с елементите, свързани с доставката на стоки (решение на СЕС по съединени
дела С-497/09, C-499/09, C-501/09 и C-502/09, т. 61-63). В този смисъл, при анализ на
обстоятелствата, определящи доминиращия елемент на доставката от гледна точка на
средностатистическия потребител, от обстоятелството, че храната по контролната покупка е
заплатена и получена на място в търговския обект, както и че на място в този обект са били
предоставени достатъчно помощни услуги, за да може покупката да се консумира
непосредствено – обособен кът, разполагащ с барплот, почистване и отсервиране след
консумация, климатизация и т.н., следва, че се касае до комплекс от предоставени услуги,
като доставката на храна не е единствен компонент, а това определя услугите като
„ресторантьорски“, т.е с данъчна ставка 9 % по чл. 66, ал. 2, т. 3 ЗДДС в ред. от ДВ бр. 71 от
2020 г.
В този смисъл са и указанията на НАП за приложението на намалената данъчна ставка,
публикувани в Интернет страницата на Агенцията („Становище на НАП относно
приложението на намалената ставка от 9% ДДС за някои стоки и услуги“), съгласно които:
„ресторантьорски услуги са налице и при предоставяне на храна и напитки в търговски
обекти при система за продажба „food court“. „Food court“ е система за продажба, която
се прилага в търговските центрове и включва продажбата на определени продукти на
клиенти в определени за целта специални зони. В рамките на тези зони са разположени
т.нар. боксове – места, от които доставчиците предлагатготова за консумация храна. В
рамките на боксовете всеки доставчик разполага с касово-продажбена част, кухненска
част, (понякога) дори с магазинна площ и с част, предназначена за консумация - обща част,
3
предназначена за консумация на храни от клиентите на всички тези доставчици.
Клиентът получава готова храна най-често в еднократна опаковка/прибори за еднократна
употреба, която може да консумира в обособената зона за хранене. В обичайния случай в
такива зони храната се консумира на място, като изнасянето й извън зоната е по-скоро
изключение, предвид недопустимостта да се консумира в останалите части на търговския
център. Считам, че предвид наличието на закрито помещение с обща зона за хранене,
която предоставя достатъчно възможности за консумация на храната на място,
подходяща мебелировка, достъп до санитарни помещения, поддържане на хигиена и
наличието на обслужващ персонал, към който клиентът би могъл да се обърне при
необходимост, дава основание да се приеме, че са налице ресторантьорски услуги, за които
е приложима намалената данъчна ставка“.
Видно от горните Указания, предоставяната от жалбоподателя услуга напълно попада в
приложното поле на „ресторантьорска услуга“. Извършената от проверяваното лице
доставка е на услуга от данъчна група „Г“ по чл. 27, ал. 1, т. 4 от Наредбата и то е изпълнило
точно задължението си да документира продажбата с издадения фискален бон,
начислявайки 9 % ДДС.
Тук следва да се отбележи, че предвид изложеното е абсолютно ирелевантно за
приложението на намалената ставка обстоятелството дали обектът е категоризиран като
ресторант, както посочва актосъставителят в разпита си. Тази категоризация се дава от
министъра на туризма съгласно Закона за туризма и не се припокрива с изложените по-горе
критерии.
В обратна посока обаче може да се отчете удостоверението за регистрация на л. 25,
издадено от Министерство на земеделието и храните, в което е посочено, че обектът е такъв
за обществено хранене. В това удостоверение е записано, че се приготвят храни на място.
Отделно от всичко, по мнение на настоящия състав приложимата законова уредба е
изключително неясна и е оставено на самите търговци да извършват преценка на
собствената си дейност, вземайки предвид множество критерии без ясна представа за това
колко на брой от тях трябва да са налични, дали имат различна тежест и т.н. Така например
т. 61 от ДР на ЗДДС посочва, че не е ресторантьорска или кетъринг услуга доставката на
приготвена или неприготвена храна от супермаркети, магазини и други подобни. Докато за
супермаркети и магазини може да се каже, че е ясно какво представляват, остава въпросът
какво точно се включва в понятието „други подобни“ и доколко съответства на принципите
на правото да се санкционират субекти, след като преценката за това каква дейност
извършват е оставена на някакви ориентировъчни критерии.
В заключение, настоящият състав е на мнение, че описаното в АУАН и НП не покрива
признаците на твърдяното административно нарушение, поради което и издаденото НП е
незаконосъобразно и следва да се отмени изцяло.

Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, предл. 3 ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № */17.08.2021 г., издадено от Началник Отдел
в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на
МФ, вр. с чл. 118, ал. 4 на ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. с чл. 185, ал. 1
ЗДДС на „*” ЕООД с ЕИК: * е наложена „Имуществена санкция” в размер на 500 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
4
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5