Р Е Ш Е Н И Е №
261571
гр. Пловдив, 26.05.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти
гр. състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми април две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
при секретаря Петя
Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 4075 по описа на съда за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на
искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести
септември” № 250 против М.С.Я., ЕГН **********,*** с правно основание чл.422 ГПК във връзка с
чл. 79 и чл. 86 ЗЗД, с която се иска да
бъде установено, че ответникът дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД
суми в размер на 1223,84 лв.- главница, представляваща неплатена сума за
консумирана питейна и отведена канална вода за обект, находящ се в гр. П. за период от 31.01.2017 г. до 28.06.2019 г., както и сумата в размер
от 144,37 лв.- мораторна лихва към главницата за
периода от 30.04.2017 г. до 31.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 03.10.2019 г. до окончателното й изплащане за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 15996 по описа за 2019 г. на ПРС. Претендират се и сторените в настоящото
производство съдебно – деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение,
както и разноски в заповедното производство.
Ищецът посочва, че за
горепосочения период по партидата на ответника има натрупани задължения към
„Водоснабдяване и канализация" ЕООД - гр. Пловдив за предоставени от
експлоатационното дружество услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на
канална вода, в размер на 1223,84
лв.-главница за горепосочения обект, както и е начислена лихва за забава. За
потребените за посочения период количества вода са издадени фактури за
главници, подробно описани в исковата молба.
Съгласно чл. 198 от Закона за водите, предоставянето на
ВиК услуги на потребителите се извършва от ВиК оператора срещу заплащане и по
реда на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
(ЗРВКУ). Ищецът посочва, че ответникът
има качеството на потребител на ВиК
услуги по смисъла на ЗРВКУ, като в тази връзка фигурира в базата данни на
оператора като потребител с № *** за
водоснабдения имот, посочен по-горе. Към настоящия момент отношенията между
потребителя и експлоатационното дружество се сочи, че се уреждат от публично
известни Общи условия, приети и влезли в сила по реда на ЗРВКУ, като същите са
общодостьпни на сайта на дружеството www.vik.bg.
Посочва се, че ответникът има качеството потребител, като
в изпълнение на разпоредбата на чл. 203 от Закона за водите ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу
ответника за натрупаните по партидата на абоната задължения, които до
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, не са
заплатени. Заповедта е връчена чрез работодател, като е депозирано
възражение в срок. Сочи се, че това обуславя правния интерес от предявяване на
исковете, предмет на настоящото производство.
С оглед
изложеното се моли предявените искове да бъдат уважени, като се претендират
разноски.
Ответникът, чрез
особения представител – *** Д.Г.,в
законоустановения едномесечен срок е
подал отговор, с който се оспорва
предявените искове, като неоснователни и недоказани. Оспорва качеството
потребител на ответника. Възразява срещу приложените карнети, като сочи, че
ответникът не се е подписал срещу показанията, нито е упълномощил друго лице да
се подписва. Оспорва се редовността на
водене на счетоводството на ищеца. Твърди, че не са спазени разпоредбите
на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и общите
условия, като липсва подпис срещу отразените в карнетите данни. Оспорва да е
налице връчено предписание и/или неоказан достъп от ответника, като твърди, че
срещу датите 27.02.2019 г. и 28.01.2019 г. подписът не е на ответника. Твърди
се, че подписите и за отчетени данни през 2017 г. също не са на ответника. Сочи
наличието на процесуални нарушения при отчитане на показания на водомерите, от
което произтича и неоснователност на претенциите за заплащане на отразените
количества. Оспорва да са налице
основания за служебно начисляване, като сочи, че липсва данни за това. Твърди,
че липсва годно доказателство, което да ангажира отговорността на
ответника. Моли исковете да се
отхвърлят.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по
смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на
потребителите срещу заплащане за територията на гр. Пловдив. Съгласно чл.11,
ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
/ЗРВКУ/, ВиК операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на
договорите за предоставяне на ВиК услуги най-малко в един централен и един
местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.
Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационни
системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите,
като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на ВиК
услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената
нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите
не се изисква. Според чл. 3 от посочената Наредба, потребители на ВиК услуги са
собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване
на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и
2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни
групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване,
предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2
ЗРВКУ – наематели.
За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги,
за който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на
“потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал.1 ОУ за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - Пловдив.
Съгласно чл. 3 от посочената Наредба, потребители на В и К
услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на
ползване на водоснабдени имоти. Разпоредбата регламентира няколко основни групи
потребители - собственици, носители на ограничено вещно право на ползване,
предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2
ЗРВКУ – наематели.
В
чл. 2, ал. 3 от общите условия, действащи
към датата на сключване на наемния договор, потребител може да бъде и наемател на имот,
за който се предоставят ВиК услуги, като собственикът се задължава солидарно с
наемателя за дължимите суми за ползваните ВиК услуги за времето на наемното
правоотношение с писмена декларация – съгласие. Съдът счита, че качеството
потребител на ответника се установява от събраните по делото писмени
доказателства.
От приетия по делото Нотариален акт от
13.07.2016 г. се установява, че ответницата е придобила собственоста върху
апартамент № ***. Липсват твърдения, както и доказателства за прехвърляне на
собствеността след тази дата и през исковия период.
Прието е като писмено доказателство
пълмнощно от ответницата в полза на *** за представителство пред компетентните
служители на ВиК Пловдив относно промяна на името на ответницата на партидата
на собствения й апартамент, находящ се в гр. П., като представи нотариален акт
за дарение от 13.07.2016 г.
Със заявление с вх. № *** г. ответницата
заявява изрично желание пред ищцовото дружество да бъде регистрирана като
клиент и потребител на услуги за апартамент № ***, като сочи, че в апартамента
живеят 2 човека. В Предложение за проучване към заявлението са отразени номера
на монтираните в имота водомери, с метрологична пломба от 2017 г., както и
резултатите от проучването, а именно: съотвествие на водомерите с изискванията
на Наредба № 4/14.09.2004 г. и Закон за измерванията бл. 46/2002 г. Дадено е
предписание за промяна на партидата, като са посочени и имената на стария
абонат С. Я. След съответните проверки,
извършени въз основа на заявлението от 05.01.2018 г. на 31.01.2018 г. от *** и
ръководител звено е подписан документ, удостоверяващ извършеното и
горепосочените данни.
На 30.08.2019 г. е съставен от *** С. С.
протокол за отказан достъп, в който е отразено, че за М.Я. – потребител за
процесния имот е отказала до осигури достъп до водомера за извършване на отчет,
съгласно чл. 24, ал. 4 от ОУ. Протоколът
е подписан от К.П. от ап. *** на същия
адрес.
С оглед гореизложеното съдът счита, че
се установява качеството потребител на ответника за процесния период.
Следва да се установи правилното и
законосъобразно начисляване на претендираните суми за исковия период.
По делото са приети като писмени
доказателства копия от карнетни листове, като видно от отразеното в тях за
периода от 31.01.2017 г. -31.08.2019 г. за
водомер в кухнята – топъл е отразено
срещу дата 02.06.2018 г. – състояние „6“. Срещу дата 28.01.2019 г. е положен подпис, а
след юни 2019 г. е отразено съставяне на протокол за отказан достъп. Отразявана е
разлика по 1 куб. м. на месец, като последният подпис е от 28.01.2019 г. с
показание 15, а първото показание е 1. След тази дата липсват подписи от страна
на потребител. Номерът на водомера, под който е заведен в ищцовото дружество е ***.
От приетата по делото справка за начислени суми е отразено, че общото
количество доставени услуги за периода от 31.01.2018 г. до 28.01.2019 г. е 12
куб. м. на обща стойност 31,34 лв.
За водомер в кухнята студен за периода
от 31.01.2017 г. до 29.11.2018 г. е отчитано по тарифа, като са положени
подписи срещу отразеното за периода от
30.08.2017 г. до 30.10.2017 г.
Считано от 27.02.2018 г. са отчитани показания, като е отразена разлика
от по 2 куб. м. За периода от 27.02.2018 г. до 29.05.2018 г. Следващата дата
срещу която е положен подпис е 27.08.2018 г. Положени са подписи и срещу показанията от
28.01.2019 г. и 27.02.2019 г., а последният отчет е от 27.06.2019 г. След тази дата е отразен отказан достъп и
необитаемост на апартамента. Номерът на водомера е ***, а общото начислено
количество за периода от 27.02.2018 г. до датата на последния отчет с подпис от
27.02.2019 г. е начислено общо количество доставени услуги в размер от 19 куб.
м. на обща стойност 39,14 лв.
В извадка от карнет за водомер в баня –
студен е отразено начисляване по тарифа за периода от 31.01.2017 г. до
30.01.2018 г., като срещу показанията в размер на 25 срещу дата 30.01.2018 г. е
налице подпис на потребител. След тази дата до 29.11.2018 г. са отразявани
показания на водомера, като срещу показанията от 29.05.2018 г. и 29.10.2018 г.
са положени подписи от потребител. В извадката е отразен и подпис на А.,
посочена като наемател. Положени са подписи и срещу показанията от 28.01.2019
г. и 27.02.2019 г., а последният отчет е от 27.06.2019 г. След тази дата е отразен отказан достъп и
необитаемост на апартамента. Номерът на водомера е ***, като в периода от
31.01.2017 г. до 30.01.2018 г. е начислявано по Тарифа, без да е установено по
какъв начина са определени отразените в карнетите разлики. Едва на 30.01.2018
г. е посочено показание 25 и разлика 7
срещу което е положен подпис от потребител.Последният подпис за потребител в
исковия период е от дата 29.10.2018 г. с показание 55 на водомера. В приетата
справка е отразено, че сумата, съгласно отразените показания в карнетите за
този период е 250,76 лв.
За водомер в баня топъл е отразено
показание 140 от 2015 г., а след тази дата се посочва нов водомер и съставен
протокол за отказан достъп. Края на 2019 г. и началото на 2020 г. се сочи, че
апартаментът е необитаем. Липсват
подписи на потребител. Номерът на водомера е ***.
От
разпита на св. Н. А., отчитала процесния имот в периода от януари до май 2019
г. се установява, че същата е отразявала
данните в карнетите, като не си спомня кой ги е подписал. Посочва, че се
подписва от лицето, което е там, като не се отбелязва, ако това не е абонатът.
От приетото по делото заключение на
съдебно – счетоводната експертиза се установява, че в счетоводството на ищеца е
открита счетоводна партида на ответника за горепосочените 4 водомера с номера,
както следва: ***, ***, *** и *** на адрес гр. П. Отразени са начислените суми и лихви за
периода, като се установява съответствие с изчислените от вещото лице. Не се
установяват извършени плащания по партидата. Вещото лице посочва, че сумите по
отделните главници са изчислени съобразно с приложените копия от карнети и съобразно утвърдените от КЕВР цени.
Установява се, че описаните в таблицата в заключението фактури, както и в
исковата молба, са надлежно осчетоводени в счетоводството на ищцовото
дружество, като са спазени изискванията на закона за счетоводството, дължимото
ДДС е внесено от ищцовото дружество в бюджета.
Съгласно чл. 20 от действащите към процесния период общи
условия при установяване на повреда в
индивидуален водомер на потребител, представителят на ВиК оператора прави
предписание за отстраняване на повредата на водомера и за срока за
отстраняването й, като демонтира пломбата на холендъра. След отстраняване на
повредата потребителят уведомява
оператора и осигурява достъп до водомера за извършване на първоначалното
отчитане. Съгласно чл. 20, ал. 3 от ОУ през периода на повредата на
индивидуалния водомер и до изтичане на срока на предписанието по ал. 1,
количеството изразходвана вода, с изключение на случаите, когато е поставен
оборотен водомер, се определят по реда на чл. 26, ал. 2. При неизпълнение на
предписанието и след изтичане на срока на предписанието, количеството
изразходвана вода се определя по реда на чл. 25, ал. 8 и 10 т.е. по 6 куб. м.
при топлофицирано жилище и по 5 куб.м. за нетоплофицирано жилище за всеки
обитател, като количествата се завишават всяко тримесечие с 1 куб.м. за всеки
обитател. Предвидено е, че сборът от водните количества от показанията на индивидуалните
водомерии водинте количества, изчислени по реда на ал. 8 не може да надвишават
отчетеното от общия водомер.
В случая не се установява от събраните по делото писмени
и гласни доказателства за периода, за който се сочи, че отчет е извършван при
неизправно измервателно устройство е връчено на ответника предписание в
съответствие с предвиденото в общите условия.
С оглед горното съдът счита, че предявените искове за
установяване на дължимост на главница за
периода от 31.01.2017 г. до февруари 2018 г. с изключение на водомера в банята
студен, за който периодът е до 30.01.2018 г. следва да се отхвърлят, като
неоснователни и недоказани. От приетото по делото заключение на съдебно –
счетоводната експертиза се установява,
че размерът на претенцията за този период е 761,76 лв. Следва да се отхвърли и
акцесорната претенция за мораторна лихва на забавената главница за този период
в размер от 125,38 лв. за периода от 30.04.2017 г. до 31.08.2018 г.
Съгласно чл. 23, ал. 4 от ОУ отчитането на водомерите се
извършва в присъствието на потребителя или негов представител, който с подписа
си удостоверява съответствието на показанията с данните за отчета. От събраните
по делото писмени доказателства – в частност от приетите карнети се установява,
че само за част от периодите са налице подписи от потребител или негов
представител. В случая съдът счита за неоснователно възражението на особения
представител на ответника, че не става ясно дали подписите са положени от
ответника или от нейния ***, доколкото в общите условия е предвидено, че
подписът може да се положи и от представител на потребителя. Използваният
термин „представител“ следва да се тълкува в смисъл, че това е всяко лице,
което е намерено в имота, включително и наемател, което е осигурило достъп до
водомера за отчет на показанията. От разпита на св. Н. А. се установява, че не
се посочва в случай, че подписът е положен от друго лице, различно от
потребителя.
На основание гореизложеното съдът приема, че искът е
основателен и доказан до размера на сумите, начислени за периодите, за които е
положен подпис от страна на потребителя или на негов представител, намерен в
имота, описани по – горе, а именно:
сумата от 31,34 лв. за вододомер с № ***, сумата от 39,14 лв. за водомер с № ***
и сумата от 250,76 лв. за водомер с № ***, както и за установените по – горе
периоди, до които макар и не срещу всяко показание е положен подпис от страна
на потребител или представител. С оглед на така изложеното съдът приема, че искът за главница е
основателен и доказан до размера на обща сума от 321,21 лв. за периода от
януари 2018 г. до 27.02.2019 г. С оглед
основателност на претенцията за главница, то основателна се явява и претенцията
за мораторна лихва върху тази главница, съобразно приетото по делото заключение
на съдебно – счетоводната експертиза в общ размер от 17,04 лв. за периода от
30.04.2017 г. до 31.08.2018 г.
По отношение на сумите, начислени в периода от януари до
31.08.2019 г., за които не е положен подпис от страна на потребителя или
представител и които съдът приема, че не се установяват при условията на пълно
доказване, съдът счита, че предявеният иск следва да се отхвърли, поради
недоказаност т.е. за сумата от 140,87 лв. главница и лихва в размер на 1,95 лв.
С оглед горното
исковете за установяване на главница и лихва за исковите периоди следва да се
отхвърлят за сумата от 902,63 лв.- главница и 127,33 лв.- обезщетение за забава
или мораторна лихва, ведно със законна лихва върху главницата, считано от
03.10.2019 г. до окончателното й изплащане.
Съдът счита за основателно искането за присъждане на
законна лихва върху уважената главница, считано от 03.10.2019 г. до
окончателното й изплащане.
На основание чл. 78, ал.
1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски съразмерно на уважената
претенция, както за исковото, така и за предхождащото го заповедно
производство. Ищецът претендира и е представил доказателства за направени
разноски в исковото производство, както следва: 72,64 лв.- държавна такса, 325,77
лв.- възнаграждение за особен представител, 20 лв.- депозит за свидетел, 150
лв.- депозит за вещо лице по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза и 100
лв.- юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
във вр. с чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Общият размер
на разноските в исковото производство е 668,41 лв., от които съразмерно на
уважените претенции следва да се присъди сумата от 167,10 лв. В заповедното
производство ищецът е направил разноски в размер на 327,36 лв., от които 300
лв.- адвокатско възнаграждение възнаграждение и 27,36 лв.- държавна такса, като
съразмерно на уважената претенция в полза на ищеца следва да се присъди сумата от
81,84 лв.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.С.Я., ЕГН **********,*** дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести
септември” № 250 суми в размер на
321,21 лв.- главница, представляваща неплатена сума за консумирана питейна и
отведена канална вода за обект, находящ се в гр. П. за период от 31.01.2018 г. до 28.06.2019 г., както и сумата в размер
от 17,04
лв.- мораторна лихва към главницата за периода от 30.04.2017 г. до
31.08.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение- 03.10.2019 г. до
окончателното й изплащане за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 15996 по описа за 2019 г. на
ПРС, като ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване
и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, бул. „Шести септември” № 250 против
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250 против М.С.Я., ЕГН **********,*** суми в размер на 902,63 лв.- главница,
представляваща неплатена сума за консумирана питейна и отведена канална вода за
обект, находящ се в гр. П. за период от
31.01.2017 г. до 28.06.2019 г., както и
сумата в размер от 127,33 лв.- мораторна лихва към главницата за
периода от 30.04.2017 г. до 31.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 03.10.2019 г. до окончателното й изплащане за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 15996 по описа за 2019 г. на ПРС.
ОСЪЖДА М.С.Я., ЕГН **********,*** да заплати на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, ЕИК ********* сумата от 167,10 лв.- разноски по съразмерност
по гр.д. №4075/2020 г. по описа на ПРС и сумата от 81,84 лв.- разноски по
съразмерност по ч.гр.д. № 15996/2019 г. по описа на ПРС.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ